РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Силистра, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. П.
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №
20223420100168 по описа за 2022 година
Ищецът М. И. Ж. моли съда да постанови решение, с което да признаете правото му
на изкупуване на основание чл. 33, ал.2 от ЗС на 1/2 идеална част от следните поземлени
имоти:
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 3.......... по КККР за землището на с. К., община
К., област С., одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „М.“, с площ от 29 017 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: четвърта, номер по предходен план: ........., при съседи: имоти с идентификатори
.............., ..........и ..........;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..............по КККР за землището на с. К.,
община К., област С., одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „Л.“, с площ от 3278 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на
земята: четвърта, номер по предходен план: ......., при съседи: имоти с идентификатори
............, ............, ..........., 34. и ...........;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..........по КККР за землището на с. К., община
К., област С., одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „З. л.“, с площ от 7687 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: четвърта, номер по предходен план: ........, при съседи: имоти с идентификатори
........, .........., ............, ..........и ..........,
1
при действително уговорените между ответниците - страни по сделката (НА № 150, т. 10 по
описа на СВ – С. за 2021 г.), условия. Твърди, че заедно с ответника З. И. Ж. - негов брат, са
били съсобственици при равни квоти на горните имоти, но чрез НА № 150, т. 10 по описа на
СВ – С. за 2021 г. последният прехвърлил своята идеална част в полза на втория ответник, за
която сделка той (ищецът) узнал на 01.12.2021 г. Счита, че с оглед разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от ЗС, брат му е следвало да му предложи да изкупи неговия дял при същите условия,
но тъй като той не е сторил това, за него се поражда правния интерес да упражни правото си
на изкупуване по съдебен ред. Освен че не му била отправена покана за изкупуване, той
основава иска си и на хипотезата за представена пред нотариуса неистинска декларация по
чл. 33 ЗС. Претендира разноските си по делото заедно със законната лихва, считано от
датата на влизане на решенето в сила до окончателното им изплащане.
Ответникът З. И. Ж. признава иска, като заявява, че не е канил своя брат да закупи
идеалните му части от имотите, не му е споделял за планираната сделка и условията, при
които тя е следвало да се осъществи, и не е упълномощавал други лица да извършват от
негово име посочените действия.
Ответникът Г. Л. П. оспорва претенцията на ищеца с възражението, че
прехвърлителната сделка, чрез което той придобил идеалните части на първия ответник от
спорните имоти, имала характер на договор за прехвърляне на право на собственост върху
недвижим имот вместо изпълнение на задължение, а не представлявала договор за покупко
– продажба, в която единствено хипотеза чл. 33 от ЗС бил приложим. Твърди, че З. Ж. е
негов длъжник за сумата от 50 000 лева, за събирането на която било образувано изп. д. №
371/2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., като на 30.01.2019 г. двамата ответници подписали
предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесните имоти, чрез който
длъжникът се задължил да му прехвърли вещните си права върху тях вместо изпълнение на
част от задължението си към него в размер на 10000 лв.
Изразява също така становище, че искът е предявен след изтичане на законно
установения двумесечен срок от сключване на сделката, тъй като последната била сключена
на 27.07.2021 г., а искът - предявен на 31.01.2022 г. Дори да се приеме, че срокът тече от
момента на узнаването, счита, че последното се е случило много по – рано от посочената в
исковата молба дата 01.12.2021 г., тъй като след осъществяването на сделката негови
представители провели множество телефонни разговори с ищеца с предложение за
извършване на доброволна делба. Твърди също така, че до ищеца била изпратена покана да
изкупи идеалните части от описаните имоти, които принадлежали на неговия брат, връчена
му на 19.06.2020 г., а с нарочна декларация той изрично потвърдил направеното му
предложение и изразил нежеланието си да придобие квотата на съсобственика си при
каквито и да е условия и цени. Поради изложените причини моли съда да отхвърли
предявения иск, както и да осъди ищеца да му заплати направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
2
Между страните не е спорно, че ищецът и първият ответник били съсобственици по
наследство при равни квоти на описаните в исковата молба имоти. Чрез предварителен
договор за покупко – продажба от 30.10.2019 г. с нотариална заверка на подписите на
страните двамата ответници приемат, че първият от тях – З. Ж., дължи на Г. П. сумата от
10000 лв., представляваща част от негов дълг по запис на заповед от 05.02.2015 г., за която
сума кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 20.10.2015 г., издаден по гр.д. №
55894/2015 г. по описа на СРС. В изпълнителния титул фигурирало и задължение за
заплащане на законна лихва върху главницата от 15.09.2015 г. до окончателното плащане,
както и разноски по делото в размер на 1100 лв. Страните по договора приемат, че въз
основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 371/2019 г. по описа на ЧСИ С. Я., по
което актуалния размер на вземането възлиза на сумата от 16795,09 лв., както и че върху
идеалните части на длъжника от процесните имоти е вписана възбрана за обезпечение на
неговия дълг (чл. 6, ал. 2 от договора). Чрез предварителния договор З. И. се задължил да
прехвърли на съконтрахента си идеалните си части от имотите за погасяване на част от
вземането си по записа на заповед от 05.02.2015 г. в размер на 10000 лв., като страните се
споразумели, че окончателният договор следва да бъде подписан в срок от един месец от
сключването на предварителния такъв. На същата дата З. Ж. упълномощил Г. П. да го
представлява при осъществянето на сделката, да го представлява при набавянето на всички
необходими за сделката документи, както и да преупълномощава трети лица с горните
права.
По делото е представена покана до ищеца, изходяща от адв. Н. П., действаща като
пълномощник на З. Ж., за уведомяването му, че другият съсобственик възнамерява да
прехвърли идеалните си части от общите имоти за сумата от 10000 лв. вместо изпълнение на
задължение по изп.д. № 371/2019 г. по описа на ЧСИ С. Я.. Чрез нея адресатът бил
поканен да се яви след три дни пред нотариус В. И. с рег. № ..., за да изрази желанието си за
закупуване на идеалните части от имотите на посочената цена и е бил предупреден, че
неявяването му ще бъде счетено за отказ от закупуването на имотите. Самата покана е
датирана от изпращача на 20.06.2020 г., но същевременно по делото са представени
доказателства за предаването на куриерска фирма от адв. Н. П. на пратка до ищеца на
18.06.2020 г. и за връчването на тази пратка на следващия ден. На 24.06.2020 г. ищецът
подписал нотариално заверена декларация по чл. 33 ЗС, чрез която заявил, че му е
предложено от З. Ж. да закупи идеалните части от имотите, но че той не желае да ги
придобие при каквито и да е условия и цена. На 23.07.2021 г. двамата ответници сключили
окончателния договор за прехвърляне на правото на собственост върху имотите вместо
изпълнение (НА № 150, т. 10 по описа на СВ – С. за 2021 г.) при условията, уговорени в
предварителния договор.
Съдебната практика, обективирана в Решение № 111 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 3807/2017 г., I г. о., Решение № 413 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2008 г., III
г. о. и др. приема, че разпоредбата на чл. 33 ЗС може да се прилага и по отношение на други
сделки, които по своята същност се доближават до продажбата, ако сделката предвижда
3
прехвърляне на идеална част от съсобствен недвижим имот срещу пари или друга родово
определена вещ, която може да бъде оценена в пари, ако за съсобственика - прехвърлител по
тази сделка, е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него
идеална част от съсобствения недвижим имот /другият съсобственик или трето лице/ и ако
от самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната част от
съсобствения недвижим имот, защото само в този случай изкупвачът по чл. 33 ЗС може да
предложи изкупуване при "действително уговорените условия", както изисква законът.
Същевременно с решение по чл. 290 ГПК (Решение № 35 от 8.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3072/2021 г., II г. о.) ВКС се е произнесъл, че когато третото лице е взискател по
изпълнително дело с длъжник - прехвърлителя по сделката, и изпълнението е насочено
върху идеалната част от съсобствения имот, прехвърлена вместо изпълнение, е от значение
кой ще е приобретателят на притежаваната от съсобственика – прехвърлител идеална част от
съсобствения недвижим имот. Това правно значение е обусловено от възникването на
допълнителни задължения за приобретателя – взискател, свързани с прекратяване на
изпълнителното производство, с погасяване правото на принудително изпълнение в резултат
на пълното му удовлетворяване, както и от възможността взискателят да поиска заличаване
на възбраната по изпълнителното дело. Настоящият съдебен състав споделя това разрешение
на съдебната практика, тъй като длъжникът при всички случаи има интерес да удовлетвори
своя взискател, а при образувано изпълнително производство има интерес и от неговото
прекратяване, което мъчно би могло да се осъществи без съдействието на неговия кредитор,
чиято воля е от съществено значение за всякакви бъдещи сделки с възбранените от него
имоти. В конкретния случай двамата ответници имат качеството на длъжник и взискател по
изп.д. № 371/2019 г. по описа на ЧСИ С. Я., изпълнението по което е насочено именно
върху процесните имоти чрез налагане на възбрана върху тях, поради което съдът приема, че
процесният договор не наподобява покупко – продажба, доколкото за прехвърлителят е от
значение коя е насрещната страна по сделката, и поради тези причини не намира
приложение чл. 33, ал. 2 ЗС, регламентиращ правото на съсобственика да изкупи идеалните
части на другия съсобственик – прехвърлител. Казаното обосновава неоснователност на
предявения иск, който поради тази причина следва да се остави без уважение.
Дори да се приеме, че по отношение на процесната сделка нормата на чл. 33, ал. 2
ЗС би намерила приложение, то искът би бил неоснователен и поради следните причини:
Чл. 33, ал. 1 ЗС гласи, че съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот
на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира
писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение, както според ал. 2 на
същата разпоредба ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото
лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на
останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при
действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от
продажбата. Съдебната практика приема, че този последен срок тече от узнаването на
сделката (Решение № 100 от 1.III.1995 г. по гр. д. № 1430/93 г., IV г. о., Определение № 372
4
от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2008 г., IV г. о., Решение № 1 от 23.01.2009 г. по гр.
д. № 5355/2007 г., II г. о.), като по този въпрос съдът не споделя становището на ответника
П., че моментът на узнаването е от значение единствено когато съсобственикът не знае за
извършената продажба, а не когато е бил поканен да закупи идеалните части на
съсобственика – прехвърлител. Подобно разграничение не следва нито от закона, нито от
съдебната практика, а отправянето на покана е факт от значение за съществото на спора,
който няма отношение към сроковете, в които правото по чл. 33, ал. 2 ЗС може да се
упражни.
Според показанията на свидетелката Г. К., юрисконсулт в „Коин Консулт“ ООД от
10.06.2021 г. (а не 10.06.2022 г. както е записано в протокола от съдебно заседание, тъй като
тази дата е след посочените от нея събития) тя била ангажирана при работодателя си с
работа по вземанията на втория ответник, като след сключването на договора между
ответниците за прехвърляне на идеалните части на З. Ж. от процесните имоти, в края на м.
юли - началото на м. август 2021 г. тя се свързала с ищеца, отправяйки му предложение да
изкупи частта на г-н П., тъй като той нямал интерес да притежава недвижими имоти.
Ищецът отхвърлил тази идея поради липсата на финансови средства, след което
свидетелката му предложила да продаде имотите заедно с другия съсобственик, с което
първоначално той се съгласил. Свидетелката държала в течение ищеца при постъпването на
оферти за имотите, но при съобщаването на последната оферта с най – висока цена той не
се съгласил със сделката и изобщо се отказал да продава имотите, поради което се наложило
да му била отправена покана за извършване на доброволна делба. Последната е представена
по делото, като не се спори, че тя е връчена на адресата си на 01.12.2021 г., в който смисъл
са приложени и доказателства, като именно на тази дата ищецът претендира, че е узнал и за
атакуваната от него сделка, отричайки посочените от свидетелката разговори в периода след
сделката до м. декември 2021 г.
Свидетелката уточнява, че поддържала контакт с ищеца на тел. номер ...............,
който бил предоставен на адвокатската кантора от неговия брат, първия ответник. Титуляр
на този телефонен номер съгласно направена справка от Виваком е Е. К. Ж., съпруга на
ищеца, която, разпитана като свидетел по делото, заяви, че номерът е ползван единствено от
нея до края на 2021 г., тъй като разполагала с мобилен апарат с възможност за поставяне на
две СИМ – карти; за коледните празници през 2021 г. тя получила нов телефон, който
функционирал само с една СИМ – карта, поради което едва тогава тя предоставила другата
си СИМ – карта с тел. номер ....................на съпруга си. Самият ищец отдавна имал сключен
договор с „Мобилтел“ ЕАД, по който ползвал друг телефонен номер, което се потвърждава
и от самият договор за мобилни услуги, представен като писмено доказателство по делото.
Съдът не споделя възраженията на ищеца, че искането за разпит на свидетелката
К. е преклудирано, тъй като то е предприето преди първото съдебно заседание, през
времетраенето на което страните имат право на нови доказателствени искания, видно от
систематичното тълкуване на нормите на ГПК. Действително чл. 131, ал. 3 ГПК въвежда за
ответника задължението в отговора на исковата молба да посочи доказателствата и
5
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени
доказателства, с които разполага, но същевременно чл. 133 ГПК не предвижда преклузия
при неизпълнението на това задължение, т.е. за доказателствените искания, предприети след
депозирането на отговора. В първото съдебно заседание съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът
указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, поради което е
логично да се приеме, че и те самите имат право на доказателствени искания, при това без
оглед на обстоятелството дали им е указано или не да предприемат такива. Не на последно
място следва да се отбележи, че при липса на изрично указание на съда, че определен факт
не е подкрепен с доказателства, искания за доказването му могат да се правят при всяко
положение на делото, поради което в конкретния случай доказателственото искане за разпит
на свидетелката би било преклудирано, единствено ако е сторено след първото съдебно
заседание и то ако в това заседание са дадени указания, че фактът, за който се иска
доказателството, е на този етап недоказан.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката К., тъй като те кореспондират с
нормалната житейска логика, която изисква провеждането на преговори за доброволно
уреждане на взаимоотношенията между съсобственици преди предприемането на постъпки
за образуване на съдебни производства за делба на съсобствените им имоти. Съдебната
делба е продължително, сложно и скъпо производство, до което се прибягва при изчерпване
на възможностите за доброволно уреждане на отношенията между съсобствениците, поради
което е нормално да се кредитират твърденията на свидетелката, че с ищеца са
осъществявани преговори за доброволно прекратяване на съсобствеността му с ответника
П., преди изпращането на писмена покана със същото искане. Стана ясно, че телефонният
номер, посочен от свидетелката, действително се е ползвал в семейството на ищеца, т.е. той
не представлява произволно посочен от нея контакт, който не би могъл да се обвърже с
лицето, с което твърди, че е комуникирала. Същият телефонен номер е посочен като начин
за връзка с ищеца и в самата покана, получена от него на 01.12.2021 г., което означава, че
свидетелката е разполагала с номера преди тази дата и е могла да контактува с неговия
ползвател съобразно изложеното в показанията . Съдът не споделя възраженията на ищеца
за недостоверност на показанията на свидетелката Костадинова поради нейния интерес
прикрие от работодателя си неизпълнението на възложените служебни задължения
(свързани с прекратяване на съсобствеността между ищеца и втория ответник), тъй като
неосъществяването на никакви действия по възложения случай не би представлявало
обикновена грешка в изпълнението на задълженията , а крайна безотговорност относно
трудовите ангажименти, която не може да остане незабелязана от работодателя или да
бъде толерирана от него. Кредитирайки показанията на тази свидетелка, съдът приема, че
контакти с ищеца от името на новия съсобственик П. са били осъществени още в началото
на м. август 2021 г., от който момент до образуването на настоящото съдебно производство
е изминал период по – дълъг от двата месеца, визирани в чл. 33, ал. 2 ЗС.
На последно място следва да се отбележи, че предявеният иск би бил
неоснователен дори да бе разгледан по същество, тъй като при сключването на нотариалния
6
акт, обективиращ процесния договор, ответникът Ж. е представил пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на ищеца да закупи идеалните му части при същите условия.
Представеното от него писмено доказателство се явява именно декларацията на ищеца от
24.06.2020 г., в която той заявява, че му е предложено да закупи идеалните части от имотите,
като в тази насока следва да се отбележи, че законът не изисква предложението за
закупуването да бъде формулирано в писмен вид, а да се представят писмени доказателства,
че такова предложение е било предприето. Отправянето му по несъмнен начин следва от
текста на декларацията, която не се опорочава от непосочването на условията на бъдещата
сделка, при положение че ищецът е декларирал нежеланието си да закупи частта на
съсобственика си при каквито и да било условия и цена. Самият факт, че ищецът е подписал
декларацията, сочи, че той е комуникирал с адвокатите, подготвящи предстоящия договор, а
тази комуникация предполага изясняване и запознаване с параметрите на договора,
включително и посредством поканата, връчена му на 19.06.2020 г. Съдът не споделя тезата
на ищеца, че тя е антидатирана и изготвена за целите на процеса с оглед на посочената в нея
дата на изготвяне 20.06.2020 г., тъй като допускането на техническа грешка е еднакво
възможно както при изготвянето в реално време (т.е. малко преди изпращането на
18.06.2020 г.), така и при изготвянето впоследствие с цел да бъде заблуден съда, поради
което не доказва с по – голяма тежест последната хипотеза, отколкото другата възможна
такава. По делото са представени доказателства, че ищецът е получил пратка от адв. Н. П.
на 19.06.2020 г., което всъщност установява получаването именно на тази покана, при
положение че той не излага твърдения, че на 19.06.2020 г. е получил писмо с друго
съдържание, нито ангажира доказателства в тази насока. Посочената покана, макар и
непредставена пред нотариуса, удостоверил НА № 150, т. 10 по описа на СВ – Силистра за
2021 г., изпълнява изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС, поради което следва да се приеме, че
декларацията на ищеца от 24.06.2020 г. е изготвена именно във връзка с това предложение и
потвърждава информирането му за условията, при които прехвърлянето на идеалните части
на съсобственика му е следвало да се осъществи. Логично е на ищеца да бъдат предложени
именно условията, вписани в поканата, тъй като те са били уговорени между двамата
ответници още в предварителния им договор, поради което съдът намира, че отправянето
в този вид е било напълно закономерно, при положение че не се излага друга причина,
мотивирала ищеца дни по – късно да подпише пред нотариус декларацията по чл. 33 ЗС.
Ищецът излага твърдения, че тази декларация била с невярно съдържание, тъй
като не отговаряло на истината неговото изявление, че му е предложено да закупи
съответния дял от имотите и че той не е приел предложението; в тази последна част
досежно изявлението на ищеца, че не приема предложението, твърденията му за
неистинност следва да се квалифицират като позоваване на порок на неговата воля при
извършване на изявлението (например грешка), обосноваващ неговата унищожаемост.
Въпреки това по делото не са ангажирани доказателства нито за опровергаване
съдържанието на документа в неговата удостоверителна част (че му е било предложено да
закупи идеалните части на другия съсобственик), нито за унищожаването на изявлението,
обективирано в диспозитивната му част (че не приема предложението), поради което съдът
7
следва да отчете документа като верен в удостоверителната му част и валиден в
диспозитивната.
Въз основа на изложените доводи предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника П. се присъдят
направените по делото разноски. Същите възлизат на общата сума от 10 лв. за съдебни
удостоверения и 1100 лв. за адвокатски хонорар и възстановяването им се дължи поради
следните причини: Чрез договор за правна защита и съдействие от 01.06.2022 г. ответникът
Г. П. е възложил на адв. Н. П. оказването на правна помощ по настоящото дело срещу
уговорено възнаграждение в размер на 800 лв., както и допълнително възнаграждение от
100 лв. за всяко съдебно заседание по делото. Ответникът също така е упълномощил адв. П.
да го представлява по делото, а впоследствие адв. П. е преупълномощавала други адвокати с
правомощията си – адв. Е. К., която е депозирала молби и становища от името на ответника
и адв. П., който го е представлявал в две съдебни заседания. Поради тези причини
възраженията на ищеца, че адв. П. не е извършвала никакви действия по делото е
неоснователно, тъй като тя е осъществявала задълженията си по договора за правна помощ
чрез преупълономощените от нея адвокати. По делото са представени доказателства за
заплащане на адв. П. адвокатски хонорар в размер на 800 лв., както и за последващо
заплащане на още два хонорара – от 200 лв. и от 100 лв. По делото са проведени общо
четири съдебни заседания, така че въз основа на договора за правна помощ е възникнало
основанието за заплащане на допълнителен хонорар от 400 лв., като в тази насока следва да
се отчете предоставената от закона свобода на договаряне между страните, която не е
ограничена от нормата на чл. 7, ал. 9 НМРАВ, приложима в случаите, когато те не са
постигнали уговорки за заплащане на хонорар за отделните съдебни заседания. Последното
плащане по договора за правна помощ в размер на 100 лв. действително е извършено не от
ответника, а от трето лице, но от основанието, посочено в платежното нареждане, става
ясно, че то касае конкретното дело, поради което за съда не е от значение какви са
вътрешните отношения между ответника, задължен по договора за правна помощ, и третото
лице, извършило плащане по него. Поради изложените причини посоченият в списъка за
разноски на ответника хонорар от 1100 лв. следва да му бъде възстановен в пълен размер, а
поради отхвърлянето на исковите претенции искането на ищеца за присъждане на
деловодни разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл.
235 ГПК Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от М. И. Ж. с ЕГН ********** от
с.А., общ.С., ул. ”В.” № .срещу З. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. Л. 7, бл. .., вх. ., ет.
., ап. ..и Г. Л. П. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. Л. № .., вх. ., ет. ., ап. .., чрез който ищецът
моли съда да допусне изкупуване на ½ ид.ч. от
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .......... по КККР за землището на с. К., община
8
К., област С., одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „М.“, с площ от 29 017 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: четвърта, номер по предходен план: ..........., при съседи: имоти с идентификатори
..........., ..........и ............;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...........по КККР за землището на с. К., община
К., област С., одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „Л.“, с площ от 3278 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на
земята: четвърта, номер по предходен план: .............., при съседи: имоти с идентификатори
............, ......................, .........., и .....................;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ............по КККР за землището на с. К., община
К., област С., одобрени със Заповед №РД-18- 269/02.05.2019 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „З.л.“, с площ от 7687 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: четвърта, номер по предходен план: ........, при съседи: имоти с идентификатори
.........., ..........., .........., ...........и .........,
които имоти са предмет на договор за прехвърляне на правото на собственост вместо
изпълнение, обективиран в НА № 150, т. 10 по описа на СВ – С. за 2021 г., по който първият
ответник е прехвърлител, а вторият – приобретател, при условията на този договор, а
именно срещу цена от 10000 лв.
ОСЪЖДА М. И. Ж. с ЕГН ********** от с.А., общ.С., ул. ”В.” № ., да заплати на Г.
Л. П. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. Л. № .., вх. ., ет. ., ап. ..направените по делото
разноски в размер на 10 лв. (десет лв.) за съдебни удостоверения и 1100 лв. (хиляда и сто
лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. И. Ж. с ЕГН ********** от с.А., общ.С., ул. ”В.” № .за
присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9