РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. ХАСКОВО, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215600600566 по описа за 2021
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260036 от 9.07.2021 год. по нохд N 1058/2020 год. РС - Хасково е
признал подсъдимия В. С. К., живущ в с.М., област Х. за виновен в това, че на 1.05.2020 год.
в същото село причинил на М. Й. К. лека телесна повреда /кръвонасядания на лявата ръка/,
изразяваща се в страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от
НК, като пострадалата М. Й. К. отвърнала веднага на подсъдимия със също такава телесна
повреда, поради което и на осн. чл.130 ал.3 вр. ал.2 от НК освободил и двамата от наказание.
Със същата присъда уважил предявения от пострадалата против подсъдимия
граждански иск до размер от 600 лв., като отхвърлил същия в останалата му част до пълния
предявен размер от 10 000 лв.
След така постановеното, съдът възложил в тежест на подсъдимия направените по
делото разноски, като го осъдил да заплати – 1/д.т. върху уважената част от гражданския иск
в размер на 50 лв.; 2/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Хасково
направени по делото разноски за вещо лице в размер на 150 лв. и 3/ в полза на тъжителката
– направените от нея разноски - д.т. за образуване на делото, разноски за назначаване на
вещо лице и разноски за адвокатско възнаграждение – в размер на общо 1262 лв.
В законния срок присъдата е била обжалвана от подсъдимия единствено в частта, в
1
която е осъден да заплати на тъжителката направените от нея разноски по делото в пълния
им претендиран размер. В тази част намира постановения съдебен акт неправилен и
незаконосъобразен. Изтъква довод, че при приложение на реторсия, разноски не е
присъждат, а остават за сметка на страните така, както са ги направили. В подкрепа на
същия сочи съдебна практика на ВС и ВКС, която намира постоянна и непротиворечива. В
гражданско правната част на присъдата пък, неправилно бил приложен чл.78 ал.1 от ГПК,
към който препращала нормата на чл.88 ал.1 от НПК/, а именно – разноските не били
присъдени съразмерно на уважената част от иска, не било преценено, че ответникът също
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и тъй като предявеният за
10 000 лв. граждански иск бил уважен до размер от 600 лв., тъжителката имала право на
едва на 60 лв. разноски, докато „гражданският ответник“ – на 900 лв. Отправя се искане да
се измени присъдата .
По жалбата не са били направени доказателствени искания.
Против жалбата в законния срок не са постъпили възражения.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява, а неговият защитник
поддържа жалбата по изложените доводи, оплаквания и искане.
Ответникът по въззивната жалба и тъжител и нейният повереник оспорват жалбата и
отправят искане да се потвърди присъдата. Намират, че освобождаването от наказателна
отговорност не освобождава деликвента и от гражданската отговорност за вреди от
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, поради което подсъдимият следвало да бъде осъден
да заплати направените разноски.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна с правен интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Присъдата е обжалвана само в частта относно разноските и то само досежно
присъдените на тъжителката такива. Поради това фактическата обстановка и правната
квалификация по делото не следва да се обсъждат.
Правилата за присъждане и възлагане в тежест на разноските в наказателния процес
са уредени в раздел III на глава ХV – чл.187-190 от НПК. Общите правила гласят, че по
наказателни дела от общ характер разноските се посрещат от бюджета, а по такива от частен
характер се поемат от тъжителя. С присъдата съдът ги възлага в тежест на подсъдимия в
случаите, когато същият бъде признат за виновен. В случай, че бъде оправдан, разноските
по наказателни дела от общ характер остават за сметка на държавата, а по тези от частен
характер се възлагат на частния тъжител.
Тези правила съвсем ясно и несъмнено поставят възлагането в тежест на направените
разноски в зависимост от въпроса за вината. Същевременно е видно, че липсват изрично
уредени особени правила за случаите на приложение на института на реторсията.
2
Тази законодателна празнота е запълнена от съдебна практика на ВС и ВКС. Както
основателно се сочи по настоящата жалба, същата е еднопосочна и непротиворечива, като
при това не е търпяла промени в продължение на дълги години.
Така по Решение №464/81 год. по н.д.№466/81 на ВС – I н.о. е прието, че при
реторсията тъжителят също е виновен, поради това подсъдимият не му дължи деловодни
разноски, а всяка от страните понася направените от нея разноски.
Макар лаконично изразено, по Решение №96/72 год. по н.д. №48/92 год. – I н.о. ясно
е прието, че „от правилното решаване на въпроса са реторсията зависи и правилното
решение на въпроса за разноските но делото, защото ако съдът приложи реторсия, въпросът
за разноските би отпаднал.
Решение №255/92год. по н.д. №144/92 год. отново на I н.о. на свой ред приема, че при
прилагане на реторсия разноски не се присъждат.
Далеч по-късно постановеното Решение №184/13 год. по н.д. №416/13 год. също без
колебание постановява, че при реторсия разноските остават за сметка на всяка от страните,
както ги е направила.
Гореописаните съдебни актове на ВС и ВКС са постановявани в период от около 50
години, но промяна в позицията и становището не се констатира.
Макар по същите да не са изложени подробни мотиви, става достатъчно ясно, че
причина за възприетото разрешение е обстоятелството, че при приложението на реторсията
практически и по същество тъжителят на свой ред бива признат за виновен в това, че
веднага е отвърнал на извършителя със също такава телесна повреда, т.е. в извършване на
престъпление от частен характер. Следователно водещ принцип при присъждане на
разноските си остава въпроса за вината, която в този случай е налице и у двете страни по
делото.
С гореизложеното не се е съобразил първоинстанционният съд по настоящото дело,
който макар да е приложил института на реторсията, е поставил изцяло в тежест на
подсъдимия всички направени по делото разноски. Това е било правилно и законосъобразно
в частта, в която същият е осъден да заплати д.т върху уважената част от гражданския иск и
в частта, в която е осъден да заплати първоначално посрещнати от бюджета разноски по
негово доказателствено искане, против която част на присъдата впрочем няма подадена
жалба.
В частта, в която е постановено подсъдимият да заплати на тъжителката всички
направени от нея деловодни разноски, присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а
въззивната жалба – основателна.
По нея се навеждат доводи и в насока, че относно гражданският иск не са били
съобразени правилата по чл.78 ал.1 от ГПК при присъждане на разноските, макар да не е
ясно формулирано искане към въззивната инстанция по този въпрос.
Действително гражданският иск е уважен до размер от 600 лв., като е бил предявен за
3
10 000 лв. По правилата на ГПК тъжителката има право да получи едва 600/10 000 от
направените от нея разноски, което е съразмерно на уважената част от иска, или 6 на сто.
Подсъдимият съответно пък има право да претендира съразмерно с отхвърлената част от
иска за 9400/10 000 от направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска, или 94 на сто. В един граждански процес горепосочените части биха били пресметнати
и съдът би ги присъдил след прихващане и по компенсация, като тъжителката би била
осъдена да заплати на подсъдимия разноски по делото.
Настоящият съдебен състав обаче не възприема този подход по една съществена
причина. В един наказателен процес, по който е приет за съвместно разглеждане граждански
иск, няма правила как да се разделят, респ. разпределят разноски, направени поотделно - за
поддържане на обвинението, и за предявения граждански иск. Гражданският иск е уважен
частично, но обвинението от частен характер е „уважено“ изцяло.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваната присъда ще
следва да се измени в частта относно постановеното за възлагане на разноските по делото,
като се отмени същата, в частта , с която подсъдимият е бил осъден да заплати на
тъжителката направените от нея разноски, както следва – за д.т. за образуване на делото, за
назначаване на вещо лице и за адвокатско възнаграждение – в размер на общо 1262 лв.,
вместо което се постанови същите да останат в тежест на страните, както са ги направили.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260036 от 9.07.2021 год. по нохд N 1058/2020 год. РС –
Хасково,
като ОТМЕНЯ същата в частта, в която е осъден подс.В. С. К., да заплати на М. Й. К.
сумата от 1262 лв., представляваща направени от нея деловодни разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА същите да останат в тежест на страната, която ги е направила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4