Решение по дело №1037/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260880
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Венета Николаева Цветкова-Комсалова
Дело: 20201100901037
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№………………….

Гр.София, 02.06.2021г.

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав,  в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                    СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря  Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова т.д. № 1037 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                                                      

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, вр. чл. 86 и чл. 99 ЗЗД.

Производството е по предявен от „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н/ /ГУСВ ЕАД/ иск за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ несъществуване на прието вземане на ответника в размер на 168 000 лева, представляващо част от законната лихва върху главницата от 1 204 717,69 лева за периода 02.05.2011 година – 23.07.2019 година, което вземане е претендирано в производството по несъстоятелност въз основа на договор за цесия от 31.05.2014 година. Твърди, че нито един от договорите за цесия, предхождащи цитирания /а именно тези от 15.04.2012 година, 08.04.2013 година, 03.04.2014 година/ не е съобщен на ищеца по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и поради това са му непротивопоставими. Отделно сочи и че договорите за цесия са нищожни, тъй като са привидни и поради липса на предмет. Поддържа и че вземането е било погасено след сключване на договора за цесия при спазване реда по чл. 76 ЗЗД. Възразява и че вземането е погасено по давност.

Ответникът А. ЕООД, ЕИК: ******** твърди да е придобил вземането в резултат на поредица от договори за цесия, редовно съобщени на длъжника, по последния от които именно той е цесионер. Поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 429 ГПК и възраженията за това, че вземането е събрано няколко пъти и за привидност на договорите за цесия са неоснователни. Сочи и че вземането ясно е определено в договора за цесия, от който черпи права ответникът, поради което неоснователно е възражението и за нищожност на договора поради липса на предмет. Оспорва да е изтекъл и непрекъснат давностен срок по отношение на вземането – чл. 116в ЗЗД.

Ответникът носи тежест да докаже валидно сключени договори за цесия, касаещи процесното вземане, надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, наличието на облигационни отношения между първоначалния цедент и несъстоятелния длъжник по което е дължима главница в размер, посочен в исковата молба, забава на несъстоятелния длъжник и нейната начална дата, размер на обезщетението за забава.

Ищецът носи тежест да докаже изтекъл давностен срок и погасяване на вземането, както и съобщаване на цесиите по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Вписаните в търговския регистър обстоятелства, като общоизвестни, не се нуждаят от доказване в процеса.

С решение от 04.07.2019г., постановено по т.д.№ 6789/2013 г. на СГС, VI-7 с-в е открито производство по несъстоятелност на „ГУСВ” ЕАД /н./, ЕИК:********. Безспорно се установява, че с молба от 05.08.2019г. на л. 5 и сл. от делото цесионерът е предявил процесното вземане, което е сторено в сроковете по чл. 685 ТЗ. Вземането е включено в списъка на приети вземания, одобрен с определение на съда от 28.04.2020 година, с което определение подаденото от ищеца възражение срещу приемане на вземането е оставено без уважение.

Искът е подаден и в преклузивния срок по чл. 694 ТЗ. Според ал. 6 на цитираната норма, искът по ал. 1 - 3 се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда. Определението е обявено в търговския регистър по партидата ищеца на 04.05.2020 година. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение /на 13.05.2020 година/ спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Съдът намира, че процесният срок има характер на процесуален такъв, тъй като с него производството по упражненото вече право на възражение по реда на чл. 690 ТЗ се пренася в съдебната фаза по предвиденото в закона последващо исково производство. Действително, с изтичане на предвидения 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ се погасява правото на иск, но този срок с оглед на горното и в конкретния случай е започнал да тече на 21.05.2020 година /съответно изтича на 04.06.2020 година, когато е и подадена исковата молба по пощата/, съобразно § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г. и доколкото определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ е обявено в ТР по време на извънредното положение.

С решение № 1229/04.07.2019 г. по търг. дело № 6789/2013 г. по отношение "ГУСВ" ЕАД е открито производство по несъстоятелност. С молба от 05.08.2019 г. А. ЕООД е предявило вземания в размер общо от 168 000 лева, които синдикът е включил в списъка на приетите вземания, одобрен от съда в тази част с определение от 28.04.2020 г. /обявено в Търговския регистър на 04.05.2020 година/ по същото дело /възражението на ищеца срещу приетото вземане е оставено без уважение/. Вземането е включено с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и представлява законна лихва върху главница от 1 204 717,69 лева, съгласно изпълнителен лист от 13.11.2012 г., издаден по гр. дело № 384/2012 г. на АС – гр. Варна.

По делото липсва спор относно съществуване на вземанията за главница от общо 1 204 717,69 лева на "Бяла Билдинг" ЕООД – гр. Варна срещу несъстоятелния длъжник, за които  е издаден процесният изпълнителен лист, а именно възнаграждение по договор за извършване на СМР от 16.05.2008 г. с включен ДДС, както и законна лихва върху тази сума от 02.05.2011 година и до окончателното плащане /част от което последно вземане е предмет на настоящия спор/.

Вземанията, вкл. това предмет на спора, са и предмет на поредица от договори за цесия, първият от които от 15.04.2012 година.

Договорът за цесия е каузален, неформален и консенсуален. Договорът за цесията е правен способ за прехвърляне на съществуващи вземания /в което се изразява неговият предмет/, като в резултат на постигнатото съгласие при сключване на договора, настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.

В случая се твърди, че договорите са нищожни поради липса на предмет, тъй като вземането не е индивидуализирано. Възражението е неоснователно, доколкото видно от представените четири броя договора за цесия, вземанията са конкретизирани в степен, достатъчна да очертае ясно предмета на всеки от договорите. Точно определен е размерът на главницата, както и обезщетението за забава – в размер на законната лихва, определен е началният момент на нейната дължимост и сумата върху която е дължима, тоест вземането/съдържанието на престацията/ е определяемо при сключване на договорите от 15.04.2012 година, от 08.04.2013 година и от 03.04.2014 година, а в договора от 31.05.2014 година вземането е конкретизирано като конкретна сума. Към 31.05.2014 година вземането за законна лихва върху главницата от 1 204 717,69 лева възлиза на 380 826,98 лева, тоест – прехвърленото вземане не надхвърля този размер.

Отделен е въпросът относно действителността на правоотношението с оглед съществуването въобще на вземане, което да бъде прехвърлено, като преценката е към датата на сключване на договора за цесия. В този смисъл ищецът няма възражения за периода преди 31.05.2014 година, когато е последното по време прехвърляне на вземанията. Последващото погасяване на вземанията няма отношение към валидността на договорите за цесия, а евентуално би могло до породи облигационни отношения при неточно изпълнение, вкл. на ненадлежен кредитор. Това твърди и ищецът – евентуално погасяване на вземането през 2015 година.

В ГПК изрично са уредени хипотезите на прехвърляне на спорното право /вземане, в случая/ в хода на започнало съдебно производство, а заместването на взискателя по започнало принудително изпълнение поради сключен договор за цесия подлежи на проверка и преценка и се съобразява от съдебният изпълнител. В този смисъл, уговореното от страните по договорите за цесия от 15.04.2012 година /чл. 5 и чл. 6/, от 08.04.2013 година /чл. 5/, от 03.04.2014 година /чл. 5/ е в съответствие с установените от закона правила и не обуславя нищожност на посочените договори, нито сочи на множество титуляри на вземането.  

Неоснователно е и възражението на ищеца за недействителност на договора за цесия, с който като притежател на вземането се легитимира ответникът, поради неотразяването му в баланса на дружеството за 2014 година. Няма норма в закон, която да предвижда като основание за нищожност неосчетоводяване на договор за цесия по посочения начин. Този факт би могъл да има правно значение единствено при доказване съществуването на такъв договор към определен момент, но това по делото не е спорно.

За да проявят действие по отношение на длъжника на вземанията, предмет на процесните цесии, разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД изисква прехвърлянията да му бъдат съобщени. Тоест, при сключване на договора вземането преминава в цесионера и във вътрешните им отношения кредитор вече е именно цесионерът. Едва със съобщаване на всеки от сключените договори за цесия, за длъжника, кредитор на вземанията по издадения изпълнителен лист, вкл. това за законната лихва, става цесионерът по последния договор - "А." ЕООД.

В случая, от представените и неоспорени от ищеца писмени доказателства на л. 66 – л. 84 от делото се установява, че всеки от четирите договора за цесия е съобщен от стария кредитор /цедент/ на длъжника.

Ответникът прави възражение и че вземането, предмет на последния договор за цесия е погасено по давност в периода 31.05.2017 година – 31.05.2017 година. Вземането не е погасено по давност. Видно от представените Удостоверения на ЧСИ цесионерът – ответник, след придобиване на вземането и на основание договора за цесия, е подал молба да бъде присъединен в изпълнителното производство, образувано по процесния изпълнителен лист /изп.д. № 20138080400919, прехвърлено на ЧСИ З.Д., е присъединено към изп. д. № 20137190400123  ЧСИЯ., по което именно А. ЕООД е конституиран като взискател на 30.06.2014 година за процесното вземане/. Изп. дело № 20137190400123 е прехвърлено за извършване на изпълнителни действия в друг район – на ЧСИ М.Б.под № 20158380408305. Ответникът е подал молба и за присъединяване като взискател и на основание чл. 456 ГПК към друго изпълнително дело, водено срещу несъстоятелния длъжник на 08.12.2015 година за събиране на процесното вземане, на 08.12.2015 година /изп. д. № 20138380408403/, по което изпълнително дело през м. 08. 2016 година /л. 99-100 от делото/ е пристъпено към извършване на публична продан на недвижим имот на несъстоятелния длъжник.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В решението са посочени и изпълнителните действия в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), които водят до прекъсване на давността, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Следователно, по делото е доказано, че последно на 25.08.2016 година с насрочването на втора продан на недвижим имот на длъжника е прекъсната давността по отношение на процесното вземане. Молбата за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност е депозирана на 05.08.2019 г. - преди да са изтекли дори 3 години от евентуалното последното изпълнително действие. Тоест, в посочения от ищеца период вземанията не са погасени по давност, съществуват и подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността.

Не се установи и погасяване на вземането след придобиването му от ответника, доколкото представеното Постановление за възлагане на л. 16- 17 от делото е видно да касае изпълнително производство, което не се отнася до процесния изпълнителен лист, а от представеното Удостоверение на ЧСИ Б.от 23.07.2019 година е видно, че вземането на ответника е в размер на 168 000 лева към датата на издаването му.

Предвид изложеното, искът е неоснователен.

С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за ответника, но същият няма искане за присъждане на такива.

Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася предварително. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца, затова "ГУСВ" ЕАД /н/ следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС държавна такса от 1 % върху размера на исковете или сумата 1680 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ, предявения от „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н/, ЕИК******** срещу А. ЕООД, ЕИК: ******** иск с правна квалификация чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане на ответника, възражението на ищеца срещу което е оставено без уважение от съда с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ от 28.04.2020 г., в размер на 168 000 лева – представляващи част от дължимата законна лихва върху главница от общо 1 204 717,69 лева, съгласно изпълнителен лист от 13.11.2012 г., издаден по гр. дело № 384/2012 г. на Апелативен съд - Варна, което вземане кредиторът е придобил с договор за цесия, сключен на 31.05.2014 г. с КМ Б. ЕООД, ЕИК: *******.

         ОСЪЖДА „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н/, ЕИК*******да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, сумата 1680 лева- държавна такса за производството, която да се събере от масата на несъстоятелността.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му и е постановено при участието на синдика М.Ш..

 

                           

СЪДИЯ: