Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 22.11.2021 г.
Гр. С.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 ноември 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: Е.Е.
Секретар: И. К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Е.
гр. дело № 257 по описа за 2021 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
.
Ищецът Ж.Г.Ж. твърди в исковата си молба, че на 26.08.2018г. в ранните сутрешни
часове отишъл на питейно заведение. Там бил и ответника. Единия от приятелите
на ищеца познавал момиче на масата на ответника и отишъл да го поздрави, което
предизвикало реакция на ответника и опит да нанесе удари по момчето. След като
излезли от заведението ги изчакал и те му разказали за ситуацията. Ж.Ж. влязъл
да попита за причината, но установил, че ответникът бил неадекватен и излязъл.
Тогава Г.Х. тръгнал след него с нож и настигайки го, го намушква. Опитвайки да
се защити и след намесата на неговите приятели ответникът успял да нанесе удар
с нож в областта на дясната мишница и палеца на лявата ръка. В резултата на
това на Ж.Ж. били нанесени телесни увреждания - порезна рана на дясната
мишница, прободно-порезна рана на близката фаланга на палеца на лявата ръка,
оток и кръвонасядане на същата. След случката изпитвал страх за живота си и бил
винаги придружаван от някого, когато се придвижвал по улиците и излизал извън
дома си. С обвинителен акт от 26.02.2020г. на ответника било повдигнато
обвинение за това, че на 26.08.2018г. в гр.С., по хулигански подбуди причинил
на Ж.Г.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в: “Порезна рана на дясната
мишница. Прободно-порезна рана на близката фаланга на палеца на лявата ръка,
оток и кръвонасядане на същата.“, довели до разстройство на здравето му, извън
случаите по чл.128 и чл.129 НК - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 130
ал.1 НК. Образувано било НОХД 520/2020г по описа на PC С., където ответника Г.Х.
бил признат за виновен, за това че 26.02.2020г. на ответника било повдигнато
обвинение за това, че на 26.08.2018г. в гр.С., по хулигански подбуди причинил
на Ж.Г.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в:“ Порезна рана на дясната
мишница. Прободно-порезна рана на близката фаланга на палеца на лявата ръка,
оток и кръвонасядане на същата.“, довели до разстройство на здравето му, извън
случаите по чл.128 и чл.129 НК - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 130
ал.1 НК. За така извършеното престъпление ответника с Решение №222/20.05.2020г.
по НОХД №520/2020г. по описа на РС-С. бил освободен от наказателна отговорност
и му било наложено административно наказание - глоба в размер на 1200лв. По
този начин, чрез своето деяние, Г.Д.Х. бил причинил неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки и страдания - оток, кръвонасядане и порезни
рани, които болки и страдания оценявал на 10 000 лв.
Във връзка със защитата си като пострадал в досъдебното производство и в
съдебното такова бил заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за досъдебното
производство и 600 лв. за съдебната фаза, като претендира обезщетение
имуществени вреди в размер на 1 100лв.
Моли съда да осъди Г.Д.Х., ЕГН ********** ***, да му заплати сумата от 11
100 лв. (единадесет хиляди и сто лева), от които 10 000 лв. /десет хиляди/
представляващи претърпени неимуществени вреди от извършеното престъпление,
ведно с законната лихва от датата на извършване на деянието 26.08.2018г. до
окончателното й изплащане и 1 100 лв. представляващи имуществени вреди -
заплатен адвокатски хонорар. Моли съда да му бъдат присъдени и направените
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. И.И.
***, назначена за особен представител на ответника Г.Д.Х.. Твърди, че искът е
допустим, но неоснователен по размер. Аргументите, който излага били следните:
Видно от представеното Решение № 222 от 20.05.2020год на PC С. ответника Г.Д.Х.
бил осъден за извършеното на 26.08.2018 год. престъпление по чл.131, ал.1, т.12
във връзка с чл.130, ал.1 от НК и бил освободен от наказателна отговорност по
чл.78а, ал.1 НК с наложено наказание глоба. Това потвърждавало фактите,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба. По отношение на размера на
неимуществените вреди, счита същият за прекомерно висок предвид
обстоятелствата. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при
обезщетяване на неимуществени вреди се определял от обстоятелства, които били
различни за всеки отделен случай. Съобразно дадените в т. II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС
разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не било
абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението - такива при телесните увреждания можели да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които било извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от
значение били и редица други обстоятелства, които съдът бил длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната задължителна
съдебна практика на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 83 от
06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №151 от
12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, II т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., и мн.др./ се приемало, че при
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на причинени от деликт вреди, следвало да се изследва и характера и
тежестта на увреждането, и интензитетът и продължителността на претърпените
физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им.
Предвид гореизложеното моли съда
да отхвърли изцяло или частично исковата претенция на Ж.Г.Ж. като
неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
По делото е
приложено НОХД № 520/2020 г. по описа на Районен съд гр. С.. Видно от
материалите по наказателното производство, същото е образувано и водено срещу Г.Д.Х.
за извършени от него действия, представляващи престъпление по смисъла на чл. 131,
ал. 1, т. 12, във връзка е чл. 130, ал. 1 от НК, насочени срещу личността на Ж.Г.Ж.. С Решение
от 20.05.2020 година Г.Д.Х. е
признат за виновен в това, че на 26.08.2018 год. в гр.С. по
хулигански подбуди причинил на Ж.Г.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в
порезна рана на дясната мишница, прободно-порезна рана на близката фаланга на
палеца на лявата ръка, оток и кръвонасядане на същата, довели до разстройство
на здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му е наложил административно наказание „глоба” в
размер на 1200 лева,
което решение е влязло в законна сила на 05.06.2020 г.
По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят З.Г.Ж.
- брат на ищеца, сочи, че му се е обадил когато се прибирал от болницата, и бил целият обинтован. Брат му споделил, че
са го наръгали с нож на дясната ръка, дясното рамо и на левия палец. Били на
дискотека и там го срязали с нож. Около месец и половина не ходил на работа,
бил и стреснат. Известно време се
оплаквал от болки в ръката.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза. От
заключението на вещото лице се установява че, при инцидента на 26.08.2018 г. в резултат на нанесените му удари с нож св. Ж.Г.Ж. е получил травматични увреждания, изразяващи се в порезна рана
на дясната мишница, прободно-порезна рана на близката фаланга на палеца на лявата ръка, оток
и кръвонасядане на същата, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че ответникът Г.Д.Х. е
извършил противоправно деяние срещу личността на ищеца, представляващо
причиняване на лека телесна повреда съгласно закона и относно което е налице
влязла в сила присъда. Безспорно е, и че на процесната дата 26.08.2018 г.
ответникът Х. е предизвикал конфликтна
ситуация, като деянието е било
извършено на публично място пред повече хора, подсъдимият и пострадалият не са
се познавали преди инцидента и не е имало личен мотив за извършване на
деянието, а последното разкрива пренебрежение към установения в страната правов
ред, общоприетите норми на поведение в обществото и човешката личност, поради
което деянието се явява извършено по хулигански подбуди.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното
производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни
доказателства, приобщени към доказателствения материал по наказателното дело.
При тези факти безспорно е установено по делото, че е
налице противоправно деяние, че същото е извършено от ответника спрямо
личността на ищеца и че в резултат на деяниято са настъпили вреди. Тези
обстоятелства говорят, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е
доказан в своето основание, тъй като са налице всички елементи от състава му. Установи
се, че на 26.08.2018 г. ищецът Ж. е получил описаните по-горе травматични увреждания, като
начина им на получаване отговаря на начина описан във възприетата по-горе
фактическа обстановка. Следователно за съда е безспорно установено, че именно
на тази дата Ж. е получил установените травматични
увреждания. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза - от документите по делото и от проведеният преглед на Ж.Г.Ж.
не са получени сведения и документи за усложнения, настъпили след уврежданията
и тяхната медицинска обработка. Ищецът е провел два прегледа при оператора си в
рамките на две седмици. Сменени са превръзките. Първата контрола в рамките на
първата седмица със смяна на превръзката. На втората контрола са свалени
конците.Раните са зараснали без гноене и вторично отваряне. Няма двигателни и
сетивни нарушения около раните.
Съдът приема, че
обект на престъплението са обществените отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на личността, като ответникът Х. е извършил деянието виновно,
при пряк умисъл, и е осъзнавал общественоопасните последици на деянието си и е
целял настъпването им. Налице са хулигански подбуди за
извършване на престъплението от страна на ответника, тъй като избраният от него
начин за разрешаване на възникналия проблем – нанасяне на удар с нож,
категорично не отговаря на общоприетите правила за нормално човешко общуване,
затова с нанасянето на удари в областта на дясната мишница и палеца на лявата
ръка, в резултат на което са получени увреждания от действието на предмети с остър връх и режещ
ръб, какъвто е ножът, ответникът е демонстрирал явното си неуважение към обществото и конкретно - към
установените социални норми за поведение, които е игнорирал без обективна
причина.
При тези данни, съдът направи извод, че ищецът е изпитвал
психически болки и страдания повече от обичайните. Противоправното деяние на
ответника е повлияло негативно на ищеца в психически план.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че по делото се установява по безспорен начин от обсъдените по-горе
доказателства, че в резултат на противоправното поведение на ответника, ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и битови
неудобства. При определяне размера на обезщетението при телесните увреждания
следва да се имат предвид обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от 23. X.. 1968 г.,
Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на увреждането на ищеца от
нанесените увреждания на здравето, следва да се отчете обстоятелството, че
периодът на възстановяване от претърпяното от ищеца увреждане е кратък, тъй
като се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съдейки
от данните по наказателното дело, като към настоящия момент няма данни ищецът да
се намира в период на възстановяване. От друга страна, следва да се отчете и
фактът, че претърпените болки от ищеца са били по-интензивни в началния момент
на увреждането, като в известен период след увреждането ищецът е изпитвал
неудобства и притеснения при извършване на трудовата си дейност.
При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът намери за основателно възражението на
ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за редуциране на размера на същото поради обстоятелството, че
претърпените болки и страдания са в
резултат на леко телесно увреждане, изминал е дълъг
период от време – 3 години и към настоящия момент липсват несъмнени и
категорични доказателства да е
увредено психическото и емоционално
състояние на ищеца.
Отчитайки всички тези критерии, с
оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението, съдът намира, че общото обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на нанесената телесна повреда, следва да бъде определено в размер на
5000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на деликта – 26.08.2018
г., до погасяването. За останалата част до 10000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
По така изложените
съображения съдът намира, че следва да уважи иска до размера от 5000 лв. За
разликата до пълния предявен размер от 10000 лв., искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
По отношение на предявения иск за имуществени
вреди, съдът намира, че следва да уважи иска до размера на 1100 лв., платен
адвокатски хонорар, за което са налице данни в наказателното дело / л.32 от
нохд № 520/2020 г. по описа на РС Ст.Загора – 600 лв. и л. 91 от досъдебно производство № 1959 зм
820/2018 г. по описа на 01 РУП - С. – 500 лв./.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 275 лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати ДТ в размер на 244 лв., съобразно уважената
част от исковете, както и сумата от 1098
лв., представляваща възнаграждение за особен представител /863 лв./ и
възнаграждение за вещо лице /235 лв./.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.Х.,
ЕГН ********** ***, /чрез назначен особен представител адв. И.И. ***, съдебен
адрес:***/
да заплати на Ж.Г.Ж., ЕГН **********,***/съдебен адрес:
адв. П.Х. ***, офис 9/, сумата от 5000 лева
/пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, вследствие на извършеното на 26.08.2018 г. по хулигански подбуди престъпление
- лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана
на дясната мишница, прободно-порезна рана на близката фаланга на палеца на
лявата ръка, оток и кръвонасядане на същата, довели до разстройство на здравето
му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.12
във вр. с чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието – 26.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1100 лв.
представляваща претърпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар в
наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието – 26.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ж.Г.Ж., ЕГН **********,***/съдебен адрес: адв. П.Х. ***, офис
9/против Г.Д.Х.,
ЕГН ********** *** /чрез назначен особен представител адв. И.И. ***,
съдебен адрес:***/
иск в останалата част до претендираната сума от
10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, вследствие на извършеното на 26.08.2018 г. по хулигански подбуди престъпление
- лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана
на дясната мишница, прободно-порезна рана на близката фаланга на палеца на
лявата ръка, оток и кръвонасядане на същата, довели до разстройство на здравето
му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.12
във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Д.Х.,
ЕГН ********** ***, /чрез назначен особен представител адв. И.И. ***,
съдебен адрес:***/
да заплати на Ж.Г.Ж., ЕГН **********,***/съдебен адрес:
адв. П.Х. ***, офис 9/ сумата 275 лв.,
представляваща направените по делото разноски в размер, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Д.Х.,
ЕГН ********** ***, /чрез назначен особен представител адв. И.И. ***,
съдебен адрес:***/
да заплати сумата от 1098 лв. направените
по делото разноски за назначен особен представител и възнаграждение за вещо
лице в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС С..
ОСЪЖДА Г.Д.Х.,
ЕГН ********** *** /чрез назначен особен представител адв. И.И. ***,
съдебен адрес:***/, да заплати ДТ в
размер на 244 лв. в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС С..
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Старозагорски Окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: