Решение по дело №1747/2019 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

№30                                                         17.02.2020 г.                                           гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

  

Несебърският районен съд                                                             наказателен състав

на двадесети януари                                                    две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                               Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от съдия Моллова- Белчева

НАХД № 1747 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано е по повод жалбата на „В.С.А.КОМЕРС” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д., против Наказателно постановление № 02-0002124 от 05.02.2019 г. на Директор на Д. ”И.п.т.”***, с което за административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, на дружеството- жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лева. Твърди се, че за същото нарушение дружеството вече било санкционирано с друго НП. Не оспорва обстоятелството, че е налице забава в плащането на дължимите трудови възнаграждения, като заявява, че това се дължи на временни финансови затруднения. Сочи се, че дадените предписания с Протокол № ПР 1843947/20.12.2018г. били незаконосъобразни тъй като касаели трудови възнаграждения на служители с вече прекратени трудови правоотношения към датата на издаване на предписанието. В този смисъл се заявява, че се касаело за гражданско- правен спор, който ДИТ няма правомощия да решава. Моли се да бъде отменено обжалваното наказателното постановление. В съдебно заседание представител не се явява не се ангажират доказателства.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С протокол № ПР 1843947/20.12.2018г., по повод извършена по сигнал проверка на 19.12.2018 г. по документи на дружеството- жалбоподател, били дадени предписания, едно от които е да се изплатят в пълен размер трудовите възнаграждения за месец юли 2018 г. на работниците А.В.Д., В.К.К., В.З.С., К.И.К., М.Т.Д., като са били посочени и конкретните им размери. Даден е бил срок на дружеството- работодател да изпълни предписанията- до 07.01.2019 г. На 17.01.2019 г. била извършена повторна проверка, при която било установено, че посоченото по- горе предписание не било изпълнено, за което на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-0002124 за такова по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Административнонаказващият орган, като взел предвид съставеният акт, счел, че деянието е извършено от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.

От страна на жалбоподателят се навеждат доводи, че вече е санкциониран за същото нарушение. Доказателства в подкрепа на това твърдения не се ангажираха от страна на дружеството, в чиято тежест бе да го докаже. Наред с това се твърди, че дружеството е било санкционирано за такъв вид нарушение, но касаещо заплатите за месец юни 2018 г. В тази връзка и доколкото обжалваното наказателно постановление, предмет на настоящото производство, касае предписание за друг месец, съдът намира, че не може да се приеме твърдението, че се касае за същото нарушение. Неизпълнението на различните предписания, макар и визиращи един вид нарушения, но касаещи различни месеци, изпълват съставите на две нарушения.

От изложените в жалбата доводи се установява, че жалбоподателят не оспорва сочените в административната преписка в частност в АУАН и в НП обстоятелства. Фактическата обстановка се установява и от приложените по делото писмени и гласни доказателства. Видно от отбелязването, протоколът, с който е дадено задължително предписание за изпълнение, е бил връчен на управителя на дружеството на 20.12.2018г. По делото няма данни така дадените предписания да са били обжалвани. Срокът за изпълнението им и в частност това по т.2, е изтекъл на 07.01.2019г., респективно нарушението е извършено на 08.01.2019г. От показанията на разпитаната в хода на съдебното производсво св. Р., се установява, че жалбоподателят не е представил доказателства, от които да е видно изпълнението на предписанието. За наличието на такива не се и твърди в жалбата, нито се представят в съдебно заседание.

С оглед на това съдът намира, че правилно и законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление. Установи се, че същото, въпреки даденото предписание, не е изпълнило задължението си по закон.

По отношение размера на наложената санкция липсват изложени от страна на наказващият орган мотиви поради каква причина е наложено наказание към средния, предвиден за това нарушение, размер. Към датата на установяване на нарушението по делото няма доказателства да е било извършвано друго такова нарушение, поради което съдът счита, че наложената санкция следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер от 1500 лв.

По отношение наведените твърдения за наличието на гражданско- правен спор, то следва да се посочи, че гражданско- правната отговорност на едно лице не пречи да се реализира спрямо него и административно- наказателната такава. Касае се за две различни по вид отговорности, като няма пречка да бъдат търсени и двете паралелно. В случая не се касае за решаване на имуществени спорове между работници и работодател, както се сочи в жалбата.

При този изход на спора, с оглед изричното искане на процесуалният представител на наказващия орган и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ДИТ- Бургас следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно ТР № 3/13.05.2010г. по т.д.№ 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. В тези случаи субсидиарно се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според който присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН също препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 27е от последната, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът намира, че в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. С оглед изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 5000 на 1500 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 24 лв. В полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ- Бургас.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002124 от 05.02.2019 г. на Директор на Д. ”И.п.т.”***, с което за административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, на „В.С.А.КОМЕРС” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д., е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера от 5000 лева на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

ОСЪЖДА „В.С.А.КОМЕРС” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”- гр. София, сумата от 24 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

                       

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: