№ 272
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина Михайлова
Анелия Щерева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора Н. Д. Д.
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно
дело № 20241100606855 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С протоколно определение № 18274 от 10.10.2024 г., по НЧД № 8022/2024 г.,
Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 100-ен състав е определил на
осъдения Н. Ц. С. едно общо, най-тежко наказание, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 от НК, измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 11054/2022 г.
по описа на СРС – НО, 101-ви състав, и по НОХД № 7318/2024 г. по описа на СРС – НО,
100-ен състав, а именно наказание „лишаване от свобода“, в размер на 8 (осем) месеца.
Увеличил е, на основание чл. 24 от НК, така определеното общо, най-тежко наказание
„лишаване от свобода“, в размер на 8 (осем) месеца, с 3 (три) месеца, като е постановил
осъденият да търпи едно общо, най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“, в
размер на 11 (единадесет) месеца, което наказание е постановил да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Приспаднал е,
на основание чл. 25, ал. 2 от НК, времето, през което осъденият е търпял наказание
„лишаване от свобода“ по което и да е от делата, включени в съвкупността, както и, на
основание чл. 59, ал. 1 от НК, времето, през което осъденият е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК по всяко от наказателните производства по делата, включени в съвкупността.
Недоволен от така постановената определение, в частта му за приложението на чл. 24
от НК, е останал служебно назначеният защитник на осъденото лице – адв. Н. Б. – К., САК,
който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал въззивна жалба В нея се твърди, че
първоинстанционният съдебен акт, в частта му, с която определеното общо, най-тежко
1
наказание на осъдения С. е увеличено, по реда на чл. 24 от НК, е необоснован и
незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а определеното на осъдения общо най-тежко и увеличено наказание е явно
несправедливо. Излага се, че производството се води срещу осъдения С. при условията на
чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, без да са изпълнени условията за прилагане на тази разпоредба.
Обосновава се, че съдът не е задължен да приложи института по чл. 24 от НК, а следва да
извърши оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства, каквато оценка първият съд
не е направил. Акцентира се, че съдът не се е съобразил с искането на представителя на
държавното обвинение за увеличаване на определеното на осъдения едно общо, най-тежко
наказание с един месец, като го е увеличил с три месеца, и по този начин е определил на С.
санкция, която не съответства на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Желае се изменение
на обжалваното определение, като се отмени приложението на института по чл. 24 от НК
към определеното на осъдения общо, най-тежко наказание.
С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В разпоредително заседание на 17.01.12025 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 от
НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на осъдения Н. Ц. С., нито е необходимо допускането и разпитването на свидетели
и/или назначаването и извършването на експертизи. Намери, също така, че не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и обстоятелството, че определеният от
първоинстанционния съд размер на общото, най-тежко и увеличено наказание на осъденото
лице не е над размера, посочен в разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК, а именно не е над пет
години „лишаване от свобода“, от една страна, а от друга, че настоящото въззивно
производство е инициирано по жалба на защитата на осъдения, поради което липсва
процесуална възможност за влошаване на положението му в размери, надвишаващи
визираните в дефинитивната норма на чл. 93, т. 7 от НК, както и съобразявайки логиката на
закона, изводима и от разпоредбата на чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, чието
продължение се явява настоящата второинстанционна процедура, въззивният съд прецени,
че присъствието на осъденото лице в съдебното заседание не е задължително.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, служебно назначеният защитник
на осъденото лице – адв. Н. Б. – К., САК, поддържа въззивната жалба, по наведените в нея
съображения. Намира, че определението на СРС в частта му, с която е приложен чл. 24 от
НК, е необосновано и незаконосъобразно. Акцентира върху продължителността на процеса
срещу осъдения. Сочи, че деянията на подзащитния са по вина на съдебната система, която
не е провела наказателните процеси срещу него в разумен срок. Желае да не се прилага
разпоредбата на чл. 24 от НК спрямо осъдения С., алтернативно – да се увеличи
определеното му общо, най-тежко наказание само с един месец.
Прокурорът при СРП предлага въззивната жалба на защитата на осъдения да бъде
оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Изтъква, многократните осъждания на С. преди
процесното.
Осъденият Н. Ц. С., в правото си на лична защита, не желае да добави нищо към
изложеното от защитата му, а в правото си на последна дума – сочи, че преди е работил, а
сега не му дават документите от затвора в гр. Враца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени
в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, по отношение
2
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното.
Въззивната жалба на служебно назначения защитник на осъдения Н. Ц. С. е подадена
в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от
НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови протестираното определение, СРС е провел съдебно следствие по
общия ред, в рамките на процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Приобщил е, по реда на
чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните писмени доказателствени средства –
справка за съдимост, бюлетини за съдимост на осъдения С., протоколно определение №
71/07.03.2008 г., постановено по ЧНД № 63/2008 г. по описа на Районен съд – Козлодуй и
протоколно определение от 05.11.2008 г., постановено по НЧД № 8942/2008 г. по описа на
СРС – НО, 23-ти състав (л. 6 – л. 9 и л. 65 – л. 93 от съдебното производство пред СРС);
справка от ГД „Изпълнение на наказанието“, рег. № И – 9421/12.07.2024 г., относно
изтърпени от осъдения С. наказания и мерки за неотклонение „задържане под стража“ (л. 49
– л. 50 от съдебното производство пред СРС); писмо от ГД „Изпълнение на наказанието“,
рег. № 11124/11.07.2024 г., ведно с приложения – призовка по ЧНД № 8022/2024 г. и
незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на постановление на прокурор при
Окръжна прокуратура – Враца от 10.07.2024 г. по пр. пр. № 1296/2024 г. (л. 58 – л. 60 от
съдебното производство пред СРС) и писмо от ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора –
гр. Враца, рег. № 15361/10.10.2024 г. (л. 116 – л. 117 от съдебното производство пред СРС).
При постановяване на определението си, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
пред него относими писмени доказателствени средства.
Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови гласни или писмени
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на
база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
еднозначни изводи по фактите.
Софийски градски съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
значимите за целите на съдебното производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК факти е
формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени средства.
Първостепенният съд с основание ги е кредитирал, като на базата на така събраните и
проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно
убеждение, относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от
настоящия съдебен състав.
С оглед горното, въззивният съд констатира, че не са налице основания за промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред
настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е
правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Анализът на последния сочи на следното:
Спрямо осъдения Н. Ц. С. има постановени общо деветнадесет влезли в сила, към
датата на постановяване на определението на СРС, съдебни акта, включително и както
следва:
- определение № 479/28.03.2024 г., постановено по НОХД № 11054/2022 г. по описа
на СРС – НО, 101-ви състав, влязло в сила на 28.03.2024 г., с което е одобрено споразумение,
по силата на което С. е признат за виновен в извършено на 07.10.2020 г. престъпление по чл.
325, ал. 5, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като на основание чл. 325, ал. 5, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 6 (шест) месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, от което е
приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР, за срок от 24
часа, на 07.10.2022 г.;
3
- определение № 758/29.05.2024 г., постановено по НОХД № 7318/2024 г. по описа
на СРС – НО, 100-ен състав, влязло в сила на 29.05.2024 г., с което е одобрено споразумение,
по силата на което С. е признат за виновен в извършено на 15.11.2023 г. престъпление по чл.
144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване, от което е приспаднато времето, през което
осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК в хода на досъдебното производство.
С атакуваното пред настоящия съдебен състав определение, СРС – НО, 100-ен състав,
е приел наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК,
като е сформирал една кумулативна група, състояща се от определените на осъдения С.
наказания по НОХД № 11054/2022 г. по описа на СРС – НО, 101-ви състав и по НОХД №
7318/2024 г., по описа на СРС – НО, 100-ен състав, като е определил на осъдения едно общо,
най-тежко наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 (осем) месеца. На основание чл. 24
от НК съдът е увеличил така наложеното общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“,
в размер на 8 (осем) месеца, с 3 (три) месеца, като е постановил осъденият да търпи едно
общо, най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“, в размер на 11 (единадесет)
месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален
„строг“ режим за изтърпяване на така наложеното на осъдения едно общо най-тежко и
увеличено наказание „лишаване от свобода“, в размер на 11 (единадесет) месеца.
Приспаднал е, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, времето, през което осъденият е търпял
наказание „лишаване от свобода“ по което и да е от делата, включени в съвкупността, както
и, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, времето, през което осъденият е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК по всяко от наказателните производства по делата, включени в съвкупността.
Осъденият С. е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, за
времето от 30.03.2024 г. до 14.07.2024 г., със зачетен предварителен арест от 4 месеца и 16
дни, поради което и до произнасяне на сезирания от СРП на 30.05.2024 г. районен съд, по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ по
отношение на осъдения С. е прекъснато за срок от 3 (три) месеца, считано от 14.07.2024 г., с
постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Враца от 10.07.2024 г., по пр. пр. №
1296/2024 г.
Осъденият Н. Ц. С. е роден на **** г., в гр. Враца, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, с постоянен адрес в с. Рогозен, общ. Хайредин, обл. Враца,
ул. ****, ЕГН **********.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят
изцяло и от въззивния състав.
Без да бъдат повтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в
откритото въззивно съдебно заседание, както и в съответствие със законово вмененото му
задължение за служебна проверка на правилността на определението в неговата цялост, да
посочи следното:
При описаните факти, въззивният съд констатира, че не са налице основания за
отмяна или ревизиране на определението на първия съд, тъй като са съблюдавани
принципите на материалното право, заложени в чл. 23 – чл. 25 от НК, а също и тези в чл. 36
от НК. От правна страна, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно първият
съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са извършени деянията по
горецитираните дела – 07.10.2020 г., на която е извършено деянието, предмет на разглеждане
по НОХД № 11054/2022 г. по описа на СРС – НО, 101-ви състав, и 15.11.2023 г., на която е
4
извършено деянието, предмет на разглеждане по НОХД № 7318/2024 г. по описа на СРС –
НО, 100-ен състав, и датите, на които са влезли в сила съдебните актове – съответно на
28.03.2024 г. и на 29.05.2024 г., са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от
НК, за групираните на наложените на осъдения наказания по НОХД № 11054/2022 г. по
описа на СРС – НО, 101-ви състав и по НОХД № 7318/2024 г. по описа на СРС – НО, 24-ти
състав. Адекватно районният съд е приел кое е най-тежкото наказание, наложено на
осъдения С. с влезлите в сила съдебни актове, като е наложил именно него – „лишаване от
свобода“ за срок от 8 (осем) месеца. Извършеното групиране и налагането на едно общо,
най-тежко наказание от 8 (осем) месеца „лишаване от свобода“, от страна на първостепенния
съд не се оспорва и от осъдения и неговата защита в депозираната въззивна жалба.
Правилно СРС е приел, че не са налице предпоставките за групиране на наказанията,
наложени на осъдения по визираните присъди с тези по останалите съдебни актове,
доколкото деянията, за които осъденият е санкциониран с предходно постановените и влезли
в сила съдебни актове, не се явяват в съвкупност с тези, предмет на извършеното групиране.
Осъденият и неговата защита възразяват единствено срещу приложението на
института по чл. 24 от НК от съда. В тази насока настоящият съдебен състав, че
разпоредбата на чл. 24 от НК предоставя правната възможност на съда, в случаите, в които
наложените на осъдения наказания за престъпленията, включени в съвкупността, са от
еднакъв вид, да увеличи така определеното общо, най-тежко наказание най-много с една
втора, като така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания,
нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Приложението на този
институт е бил предмет на задължително за съдилищата тълкуване, дадено с постановление
№ 4/1965 г. на ОСНК на ВС и с тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. В тях
е посочено, че когато се формира съвкупност от наказания, следва да се прецени, дали
определеното общо, най-тежко наказание следва да се увеличи, с оглед разпоредбите на чл.
24 от НК. Това увеличение винаги трябва да бъде подчинено на принципите, необходими за
постигане на целите на чл. 36 от НК, а именно с оглед превъзпитателно и превантивно
действие върху осъденото лице и върху останалите членове на обществото. При преценката
за приложение на тази материалноправна норма – чл. 24 от НК, в съда трябва да е налице
убеждение, че ако тя не бъде приложена, не биха се осъществили желаните от законодателя
цели на чл. 36 от НК.
В конкретния по делото случай, видно от мотивната част на атакувания съдебен акт,
такова убеждение е било формирано у първоинстанционния съдебен състав. Той е преценил,
че приложението на института по чл. 24 от НК се налага, тъй като, видно от справката за
съдимост на осъдения, същият е търпял нееднократно наказание „лишаване от свобода“, но
това не е спомогнало за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Приел е, че при
осъдения С. са налице трайни престъпни нагласи, като престъпната му дейност е насочена
преимуществено към посегателства спрямо собствеността на гражданите, и в някои случаи
престъпните посегателства са съпроводени с принуда. Аргументирал се е, че деянията, за
които подсъдимият е осъден с присъдите, включени в кумулационната група, са били
насочени към нарушаване на обществения ред и отново са свързани с упражняване на
принуда. При това е направил извод, че осъденият е личност със завишена степен на
обществена опасност и за постигане целите на наказанието се налага определеното му общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца да бъде увеличено с 3
(три) месеца, по реда на чл. 24 от НК.
Настоящата въззивна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд в тази насока, като намира, че правилно е приложил института по чл. 24 от НК. Жалбата
на защитата на осъдения в противния смисъл се явява неоснователна.
Видно от приложената и приета като доказателствено средство по делото справка за
съдимост на осъденото лице, за престъпленията, включени в съвкупността, за които с
5
атакувания съдебен акт му е наложено едно общо и най-тежко наказание по реда на чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения С. са наложени наказания от един и същи вид –
„лишаване от свобода“, в единия случай за срок от 6 (шест) месеца, а в другия – за срок от 8
(осем) месеца. Налице е, следователно, формалноправната предпоставка за приложение на
института по чл. 24 от НК.
Според настоящата инстанция, приложението на института е необходимо и с оглед
постигане целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл. 36 от НК.
Осъденият С. е със силно обременено съдебно минало – осъждан е общо деветнадесет
пъти, за двадесет престъпления (с присъдата, постановена по НОХД № 48/2002 г. по описа
на РС – Бяла Слатина е осъден за две престъпления, извършени в съвкупност), всяко едно от
които е от общ характер. В шестнадесет от случаите е осъждан за престъпления против
собствеността на различни граждани – за петнадесет престъпления „кражба“ и за три
престъпления „грабеж“. Три от извършените от С. престъпления са квалифицирани като
извършени при условията на специален рецидив (повторност) по чл. 28, ал. 1 от НК, а десет,
включително и трите грабежа – като извършени при условията на опасен рецидив по чл. 29,
ал. 1 от НК. Изложеното вън от всякакво съмнение характеризира осъдения С. като личност
със завишена степен на обществена опасност, с трайно изградени престъпни наклонности и
ценностна система, която не съответства на изискванията на закона и добрите нрави.
Осъденият петкратно е постъпвал в места за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ – в затвора в гр. Враца и в затвора в гр. София, преди извършване на
престъпленията, за които са наложени наказанията, включени в кумулационната група,
сформирана от СРС – НО, 100-ен състав (за времето от 03.04.2001 г. до 04.01.2006 г.; от
07.05.2007 г. до 07.05.2013 г.; от 04.11.2013 г. до 02.12.2016 г.; от 20.06.2017 г. до 29.03.2018 г.
и от 10.01.2020 г. до 28.02.2020 г.), но оказваното му корекционно въздействие и то – през
продължителен период от време, явно не е оказало необходимия поправителен или поне –
възпиращ ефект спрямо С. и същият е продължил да извършва престъпления.
Осем от производствата, в хода на които е реализирана наказателната отговорност на
С. за престъпления – по НОХД № 237/2002 г. по описа на ОС – Враца, по НОХД № 37/2008
г. по описа на ОС – Враца, по НОХД № 1711/2007 г. по описа на СРС, по НОХД № 263/2009
г. по описа на РС – Бяла Слатина, по НОХД № 80/2020 г. по описа на СГП, по НОХД №
11054/2022 г. по описа на СРС и по НОХД № 7318/2024 г. по описа на СРС, са приключвали
по реда на чл. 384, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 7 от НПК – с одобряване на споразумение, като на
осъдения е било определено наказание по реда на чл. 381, ал. 4 от НПК, вр. с чл. 55, ал. 1 от
НК и в този смисъл, определеното на осъдения наказание е било занижено в сравнение с
това, което според съдилищата е съответствало на степента на обществена опасност на
деянията и техния извършител и би се явило съответно на целите на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК.
Осъденият е започнал престъпното си поведение още на млада възраст – през 1993
г., когато е бил едва 16-годишен, и оттогава очертава траен, устойчив модел на престъпно
поведение, като демонстрира трайно незачитане на установения правов ред, и в частност –
правото на гражданите на собственост и владение върху движими вещи. Пет от
извършените от него престъпления са придружени с използване на принуда, под формата на
сила и заплашване, с което осъденият демонстрира и незачитане на правото на свободно
изразяване на воля на гражданите.
Всичко изложено по-горе мотивира настоящата инстанция да приеме, че
определеното на осъдения С. едно общо и най-тежко наказание измежду наложените му за
съвкупността от престъпления, а именно една 8 (осем) месеца „лишаване от свобода“, не би
било достатъчно за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Необходимо е това
наказание действително да бъде увеличено, по реда на чл. 24 от НК, с оглед да се даде
възможност за по-продължително корекционно въздействие спрямо осъдения в съответното
6
пенитенциарно заведение.
При индивидуализация на наказанието за съвкупността от престъпления, допустима
от наказателния закон – чл. 24 от НК, правилно първият съд е съобразил обремененото
съдебно минало на осъдения С., поставящо сериозни изисквания към корекционния процес,
като въз основа на това е приел, че наложеното му едно общо, най-тежко наказание за
съвкупността от престъпления, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца,
следва да бъде увеличено, по реда на чл. 24 от НК, с 3 (три) месеца до размер от 11
(единадесет) месеца „лишаване от свобода“. Така определеното общо най-тежко и
увеличено наказание не надминава с повече от ½ най-тежкото наказание измежду
наложените за съвкупността от престъпления, нито сбора от отделните наказания, наложени
за всяко от престъпленията, включени в кумулационната група, нито максималния размер,
предвиден за този вид наказание в чл. 39 от НК.
Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционния
съд в тази насока, като намира, че с оглед завишената степен на обществена опасност на
дееца, така определеното общо, най-тежко и увеличено наказание е справедливо и съответно
на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в пълна степен на
изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство, като видът и размерът му са съобразени с визираните в чл. 36 от НК цели
на генералната и на специална превенция. Същевременно, определянето му във визирания
от СРС размер, не сочи, че същото се явява несъразмерно тежко и явно несправедливо.
Напротив – именно наказание в такъв размер се явява необходимо и достатъчно за
осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително
въздействие върху него и върху останалите членове на обществото. Възраженията на
защитата в противния смисъл СГС, в този си състав, намира за неоснователни.
Вярно е, че към настоящия момент осъденият С. е изтърпял наказание „лишаване от
свобода“, равняващо се по своята продължителност на най-тежкото наказание, измежду
наложените по НОХД № 11054/2022 г. и по НОХД № 7318/2024 г. – и двете по описа на
СРС – за времето от 30.03.2024 г. до 14.07.2024 г., поради което и с постановление на
прокурор при Окръжна прокуратура – Враца от 10.07.2024 г. по пр. пр. № 1296/2024 г.,
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, по отношение на С., е прекъснато, за
срок от 3 (три) месеца, считано от 14.07.2024 г. Това обстоятелство обаче не разколебава
безусловно налагащия се извод, че обремененото съдебно минало на осъдения поставя
сериозни изисквания към корекционния процес. Тъкмо поради това, осъденият следва да
изтърпи общото и увеличено наказание измежду наложените му за съвкупността от
престъпления, като по този начин се даде възможност за по-продължителна работа с
осъдения, в насока неговото поправяне и превъзпитание. По-продължителния период на
лишаване на осъдения от свободата му на придвижване в пространството е необходим, от
една страна, с оглед интересите на обществото, което следва да бъде предпазено от твърде
ранната социализация на осъдения престъпен деец, преди спрямо него да е упражнено онова
корекционно въздействие, което в максимална степен би съдействало за постигане целите на
наказанието, а от друга – за да се даде възможност спрямо осъдения да бъде упражнено
онова корекционно въздействие, което по своята продължителност и интензитет ще му
въздейства възпиращо срещу осъществяване на други престъпни прояви в бъдеще.
Правилно и законосъобразно е определен режимът на изтърпяване на наложеното
едно общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“. Съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 2 от ЗИНЗС, съдът определя първоначален „строг“ режим на осъдените на лишаване от
свобода: а) за повече от 5 години за умишлени престъпления; б) за умишлени престъпления,
когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс,
независимо от реабилитацията; в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния
7
срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години.
В конкретния случай, наложеното едно общо, най-тежко и увеличено наказание
измежду определените му по НОХД № 11054/2022 г. и по НОХД № 7318/2024 г. – и двете
по описа на СРС, е за престъпления, извършени съответно на 07.10.2020 г. и на 15.11.2023 г.
– и двете извършени, преди изтичане на 5-годишния от изтърпяване на предходно наложено
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 (осем) месеца – по НОХД № 80/2020 г. по
описа на СГС, изтърпяно на 28.02.2020 г. Ето защо и правилно и законосъобразно първият
съд е приел, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК за определяне на първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното на
осъдения едно общо, най-тежко и увеличено наказание за съвкупността от престъпления.
Правилно и законосъобразно, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, районният съд е
приспаднал от така наложеното на осъдения едно общо, най-тежко и увеличено наказание
времето, през което осъденият е търпял наказание по което и да е от делата, включени в
съвкупността. Правните изводи на СРС в този смисъл са в унисон с императивната законова
разпоредба на чл. 25, ал. 2 от НК, съгласно която, ако наказанието по някоя от присъдите,
включени в съвкупността, е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на
определеното за изтърпяване общо наказание.
Не са налице основания за ревизия на изводите на първоинстанционния съдебен
състав по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК. Правилно
съдът е приспаднал от така определеното на осъдения едно общо, най-тежко наказание,
времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по всяко от
наказателните производства по делата, включени в съвкупността.
Не се установява осъденият да е бил задържан по обвинение за друго престъпление,
по което производството да е било прекратено или да е завършило с оправдателна присъда,
като по отношение на деянията да би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от
НК. В съвкупност са осъществени единствено деянията, наказанията за които са били
предмет на групиране с атакувания съдебен акт, като периода, през който осъденият е бил
задържан по съответните обвинения, е приспаднат в цялост от съда. Не е налице остатък за
приспадане от размера на определеното за изтърпяване от осъдения наказание.
За пълнота и за да отговори на доводите на защитата, настоящият състав намира, че
при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати твърдените от защитата
процесуални нарушения.
На първо място, в тази връзка, следва да се посочи, че първият съд е постановил
определението си след събиране на необходимите и относими писмени доказателствени
средства, които е обсъдил внимателно и задълбочено и въз основа на обективен и правилен
анализ на съдържанието им е формирал изводите си по фактите, които изцяло се споделят и
от настоящата инстанция. Съдът е изложил по ясен и убедителен начин в мотивната част на
определението си изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и съображенията
си относно приложението на института по чл. 24 от НК. Въззивната съдебна инстанция и
страните по делото не са лишени от възможност да разберат действителната воля на първия
съд и начинът на формирането .
Неоснователни са възраженията на защитата и че първостепенният съд не е изпълнил
задължението си да извърши оценка на всички обстоятелства от значение за приложението
на института по чл. 24 от НК. Напротив – съдът е изложил убедителни съображения за
приложението на визираната разпоредба, основани на събраните по делото доказателства
относно личността и съдебното минало на осъдения.
Правилно и законосъобразно съдът е дал ход на делото, водено спрямо осъдения С.,
при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като същият е взел участие в съдебното
8
заседание по НЧД № 8022/2024 г., проведено на 10.07.2024 г., на което е бил доведен от
затвора в гр. Враца, и е бил редовно призован за следващото съдебно заседание, насрочено
за 16.07.2024 г., но не се е явил на същото. Ето защо и с протоколно определение от
16.07.2024 г. осъденият С. е обявен за държавно издирване, с цел установяване на
местонахождението му и принудително довеждане, за участие в производството, като на
18.08.2024 г. е установен от полицейски органи при О „СПС“ – СДВР и му е връчена
надлежно призовка за участие в съдебното заседание по НЧД № 8022/2024 г., насрочено за
24.09.2024 г. (вж. отбелязване на л. 56 от съдебното производство). На него обаче осъденият
също не се е явил. Поради това, с протоколно определение на СРС – НО, 100-ен състав, от
24.09.2024 г., осъденият С. отново е обявен за държавно издирване, с цел установяване на
местонахождението му, връчване на съдебни книжа и принудително довеждане за участие в
о.с.з. на 10.10.2024 г.
Последващите процесуални усилия на съда за установяване на местонахождението и
призоваването му за участие в производството са се оказали безрезултатни.
Осъденият е призоваван и търсен на всички, известни за него адреси – в гр. София,
кв. „Манастирски ливади“, ул. ****; с. Малорад, ул. ****, общ. Борован, обл. Враца;
установено е, че е освободен от затвора в гр. Враца на 14.07.2024 г. Проведено е,
следователно, щателно издирване на осъдения, но въпреки това не е намерен на известните
за него адреси.
Не съставлява процесуално нарушение и несъобразяването на съда с предложението
на представителя на СРП от 30.05.2024 г., явило се иницииращо производството по НЧД №
8022/2024 г. по описа на СРС – НО, 100-ен състав, по отношение на увеличението на
определеното на осъдения общо, най-тежко наказание. Действително, в предложението на
СРП се съдържа искане общото най-тежко наказание на осъдения С. да бъде увеличено с 1
(един) месец, до размер от 9 (девет) месеца, докато съдът е приел, че следва да увеличи
общото, най-тежко наказание с 3 (три) месеца, до размер от 11 (единадесет) месеца, който е
определил за изтърпяване. Важно е да се изтъкне на тази плоскост, че преценката на съда по
отношение на приложението на чл. 23 – 25 от НК не е обусловена, нито е ограничена в
пределите, визирани в сезиращия го процесуален документ. Съдът е свободен да приложи
институтите в пределите, визирани в закона, което първоинстанционният съд е сторил.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменяне
или отмяна –неправилно приложение на материалния закон, наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила или явна несправедливост на определеното при
условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от НК едно общо, най-тежко наказание,
поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 18274 от 10.10.2024 г., по НЧД №
8022/2024 г., на СРС – НО, 100-ен състав.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10