Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114
гр. Севлиево
17.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на петнадесети април
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 1221 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 871/18
г. по описа на РС Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 547 от 04.07.2018
г. по чл. 410 ГПК, като ответникът е осъден да заплати посочените суми. Заповедта
е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на
заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск
за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със законните
последици. Твърди, че отношенията между страните са възникнали от Договор за потребителски
паричен кредит № ********* от 03.01.2017 г., сключен между ответника и „Провидент
Файненшъл България“ ООД, по силата на който той е получил паричен заем в размер
на 550 лв. Сумата е следвало да се върне
в размер 658,49 лв. на 60 равни седмични вноски, като включва главницата и
договорна лихва в размер на 108,49 лв. Всяка вноска е в размер на 10,97 лв. ,
като последната е с падеж 01.03.2018 г. Освен тези суми ответникът се е
съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 27,50 лв.,
разсрочена на същите 60 седмични вноски, всяка по 0,46 лв. Страните са
постигнали съгласие и за услуга „Кредит у дома“ с такса 469,13 лв., също
разсрочена на падежните дати. Така общата сума, която ответникът се е задължил
да върне е в размер на 1155,12 лв. Ответникът не е извършил плащане по заема.
Вземането на първоначалния кредитор е било прехвърлено на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД съгласно договор за цесия от 01.07.2017 г. На 01.11.2017 г. е
подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество, по силата на което
вземането срещу ответника е прехвърлено на ищцовото дружество.
Ищецът моли съда да уважи иска, като претендира и разноските по делото.
Ответникът е
представил писмен отговор в законния месечен срок, чрез особен представител ***П.Д..
В него оспорва иска с основно възражение, че не е налице активна легитимация с
оглед правоприемство и цесиите на
вземането. Счита, че предишният кредитор не е съобщил на ответника за цесията и
тя няма действие за него.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 871/18 г. по описа на РС – Севлиево по
заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение № 547 от 04.07.2018 г. по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск за
съществуване на вземането си.
Между страните няма спор, че предмет на иска е Договор за потребителски
кредит № ********* от 03.01.2017 г. – л.
5 и 6, сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, по силата
на който той е получил паричен заем в размер на 550 лв. Сумата е следвало да се върне ведно с договорна
лихва в размер на 109,49 лв. В договора
не е изрично посочено, че тази сума е с характер на договорна лихва, но това е
очевидно и изрично е посочено от ищеца в заявлението и в исковата молба. В
договора е уговорен срокът и начинът на плащане – на 60 равни седмични вноски, при
първа падежна дата 11.01.2017 г.
Искът е предявен от дружество, различно от кредитодателя, поради което на
първо място съдът следва да се произнесе по активната легитимация, което е и
основното възражение на особения представител на ответника.
Ищцовото дружество установява своята активна легитимация по иска чрез следните
приложени документи: Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. – л.
96-99, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от който се
установява, че заемодателят „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания,
произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение 1 /неразделна
част от договора/. Приложено е и пълномощно от
04.07.2017 г. – л. 93, с което първоначалният кредитор, вече с
наименование „Файненшъл България“ ЕООД
/след промяна на наименованието, отразено в търговския регистър, видно от
служебната справка – л. 66/ е упълномощил „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми
от негово име всички длъжници за цесията, с което е изпълнил задължението си по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Приложено е извлечение от Протокол № 1 към договора за цесия
– л. 91, с описание на процесния договор. Представено е и потвърждение за
прехвърляне на това конкретно вземане – л.90. Тези доказателства са представени
по делото по реда на чл. 192 ГПК от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
На 01.11.2017 г. е сключено Допълнително споразумение към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество – л.11 – 16, от които е видно, че ищецът е
закупил вземания от неизправни длъжници
на продавача, посочени в Приложение № 1. Допълнителното споразумение и
приложението към него включват и вземането към ответника по процесния договор –
л.19. Ищцовото дружество е било упълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да
уведоми длъжниците за цесията.
Ищцовото дружество е изпратило на ответника четири уведомителни писма – л.
27 - 30 на негови два адреса, но видно
от приложените обратни разписки „получателят се е преместил на друг адрес“ и „отказва
да получи пратката“. Съдът счита, че отказът за получаване на писмото
уведомление следва да се приеме за получаване на съобщението по арг. от чл. 44, ал. 1 ГПК. Освен това тези
уведомления са част от съдебните книжа и съгласно трайната съдебна практика,
чрез връчване на исковата молба и приложенията се счита, че длъжникът е
уведомен за новия си кредитор. В този смисъл прехвърлянето има действие спрямо
длъжника и исковете следва да бъдат разгледани по същество.
Мотивиран от горното съдът счита, че ищецът е
активно легитимиран да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК.
С исковата молба са предявени при обективно
кумулативно съединяване няколко иска.
Първият е за неизпълнение на договор с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с цена 550 лв. Касае се за дължима главница по
описания по-горе договор за потребителски кредит. Ответникът не е погасил
никакви суми по договора, а при твърдян от другата страна отрицателен факт, не
е представил доказателства, че е изплатил частично или изцяло главното си
задължение на ищеца или на предишния си кредитор. Затова съдът счита, че в тази
част искът е основателен и доказан и ответникът дължи на ищеца главница в
размер на 550 лв.
Вторият иск е за заплащане на договорна лихва с
цена 108,49 лв. Съдът счита, че договорната лихва е допустима от закона
съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Заплащането на този вид лихва не е обвързано с
неизпълнение на главното задължение, т.е. уговорената договорна лихва се дължи
и когато заетата сума е върната на падежа. В този смисъл договорната лихва има
характер на възнаградителна.
Нейният размер е посочен ясно при сключване на
договора и изплащането й е било разсрочено ведно с главницата. Няма твърдения и
доказателства, че ответникът е изплатил уговорената лихва, поради което тя също
се дължи в претендирания размер от 108,49 лв.
Третият съединен иск е с правно основание чл. 86 ЗЗД с цена 49,97 лв. С него се
претендира лихва за забава /мораторна лихва/ в размер на действащата законна
лихва за периода от 13.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението.
Съгласно съдебната практика, „присъденото вземане
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира
като лихва“. Мораторна лихва не се дължи при срочно изпълнение на парично
задължение, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение на
вредите от забавата. Ако кредиторът не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата, обезщетение по чл. 86 ЗЗД не му се дължи. Съдът се
позовава на решение № 211 от 26.01.2017 г. на ВКС по т.д.№ 958/16 г., ГК, ІІІ
г.о. и мн.др. И тъй като всяка падежна вноска включва както главницата, така и
договорната лихва /дължима и при срочно изпълнение, както беше обяснено
по-горе/, то правилно обезщетението по чл. 86 ЗЗД е изчислено за всяка отделна
падежирала неплатена погасителна вноска.
Четвъртият предявен иск е за заплащане на такси,
както следва: за оценка на досие с цена 27,50 лв., за услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя с цена
140,74 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на ответника с цена 328,39 лв., или общо такса услуги 496,63
лв.
Безспорен факт е, че кредиторът има право да
събира такси съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, но „видът, размерът и действието,
за което се събират, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит“ – чл. 10а, ал. 4 ЗПК. В случая в договора е посочено, че
таксата за услугата „Кредит у дома“ е 469,13
лв., като в чл. 25 от договора е посочено, че 30 % от тази такса е за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя. Отделно е
посочена таксата за оценка на досие 27,50 лв.
По отделните такси съдът приема следното: такса
оценка на досие в размер на 27,50 лв. е в противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, тъй като касае действия, свързани с усвояване на кредита. Освен
това въобще не е ясно на каква база и по какъв начин е определена и затова съдът
счита иска в тази част за неоснователен и недоказан.
По отношение на уговорката за заплащане на услуга
„Кредит у дома“ съдът приема, че се касае за нищожна клауза, която противоречи
на императивни правни норми – чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК, тъй като уговореното
възнаграждение е свързано с управлението и погасяването на кредита, а освен
това е определено общо. Много съществен факт е, че заплащането на това възнаграждение
е предварително, т.е. то е дължимо само за бъдещи възможности и действия
/събиране на погасителните вноски по местоживеене/, поради което е без значение
дали тези действия ще бъдат извършени по време на действие на договора. Но
принципът за добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реално ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. А в случая е категорично безспорно, че
ответникът въобще не се е ползвал от услугата събиране на погасителните вноски
по местоживеенето му с обща цена на тази услуга 328,39 лв., тъй като той не е
изплатил нищо от задълженията си. По отношение на другата услуга с цена 140,74
лв., дължима за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя,
освен посочените по-горе съображения съдът ще посочи, че няма доказателства по
какъв начин ответникът е получил заемната сума и дали това е станало в брой по
местоживеенето му, или по банков път.
В заключение, съдът счита, че е драстично
недобросъвестно и противоречи на добрите нрави, при предоставен кредит от 550
лв. длъжникът да „се съгласи“ да заплати такси за услуги /и то още при
сключване на договора/ с обща цена от 469,13 лв., почти равна на номиналния
размер на кредита.
Затова уговорката по т.Д стр.1 от договора за заплащане на Такса за
услуга „Кредит у дома“ в размер на 469,13 лв.,съдът обявява за нищожна поради
противоречие на императивни правни норми и накърняване на добрите нрави.
Всъщност ответникът не е направил възражение в тази насока, но съдебната
практика изисква от съда служебно да следи за спазване на добрите нрави,
независимо дали страните са се позовали на нищожността. В този смисъл е налице
засилено служебно начало при съблюдаване на добрите нрави и на императивните
правни норми.
Добрите нрави са морални норми и като такива те
нямат правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и
правно значение, като нарушението им се приравнява по последици наравно с
нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква
да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право
интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни
субекти. Много съществено е
обстоятелството, че преценката накърнени ли са добрите нрави следва да се прави
към момента на сключване на договора, тъй като това е моментът на заявяване
намеренията на страните, съответно на регламентиране на възможните последици.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че
ищецът установи вземането си по заповедта за изпълнение до размер на главница 550
лв., договорна лихва – 108,49 лв. и обезщетение
за забава /мораторна лихва/ - 49,97 лв. В останалата част искът се отхвърля
като неоснователен и недоказан.
На осн.чл. 11г, ал. 2 от ТР № 4/14 г. на ВКС съдът
следва да се произнесе по разноските от заповедното и исково производство, с
оглед изхода на спора. Разноските се дължат съразмерно с уважената част, поради
което по заповедното производство ответникът ще дължи разноски в размер на 58,79
лв.
Искане за заплащане на разноски по делото е направил ищецът по списък на
разноските по чл. 80 ГПК – л.75. Този списък включва и разноските по
заповедното производство, които няма да бъдат обсъждани, тъй като по-горе съдът
се произнесе по тях, съобразно изхода на делото и задължителната съдебна
практика. По настоящото производство се претендира заплащане на д.т. 150 лв., възнаграждение
за особен представител 157 лв./които са документирани като извършени/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
възнаграждението за юрисконсулт в случая се определя на осн.чл. 37 от ЗПП
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и е
от 100 до 300 лв. Съдът счита, че в настоящия казус възнаграждението следва да
бъде в размер от 150 лв. и по този начин разноските общо на ищеца са в размер
на 457 лв.
Съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по исковото производство в размер на 268 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата по т.Д стр.1 от
Договор за потребителски кредит № ********* от 03.01.2017 г., сключен между Е.Х.К. и
„Провидент Файненшъл България“ ООД, относно заплащане на Такса за услуга
„Кредит у дома“ в размер на 469,13 лв., поради
противоречие на закона и накърняване на добрите нрави и на осн. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Х.
К. ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***, че „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление район Люлин, ж.к.Люлин – 10, бул.Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М. Д., е установило съществуване на вземането си
по заповед за изпълнение № 547 от 04.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 871/18 г. по описа
на РС Севлиево за сумата 550 лв./петстотин и петдесет/ –
главница, за сумата 108,49 лв./сто и осем лв. 49 ст./ – договорна лихва, за
сумата 49,97 лв./четиридесет и девет лв. 97 ст./ – обезщетение за забава
/мораторна лихва/ и
разноски до размер 58,79 лв./петдесет и
осем лв. 79 ст./, на осн.чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 ГПК за
сумата 27,50 лв. лв. – такса за оценка на досие, за сумите 140,74 лв. и 328,39
лв. – такси за услуга „Кредит у дома“ и за разноските – над сумата 58,79 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.Х. К. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление район Люлин, ж.к.Люлин – 10, бул.Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителен директор Н.Т.С.и М. Д. направените по делото разноски в размер на 268 лв. /двеста и шестдесет и осем/ на осн. чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 871/18
г. на РС – Севлиево.
На осн.чл. 416 ГПК, след влизане на решението в сила, да се издаде
изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 547 от 04.07.2018 г. по ч.гр.д.№
871/18 г. по описа на РС – Севлиево, съобразно решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: