Решение по дело №5394/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 595/08.06.2020 г.

гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 21.05.2020 г., в състав:

                                                

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 5394 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Я.**“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 421636-F399963/04.02.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 500 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят редовно уведомен, се представлява в съдебно заседание от адв. В., която поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Азманов, който оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.08.2018 г., в 20,22 часа, била извършена проверка на търговски обект – бистро „М.“, находящ се в гр. Бургас, к/с С., бл. 1а, стопанисван от жалбоподателя. За самата проверка бил съставен протокол № 0264299/09.08.2018 г. При проверката било констатирано, че за дата 25.04.2018 г. жалбоподателят не изпълнил задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. От контролната лента на електронния носител за периода 25.04.2018 г. – 26.04.2018 г. било видно, че дневният оборот за 25.04.2018 г. не е приключен в края на работния ден. Във връзка с направените констатации на 14.08.2018 г. е съставен АУАН за извършено нарушение по  чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а впоследствие на 04.02.2019 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от нарушението, а издаденото въз основа на него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок и е издадено от компетентен орган, видно от представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Разпоредбата предвижда още, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е била издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.

В случая жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за това, че не е отпечатал пълен  дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, през който в устройството са регистрирани продажби. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата, в редакцията й към момента на съставяне на АУАН, разписвала тогава вмененото с акта задължение, е претърпяла законодателни промени с ДВ, бр. 52/2019 г., в сила от 02.07.2019 г. и ДВ, бр. бр. 8 от 28.01.2020 г., изм. и доп., бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г., според които в наредбата няма предвиден състав на административно нарушение, елемент от обективната страна на което да е задължението за отпечатване на дневен финансов отчет. Според новата редакция всяко фискално устройство генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискаланата памет и в КЛЕН на всеки 24 часа, в случай, че такъв отчет не е отпечатан.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Ето защо в случая изменението на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ се явява по-благоприятно за жалбоподателя и същият не следва да бъде наказван за неотпечатване на пълен дневен финансов отчет, след като не съществува такова задължение за наказаното лице преди влизане в сила на обжалваното наказателно постановление. При така установените обстоятелства следва извод, че извършеното от жалбоподателя процесно деяние не осъществява състав на административно нарушение. По тази причина наказателното постановление следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в производството по обжалване на наказателното постановление или електронния фиш въззивният съд може да присъжда разноски на страните по реда на АПК. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай страните не са направили искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът не може служебно да присъди такива.

Така мотивиран, съдът                                          

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 421636-F399963/04.02.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „Я.**“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд –  Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС