Решение по дело №2663/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 118
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20223630202663
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Шумен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202663 по описа за 2022 година
Производство по чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27-2200174/17.11.2022г. на
Директор на Дирекция “ИТ” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка
с чл.414, ал.3 от КТ на “МД-8384” ЕООД, с ЕИК *********, гр. Шумен е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. В жалбата си жалбоподателят моли съда да
отмени наказателното постановление, като необосновано и постановено при непълнота и
субективна преценка на доказателствата. Сочи, че при издаване на НП е нарушен
материалния закон, като са извършени и съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което и наложеното наказание се явява незаконосъобразно и несправедливо.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано изпраща
упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата, моли за отмяна
на процесното НП, за което излага подробни доводи и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата. В представените писмени бележки и пледоарията излага подробни доводи
за законосъобразност на наказателното постановление, което моли да бъде потвърдено
изцяло, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
27.09.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен постъпил сигнал от лице, че
полага труд без трудов договор в супермаркет на **************. Свидетелката С. Р. К.
заедно с колежката си К. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен на
29.09.2022г. извършили проверка в хранителен магазин „МД маркет“, стопанисван от „МД-
1
8384“ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **************,
представлявано от А.А.Ю.. Магазинът се намирал в ************** В магазина по време
на проверката свид. К. установила две лица, наети по трудов договор като продавачи в
магазина. Служителите на „Инспекция по труда“ гр. Шумен се свързали по телефон с
управителя на дружеството – А.Ю., която присъствала при проверката и й била връчена
призовка за изисканите документи, които да представи в ИТ, тъй като в обекта не бил
представен график ири правилник за вътрешния трудов ред, за да установят кой и кога
полага труд в обекта. На 05.10.2022г. от работодателя били представени изисканите
документи, сред които било и трудовото досие на свидетелката М. К. А.. В трудовото досие
се съхранявал примерен договор, писмен, който бил подписан единствено и само от
управителя на дружеството – жалбоподател, като липсвал подпис на работника. Договорът
бил от дата 23.09.2022г. за длъжността „продавач-консултант“, 8 часов работно време и
посочено работно место – супермакет „МД“. Била представена и справка за регистрация на
трудовия договор от 23.09.2022г. Бил представен и график за работа и форма за явяване на
работа за месец септември 2022г., от който свид. К. установила, че свид. М. А. е започнала
работа действително на 23.09.2022г. – втора смяна, като е работила в обекта 7-8 дни. До края
на проверката, работодателят не представил писмен трудов договор, който да е подписан от
работника. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за
извършена проверка № ПР2232817, изготвен на 13.10.2022г.
На 13.10.2022г., свид. С. К. съставила на „МД-8384“ ЕООД гр. Шумен, акт за
установяване на административно нарушение № 27-2200174 в присъствие на управителя на
дружеството, като посочила, че „МД-8384“ ЕООД в качеството му на работодател при
осъществяване на своята дейност е допуснал до работа на 23.09.2022г. в хранителен магазин
„МД маркет“ в ************** лицето М. К. А., ЕГН ********** без да е сключил в
писмена форма трудов договор с нея, с което е нарушил чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1,
ал.2 от КТ. Актът бил предявен и подписан от управителя на дружеството без посочени
възражения. изпратен с писмо изх. № 21066207/ 09.09.2021г. и бил връчен на 21.09.2021г.
на А.Т.. В законоустановения срок били представени писмени възражения срещу АУАН, в
които било изложено, че трудовия договор бил представен за подпис на работника заедно с
други документи, но той отказвал да го подпише, които били счетени за неоснователни от
АНО. Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно-
наказателната преписка Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен издал НП № 27-
2200174/17.11.2022г., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ
на “МД-8384” ЕООД, с ЕИК *********, гр. Шумен, ************** е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева, за това, че в качеството си на работодател
при осъществяване на дейността си е допуснал до работа в хранителен магазин „МД маркет“
в ************** на 23.09.2022г. лицето М. К. А., ЕГН **********, без да е сключил
трудов договор в писмена форма с нея, с което нарушил чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1,
ал.2 от КТ.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните
в съдебно заседание свидетели - свид. С. Р. К. - участник в проверката и актосъставител,
свидетелката М. К. А., както и от всички останали събрани по делото писмени
доказателства, присъединени на основание чл.283 от НПК.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.416, ал.1 и чл.339 от
КТ. Съгласно чл.16, ал.4, т.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Инспекция по труда“, директорите на дирекция „Инспекция по труда“ осъществяват
правомощията на административно наказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН. При
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
2
В настоящият случай от приобщените по делото писмени и гласни, доказателства
се установи по безспорен начин, че между санкционираното дружество и свидетелката М. К.
А. са били налице трудови отношения, които е следвало да бъдат уредени чрез писмен
трудов договор. Настоящият състав намира, че фактическата обстановка описана в АУАН и
в атакуваното НП е установена и доказана по безспорен начин.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, е неизпълнение на
императивното задължение при съществуване на трудово правоотношение между
работодател и работник, същото да бъде оформено в писмен трудов договор.
Видно от събраните в хода на административно наказателното производство
доказателства, включително и декларация по чл.402, ал.1, т.2 от КТ от А.А.Ю., се
установява, че на посочената в акта за установяване на нарушение и обжалваното
наказателно постановление дата в гр. Шумен, в качеството му на работодател – „МД-8384“
ЕООД не е изпълнило задължението си при престиране на работна сила от посоченото лице
– М. А., да сключи с него в трудов договор в писмена форма. При проверката на
дружеството е установено, че дружеството-работодател не е уредило отношенията си с
работещата като продавач-консултант на 23.09.2022г., в обекта – хранителен магазин МД
маркет“ с определено работно време и работно място, чрез сключване на трудов договор в
писмена форма. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава страните да уредят отношенията
по повод предоставянето на работна сила като трудови. Цитираната правна норма има
императивен характер и като такава е абсолютно задължителна и води до изключване на
договорната свобода, когато се касае за предоставянето на работна сила, какъвто е
процесния случай. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелката М. А.,
същата е работила в обекта, стопанисван от дружеството - жалбоподател и е престирала труд
от 23.09.22г. до 30.09.2022г. Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай
жалбоподателят, като е допуснал на работа работника М. К. А. без да е сключил с нея трудов
договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна
състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ нарушение.
Съдът намира за неоснователен изложения в съдебно заседание довод от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, че неправилно е посочена нарушената
разпоредба от АНО. Приложимият законов текст правилно е обвързан с императивната
разпоредба на чл.1, ал.2 от КТ, която определя отношенията при предоставяне на работна
сила само като трудови правоотношения. Конкретно разпореденото задължение на
работодателя в областта на обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда,
релевантни към предмета на повдигнатия административно наказателен спор се съдържа в
чл.62, ал.1 от КТ, който предписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Така
посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да
допуска на работа само тези лица, с които е сключил писмен трудов договор.В конкретния
случай е установено престиране на работна сила от страна на лицето М. А. при липса на
сключен писмен трудов договор. Този извод не се опровергава от представения по делото
едностранно подписан само от работодателя, Трудов договор от 23.09.2022г., доколкото
полагането на подпис и на работника е условия за неговата валидност.
Отговорността на юридическото лице е обективна, т. е за съставомерността на
деянието не се изследва субективната страна, не е необходимо установяване на вина на
определено длъжностно лице. От обективна страна са доказани съставомерните признаци на
нарушението, а именно допускане до работа на работник, с определено работно време и
място, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в нарушение на императивното
изискване на чл.1, ал.2, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, отношенията при предоставяне на
работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения с трудов договор в писмена
форма.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
3
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, като
е наложил минималния предвиден размер. Същата предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.62, ал.1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15
000 лв.
Съдът намира, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във
вр. чл. 11 от ЗАНН/, а процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. За формирането на извода за маловажност на случая е
необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването
на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от
типичната, като в настоящия случай няма данни за наличие на подобни обстоятелства.
В разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да
бъдат квалифицирани като "маловажни" нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63,
ал.1 и 2 от КТ. В настоящия случай жалбоподателя е санкциониран, именно за нарушение по
чл.62, ал.1 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на "маловажните
нарушения", поради което настоящият състав намира, че разпоредбата на чл.415в от КТ не
може да бъде приложена, независимо от факта, че нарушението е било отстранено и
независимо дали са настъпили или не неблагоприятни последици за лицето.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в
процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административно наказващия
орган по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27-2200174/17.11.2022г. на Директор
на Дирекция “ИТ” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414,
ал.3 от КТ на “МД-8384” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
**************, представлявано от А.А.Ю. е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1 500 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, като правилно и
законосъобразно.
4
ОСЪЖДА “МД-8384” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
**************, представлявано от А.А.Ю. да заплати на Дирекция „Инспекция про
труда“ гр. Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5