№ 17262
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110166290 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.
А. К. и Л. А. К. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията
на разделност при квоти ½ за всеки от ответниците следните суми, а именно:
- за С. А. К. – сумата от 454,90 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022
г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 04.12.2023 г., до окончателното изплащане
на сумите; сумата от 92,82 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
15.09.2021 г. до 17.11.2023 г.; сумата от 24,51 лв. – главница, представляваща
стойността на извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за периода
м.10.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 04.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумите;
сумата от 6,08 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от
16.12.2020 г. до 17.11.2023 г.;
- за Л. А. К. - сумата от 454,90 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022
1
г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 04.12.2023 г., до окончателното изплащане
на сумите; сумата от 92,82 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
15.09.2021 г. до 17.11.2023 г.; сумата от 24,51 лв. – главница, представляваща
стойността на извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за периода
м.10.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 04.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумите;
сумата от 6,08 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от
16.12.2020 г. до 17.11.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на собственици/вещни ползватели на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на
услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че
съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на
топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
В о. с. з., проведено на 26.06.2025 г., ответникът е представил
доказателства за заплащане на претендираните от ищеца суми.
Процесуалният представител на ищеца е потвърдил извършеното
плащане, като е заявил, че претендира единствено юрисконсултско
2
възнаграждение.
Доколкото липсва спор между страните, че всички предпоставки,
обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили, както
и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в хода
на настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу
ответниците за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна лихва
върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и
мораторна лихва върху нея в размерите, посочени в петитума на исковата
молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
– ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил
след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното
дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
3
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответниците след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същите са дали повод за завеждане на делото, съответно дължат на ищеца
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП). Съдът съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал.
1 и 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ намира, че следва да му се присъди такова в размер
именно на 100,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу С. А. К., ЕГН ********** и Л. А. К., ЕГН **********
кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията на разделност
при квоти ½ за всеки от ответниците следните суми, а именно:
- за С. А. К. – сумата от 454,90 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 04.12.2023 г., до окончателното изплащане на
сумите; сумата от 92,82 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
15.09.2021 г. до 17.11.2023 г.; сумата от 24,51 лв. – главница, представляваща
стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2020
г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 04.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумите; сумата от 6,08
лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от 16.12.2020 г. до
17.11.2023 г.;
- за Л. А. К. - сумата от 454,90 лв. – главница, представляваща стойност
4
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 04.12.2023 г., до окончателното изплащане на
сумите; сумата от 92,82 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
15.09.2021 г. до 17.11.2023 г.; сумата от 24,51 лв. – главница, представляваща
стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2020
г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 04.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумите; сумата от 6,08
лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от 16.12.2020 г. до
17.11.2023 г.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5