Р Е Ш Е Н И Е
№ 134 /
13.04.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТЕОДОРА
МИЛЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ
САНДЕВА |
|
НЕЛИ
КАМЕНСКА |
при участието на прокурора РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 94 по описа на съда за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Териториална дирекция Митница Варна срещу решение № 206/30.12.2021
г. по а.н.х.д. № 1098/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич. Излагат се доводи
за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Основното
възражение в жалбата е, че неправилно районният съд е квалифицирал нарушението
като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго такова по същество, с което да се потвърди
наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността
й и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила.
Представителят на ДОП дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна. Счита, че преценката на районния съд за
маловажност на случая е правилна и законосъобразна, поради което решението му следва
да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения :
С обжалваното решение Добричкият районен съд
е отменил наказателно постановление № 105 от 27.08.2021 г., издадено от
директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което на основание чл. 112,
ал. 3, вр. ал. 1 от ЗАДС на “ТТ- Сервиз” ООД, град Добрич, е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева за това, че в качеството си на
регистрирано по ЗАДС лице не е издало електронен акцизен данъчен документ в
предвидения в закона срок, което е довело до начисляване на данъка в периода,
следващ периода, през който акцизът е следвало да бъде начислен. За да
постанови този резултат, районният съд е приел, че действително дружеството е извършило
вмененото му административно нарушение, но неправилно наказващият орган го е
санкционирал, тъй като деянието е маловажно с оглед на конкретните
обстоятелства по извършването му. Изложил е мотиви, че в случая нарушението е
формално, а в подадената със закъснение декларация е отразен общ размер на
акциза 2, 05 лева. С оглед на това е направил извод, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН и отмяна на наказателното
постановление на това основание.
Настоящата
инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд за маловажност на извършеното
нарушение. Това становище почива на установените по делото факти и е в
съответствие с приложимата нормативна
уредба.
Преценката за
“маловажност” на случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото,
които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили
такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, социалното
отражение на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на
административното наказване. Именно такава преценка е направил и районният съд,
който е взел предвид всички конкретни обстоятелства, при които е извършено
нарушението, и ги е анализирал в тяхната взаимовръзка и обусловеност. Правилно съдът
е приел, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение с оглед на
вида на нарушенията – резултатни или формални, поради което обстоятелството, че
в състава на нарушението не се включва настъпване на общественоопасни
последици, не означава, че деянието не може да се квалифицира като маловажен
случай. От данните по делото е видно, че в случая се касае за инцидентен случай,
а не за системност при неизпълнение на задълженията по ЗАДС, поради което и с оглед
на цялостното поведение на дружеството, което е декларирало и внесло дължимия
акциз, следва да се приеме, че деянието се отличава със значително по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Действително ЗАДС урежда важни
обществени отношения, свързани с облагането с акциз, но това не изключва
възможността за квалифициране на нарушението като маловажно. Именно затова
преценката за наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН се прави конкретно по
всяко административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая,
определящи степента на обществена опасност и морална укоримост на нарушението. В
случая се касае за несвоевременно начислен акциз в размер на 2, 05 лева, което
с оглед на конкретните обстоятелства по извършване на деянието показва, че не е
налице някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект и реално
застрашаване на обществените отношения, предмет на регулиране и защита от ЗАДС.
Следователно извършеното нарушение е толкова малозначително, че не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, както
правилно и законосъобразно е преценил и районният съд. Неоснователно касаторът
твърди, че преценката за маловажност на случая е действие при оперативна
самостоятелност, като се позовава на разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС. Правилно
и законосъобразно е становището на районния съд, че това не е въпрос по
целесъобразност и при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият
орган е длъжен да го приложи.
По тези
съображения настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е
постановено в съответствие с материалния закон. Районният съд правилно е квалифицирал
нарушението като маловажно, поради което не са налице касационни основания за
отмяна на постановения от него акт.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът
не е претендирал разноски, поради което и съдът не му присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206/30.12.2021
г. по а.н.х.д. № 1098/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :