Мотиви към Присъда № 260009,
постановена на 02.09.2020г. по н.о.х.д. № 1203 по описа на Районен съд –
Варна за 2020г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 265 по
описа за 2018г. на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна на С.Х.И. за това, че на 06.12.2017г. в гр. Варна, като
непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл
да ръководи постъпките си, чрез унищожаване на прегради, здраво направени за
защита на имот - счупване стъкло на ПВЦ прозорец, отнел чужди движими вещи -
сумата от 600.00 лева, от владението на С.Др.П., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това че на 24.06.2018 г. в
гр. Варна, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл да ръководи постъпките си, с цел да набави за себе си имотна облага,
въвел в заблуждение Д.Т.С., че е изпратен да вземе забравен мобилен телефон
марка „Самсунг Галакси J7“
със СИМ карта на стойност 433.20 лева и калъф на стойност 19.00 лева,
последните собственост на: Н.А.Д., и с това причинил на Д. имотна вреда в общ
размер на 452.20 лева -престъпление по чл.
209 ал.1 .вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, както и за
това че в
периода от 24.06.2018г. до 28.09.2019г. в гр. Варна в условията на продължавано
престъпление като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението
на извършеното от него отнел чужди движими вещи както следва:
- на 24.06.2018 г. - плажна чанта на
стойност 19.80 лв., съдържаща лична карта, СУМПС, дебитна карта на Н.М.Д.,
регистрационен талон, талон за годишен технически
преглед, застраховка „ Гражданска отговорност" за л.а. „Ауди А4" с per. номер ТХ 1724 ХА, мобилен телефон марка „ Леново Vibe" със СИМ карта на стойност 132.00 лева и калъф на
стойност 14.40 лева и сумата от 5 евро с левова равностойност - 9,78 лева ,
всичко общо пари и вещи на стойност 175.98 лева, от владението на Н.М.Д., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 23.09.19 г. - сумата от 600 лв., от
владението на В.П.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
- на 28.09.2019 г., — три броя устройства
за електронни цигари, марка „ GLO", на стойност 135.00 лева, от владението
на Ц.Я.Й., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл. 194 ал.1, вр.
чл. 26 ал.1. вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение на него да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода”, чиито
размер да бъде редуциран при условията на чл. 63 НК, но чието изтърпяване
предвид негативните данни за личността на дееца да не бъде отлагано по реда на
чл. 66 НК, като наказанието да бъде изтърпяно в заведението за непълнолетни към
Затвора – гр. Враца, след приспадане на предварителното задържане на лицето.
Защитникът на подс. И. моли
съда при постановяване на присъдата да се вземат предвид обстоятелствата, че подсъдимият
е млад човек, който вече е бил достатъчно задържан, като наказание в размер на
7-8 месеца в достатъчна степен биха удовлетворили целите на чл. 36 НК.
Подс. И. редовно уведомен за
датата на съдебното заседание, се явява лично и признава,ч е много желае да се
поправи, съгласен е на една година „лишаване от свобода“, но каквото реши съда.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
С.Х.И. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование, не работи,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
С.Х.И.
бил непълнолетен и живеел в гр. Варна заедно с баба си, тъй като родителите не
полагали грижи за неговото възпитание и отглеждане. На И. били налагани
многократно възпитателни мерки по чл.13, ал.1 от ЗБППМН за извършени от него
противообществени прояви , като въпреки наложените му възпитателни мерки,
същите не повлияли положително върху престъпното му поведение.
На
06.12.2017 г. около 22:30 ч. И. разхождайки се стигнал района на Военна болница
в гр. Варна. Там се сетил, че в непосредствена близост имало борса за
строителни материали „Пасажа“, находяща се на бул. „Х.
Смирненски".
Стигайки
до борсата, подс. И. влязъл в двора и се насочил към
магазина. Тъй като не можел да влезе в него, взел един камък и разбил с него
страничен прозорец, дълъг около един метър.
Направил
дупка в стъклото и отворил прозореца, след което влязъл в магазина и се насочил
към касата, която не била заключена.
От
чекмеджето й взел сумата от 600 лева, след което излязъл навън.
Същата
нощ около 01:45 ч. подсъдимият пренощувал у своя познат св. В.С., на когото
показал част от отнетата сума.
Сутринта
на 07.12.2017 г. в 07:06ч. свидетелката Р.В.била пред борсата, където работела
като продавач-консултант. Тръгвайки да отключва вратата, забелязала, че по
земята имало стъкла и че прозореца е отворен и счупен.
Тя
сигнализирала на собственика свид. С.П., двамата влезли
вътре и установили, че от чекмеджето под касовия апарат липсвала сумата от 600
лв. За станалото бил подаден сигнал до Второ РУ при ОД на МВР - Варна.
На
24.06.2018г. подсъдимият И. се срещнал със свидетелите В. Ст. и Д.С. на спирката
до площад „Тракия" в гр. Варна/в посока центъра/, като им предложил да
отидат на плаж в к.к. „Св. Св. Константин и
Елена" гр. Варна.
Тримата
се качили на автобус от градския транспорт по линия номер 409 и с него отишли до
комплекса, след което вървели пеша до плажа.
Там
под хотел,, Делфин Марина" се намирали свид. Н.Д.,
съпругата му свид. Станислава Д. и двете им деца.
Д.
влязъл да се къпе в морето, а след известно време свид.
Д. заедно с децата се отдалечили от багажа.
И.
издебнал, че сем. Д. не са край багажа си и без да бъде забелян взел плажната
чанта на Д. с намиращите се в нея лична карта, СУМПС, дебитна карта на Н.М.Д.,
регистрационен талон, талон за годишен технически
преглед, застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „Ауди А4" с peг. номер ТХ 1724 ХА, мобилен телефон марка „Леново Vibe" със СИМ карта и калъф и сумата от 5 евро, след
което побягнал.
Малко след това св. Д. видяла, че чантата й
липсва и се развикала. Обвиняемият се върнал при свидетелите В. Ст. и Д.С. и
тримата отишли при Д., като й казали, че ще потърсят чантата, обикаляли малко с
нея и си тръгнали. Когато разбрал за станалото св. Н.Д. също отишъл при
съпругата си. Търсели чантата по плажа, питали случайни хора дали не са видели
някой да бяга с чантата. След това отишли до рецепцията на хотела, откъдето им
казали да се обадят на КПП, където имало полиция. Когато вървели към плажа за
повторна проверка, срещнали мъж и жена, които носели чантата. Попитали ги къде
са я намерили и те им показали мястото.
Намерили
калъфа от мобилният телефон, документите си били на място. Същия ден около
17:00 ч. обвиняемият продал отнетия мобилен телефон за сумата от 40 лева на свид. И.Р., който работел като продавач-консултант към ДЗЗД
„Декс" гр. Варна в магазин за покупко-продажба и
сервиз на мобилни телефони, находящ се в гр. Варна,
ул. „Д-р Пискюлиев", павильон
№ 16,17.
С
протокол за доброволно предаване от 27.06.2018 г. Р. предал мобилния телефон
марка „Леново Vibe".
Вечерта
на 24.06.2018 г. подс. И. отново се намирал в района
на кк „Св. Св. Константин и Елена", гр. Варна.
Там
свиделят Н. Д. бил в ресторант - барбекю
„Шипка" до магазин „Алдо". Тръгнал си към
22.00 часа, но си забравил мобилния телефон марка „ Самсунг
галакси „ J7 черен на цвят в заведението.
Докато почиствали заведението служителите го
намерили и управителя свид. Д.Ст. го прибрала.
Подсъдимият
И. разбрал за забравения телефон и решил да се възползва от ситуацията като
излъже Ст., че е изпратен да прибере и занесе телефона. И. казал, че е бил
изпратен от собственика на телефона да го вземе. Св. Ст. се заблудила и повярвала
на думите му и дала телефона.
Около
половин час след това св. Д. се върнал в ресторанта, за да потърси телефона си.
Тогава
Ст. разбрала, че била измамена.
На
следващия ден- 25.06.2018 г. около 14:00 ч. подсъдимият продал мобилния телефон
за сумата от 50 лева на свид. И.Р., който работел като
продавач-консултант към ДЗЗД „Декс" гр. Варна в
магазин за покупко-продажба и сервиз на мобилни телефони , находящ
се в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев", павильон № 16,17. По- късно с протокол за доброволно
предаване от 27.06.2018 г. /т.1, л.87/ Р. предал мобилния телефон марка „Самсунг Галакси J7 " на
служители на МВР .
На
23.09.2019 г. подсъдимият И. през странична врата влязъл в офис на „Е.Е." ООД, ***.
Там
от две касички, които се намирали под бюрата взел сумата от 600 лева, след
което излязъл. Обекта се охранявал чрез COT - „ФАРАОН СОД" ЕООД гр.Варна.
От там около 17:00 ч. съобщили на управителя св. Веселин Костов за кражбата.
Свидетелят Костов пристигнал на място. Непосредствено след него дошъл и
полицейски екип. Св. Костов констатирал липсата на паричната сума. За нуждите
на разследването той предал записи от охранителните камери на обекта.
На
28.09.2019 г. подсъдимият И. влязъл през входната врата в магазин за хранителни
стоки, находящ се в кк.
„Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна непосредствено след „Гранд хотел
Варна".
От
там той взел три броя устройства за електронни цигари „GLO" и излязъл.
Двете от тях били под самата каса на магазина, вдясно от входа, а третото било
поставено на рекламна стойка на касата. Управителя на магазина свид. Цв. Й. била уведомена за
станалото от фирмата, която охранявала обекта ТИМ-СОД. На място тя установила
липсите и бил подаден сигнал до полицията. За нуждите на разследването били
предадени записи от охранителните камери на магазина.
При
извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване на лице по
фотоснимки протокол за разпознаване от 03.04.2019 /т. 2, л. 93-95/ г.св. И.Р.
разпознал подс. И., като лицето, което в два
последователни дни през м. юни 2018 г. му е продало няколко мобилни телефона.
При
извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване на лице по
фотоснимки протокол за разпознаване от 30.08.2018 г. /т. 1, л.83-86/ св. Д.Ст.
разпознала С.И., като лицето на което дала забравения телефон.
В
разпит като свидетел Л. И., разузнавач в група „КП" в Пето РУ при ОД на
МВР - Варна, заявил, че след преглед на записите от охранителните камери,
извършител на кражбите от офис на „Е.Е." ООД, ***
на 23.09.2019 г. и от магазин за хранителни стоки, находящ
се в кк. „Св. Св. Константин и Елена на 28.09.2019 г.
е подс. С.И..
Видно от заключението на изготвената по делото
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза № 180/31.07.2018 г./том
3, л. 42-60/лицето извършило кражбата на 06.12.2017 г. от борса за строителни
материали „Пасажа", находяща се на бул. „Х. ***,
най вероятно е подс. И..
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза №
26/19.01.2019 г. /том 1, л. 118-119/ стойността на отнетите на 24.06.2018 г.
вещи от владението на Н.М.Д. възлиза общо на 175,98 лева.Стойността на инриминираните вещи и от там причинената на 24.06.2018 г.
на св. Н. Д. имотна вреда възлиза общо на 452,20 лева.
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза от
28.11.2019 г. /т. 3, л. 327-328/ стойността на отнетите на 28.09.2019 г. вещи
от владението на свид. Цв. Й.
възлиза общо на 135,00 лева.
Общата
стойност на всички инкриминирани вещи възлиза на 1963,18 лв., от които пари
1209,78 лв.
С
разписка от 03.07.2018 г. /т. 2, л.159/1 бр. мобилен телефон марка „ Леново Vibe" е върнат на собственика му свид.
Н.М.Д..
С
разписка от 06.08.2018 г. /т.1, л. 116/ 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг Галакси J7" е върнат
на собственика му свид. Н.А.Д..
Видно
от заключенията на изготвените по делото съдебно-психиатрични експертизи от
08.12.2018 г. /т.3, л. 258-261/ и 08.06.2019 г./т.2, л.171-176/обвиняемият С.Х.И.
не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на деянията е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи
постъпките си. Той може да носи наказателна отговорност. Физическото и психическо
състояние му позволява да разбира факти, имащи значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Той може да участва пълноценно в наказателното
производство.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост /т.3, л. 318-319/ обвиняемият И. е
многократно осъждан.
Видно
от приложената към делото характеристична справка от Инспектор ДПС при Пето РУ
при ОД - МВР - Варна е, че непълнолетния С.Х.И. е с трайно установени престъпни
навици, не умее да контролира поведението си, не се съобразява с нормите и
правилата, като не се замисля за последиците от своите деяния, с което е опасен
за себе си, околните и обществото.
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства
– самопризнанията на подс.С.Х.И., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което
се подкрепя изцяло от наличните по делото гласни доказателства, както и от
приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка
за съдимост, протоколи за разпознаване с приложени към същия фотоалбуми,
протоколи за доброволно предаване, експертни заключения, подробно описани по
вид и констатации по-горе в настоящото изложение.
По делото не бяха констатирани
противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде
изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички
основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени
в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на
досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за
установена стойността (в това число общата) на всички инкриминирани вещи,
психичното състояние на обвиняемото лице към датата на извършване на инкринимираните деяния, както и съпричастността на същия
към част от инкриминираните събития.
Подсъдимото лице на свой ред призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. С.Х.И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 195 ал.1
т.3, вр. чл. 194 ал.1. вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това, че на 06.12.2017г. в гр. Варна, като
непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл
да ръководи постъпките си, чрез унищожаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, а именно изразяващо се в счупване на стъкло на ПВЦ прозорец, отнел
чужди движими вещи - сумата от 600.00 лева, от владението на С.Др.П., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Наред с това , чрез действията
си е осъществил и престъпление по чл. 209 ал.1 .вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК. за това, че на 24.06.2018 г. в гр. Варна, като непълнолетен,
но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, с цел да за себе си имотна облага, въвел в заблуждение Д.Т.С.,
че е изпратен да вземе забравен мобилен телефон марка „Самсунг
Галакси J7" със СИМ карта на стойност 433.20
лева и калъф на стойност 19.00 лева, последните собственост на: Н.А.Д., и с
това причинил на Д. имотна вреда в общ размер на 452.20 лева.
И на последно място, в периода от 24.06.2018г. до 28.09.2019г. в
гр. Варна в условията на продължавано престъпление като непълнолетен, но след
като е разбирал свойството и значението на извършеното от него отнел чужди
движими вещи както следва:
- на 24.06.2018 г. - плажна чанта на стойност 19.80 лв.,
съдържаща лична карта, СУМПС, дебитна карта на Н.М.Д., регистрационен талон, талон за годишен технически преглед, застраховка „
Гражданска отговорност" за л.а. „Ауди А4" с per.
номер ТХ 1724 ХА, мобилен телефон марка „ Леново Vibe"
със СИМ карта на стойност 132.00 лева и калъф на стойност 14.40 лева и сумата
от 5 евро с левова равностойност - 9,78 лева , всичко общо пари и вещи на
стойност 175.98 лева, от владението на Н.М.Д., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
- на 23.09.19 г. - сумата от 600 лв., от владението на В.П.К.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 28.09.2019 г., — три броя устройства за електронни
цигари, марка „ GLO", на стойност 135.00 лева, от владението на Ц.Я.Й.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 194 ал.1, вр. чл. 26 ал.1. вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Квалификацията по чл. 26 ал. 1
от НК се определя от обстоятелството, че през инкриминирания период, И. е
извършил три деяния, които сами по себе си осъществяват състав на престъпление
от общ характер по смисъла на чл. 194, ал.1 от НК, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото.
Всяко едно от описаните деяния
са били извършени от И. преди да навърши пълнолетие, поради което и приложима
спрямо него в случая се явява, предвидената от законодателя редукция по чл. 63,
ал.1, т.3 НК.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият И. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършените от него противозаконни
действия, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасните
резултати.
За
пълнота, следва да се отбележи, че подсъдимият не е действал провокиран от
увлечение или лекомислие, а взел напълно съзнателни решение, продиктувани от
стремежа му за по-бързо лично облагодетелстване чрез посегателство върху
имуществената сфера на други граждани.
По отношение вида и размера на
наложените наказания:
По отношение на деянието по 195, ал.1, т.3, вр. чл.
194 НК съдът съобрази обстоятелството, че за подобно деяние законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от
една до десет години, като предвид разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.3 НК, в
случая на И. и след редукцията, приложимия размер на наказанието спрямо И. е до три години.
В конкретния случай, смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът не установи.
Що се отнася до направеното от
същия признание на фактите, посочени в обстоятелствената част на ОА това
обстоятелство само по себе си не следва да се приема и като допълнително смекчаващо
отговорността такова, доколкото подсъдимият така или иначе ще ползва
привилегията на чл.58а НК при определяне на окончателния размер на наказанието,
което същият ще следва да изтърпи.
От друга страна твърдяната от
защитата млада възраст на лицето се отчита от обстоятелството, че отговорността
на подсъдимия е смекчена поради непълнолетието му, което според настоящия
състав не следва да се ползва като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
От друга страна, отегчаващо
вината обстоятелство представляват според съда лошите характеристични данни за
подсъдимото лице, изводими от изготвената по делото справка.
Поради изложеното, съдът
намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл.
54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено около средния,
предвиден в закона размер за подобно деяние, а именно в размер на една година и
шест месеца.
Доколкото производството по
делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на И. на фактите и
обстоятелствата, описани в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл.
58а НК, съдът е длъжен да намали така определеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от четири години с 1/3, като в крайна сметка определи, че подс С.И. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода”
в размер на една година, изтърпяването на което на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да се осъществи при първоначален общ режим.
Що се отнася до престъплението по чл. 209,
ал.1 НК за него законът е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години (с оглед разпоредбата
на чл.63, ал.1, т.3 НК отново до три години), като в случая съдът не констатира
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито особени отегчаващи такива поради
което намери, че едно наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и
шест месеца би изиграло в случая нужното превъзпитателно и поправително
въздействие.
Доколкото производството по делото протече по
реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, а
именно с пълно признание от страна на И. на фактите и обстоятелствата, описани
в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, съдът е длъжен да
намали така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една година
с 1/3, като в крайна сметка определи, че
подс. С.И. следва да изтърпи наказание „лишаване от
свобода” в размер на една година, изтърпяването на което на основание чл. 57,
ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да се осъществи при първоначален общ режим.
Досежно престъплението по чл. 194, ал.1 НК
принципно наказуемо с „лишаване от свобода“ до осем години (а след редукцията
по чл. 63 НК отново с до три години „лишаване от свобода“), като в случая съдът отново не констатира смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито особени отегчаващи такива поради което намери, че едно
наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години би изиграло в случая
нужното превъзпитателно и поправително въздействие.
Доколкото производството по делото протече по
реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, а
именно с пълно признание от страна на И. на фактите и обстоятелствата, описани
в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, съдът е длъжен да
намали така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година с 1/3, като в крайна сметка
определи, че подс. С.И. следва да изтърпи наказание
„лишаване от свобода” в размер на една година и четири месеца, изтърпяването на
което на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да се осъществи при
първоначален общ режим.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът групира така
наложените наказания и определи С.Х.И. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да се осъществи
при първоначален общ режим, като зачете на основание чл.59, ал.1 от НК времето
през което подсъдимият И. е бил с МНО „Задържане под стража“.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски
в размер на 1109,06 лева в полза на ОД
на МВР – гр. Варна.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: