О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито
заседание
на 11.01.2021г. в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдията ДОСОВ
в.ч.гр. дело N 266 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е
по частна жалба на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД -гр.София против Разпореждане №407/17.02.2020г.
на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по ч.гр.дело №66/2020г., в частта му, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против Б. А. Ц. от с.***, обл.Враца, за сумата от 656,75 лв. договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги,
касаещи мобилни номера ***, *** и ***.
В жалбата се
поддържа, че в обжалваното му част разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че неустойката е формирана като сбор от неустойките
за предсрочно прекратяване на правоотношението за три мобилни номера и е
основана на раздел 4, т.4 от Допълнително споразумение №********* към договор
за мобилни услуги от 30.01.2018г.; раздел 4, т.4 от Допълнително споразумение
№********* към договор за мобилни услуги от 05.02.2018г. и т.11 от договор за
мобилни услуги №********* от 08.02.2018г. Излагат се доводи, че неправилно
районният съд е приел, че няма доказателства за твърдяното от заявителя
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, тъй като длъжникът не
е изпълнил задължението си да заплати падежиралите фактури, а фактура
№**********/18.06.2018г. представлява кредитно известие, че след прекратяването
част от предплатените месечни абонаментни такси са възстановени за периода, за
който длъжникът не е имал достъп до мрежата. В жалбата се поддържа също, че
предявените вземания за неустойки за надлежно иднивидуализирани от заявителя
чрез подробно посочване на фактите, от които произтичат, и конкретните клаузи
от договорите, поради което заявителят няма задължение за представянето на
допълнителни доказателства за вземането си. Сочи се също, че допълнителни
споразумения №*********, №********* и договор за мобилни услуги
№*********/08.02.2018г. са сключени след спогодбата от 11.01.2018г.с КЗП,
поради което не съдържат клаузи за неустойка в размер на всички абонаментни
такси от прекратяването на договорите до изтичането на уговорения в тях срок.
Иска се
отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на заповед за
изпълнение за сумата от общо 656,75 лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за мобилни услуги, касаещи мобилни номера ***, *** и ***.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството
пред Районен съд-Бяла Слатина е образувано по заявление на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД -гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против длъжника Б. А. Ц. от с.***, обл.Враца за сумата от общо 3370,48 лв.,
представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за ползвани
мобилни услуги по договори, подробно посочени в заявлението, неплатени
лизингови вноски и неустойки за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
Конкретно за
договорите, отнасящи се до мобилни номера ***, *** и ***, с молба
вх.№1032/12.02.2020г. заявителят е посочил, че неустойките произтичат и се
формират както следва:
- за номер *** е сключен договор за
мобилни услуги №*********/23.11.2016г., изменен с допълнително споразумение
№********* от 30.01.2018г., съгласно раздел ІV, т.4 от което при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, той дължи
неустойка в размер на до три стандартни
месечни абонаментни такси, както и част от стойността на отстъпките от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок от договора и част
от стойността на отстъпките за предоставени устройства, съответстваща на
оставащия срок от договора. За конкретния номер неустойката е в размер на
258,98 лв., включваща три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
ДДС-77,46 лв. и разлика в размер на 181,52 лв.между стандартната цена на
моб.телефон LENOVO без отстъпка и
преференциалната му цена;
- за номер *** е сключен договор за мобилни услуги
№*********/11.03.2017г., изменен с допълнително споразумение №********* от
05.02.2018г., съгласно раздел ІV, т.4 от което при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя, той дължи неустойка в размер
на до три стандартни месечни абонаментни
такси, както и част от стойността на отстъпките от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок от договора и част от стойността на отстъпките
за предоставени устройства, съответстваща на оставащия срок от договора. За
конкретния номер неустойката е в размер на 189,78 лв., включваща три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без ДДС-77,46 лв. и разлика в размер на
112,32 лв.между стандартната цена на моб.телефон APPLE
iPhone без отстъпка и преференциалната му цена;
- за номер *** е сключен договор за мобилни услуги
№*********/08.02.2018г., съгласно т.11 от който, при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя, той дължи неустойка в размер
на до три стандартни месечни абонаментни такси, както и част от стойността на
отстъпките от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок от
договора и част от стойността на отстъпките за предоставени устройства,
съответстваща на оставащия срок от договора. За конкретния номер неустойката е
в размер на 207,99 лв., включваща три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без ДДС-39,96 лв. и разлика в размер на 168,03 лв.между стандартната
цена на моб. устройство таблет Prestigio
без отстъпка и преференциалната му цена.
В т.9 от заявлението
се сочи, че паричните вземания на заявителя включват: 1.сумата от 256,27 лв. главница, представляваща дължими и
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и неплатени суми за
предоставени продукти на изплащане; 2. сумата от 62,78 лв. законна лихва за
забава върху главницата за периода 28.05.2017г.-21.02.2020г. и 3. сумата от 131,39
лв., представляваща неустойка.
Към
заявлението са приложени описаните в него договори и допълнителни споразумения.
Видно от
представените договор за мобилни услуги №*********/23.11.2016г., допълнително
споразумение към него от 02.05.2017г. и допълнително споразумение №********* от
30.01.2018г.към същия договор, страните се
договорили заявителят да предоставя на длъжника мобилни услуги при посочен в
договора абонаментен план и номер *** за срок до 23.11.2018г. С допълнителното
споразумение от 02.05.2017г. абонаментният план бил променен на 17,99
лв.месечно, договорена като промоционална цена при стандартната цена на
месечния план- 29,99 лв. С
допълнително споразумение №********* от 30.01.2018г. абонаментният план отново
бил променен на 30,99 лв.-стандартна месечна цена, като срокът до договора бил
продължен до 30.01.2020г. На длъжникът бил предоставен и мобилен телефон LENOVO
при преференциална цена от 335,76 лв. В раздел ІІ, т.1 от допълнително
споразумение №********* от 30.01.2018г. е посочено, че стандартната цена на
телефона е 599,90 лв., а с разпоредбата на раздел ІV, т.4 страните се
договорили, че при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина на потребителя, той дължи неустойка в размер на до три стандартни месечни
абонаментни такси, както и част от стойността на отстъпките от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок от договора и част от
стойността на отстъпките за предоставени устройства, съответстваща на оставащия
срок от договора /разликата между стандартната цена на устройството и
преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок от договора/.
Договора и в допълнителните му споразумения не съдържат клаузи, уреждащи реда и
начина за неговото прекратяване, но е посочено, че за всички неуредени в
договора и допълнителните споразумения въпроси, се прилагат Общите условия
на оператора, копие от които е
представено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Видно от
представените договор за мобилни услуги №*********/11.03.2017г., допълнително
споразумение към него от 02.05.2017г. и
допълнително споразумение №********* от 05.02.2018г., страните се
договорили заявителят да предоставя на длъжника мобилни услуги при посочен в
договора абонаментен план и номер *** за срок до 11.03.2019г. С допълнителното
споразумение от 02.05.2017г. абонаментният план бил променен на 17,99
лв.месечно, договорена като промоционална цена при стандартната цена на
месечния план- 29,99 лв. С допълнително споразумение №********* от 05.02.2018г.
абонаментният план отново бил променен на 30,99 лв.-стандартна месечна цена,
като срокът до договора бил продължен до 05.02.2020г. На длъжникът бил
предоставен и мобилен телефон APPLE iPhone при преференциална цена от 638,16 лв.
В раздел ІІ, т.1 от допълнително споразумение №********* от 30.01.2018г. е
посочено, че стандартната цена на телефона е 799,99 лв., а с разпоредбата на
раздел ІV, т.4 страните се договорили, че при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя, той дължи неустойка в размер
на до три стандартни месечни абонаментни такси, както и част от стойността на
отстъпките от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок от
договора и част от стойността на отстъпките за предоставени устройства,
съответстваща на оставащия срок от договора /разликата между стандартната цена
на устройството и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок от
договора/. Договора и в допълнителните му споразумения не съдържат клаузи,
уреждащи реда и начина за неговото прекратяване, но е посочено, че за всички
неуредени в договора и допълнителните споразумения въпроси, се прилагат Общите
условия на оператора, копие от които е
представено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По силата на
представения със заявлението договор за мобилни услуги №*********/08.02.2018г. страните се договорили заявителят да предоставя на
длъжника мобилни услуги при посочен в договора стандартен абонаментен план и
номер *** за срок до 08.02.2020г. На длъжникът
бил предоставен и таблет Prestigio при преференциална цена от 14,99 лв. В т.7 от договора е
посочено, че стандартната цена на таблета е 255,90 лв., а с разпоредбата на
т.11 страните се договорили, че при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя, той дължи неустойка в размер на до три
стандартни месечни абонаментни такси, както и част от стойността на отстъпките
от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок от договора и
част от стойността на отстъпките за предоставени устройства, съответстваща на
оставащия срок от договора /разликата между стандартната цена на устройството и
преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок от договора/.
Договора не съдържат клаузи, уреждащи реда и начина за неговото прекратяване
преди изтичането на срока му, но е посочено, че се прилагат Общите условия
на оператора, копие от които е
представено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С
обжалваното разпореждане районният съд е разпоредил издаването на заповед за
изпълнение за претендираните месечни абонаментни такси и лизингови вноски, а в
частта за претендираната неустойка е отхвърлил заявлението. За да отхвърли
заявлението в посочената част, районният съд е приел, че заявителят не е
доказал твърдяното от него едностранно прекратяване на договорите, както и
че клаузите за неустойка са нищожни като
неравноправни, тъй като противоречат на разпоредбата на чл. 68г, ал.1 от ЗЗП.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
изводи:
На първо
място, за разлика от производствата за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК, в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК съдът не следи за действителното съществуване на
твърдяното от заявителя прекратяване на договора, от който произтичат
претендираните със заявлението вземания. Настъпилото прекратяване на договора е
от значение за преценката на изискуемостта на вземанията, каквато преценка
съгласно нормата на чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК съдът е задължен да извършва
само в случаите, при които се иска издаването на заповед за незабавно
изпълнение. Изисквания за проверка на изискуемостта на вземането не са
поставени в разпоредбите на чл.410 и чл.411 от ГПК, поради което в
производството по издаване на заповед по чл.410 от ГПК съдът следи единствено
за предпоставките по чл.410 от ГПК-дали вземането е за парични суми или
заместими вещи, респ.за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на
районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и
2 от ГПК; за прилагане на договорите, сключени с потребители, техните
приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2 от ГПК, в т.ч.за наличието на неравноправни клаузи в договора.
При
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при действащата към момента
законодателна уредба обхватът на извършваната от заповедния съд проверка може
да обхване валидността на основанието за издаване на заповед за изпълнение само
в случаите, когато искането се основава на потребителски договор и се
констатира наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована вероятност за
това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 ЗЗП,
според която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал.2
на посочената разпоредба са изброени хипотези, при наличието на които е налице
неравноправна клауза, като това изброяване не е изчерпателно. Необходимо е да
се отбележи също, че с оглед действащата редакция на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
достатъчно основание за отхвърляне на заявлението е както ясното наличие на
неравноправна клауза, така и обоснованата вероятност за наличието на такава.
В конкретния
случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключени между
страните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги, по които на
длъжника се предоставят услуги по смисъла на § 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има
качеството на потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това
положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава
на неравноправна клауза от договора.
При извършената
такава проверка, настоящият съдебен състав не констатира неравноправност на
клаузите от договорите и допълнителните споразумения към тях, касаещи мобилни
номера ***, *** и ***, на които се основават вземанията на кредитора за заплащане
на сумата от 656,75 лв. Относимите към тези номера договори и допълнителни
споразумения, подробно описани по-горе в настоящето определение, уреждат
конкретния вид, цената на предоставената услуга, срока за ползването й,
условията за ползване и заплащане, както и последиците от неизпълнението, в
т.ч. неустойката за неизпълнение. С разпоредбите на раздел ІV, т.4 от
допълнително споразумение №********* от 30.01.2018г.към договор
№*********/23.11.2016г. и от допълнително споразумение №********* от 05.02.2018г.
към договор за мобилни услуги №*********/11.03.2017г., както и от разпоредбата
на т.11 от договор за мобилни услуги №*********/08.02.2018г. ясно е предвидено,
че при предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната, той дължи
неустойка в размер на не повече от 3 месечни абонаментни такси по техния
стандартен размер, без отстъпка. Така договорена клаузата в достатъчна степен
позволява абонатът не само да предвиди кога ще дължи неустойка-в случая при неплащане
на месечните абонаментни такси, но и да предвиди максималния размер на
неустойката-3 месечни абонаментни такси. Предвид това, че срокът на договорите
е 24 месеца, то неустойката не се явява и прекомерна по смисъла на чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗП, а размерът и начина на определянето й са съобразени със
сключената между КЗП и заявителя спогодба от 11.01.2018г. по гр.дело
№15539/2014г. на СГС.
Не са
нищожни и клаузите на неустойка в частта им, отнасяща се до дължимата от
абоната разлика между стандартната цена на предоставените му устройства
/телефони и таблет/ и преференциалната цена, по която те са закупени. В
процесните договори са посочени както стандартната цена на устройствата, така и
преференциалната цена, на която те се предоставят, вкл. и стойността на
отстъпката, поради което още при сключване на договорите на потребителя е
известна цената на устройствата, която следва да заплати, в случай, че не
договорът за мобилни услуги бъде прекратен предсрочно по негова вина. В
разглежданите договори е налице ясна и разбираема обвързаност между
задължението на абоната мобилните услуги да се ползват и заплащат за срока на
договора и правото на абоната да закупи устройствата на по-ниска цена, ако
спазва тези задължения. Тези клаузи не са неравноправни, тъй като в еднаква
степен ползват икономически и двете страни, а последиците от неизпълнението на
задълженията на страните са предвидими и ясно посочени.
Тъй като общото
вземане за неустойка не се основава на клаузи за автоматично продължаване срока
на договорите или на клаузи, даващи право на заявителя да определи дали
услугата отговаря на посочените в договорите условия /чл.43, ал.2, т.9 и т.14
от ЗЗП/, то въззивният съд приема, че проверка за наличието на такива клаузи не
се дължи. Както вече бе отбелязано, в обхвата на
извършваната от заповедния съд проверка не се включва също действителното съществуване на твърдяното от заявителя
прекратяване на договорите, от които произтичат претендираните със заявлението
вземания, както и правилното изчисляване на дължимата неустойка.
По
изложените съображения и като не констатира наличието на пречките по чл.411,
ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по отношение на претенцията за сумата от 656,75 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги, отнасящи се до номера ***, *** и ***, въззивният съд приема, че
обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено в тази му част и следва да
се постанови издаването на заповед за изпълнение за посочената сума.
С оглед
констатираната основателност на частната жалба, респ.на заявлението в частта му
за сумата от 656,75 лв.договорна неустойка, в полза на заявителя ще следва да
се присъдят допълнително и деловодни разноски за заповедното производство, в
размер на сумата от 13,14 лв.държавна такса и сумата от 81,36 лв.адвокатско възнаграждение.
Настоящето
въззивно производство се развива като едностранно и длъжникът не е дал повод за
завеждането му, поради което разноски в полза на жалбоподателя не следва да се
присъждат.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№407/17.02.2020г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по ч.гр.дело
№66/2020г., в частта му, с която е отхвърлено заявлението на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД -гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против Б. А. Ц. от с.***, обл.Враца, за сумата от 656,75 лв. договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги,
касаещи мобилни номера ***, *** и *** и вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Б. А. Ц. от с.***, обл.Враца, ***, с ЕГН **********,
за
сумата от 656,75 лв. договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги №*********/23.11.2016г., изм. с
допълнително споразумение №********* от 30.01.2018г.; договор за мобилни услуги
№*********/11.03.2017г., изм. с
допълнително споразумение №********* от 05.02.2018г. и договор за
мобилни услуги №*********/08.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата
от 656,75 лв., считано от датата на
подаване на заявлението-24.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и за
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на сумата от
13,14 лв.държавна такса и сумата от 81,36 лв.адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото
на Районен съд-Бяла Слатина за издаване на заповед за изпълнение за посочената
сума.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........