Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-80 Година
2019, 15 юли гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на първи юли година две хиляди и
деветнадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА
секретар Ваня Д.
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 821 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано
по въззивната жалба на А.С.Ш. ***,
подадена чрез адв.М.Д. от БАК, против решение № 77 от 18.04.2019 г. по
гр.д.155/2019 г. по описа на Поморийски районен съд, с което е оставена без
уважение молбата на въззивницата за издаване на съдебна заповед за защита за
осъществявано спрямо нея и детето Живко Тодоров И. домашно насилие против Т.Ж.И.
***, за налагане на мерки за защита от домашно насилие; и с което решение
въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемия Т.Ж.И., сумата от 400.00 лв,
представляваща направените по делото съдебни разноски, както и на основание
чл.11, ал.3 от ЗЗДН - в полза на държавата по сметка на Районен съд - гр.Поморие
сумата от 25.00 лв, представляваща дължима за производството държавна такса. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо,
неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Твърденията за недопустимост на решението не се
обосновават с някакви конкретни твърдения. Основните оплаквания във въззивната
жалба се свеждат до начина, по който първоинстанционният съд е кредитирал
събраните по делото доказателства, и по-конкретно се твърди, че съдът е игнорирал
представените от молителката доказателства, а се е доверил на представените по
делото от ответника доказателства, както и на представения от ДСП Поморие
социален доклад и на доказателства, събрани в друго съдебно производство. Твърди
се, че са неправилни и необосновани изводите на съда за липсата на осъществено
от ответника домашно насилие по отношение на молителката и детето на страните,
като тези изводи, според въззивницата, противоречат на част от събраните по
делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд е проявил
пристрастност в процеса. Изложени са подробни съображения по съществото на
спора. Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на решение, с което молбата се уважава. Не са ангажирани нови
доказателства, допустими с оглед разпоредбата на чл.266 от ГПК.
Въззиваемият
Т.Ж.И. ***, оспорва
като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок, както и
чрез процесуалния си представител адв.Ж.Х. от БАК в съдебно заседание. Твърди
се, че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци, както
и, че същото е правилно и обосновано. Твърди се, че всички събрани по делото
доказателства, оборват твърденията на молителката в декларацията й по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН за осъществен от ответника акт на домашно насилие против нея и
детето на страните. Сочи се, че настоящото производство е инструмент на натиск
по повод друго съдебен спор между страните – гр.д.596/2018 г. на ПРС с предмет
– упражняване родителските права по отношение на детето на страните – Живко И., съотв.определяне на
режим на лични отношения и издръжка. Излагат се подробни съображения защо
събраните по делото доказателства оборват твърденията на молителката за
осъществен акт на домашно насилие. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски за въззивното производство. Също не се сочат
нови доказателства. Прилагат се съдебни актове, постановени по дела между
страните.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния ПРС е образувано по молбата на въззивницата А.С.Ш. (конкретизирана,
по указания на съда, с допълнителна молба от 25.02.2019 г. поради липсата на
посочени конкретни действия на ответника и конкретни дати, на които са
извършени от него) за защита от домашно насилие против въззиваемия Т.Ж.И.,
осъществено по твърдения на ищцата от ответника на 02.02.2019 г., 23.01.2019 г.
и 24.01.2019 г. против нея и детето на страните, и изразяващо се в това, че на
02.02.2019 г. ответникът е обиждал молителката наричайки я „лоша майка и луда“
пред детето, а на 23.01. и 24.01. дърпал детето от час с цел отвличане. Моли
съдът да наложи мерките за защита от домашно насилие, като се забрани на
ответника да приближава молителката и детето Живко Тодоров, да не посещава дома
на майката, училището на детето и местата за развлечения на майката и детето.
Към молбата е приложена Декларация по чл.9 от ЗЗДН.
Молбата е с правно основание
чл.8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
Ответникът в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата. Твърди, че не е
извършвал описаните от молителката действия, като същата (което е видно и от
съдържанието на молбата и на декларацията й по чл.9 от ЗЗДН), не търси защита
от конкретен акт на домашно насилие, а цели осъществяване на натиск спрямо
ответника, за да отстъпи той по други дела между страните.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е счел молбата за допустима, но за неоснователна и
недоказана, поради което я е оставил без уважение.
При извършената проверка по
реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По отношение допустимостта на
решението следва да се посочи, че то е постановено по допустима молба, подадена
в законовия срок, предвид посочените от молителката дати, на които тя твърди,
че са извършени действия от ответника, съставляващи акт на домашно насилие по
отношение на нея и на малолетното дете на страните.
По наведените оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението, съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че първоинстанционният
съд е установил фактическата обстановка в нейната цялост, като изводите му са
обосновани и съответстващи на събраните по делото доказателства.
Наведените от въззивницата оплаквания за неправилност
на съдебното решение се изразяват в: пристрастност от страна на първоинстанционния съд при кредитиране на
събраните по делото доказателства – игнориране на представените от молителката
доказателства, и кредитиране на представените от ответника доказателства, както
и на представения от ДСП Поморие социален доклад и на доказателства, събрани в
друго съдебно производство. Второто оплакване е за необоснованост на изводите
на съда за липсата на осъществено от ответника домашно насилие по отношение на
молителката и детето на страните.
Съгласно
чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Съгласно ал.2 от същата законова норма, за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в
негово присъствие.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9,
ал.3.
Действията, които молителката
е заявила, че са били извършени от ответника, и за които е подала декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, са - отправени от ответника на 02.02.2019 г. против
молителката обиди, наричайки я „лоша майка и луда“ пред детето, а по отношение
само на детето – на 23.01.2019 г. и 24.01.2019 г. дърпане на детето от час от
ответника с цел отвличане.
В подкрепа на твърденията си
молителката, е ангажирала гласни доказателства – св.Ш. - майка на молителката, която
твърди, че на 23.01. и 24.01. ответникът е посетил училището и се е видял с
детето, като след това детето било доста притеснено и не можело да се
съсредоточи. Свидетелката заявява, че това й е било казано от преподавателката.
Сочи, че не е разбрала дали е било изведено от час от бащата или срещата се е
случила в междучасието, но след това детето не искало да ходи на училище и не
можело да се концентрира. Не твърди детето да е било дърпано или по някакъв
начин – насила изведено от класната стая от бащата, нещо повече – твърди, че
детето се е видяло за няколко минути, при което учителката го е извикала да се
върне. По отношение на обидите, отправяни от ответника към молителката,
св.Шинтова твърди, че „доста често“ молителката е била обиждана от ответника,
но не сочи дата и конкретен случай.
Събраните по делото доказателства,
според настоящия състав, не подкрепят твърденията на молителката за осъществен
акт на домашно насилие, тъй като се оборват от останалите доказателства по
делото.
Установява се от представения Социален доклад, изготвен от
ОЗД/ДСП Поморие, че на 23.01. и 24.01.2019 г. детето изобщо не е било на
училище, като за 24.01. била планирана среща с детето за да се проведе разговор
с него и срещата не се състояла, поради отсъствието на детето от училище.
Детето е подновило посещенията в училище на 25.01.2019 г. Сочи се, че бащата е
посетил училището на 01.02. в голямото междучасие, разговарял е с учителката и
със сина си. Също в Социалния доклад е отразено, че от 19.03.2018 г. са
предприети мерки за закрила на детето в семейна среда, поради констатиран риск
от родителско отчуждение във връзка с ограничаване контактите на бащата с
детето, но тъй като майката не е съдействала мерките са останали неприложени.
Сочи се, че е издадена заповед за насочване на майката и детето за ползване на
дългосрочна социална услуга към ЦОП Поморие „Семейно консултиране и подкрепа“ и
„Психологическо консултиране“, но поради неоказано съдействие от страна на
майката заповедта не била изпълнена. Посочено е още, че по повод търсено
съдействие от родителите на молителката, и майка й, и баща й са споделяли със
социалните работници, че молителката е в депресия, получава нервни кризи и че
не могат да й въздействат.
Св.Иванова - майка на
ответника, твърди, че на 02.02.2019 г. сина и е завел детето в дома им, и детето
е било много щастливо и доволно. След обяд, след като се обадил дядото на
детето, за да го върнат, синът й предал детето на дядо му в кварталната градинка,
като изобщо не са видели молителката.
По делото е представена,
изискана от ЦПЗ Бургас по друго дело, справка относно А.Ш., от която се
установява, че молителката не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ Бургас, но същата
е била доведена от органите на МВР на основание прокурорска преписка за съдебно
психиатрично освидетелстване и по време на престоя в ЦПЗ Бургас от 23.01.2019 г. до 30.01.2019 г.,
й е направено психиатрично и психологично изследване и е поставена
диагноза: Шизоидно личностово разстройство. Декомпенсативен период.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на
доказателства за извършване от ответника на твърдяните от молителката действия
(на посочените дати), които да представляват акт на домашно насилие както по
отношение на молителката, така и по отношение на детето на страните.
Отразеното в Социалния доклад
обстоятелство, че на 23.01. и 24.01.2019 г. детето не е било на училище, не се
оборва от останалите доказателства. Недоказано е, че на тази или на друга дата,
ответникът е „дърпал детето от час с цел отвличане“. Показанията на св.Иванова,
че на 02.02.2019 г. в нейно присъствие ответникът е предал детето на неговия
дядо и не са срещнали молителката, опровергават твърденията й, че на същата
дата ответникът, в присъствие на детето, я е обиждал, "че е лоша майка“ и
„луда“.
Така представените
доказателства оборват изложените в молбата и в представената от молителката
декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН твърдения.
Както се посочи по-горе, декларацията
по чл.9, ал.З от ЗЗДН съставлява
доказателствено средство, когато няма други доказателства. В противен случай тя
следва да бъде ценена с оглед на всички доказателства.
Неоснователни, според
настоящия съдебен състав, са оплакванията на въззивницата, че
първоинстанционният съд е бил пристрастен, а изводите му са необосновани. В
мотивите на решението си, първоинстанционният съд е обсъдил подробно и тяхната
взаимна връзка отделните представени доказателства, и изводите му за липсата на
доказване на извършването от ответника на посочените от молителката дати на
описаните в молбата актове на домашно насилие по отношение на молителката и на
детето на страните, са обосновани – съответстващи на събраните по делото
доказателства.
Ето защо настоящият състав
споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност и недоказаност на
молбата на въззивницата.
Поради съвпадането на изводите
на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне
на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на
основание чл.272 от ГПК.
Предвид постановения резултат,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, право на присъждане на разноски има
въззиваемият-ответник. По делото обаче няма представени доказателства за
извършени от въззиваемия съдебни разноски във въззивното производство, поради
което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без
уважение.
На основание чл.11,
ал.З от ЗЗДН, въззивницата-молител следва да заплати по сметка на съда
дължимата за производството държавна такса в размер на от 13 лв.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77 от
18.04.2019 г. по гр.д.155/2019 г. по описа на Поморийски районен съд.
ОСЪЖДА А.С.Ш., ЕГН **********,
на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН да заплати в полза на държавата по сметка на
Бургаски окръжен съд сумата от 13.00 лв (тринадесет лева), представляваща
дължима за производството държавна такса.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.