Решение по дело №2535/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от М. С. М. от [населено място] против Заповед № 23 – 0819 - 001426/ 08.11.2023 г на полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на мярката поради отсъствие на материалноправни предпоставки за налагането и. Сочи се, че в случая не е установено по безспорен начин административно нарушение, налагащо прилагането на ПАМ. Поддържа се, че жалбоподателят никога не е употребявал наркотични вещества. Отправя искане отмяна на заповедта, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г. Г., в съдебно заседание оспорва жалбата. Излага съображения за правилност и законосъобразност на заповедта, доколкото към момента на издаването й са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ - наличие на положителен за наркотични вещества полеви тест, което е достатъчно основание да се постанови мярката. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на писмените доказателства се установява, че на 07.11.2023 г. в 15:56 ч., при проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, е установено че оспорващия М. С. М. управлява л. а. БМВ, с рег. № [рег. номер], в [населено място], по [улица], посока [улица], след употребата на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Друг Тест 5000, с фабричен № ARRB 0042, който е отчел положителен резултат за кокаин.

На М. С. М. съставен АУАН Серия GA № 1057710/ 07.11.2023 г., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП – управлява ППС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Издаден е талон за медицинско изследване № 0151888/ 07.11.2023 г., връчен на лицето в 18:00 ч. на същата дата, в който е отразено къде, в какъв времеви период следва да се яви лицето за даване на биологична проба.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 23-0819-001426/ 08.11.2023 г. за установеното административно нарушение, на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП, В. С. И. . полицейски инспектор към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“, съобразно правомощията си по Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г., прилага спрямо М. С. М. ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В хода на съденото производство, във връзка с изискана от съда информация, е представена експертиза № 24/ ТЛ – 31, изготвена от Медицински институт при МВР, на дадените М. С. М.. биологични проби, с талон за изследване № 0151888/ 07.11.2023 г. Резултатът е отрицателен за наличие на наркотични вещества в кръвната проба на лицето и положителен за наличие на кокаин в урината.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложените с преписката Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Варна и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

В настоящата хипотеза, от оспорващия не са наведени конкретни твърдения, а и при извършената служебна проверка не се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от знамение за случая.

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се прилагат ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, по аргумент от чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното МПС, за което е констатирано, че е управлявано от собственика-водач, за когото е установено по надлежния ред, при проверка на случаен принцип с техническо средство или чрез извършване на медицинско или химическо изследване, че е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Правилно административният орган е приложил процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП спрямо оспорващия за констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е установяването на управление на МПС от собственик-водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Писмените доказателства, приложени към административната преписка (протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 07.11.2023 г., докладна записка от 07.11.2023 г., резултатът от Тест № 397 от 07.11.2023 г., както и АУАН) по категоричен начин установяват, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Посредством тест, извършен с техническо средство, преминало периодична проверка, е установена употребата от оспорващия на метаамфетамин. С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, в конкретния случай, административният орган не само е разполагал с правото, но и е задължен да наложи процесната ПАМ. Органът действа в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Според Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяваното на употребата на наркотични вещества или техните аналози се осъществява както чрез използване съответно на технически средства, тестове, така и с медицински, химически или химико-токсикологични изследвания.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“, изречение последно ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи.

Според разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Съгласно чл. 23, ал. 1 от същата наредба, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

Комплексният анализ на относимите норми, обуславя извода че при различие между резултатите в пробите от кръвта и урината на лицето, определящ е този от кръвната проба.

От приобщения по делото АУАН се установява, че оспорващият няма възражения срещу резултатите от полевия тест. Ето защо, само фактът на даване на проба за медицинско и химико-токсикологичен анализ, не влече извод, че не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

Представените резултати от доброволно проведено изследване за употреба на наркотици в избрана от оспорващия лаборатория, не са годно доказателство, тъй като не е събрано и извършено изследването по разписания в Наредба № 1/ 19.07.2017 г. ред. Наредбата регламентира изрично в кои лечебни заведения и по какъв метод следва да се извърши изследването и само такива резултати съдът следва да съобразява като релевантни.

Нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. предвижда случаите, в които употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Това положение не обуславя извод, че при липса на резултати от медицинското изследване, е недопустимо да се прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. б ЗДвП. Както се посочи, до излизане резултатите от медицинското изследване релевантно е установеното с процесния по делото тест, а резултатът от медицинското изследване безспорно е определящ след като вече е наличен.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП и на нормата на чл. 171 – да се осигури безопасността на движението по пътищата, непосредствено да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия, като се ограничи евентуално противоправно поведение и се обезпечат положителни действия на субекта на правоотношението. В случая определеният минимален, предвиден в закона срок на прекратяване регистрацията на лекия автомобил – 6 месеца, се явява съразмерен с високата обществена опасност на конкретното деяние и преследваната от законодателя легитимна цел.

На следващо място, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 АПК, съдът трябва да установи кои са твърдените в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori. От гореизложеното се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед, същата се явява в съответствие с материалния закон.

От друга страна, разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК въвежда задължение за съда, да преценява и установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, към момента на приключване на устните състезания.

Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза, установеният факт - отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества при изследване на кръвната проба, взети от оспорващия на 07.11.2023 г. от оспорващия по Талон за изследване № 0151888/ 07.11.2023 г. за химико-токсикологичен анализ от МИ при МВР, следва да се съобрази съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 АПК.

Предвид така установения нов факт, независимо от законосъобразността на оспорената заповед към момента на издаването й, към настоящия момент следва да се приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ - не се установява оспорващия да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което обуславя отмяната на обжалваната заповед като постановена в противоречие с материалноправните норми.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на оспорващия за присъждане на направените разноски следва да се уважи, като ОД на МВР Варна се осъди за заплати на оспорващата сумата в размер на 710 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и платена държавна такса.

На основание 172, ал. 2, предложение второ АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на М. С. М. от [населено място], Заповед № 23 – 0819 - 001426/ 08.11.2023 г на полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати М. С. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]сума в размер на 710 (седемстотин и десет) лева, представляваща извършени за водене на производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.