М О Т И В И
Обвинението срещу подс. А.Д.В. е по чл. 206,ал. 3
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ НК за това, че на
16.04.2015г. в гр. Стара
Загора, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която е владеел - лек
автомобил марка "БМВ 316 Компакт", с ДК № СТ 9722 ВК, на стойност 7300 лв. ‘седем
хиляди и триста лева/ собственост
на Д.Д.Т., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.
Подсъдимият
в с.з. се признава за виновен.
Защитникът му пледира за налагане на минимално наказание.
Съдът
прие за съвместно раглеждане в наказателното производство предявеният граждански
иск от пострадалия Д.Т. против подс. А.В. за сумата 7 300 лева обезщетение
за причинените имуществени вреди в едно със законната лихва считано от датата
на непозволеното увреждане – 16.04.2015 година – до окончателното изплащане на
главнцата.
Гражданският ищец и частен обвинител чрез повереника си адвокат Дечев поддържа
гражданския иск и обвинението.
Представителя
на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа обвинението срещу подсъдимия
.
Съдебното следствие
е проведено по реда на чл. 371 т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие.
От направеното
самопризнание на подсъдимия и събраните по делото доказателства, установени с
доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени, експертното
заключение, обясненията на подсъдимия – преценени по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Пострадалият Т.
притежавал лек автомобил марка
"БМВ 316 Компакт", с ДК № СТ 9722 ВК и го обявил за продажба.
На 14.04.2015 г.
подс. В. видял обявата на св. Т. и си уговорил среща със собственика в
гр.Ст.Загора.
На 16.04.2015 г.
подсъдимият дошъл в гр.Ст.Загора ,запознал се с пострадалия и сина му. След
това те се разбрали да пробва автомобила и ако му хареса да го купи. Св. Т.
предал владението на автомобил "БМВ
316 Компакт", с ДК № СТ 9722 ВК на подс. В. като му дал ключовете на МПС-то с уговорката
са тестване на веща.
След като
получил владението на автомобила подс. В. я присвоил, като не върнал автомобила
на собственика и се разпоредил с нея в свой личен интерес.
Описаната фактическа обстановка се установява
от самопризнанията на подсъдимия в с.з. , които се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства установени с доказателствени средства – протокол за разпит на свидетеля Мариян Д.Т.
от 16.04.2015г., протокол за разпит на свидетеля Д.Д.Т. от 16.04.2015г.,
протокол за разпит на свидетеля В.Н.П. от 20.04.2015г., протокол за разпит на
свидетеля Т.М.П. от 15.06.2015г., протокол за разпит на свидетеля Д.Ж.Н. от
30.06.2015г., уведомление от „Мобилтел” ЕАД изх.№12140/23.06.2015г.,
уведомление от „Теленор България” ЕАД изх.№9541/22.06.2015г., уведомление от
„БТК” ЕАД рег.№С-10700/23.06.2015г., протокол №448/09.07.2015г. за техническа
експертиза изготвена от Стоян Борисов Христов, ведно с фотоалбум и 2 бр.диск,
протокол за доброволно предаване от 21.04.2015г., свидетелство за регистрация
част І №*********, протокол за разпит на обвиняем от 05.01.2016г., справка за
съдимост рег.№4543 от 30.12.2015г., съдебно оценителна експертиза изготвена от
Стефан Русев Велев от 03.01.2016г., протокол за разпит на свидетеля Мариян Д.Т.
от 29.12.2015г., протокол за разпознаване на лица и предмети от 29.12.2015г.,
протокол за разпит на свидетеля Д.Д.Т. от 29.12.2015г., протокол за
разпознаване на лица и предмети от 29.12.2015г., декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на А.Д.В. от 05.01.2016г.
Видно от експертнотго заключение
на СОЕ стойността на предмета на престъплението е 7 300 лева.
Всички
тези факти и обстоятелства имащи характер на косвени доказателства установени от
различни гласни и писмени доказателствени средства образуват едно хомогенно
цяло, намират се във връзка по между си и водят до единствено възможния извод относно
главният факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият автор
/ - подс. В. е присвоил връчената му вещ предмет на престъплението, която е владеел
по силата на уговорка с пострадалия за временно ползване.
По изложените съображения съдът
приема посочената по-горе фактическа обстановка, която съответства на предложената
от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт за доказана.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. В. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ а „ и б. „ б” НК .
Подс. В.
е владеел движимата вещ предмет на престъплението / собственост на св.Д. Т. /
на основание постигнато съгласие за послужване.
Без
разрешение от собственика на вещта противозаконно подсъдимият е извършил акт на
имуществено разпореждане, с което е
осъществил изпълнителното деяние присвояване.
До
приключване на съдебното следствие вещта предмет на престъплението не е върнати
на собственика, поради което не следва да се приложи смекчената наказателна
отговорност на чл. 206, ал. 6 от НК.
Видно от
свидетелството за съдимост на подс. В. същият е осъждан както следва :
По НОХД
1386/2014 г. РС гр.Враца с протоколно определение от 06.11.2014 г. по чл. 206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1. б. „А” и”Б” НК, което е определено общо наказание от пет години „Лишаване от свобода” с
предходни осъждания при строг режим за В. в сила 11.03.2015 г. за престъпления
по чл. 196 , чл.206 ал.3 , чл. 209 НК и други тежки умишлени престъпления.
По НОХД 8295/2011г.
РС София в сила от 03.05.12 г. за престъпление по чл. 206 ал.3 НК е осъден на две години лишаване от свобода..
Престъплението предмет на настоящотох дело е
извършено преди изтичане на пет години от изтърпяване на наложените наказания
по предходните осъждания, които са за тежки умишлени престъпления по смисъла на
чл. 93 т. 7 НК , наложените наказания са лишаване от свобода без приложение на
чл. 66, ал. 1 НК и са повече от една година , поради което престъплението се
явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б.
„ А „ и б. „ Б „ НК.
Следователно престъплението предмет на настоящото дело следва да се
квалифицира и по чл. 206, ал. 3 НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието
е действал с пряк умисъл.
Той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им.
Той е знаел и
съзнавал, че владее вещта на основание постигнато съгласие между него и
собственика , знаел е че вещта не са негова лична собственост, а чужда, но
въпреки това се е разпоредил в полза на трети лица с вещта ,с което е
реализирал и пряката си цел.
Имайки
предвид изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текстове
съдът намира, че подс. В. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – критичното отношение към извършеното деяние, оказаното
съдействие за разкриване на обектгивната истина и процесуалното му поведение, тежкото
имотно състояние станало и мотив за извършване на престъплението,
обстоятелството, че от извършването на престъплрението до настоящият момент е
изминал продължителен период от време, а като отегчаващи – обстоятелството че е
осъждан / извън необходимото за приложение на чл. 29 НК – чл. 56 НК / ,
високата стойност на предмета на престъплението.
Следователно на подсъдимия В. следва да се определи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 36 НК –
четири години лишаване от свобода.
На оснвание
чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58 А, ал. 1 НК определеното наказание следва да се
редуцира с една трета и да се определи за изтърпяване както следва :
ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода при първоначален СТРОГ режим, което да се изтърпи в затворническо
общежитие от закрит тип и лишаване от
право да заема държавна и обществена длъжност по чл. 37, ал. 1 т. 6 НК за срок
от три години и осем месеца, както и
лишаване от право да упражнява професия и дейност свързана с материална
отговорност по чл. 37, ал. 1 т. 7 НК за срок от
три години и осем месеца
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК
С
извършеното престъпление подсъдимият В. е причинил имуществени вреди на гражданския ищец
/ пострадалият Т. / изразяващи се в намаляване на активите на неговото имущество,
поради което и на основание чл. 45 ЗЗД дължи обезщетение.
Видно от
експертното заключение на оценъчната експертиза стойността на вещите предмет на
престъплението към момента на деянието е 7 300 лева, която сума съдът
приема за паричната равностойност на причинените имуществени вреди.
На основание
чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД подсъдимият дължи и законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане / 16.04.2015 година/ до
окончателното изплащане на главницата.
Следователно гражданският иск е
основателен и доказан и следва да се уважи.
РАЗНОСКИ И
ПРИЧИНИ
На
основание чл. 189, ал. 2 НПК направените по делото разноски в размер на 127,20 лева
/ възнаграждение за експерта / следва да се заплати на ОД на МВР град Стара
Загора, и 4 % държавна такса върху
уважената част от гражданския иск равняваща се на 292 лева следва да се заплати от подсъдимия на РС
град Стара Загора.
Подс. В.
следва да заплати на гражданския ищец направените по делото разноски в размер
на 700 лева – възнаграждение за повереника.
Причини –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: