Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание състояло
се на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря Габриела Владова,
като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 591 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх.№
34742/20.03.2020 г. н. „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Студентски“, ул. „********, срещу „С.Т.“ АД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Софарма Бизнес Тауърс, ********
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.
92, ал.1 ЗЗД, , както
следва:
- на сумата в размер от 33 211,20
лв. – договорна неустойка за допусната забава в изпълнението на заявка за
доставка на лекарствени продукти направена на 11.04.2017 г., въз основа на
договор за обществена поръчка с № ДОП-46/04.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху посоченото главно вземане, считано от 20.03.2020 г. /датата на
депозиране на ИМ в съда/ до окончателното му плащане
- за заплащане на сумата в размер от
258 181,52 лв. - договорна неустойка за допусната забава в изпълнението на
заявка за доставка на лекарствени продукти направена на 16.06.2017 г., въз
основа на договор за обществена поръчка с № ДОП-46/04.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 20.03.2020 г.
/датата на депозиране на ИМ в съда/ до окончателното му плащан
В исковата молба се излагат твърдения, че между
двете търговски дружества е налице договор за обществена поръчка с № ДОП-46/04.11.2016 г.. С него ответникът в качеството му на
изпълнител поел договорно задължение към ищеца в качеството на възложител да
извършва по негови заявки периодична доставка на лекарствени продукти. Ищецът
се обременил да заплаща съответната уговорена цена за получените съгласно заявките
си медикаменти. Съобразно предвиденото в клаузата на чл. 8 от договора
изпълнителят трябвало да доставя количеството заявени му лекарствени продукти в
пределите на 24 астрономически часа, считано от часа на направа на заявката.
Съгласно цитирания чл.8, заявката следвала да се прави по факс номер „********“, на имейл адрес h***********bg или
тел.номер ********. При допуснато неизпълнение на поетите с договора задължения
страните предвидили съответните санкции в чл.29 до чл.34 от Договора за
обществена поръчка, в какъвто смисъл било и уговарянето на неустойка по чл. 29,
а именно изпълнителят да отговаря със заплащането на такава в размер на 100 %
от стойността на недоставените количества на заявения продукт, в случай че
допусне забава по отношение на възприетия между страните срок на доставка,
която да надвишава 24 часа. От ищеца е пояснено, че приемането на извършваните
от ответника към него доставки било регламентирано да се прави със съставянето
на предавателен протокол. Ищецът твърди, че на 11.04.2017 г. в 11,54 ч. е
изпратил заявка до ответника до имейл адреса му по чл. 8 от договора за
доставка на 100 опаковки от лекарствения продукт Nilotinib
/Tasigna/ 150 mg., както и 40
опаковки от лекарствения продукт Nilotinib /Tasigna/ 200 mg. На 12.04.2017 г. в
болничната аптека функционираща при ищеца били доставени 100 опаковки от Nilotinib /Tasigna/ 150 mg. и 8 опаковки от
Nilotinib /Tasigna/ 200 mg., за която доставка бил съставен протокол и от
ответника се издала фактура датираща от 12.04.2017 г. За да бъдело удостоверено
доставеното количество медикаменти по тази заявка била съставена и складова
разписка пак от 12.04.2017 г. По-късно през същия ден в болничната аптека от
ответника били доставени допълнително по направената заявка още 10 опаковки
Nilotinib /Tasigna/ 200 mg., като по повод на тази доставка също се изготвили
протокол, фактура и складова разписка. Изтъква се, че доставка за останалото
поръчано на 11.04.2017 г. количество опаковки от Nilotinib /Tasigna/ 200 mg., а
именно 22 броя не била реализирана от ответника. Поддържа се, че единичната
цена на продукта Nilotinib /Tasigna/ 200
mg. към датата, когато е трябвало да бъде доставен на ищеца възлиза в размер на
сумата от 1 509.60 лв., което за 22 броя опаковки формира цена от
33 211,20 лв. В такъв размер било задължението на изпълнителя – ответник
за заплащане на неустойка за забава относно недоставените лекарствени продукти
по заявка от 11.04.2017 г. Упражнявайки отново правата си на страна по договора
на 16.06.2017 г. ищецът изпратил заявка до ответника до имейл адреса му по чл.
8 от договора за доставка на лекарствени продукти, както следва : 30 опаковки
от Nilotinib /Tasigna/ 200 mg. /всяка на стойност от 1 509,59 лв./; 150
опаковки от Nilotinib /Tasigna/ 150 mg. /всяка на стойност от 1 123,19
лв./; 11 опаковки от Jakavi – 5 mg. /всяка на
стойност от 3 291,56 лв./; 15 опаковки от Glivec /Imatinib/ 100 mg.
/всяка на стойност от 4 621,20 лв./. На 17.06.2017 г. в болничната аптека
функционираща при ищеца били доставени от ответника следните лекарствени
продукти : 6 опаковки от Nilotinib /Tasigna/ 200 mg. /; 34 опаковки от
Nilotinib /Tasigna/ 150 mg. и 3 опаковки от Glivec /Imatinib/ 100 mg. За така
извършените доставки на 17.06.2017 г. се съставили протокол, фактура на обща стойност от 61 112,40
лв., както и складова записка. Липса на изпълнена доставка по направената от
ищеца заявка на 16.06.2017 г. се
поддържа за следните количества лекарствени продукти : 24 опаковки от Nilotinib /Tasigna/ 200 mg.
/на обща стойност от 36 230,11 лв./; 116 опаковки от Nilotinib /Tasigna/
150 mg. /на обща стойност от
130 289,81 лв./; 11 опаковки от Jakavi – 5 mg. /на обща стойност от
36 207,20 лв./; и 12 опаковки от Glivec /Imatinib/ 100 mg. /на обща
стойност от 55 454,40 лв./. Това неизпълнение създавало основание за
заплащане на неустойка за забава от ответника в полза на ищеца в размер на
сумата общо 258 181,52 лв. Ищецът поддържа да има качеството на изправна
страна, а ответника на длъжник по вземания за начислена неустойка по смисъла на
чл. 29 от договора, като тези вземания били изискуеми, но незаплатени от
ответника.
Ответната страна – „С.Т.“
АД, чрез ангажирания за процесуално представителство по делото – адвокат Д. в
регламентирания процесуален срок се възползва от правото си да подаде отговор
по ИМ, като с него не възразява по допустимостта на предявените за разглеждане
осъдителни искове, но изцяло ги оспорва по тяхното основание. Потвърждава се
факта, че след проведена обществена поръчка се стигнало до сключване на договор
за обществена поръчка от 04.11.2016 г. имащ за предмет периодична доставка от
ответника на ищеца на лекарствени продукти, срещу задължение за заплащане на
определена цена. Начинът на отправяне на заявките за доставка на лекарствени
продукти от ищеца до ответника също бил коректно посочен в ИМ. Всяка валидно
направена заявка подлежала на изпълнение от ответника в срок от 24 часа,
считано от нейното получаване при изпълнителя. Мястото където е следвало да се
извършват доставките по договора е болничната аптека функционираща при ищеца.
Удостоверяването на доставките било възприето да се прави с изготвянето на двустранен
протокол, като при липси или несъответствия със заявката следвало да се прави
изрично отбелязване на това обстоятелство в протокола, като задължение на
изпълнителя било да достави за негова сметка липсващите или некореспондиращи на
заявката лекарствени продукти. В чл. 29 от договора била уговорена и
съответната неустойка при допусната забава от изпълнителя на задължението му за
своевременна доставка на заявените му лекарствени продукти, която неустойка
съставлявала 100 % от стойността на заявените, но недоставени в уговорения срок
лекарствени продукти. Съответни на фактическото положение били и твърденията на
ищеца за осъществените от ответника по двете заявки доставки на лекарствени
продукти – в т. ч. вид, брой и дати. Поддържа се, че предвид липсата на
оспорване от ищеца той е приел направените от ответника доставки на
лекарствените продукти упоменати в съставените протоколи и издадени фактури.
Ответникът оспорва, че направените от ищеца до него заявки за доставка на
лекарствени продукти от 11.04.2017 г. и 16.06.2017 г. не са подписани с КЕП,
поради което не се ползват с формална доказателствена сила. Възразява се, че
тези заявки изхождат от легитимиран представител на ищеца, както и по
съдържанието им относно посочените в тях количества и вид на лекарствените
продукти, за които се поддържа, че са били заявени. Ответникът оспорва и
получаването на електронни съобщения, съгласно представените от ищеца
разпечатки по делото, като изтъква, че на посочените дати на електронната му
поща не са постъпвали заявки от ищеца с посоченото от последния в ИМ
съдържание. Достоверните данни за съдържанието на конкретните заявки се
съдържали в съставените по повод на доставките документи, които са ангажирани
по делото от самия ищец и са подписани от негов представител. Прави се
позоваване, че информацията поместена в изготвените и двустранно подписани
протоколи по повод на доставките направени от ответника ясно е отразено
заявеното и доставеното количество лекарствени продукти, като съпоставката им
показвала, че бройките съвпадат, което показвало точно изпълнение в
количествено отношение на заявката, без да се наблюдават липси или
несъответствия. Подчертава се, че лицето приемащо доставката за клиента –
ответник е с фармацевтично образование, като полагайки подписът си под
протокола и издадената от ответника фактура същия бил удостоверил, че
доставката кореспондира на направената от ищеца заявка. Извън възражението, че
заявки за посочените от ищеца, като недоставени от ответника лекарствени
продукти изобщо не са били получавани при ответника, последния прибягва и до
възражение, че клаузата за неустойка, на която ищеца основава вземанията си е
невалидна. Сочи се, че уговорката намерила отражение в чл. 29 от договора е
нищожна, защото накърнява добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този
контекст от ответника е направен пространен анализ на съдебната практика
разискваща въпроса с нищожността на неустойката уговорена между търговски,
поради противоречие с добрите нрави. От ответника са приведени и редица
нормативни гаранции заложени в действащи наредби, които дават на клиента на
лекарствени продукти нужното обезпечение, че задълженията на доставчика за
срочно изпълнение няма да бъдат нарушавани. Застъпва се категорична позиция, че
размер на неустойка възлизащ на 100 % от
стойността на заявения, но недоставен лекарствен продукт попада в съществен
дисбаланс с присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции на
неустойката, като отговорност за покриване на вреди. Трябвало да се има предвид
и това, че оспорваната клауза за неустойка била едностранно наложена от
възложителя на обществената поръчка, като по отношение на нейното съдържание
изпълнителя не могъл да осъществи никаква договорна намеса на етапа на
сключване на договора. С оглед нищожността на клаузата за неустойка за ищеца
изобщо не било възниквало вземане с подобен договорен характер, поради което
претенцията за заплащането на такава трябвало да се отхвърли, поради своята
неоснователност. На самостоятелно основание ответникът навежда и възражение, че
ищецът се явява неизправна страна по договора си с ответника от 04.11.2016 г. и
като такава няма право да получи търсената от него неустойка. Договорната
неизправност на ищеца се състояла в това, че той не изпълнявал поетите от
негова страна насрещни задължения за погасяване на продажната цена на
доставяните му от ответника лекарствени продукти по този договор. Навежда се
твърдението, че към датите на двете сочени от ищеца заявки сторени на
12.04.2017 г. и 16.06.2017 г. болницата – ищец има неразплатени задължения за
доставени и лекарства по коментирания договор в размер от над 2 млн. лева към
първата дата, респективно 3 млн. лева към втората дата. Посочва се, че клаузите
на договора от 04.11.2016 г. не се прилагат в отношенията между страните след
02.06.2017 г., защото към този момент ответника бил направил валидно възражение
за неизпълнен договор от ищеца, като е упражнило правото си на задържане
относно изпълнението на своите задължения за извършване на доставки по
периодични заявки правени от страна на лечебното заведение, като това задържане
има действие до момента, в който ищеца не предприеме изпълнение на насрещното
си задължение за погасяване на задълженията си за заплащане на доставени му
лекарствени продукти. Евентуалното изпълнение на заявки правени от ищеца
занапред щяло да става не на базата на договора от 04.11.2016 г., респективно
разпоредбите му, в т.ч. и срокът за доставки нямало да се прилагат по отношение
на подобни заявки. В обобщение от ответника се настоява за постановяване от
съда на решение, с което предявените против него осъдителни искове бъдат изцяло
отхвърлени, поради тяхната неоснователност, респективно в тежест на ищеца се
възложат за плащане направените от ответника разноски за защитата му по
делото.
На 12.08.2020 г. по делото е
постъпила Допълнителна ИМ подадена от ищеца, чрез процесуалния му представител
в производството – адвокат Ц.. Заявява се, че исковите претенции се поддържат
при твърденията направени в първоначалната искова молба, а по отношение на
сторените от ответника редица възражения в отговора му се изтъква, че те са
неоснователни и недоказани. Посочено е, че съгласно чл. 8 от договора плащането
на цената на доставените продукти става в срок до 60 дни, считано от доставката
след като бъдат изпълнени условията на чл. 27, а именно доставчикът представи
фактура в оригинал и два броя заверени копия, приемо-предавателен протокол и
заявки заверени от изпълнителя. По коментираните в ИМ два броя заявки от
ответника не били представени заверени копия от същите, въпреки че те са били
направени писмено до него чрез изпращането им на посочения в договора имейл на
изпълнителя. В този контекст срокът на
отложеното плащане стартира, считано от представянето на всички документи упоменати
в чл. 27, като предвид посоченото отсъствие на заверени заявки този срок изобщо
не бил започвал да тече и ищеца не е поставен в състояние на неизпълнение по
отношение задължението си да плати доставените му от ответника медикаменти по
двете заявки. Не отговаряло на действителността поддържаното от ответника
твърдение, че обичайната практика е заявките да се правят от ищеца по телефона
чрез служителя му в болничната аптека, тъй като от релевантно значение, дали
упоменатите в ИМ две заявки са извършени по някои от начините в чл. 8, и по конкретно
чрез изпращането на имейл до електронния адрес на ответника, като ако ответника
оспорва този начин на направа на заявките е трябвало да ангажира доказателства
за извършването им под друга допустима форма – например по телефон. На следващо
място ищецът отделя внимание на клаузата на чл. 18 от договора според която
възложителят има право да предяви пред изпълнителя рекламации за несъответствия
в количеството и некомплектованост на доставените лекарствени продукти или на
техническата документация към тях /явни недостатъци/, както и за несъответствия
в качеството /скрити недостатъци/, като рекламациите за явни недостатъци е
уговорено да се правят в 14-днвен срок от доставянето и приемането на
продуктите, а не както ответникът развива доводи при доставянето им с
подписването на фактурата от представителя на ищеца. По повод оспорването на
авторството на извършените две заявки, ищецът напомня съдържанието на чл. 8 от
договора, като изтъква, че към ИМ са представени разпечатки на конкретни
електронни съобщения, за които се поддържа да са подписани по смисъла на чл. 13
от ЗЕДЕП, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител
не променя характеристиките му, като приложения по делото препис съставлява
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. По повод факта на получаването на тези заявки под формата на
електронни съобщение на електронния адрес оповестен от ответника по договора
ищецът заявява, че ще проведе съответното доказване, чрез предвидените в
процесуалния закон способи. Ищецът изразява несъгласие с направеното от
ответника оспорване на валидността на клаузата предвиждаща отговорността за
заплащането на търсената неустойка, като изтъква, че тя не противоречи на
добрите нрави и следва да намери приложение в отношенията между страните.
Акцентира се, че проект на договора за обществена поръчка е бил част от
документацията, която е била предоставяна на кандидатите в откритата процедура
по обществена поръчка, в т.ч. и на ответника, който сам е взел решението
въпреки съдържащата се клауза за неустойка да вземе участие в процедурата.
Казаното правело напълно необоснована тезата на изпълнителя, че не е могъл да
преговаря относно съдържанието на предвидената в договора неустойка. В подкрепа
на уговорената неустойка ищецът привежда и доводи с оглед това, че се явява
лечебно заведение, чиито едноличен собственик на капитала е МЗ, като по тази
причина болницата преимуществено се финансира от държавния бюджет, държавни
субсидии и НЗОК, като финансирането от НЗОК е подчинено на НРД, като според
същия сключен за 2017 г. е предвидено, че НЗОК заплаща на лечебните заведения
за лекарствени продукти за лечение на онкологични заболявания, заплащани извън
цената на клиничните пътеки и амбулаторните процедури, с остатъчен срок на
годност под 60 % стойност, а за биологичните лекарствени продукти с остатъчен
срок на годност под 25 %, намалена със съответната неустойка, дължима от
дистрибуторската фирма на лечебното заведение, задължително посочена съгласно
договора между тях. Това изискване също провокирало установяването в договора
на оспорваната от ответника неустойка в хипотеза на допуснато неизпълнение в
срочното доставяне на заявени лекарствени продукти. Подчертано е и това, че за
накърняване на добрите нрави в обществото като основание за нищожност на
договор може да се говори тогава, когато начинът на извършване и целите на
сделката я правят несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на
страните в гражданският оборот. При поставения на обсъждане договор нямало
несъответствие между общата стойност на договора и неустоечната клауза въведена
в него относно забава на изпълнителя за срочна доставка на заявените му
лекарствени продукти установена в размер на 100 % от цената на недоставеното в
срок количество, като смисълът на тази клауза кореспондирал на обвързаността на
лечебното заведение с НРД и обезпечава обществената значимост на обществените
отношения – пациенти на болницата да са осигурени с лекарства, които ще са
годни за употреба в сравнително дълъг период от време. По тази причина нямало
допуснато противоречие с типичните функции на неустойката, като последната била
напълно действителна, а възражението за нищожността й неоснователно. На
следващо място ищецът заема позиция и по противопоставеното от ответника
възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90, ал. 1 ЗЗД. Той оспорва
наличието на възникнали отношения по доставка на лекарствени продукти извън
договора за обществена поръчка от 2016 г. независимо от писмото на ответника с
дата 01.06.2017 г., с което последния се позовавал на неизпълнен договор и
преустановяване изпълнението занапред на неговите задължения по него. Сочи се,
че ищецът е използвал услугите на ответника единствено на договорно основание,
като изпълнителят не разполагал с право на възражение по смисъла на чл. 90 ЗЗД,
защото най-напред същия не може да откаже да изпълни свое основно задължение по
договора, а именно да осъществява възложена му с обществена поръчка дейност по
доставка на лекарствени продукти по конкретни периодични заявки. Съобразявайки
това ответника е изразил и готовност спрямо ищеца да продължи да изпълнява
неговите заявки за доставка на лекарства, като го е направил за да осуети
евентуални последици за него от неизпълнение на договора за обществена поръчка.
Несъответно на действителното правно положение било и твърдението на ответника,
че ищецът се явява неизправна страна по договора, доколкото срокът за заплащане
на цената на частично доставените по заявките от 11.04.2017 г. и 16.06.2017 г.
лекарствени продукти изобщо не бил започнал да тече, тъй като от изпълнителя не
са били предоставени на възложителя заверени от негова страна заявки, каквото е
договорното изискване поставено в чл. 27 от договора. Дори обаче да се
допуснело, че срокът за плащане е започнал да тече, то с оглед неговата
продължителност, към датата на получаване на писмото с упражнено възражение за
неизпълнен договор – 01.06.2017 г. същия не бил изтекъл. Следователно към
датата на отправянето на възражението за неизпълнен договор в правната сфера на
ответника не било налице изискуемо вземане по издадените три броя фактури.
Пояснява се, че обстоятелството, дали преди 11.04.2017 г. е имало други заявки
и доставки по реда на действащия между страните договор за обществена поръчка,
респективно какви са отношенията на страните по повод на тези заявки, стояло
извън предмета на обсъждания спор и не следвало да се съобразява при неговото
разрешаване. Казаното изключвало възприемането на виждане, че са успешно
реализирани предпоставките на чл. 90 ЗЗД, а оттам и ответника се явява адресат
на задължението за заплащане на неустойка начислена за нарушение състоящо се в
допусната забава на доставки на лекарствени продукти, съгласно договора от
04.11.2016 г.
Ответната страна – „С.Т.“ АД, чрез
ангажирания за процесуално представителство по делото – адвокат Д. в
регламентирания процесуален срок се възползва от правото си да подаде отговор
по допълнителната ИМ. На първо място ответника се е спрял на
изложените от ищеца твърдения за процедурите, по които съгласно подписания
договор за обществена поръчка трябвало да се извършват заявяването, доставката,
приемането и разплащането на лекарствените продукти, като категорично се е
възпротивил на изказаната позиция, че срок за заплащане на доставените по
направените заявки на 11.04.2017 г. и 16.06.2017 г. лекарствени продукти изобщо
не бил започвал да тече за възложителя, по причина, че от изпълнителя не му
били представени заверени копия от заявките. Посочено е, че в срока по чл. 18
от договора служител на ищеца, а именно магистър-фармацевта отговарящ за
болничната аптека е направил проверка за съответствието на доставените лекарствени продукти и придружаващите ги
документи, което обстоятелство еднозначно се потвърждавало от приложените към
ИМ от самия ищец писмени документи /складови разписки подписани от служителя в
болничната аптека/. При наличието на някакви явни недостатъци на доставените
стоки, в т.ч. и количествени разминавания, съгласно условията на чл. 20 и чл. 21
от договора, то изпълнителя е трябвало да бъде своевременно и писмено уведомен
от възложителя, което не било направено. Не трябвало да се пренебрегва и
задължението на служителя отговорен за болничната аптека отнасящо се до това да
следи за лекарствената обезпеченост на лечебното заведение към която дейност се
причислявало и това да контролира, дали заявените количества лекарствени
продукти кореспондират с доставените такива, като при разминаване е необходимо
да уведоми надлежно изпълнителя за рекламациите си. Отбелязва се и това, че
непредставянето от възложителя на заверено от изпълнителя копие от заявката не
води до намаляване на цената на доставените и приети без забележки лекарствени
продукти, респективно не променя годността им за употреба. На следващо място
ответника изтъква, че сключеният между страните договор за периодична доставка
на лекарствени продукти е от категорията на сделките посочени в чл. 3, ал. 4 ЗЛЗ, а именно такива свързани с осигуряването на необходимите на ищеца –
лечебно заведение медикаменти за провеждане на медицинската му дейност,
респективно лечебното заведение в качеството му на купувач на заявената от него
стока, която е приел без да прави забележки за явни недостатъци е длъжно да
заплати срочно нейната цена. В този контекст с императивната норма на чл. 3,
ал. 5 ЗЛЗ е въведен нормативно установен максимален срок 60-днвен срок, в който
държавните лечебни заведения – търговски дружества трябва да изпълняват
паричните си задължения по сключени от тях сделки по смисъла на чл. 3, ал. 4 ЗЛЗ, като поставяне началото на този срок е императивно обвързано единствено с
получаването на фактурата от купувача или на друга покана за плащане. Добавя
се, че нормата на чл. 3, ал. 5 ЗЛЗ е специална и изключва приложението на
нормата на чл. 303а ТЗ. Сочи се, че правилото на чл. 3, ал. 5 ЗЛЗ е от публичен
порядък и страните не могат да избегнат чрез други уговорки приложението му. От
ответника се акцентира и над това, че при направено от възложителя позоваване
за некомплектованост на документацията придружаваща доставяните лекарствени
продукти, респективно отказ на същия да плати тяхната цена именно по тази
причина, договорната връзка създадена между страните изисква направата на
изрична рекламация и връщане на лекарствените продукти, каквито действия нито
се твърдели, а още по-малко се доказвали от ищеца-възложител. Да се допусне
възможност за приемане на доставката и едновременно с това незаплащане от
възложителя на предвидената цена на получените лекарствени продукти,
съставлявало злоупотреба с права и едновременно с това неоснователно
обогатяване на лечебното заведение. Базирайки се на изложените групи от
съображения ответника смята, че задълженията на ищеца за плащане на цената на
доставените му лекарства са изискуеми, но не са били изпълнени. Относно
подписите положени в приложените към ИМ фактури, ответникът пояснява, че не
твърди те да са на законния представител на ищеца, а на негов служител
/фармацевти в болничната аптека/. Напомня се и това, че коментираните фактури
са били осчетоводени надлежно при ищеца и са били включени в дневниците му за
покупките водени по ЗДДС. И в този си отговор ответника обосновава
необходимостта изпратените до него заявки за доставка на лекарствени продукти
по имейл адрес, доколкото съставляват електронни документи е необходимо да са
подписани с КЕП, който единствено имал правното значение на положен саморъчен
подпис. Нямало предварителна договореност между страните електронните документи
разменяни по между им да не се подписват с КЕП. Първата от посочените заявки се
поддържа, че няма посочен автор и не носи подпис на лицето, за което се твърди,
че е титуляр – а именно ищеца, което означава, че представения електронен
документ, възпроизведен като препис върху хартиен носител няма доказателствена
стойност относно фактите, които ищецът се домогва да доказва посредством него.
За втората заявка се подчертава, че тя не е подписана с полагане на КЕП, нито
от лицето сочено като автор, нито от лицето сочено като титуляр. Изцяло се
поддържат направените оспорвания по валидността на клаузата за неустойка
намерила отражение в чл. 29 от договора, за която се смята, че нищожна защото накърнява добрите нрави.
Пояснява се, че предметът на делото са заявени за присъждане неустойки за
неспазен срок на доставка след получаване на заявка, а не такива за
несъответствие между остатъчния срок на годност на доставените продукти и
договорения минимален такъв. Освен това възприетите правила в НРД за 2017 г.
нямало как да се отнасят към валидност на договор сключен през 2016 г., но дори
и да се отнасят, то позоваването на ищеца, че има статут на лечебно заведение,
че се финансира от НЗОК и нормата на чл. 327, ал. 1 от НРДМД не могат да
мотивират валидност на уговорената клауза за неустойка в размер на 100 % от
стойността на недоставените лекарствени продукти по чл. 29 от договора за
доставка на лекарствени продукти. Напомня се, че неустойката не е предвидено да
се дължи при неспазен минимален остатъчен срок на годност, където евентуално
изложените мотиви биха могли да имат някакво правно значение. На последно място
ответника се спира на направеното от негова страна възражение за неизпълнен
договор по смисъла на чл. 90 ЗЗД, като сочи, че то е надлежно заявено пред
насрещната по договора страна на 02.06.2017 г., като е постигнало ефекта си да
осуети занапред реалното изпълнение на задълженията на изпълнителя за доставка
на лекарствени продукти до момента, в които възложителя пристъпи към изпълнение
на насрещното си изискуемо задължение да плати цената на вече доставените му
такива. Обосновава се това, че претенцията на ответника за плащане на
просрочени задължения за цена на доставени съгласно договора лекарства датира
още към 02.06.207 г., когато възражението за неизпълнен договор е достигнало до
адресата му, като коментираните в него просрочени задължения не са били
погасени и към 16.06.2017 г. Отбелязва се, че възражението черпи своето
основание от един общ правопораждащ факт и от едно общо за всички доставки
правоотношение, което е създадено с договора от 04.11.2016 г. Така изпадането
на ищеца в забава относно задължението му за плащане на цената по която и да е
било доставка извършена по договора трябва да се цени като неизпълнение по общото договорно
правоотношение и превръща лечебното заведение в неизправна страна по цялото
това правоотношение с произтичащите от това правни последици. Сред тези
последици е и неоснователност на заявената за присъждане неустойка в размер на
сумата от 258 181,52 лв., тъй като дори и да се приеме, че е допуснато
частично неизпълнение за доставка на лекарства по заявка от 16.06.2017 г., то
същото е било последица от ефекта на валидно упражненото възражение за
неизпълнен договор, което изисква първо изпълнение на насрещното просрочено
задължение за плащане на цена на доставени лекарства възлизаща на стойност от
над 2 000 000 лв.
Съдът, след
като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след като
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представените писмени
доказателства по делото, а именно договор № ДОП-46/04.11.2016 г., страните са
постигнали съгласие „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, в качеството си на възложител и „С.Т.“
АД, с ЕИК ********, в качеството си на изпълнител, за срок от осемнадесет
месеца, Възложителят да възлага, а Изпълнителят да извършва, срещу определено в
договора възнаграждение периодични доставки на лекарствени продукти, определени
по вид, количество и единични цени съгласно Приложение № 1, което е неразделна
част от договора.
В чл. 2 ал. 1 от договора е
определена и общата стойност на съглашението, изчислена съобразно прогнозните
количества на лекарствените продукти посочени в Приложение № 1, която е прието
да възлиза на 9 326 266.18 /девет милион триста двадесет и шест хиляди двеста
шестдесет и шест лева и 18 ст./
В чл.5 е уговорен срокът на
договора, който е 18 месеца, считано от неговото подписване. Конкретизирани са
мястото на доставяне на лекарствените продукти, като за местоизпълнение на
задължението е уговорен адресът на Възложителя : гр.София, ул. „********.
Съгласно чл. 8 от Договора,
Изпълнителят се задължава да доставя на Възложителя заявените от него
лекарствени продукти в срок до 24 часа, като е предвидено заявката да се прави
по факс номер „********“, на имейл адрес
**********@***************.** или тел.номер ********.
За приемането на доставката следва
да се състави приемо-предавателен протокол, който се подписва от представители
на двете страни.
Съгласно чл.29 от Договора, в случай
на забава от страна на Изпълнителя да достави заявените продукти, същият дължи
неустойка в размер на 100 % от недоставеното в срок количество.
От представените приемо–предавателен
протокол и фактура, се установи, че на 12.04.2017 г. в болничната аптека
функционираща при ищеца били доставени 100 опаковки от Nilotinib /Tasigna/ 150 mg. и 8 опаковки от
Nilotinib /Tasigna/ 200 mg., а впоследствие били доставени още 10 опаковки
Nilotinib /Tasigna/ 200 mg., като по повод на тази доставка също се изготвили
протокол, фактура и складова разписка /л. 11 до л.16 от делото/
От представените по делото
приемо-предавателен протокол и фактура се установи, че на 17.06.2017 г. били
доставени 6 опаковки от Nilotinib /Tasigna/ 200 mg. /; 34 опаковки от Nilotinib
/Tasigna/ 150 mg. и 3 опаковки от Glivec /Imatinib/ 100 mg. За така извършените
доставки на 17.06.2017 г. се съставили протокол, фактура на обща стойност от 61 112,40 лв.,
както и складова записка./л.18 до 20 от делото/
От приетото по делото експертно
заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установи, че „СБАЛЗХ“ ЕАД, към
дата 16.06.2017г. има просрочени и незаплатени парични задължения към ответника
„С.Т.“ АД в размер на сумата от 2 944 782.80 лв. дължими по процесния договор
за обществена поръчка от 04.11.2016г.
От приетото по делото експертно
заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че електронните
съобщения отправени от имейл адрес – ********.bg до имейл адрес – ******** изпратени на
11.04.2017 г. и 16.06.2017 г. изхождат
от IP адрес
95.87.193.28 се ползва от болничната аптека на ищеца - „СБАЛЗХ“ ЕАД; тези
електронни съобщения се съхраняват в сървъра и в електронната пощенска кутия на
болничната аптека към „СБАЛЗХ“ ЕАД; липсват запазени входящи електронни
съобщения отправени на 11.04.2017 г. в 11,54 ч. и на 16.06.2017 г. в 8,06 ч.,
чрез имейл адрес - ********.bg до имейл адрес – ******** във входящата пощенска кутия на „С.Т.“ АД;
упоменатите електронни съобщения не са подписани с квалифициран или друг тип
електронен подпис; при осъществена проверка при „НЕТ ИНФО“ ЕАД, което е
собственик и поддържа уебсайта - @abv.bg предоставящ услугата електронна
пощенска кутия на крайни потребители се установява, че няма запазени данни за
обсъжданите две електронни съобщения, дали са били изпратени от пощенска кутия
- ********.bg на твърдените дати и часове; отбелязано е, че при
първоначалната регистрация на пощенската кутия реализирана на 25.08.2015 г. - ********.bg
са предоставени данни, както следва : име – Болнична аптека, фамилия – НСБАЛХЗ;
описано е, че съществува техническа хипотеза, в която електронни съобщения
изпратени от една пощенска кутия към друга пощенска кутия да не бъдат получени
от адресанта им, или да бъдат получени в раздел „Спам“, респективно да бъдат
автоматично отхвърлени или изтрити или съобщението да бъде възприето като
злонамерен „фишинг мейл“ или „спам“; в пощенска кутия - ********.bg няма запазени данни за постъпили от
пощенска кутия - ******** автоматично или ръчно генерирани
потвърждения за получаване/отваряне на коментираните имейли отправени на
11.04.2017 г. и 16.06.2017 г. В съдебно заседание при изслушването му вещото
лице – Д. е допълнил, че във входящата пощенска кутия на ответното дружество не
е открил сведения за посочените два броя заявки, но е възпрепятстван да каже,
дали тези заявки са били получени и след това изтрити, защото няма технически
следи в подобна насока. Отбелязал е, че лог файловете на сървъра подлежат на
съхранение в период от 6 месеца, като този срок по отношение на изследваните
електронни съобщения е изтекъл отдавана. Именно проверката на тези файлове
можела да даде сведения за евентуалното получаване на съобщенията в пощенската
кутия, с която оперира ответника. В изложението си по експертизата вещото лице
е допуснал и възможност, при която имейл наличен в изходящата пощенска кутия със
статус „изпратен“ да не е достигнал до адресата на получаване, като това може
да е следствие от разнородни външни за изпращача комуникационни причини.
По делото са събрани и гласни
доказателства, посредством разпитите осъществени на свидетелите : Й., В., Т.и Н..
В показанията си пред съда
свидетелят – Й. сочи, че многократно е доставял стоки – лекарствени продукти за
болницата-ищец, като при доставките се оформят придружаващи документи –
фактури, предавателни протоколи и заявки. Свидетелят изтъква, че му се предоставя в държане дубликат на
заявката, която е дал съответния поръчващ, като той я представя на аптеката
заедно с оригиналите на фактурите, като копие от същите остава за доставчика с
положен подпис от лицето осъществило приемането в аптеката. В аптеката
предаването ставало на лица – фармацевти, като те приемат стоката и разписват
документите, които я придружават. Свидетелят няма спомен за случай, когато
дадено количество стока, което е било предмет на поръчка не е било доставено в
пълнота на поръчващия, респективно да са били правени рекламации за неточности
от такъв порядък. По отношение на копието от заявка, което свидетеля получава
наред с фактурите за доставяните стоки, той не може да посочи кое е лицето
съставило тези заявки. Важно за свидетеля при реализацията на доставката е да
получи копията на фактурата и на предавателния протокол, които да се подпишат
от лицата приемащи стоката. Що се касае до съдържанието на заявката свидетелят
подчертава, че не разглежда нейното съдържание, тъй като това е материя която е
непонятна за него. Във връзка с осъществявания от служителите в аптеката
преглед на стоката при получаването й, свидетелят няма конкретни наблюдения за
този процес, доколкото неговото участие се изчерпва в това да я подаде през
един прозорец на помещението и си чака подписаните копия от документи.
Свидетелката В. разкрива, че от над
25 годни работи за болницата – ищец, като от 2006 г. тя е ръководител на
болничната аптека. Част от дейността и е да следи за спазването на договорните
отношения на болницата с доставчици на лекарствени продукти, медицински изделия
и консумативи, в т.ч. и за тяхната доставка. Разяснява, че ежемесечно се изготвя
примерна заявка, която почива на прогнози на нужните количества лекарства, като
количествата не се различават съществено в отделните месеци. Процедурата по
заявяване на лекарствените продукти нужни на болницата се обезпечава от
свидетелката и от колегата й – Н.. Потвърждава, че има случай в които от
болничната аптека в рамките на един ден до един доставчик се правят повече от
една заявки, като основна причина за този подход е факта, че дадени позиции се
субсидират по различен начин, което изисква изписването на лекарства на
различни фактури. Отрича се поводът за направата на отделните заявки в рамките
на един и същи ден да е по причина възникване на определена внезапна
необходимост от доставката на даден лекарствен продукт. По отношение на вече
направените заявки, свидетелката сочи, че техният предмет може да бъде променян
само в писмен вид, но не и чрез обаждане по телефона в устни разговори, в т.ч.
и относно заявените количества. Ако по някаква причина първоначалното
количество, което е било заявено трябва да се коригира, то това ставало с
отправянето на нова заявка. При приемане на заявената стока, съответния
служител на аптеката най-напред проверява, дали е налице съответствие между
физически пристигналата стока и количествата отразени в придружаващата я
фактура и предавателен протокол. Ако се касае до доставка на стока, която
изпълва само част от заявката, то тогава продължава да се чака за доставката на
останалото заявено количество. Свидетелката потвърждава за случай, когато
количеството заявена стока е било доставяно на няколко части. Непосредствена
проверка при получаване на стоката относно съответствие на заявено и доставяно
количество не се осъществявала, като това се правело на по-късен етап след
приемане на стоката, когато служителите имали нужното свободно време. По
отношение на записите в складовата разписка оформяна при доставяне на стоката,
свидетелката изтъква, че там фигурират количества които физически се предават
при доставката, а евентуалната разлика между предварително заявените количества
и доставените реално такива в болничната аптека не е предмет на фиксация в нито
един от съставяните отчетни документи. От аптеката нямали практика да
уведомяват доставчика на стоката за евентуалните несъответствия на доставеното
и заявеното преди това количество лекарствени продукти, защото същият много
добре знаел какво е количеството, за което не е изпълнил доставката. Дава се
гласност и на практика, при която когато заявените количества от даден
медикамент не постъпват в пълния им обем в определения за срок се прави
запитване, дали ще бъдат доставени, респективно се прави нова заявка. При
предявяване на двете заявки за доставка на лекарствени продукти от 11.04.2017
г. и 16.06.2017 г. свидетелката посочва, че тя е съставила и изпратила до
доставчика тази датираща от 16.06.2017 г., а дело на колегата й Н. е заявката
от 11.04.2017 г. При получаване на дадената доставка към, същата не е
придружена от копие на заявката, на основание на която се прави доставката.
Това което се носи от служителя извършващ доставката е фактура и предавателен
протокол. Свидетелката не отрича, че винаги от служители на болничната аптека
независимо от частичност на доставката, лекарствените продукти са били приемани
и ползвани за осъществяваната терапия в болницата.
При показанията си свидетеля – Н.
потвърждава, че работи, като фармацевт в болничната аптека, създадена към
„СБАЛХЗ“ ЕАД. Известно му е, че болницата има търговски взаимоотношение със
СОФАРМА с предмет доставка на лекарствени продукти. Заявяването на количествата
необходими медикаменти става посредством изпращане на писмена заявка по имейл,
като след предявяване същия разпознава двете заявки от 11.04.2017 г. и
16.06.2017 г. и сочи, че първата е изготвена и изпратена от него, а втората от
колежката му В.. Изтъква, че в процеса на установената търговска практика по
доставката на медикаменти се е случвало да е налице разминаване между
количествата заявени и реално доставени лекарства, като в подобни хипотези се
изпращал допълнителен имейл или се провеждало телефонно обаждане до доставчика
за да се съберат сведения, дали предстои допълнително изпълнение по заявката. В
случай, че не било осъществено такова допълнително доставяне, то се пристъпвало
към направата на нова заявка, като тя всякога се изпращала по имейл. И този
свидетел потвърждава, че в деня на доставката не се прави проверка, дали
количествата реално доставени по нея кореспондират на заявените преди това
такива от болничната аптека. Доставките се придружават от изготвени от СОФАРМА
фактура и предавателен протокол, като в тях се отразяват количествата
медикаменти, които фактически са предмет на доставката, но същите не винаги
съответстват на заявените. В процеса на доставка, служителят на фирмата
доставчик не носи копие от заявката, която е дала основание за съответната
доставка. Свидетелят дава сведение, че ежемесечно се изготвя обобщена месечна
заявка, която се отнася за прогнозни количества, като болницата има реална
представа за очакваните нива на потребност от съответния вид медикаменти в
хоризонт от поне месец. Предметът на доставките се кореспондира единствено по
имейл, като се случва в дадени дни да се правят по повече от една заявки.
Свидетелката Т.разкрива при разпита
си, че е магистър-фармацевт в болничната аптека на „СБАЛХЗ“ ЕАД и потвърждава,
че това лечебно заведение има търговски взаимоотношения със СОФАРМА имащи за
предмет доставка на лекарства. И тази свидетелка детайлизира начина на
заявяване на необходимите количества лекарствени продукти, чрез нарочна заявка
по имейл, в това число и че с тази дейност са ангажирани нейните колеги В. и Н..
Самата доставка се прави от шофьор на СОФАРМА, който фактически дося в
болничната аптека съответните лекарствени продукти. При предаването им се прави
съпоставка на реално доставяните количества, които се преброяват от служителя
натоварен с приемането /сред тях е и свидетелката/ и отразеното в
придружаващите доставката документи – протокол и фактура. Ако е налице
съвпадения посочените документи бивали подписвани. Понякога имало случай, в
които не цялото количество заявена стока се получава наведнъж, като не можело
веднага да се реагира с изпращане на имейл до доставчика, защото имало други
нетърпящи отлагане дейности в аптеката. На по-късен етап ако остатъкът по
заявката не бил изпълнен се пристъпвало се изпраща имейл до доставчика с
въпроси за изпълнението на доставката. Отбелязва се, че при получаване на
стоката, служителят натоварен с нейното приемане не прави справка за поръчаните
количества по заявката, а само съпоставя доставените бройки медикаменти с
отразените такива в протокола и фактурата, които подлежат на подписване. В
показанията и на тази свидетелка присъства излагането на обстоятелствата
свързани с прогнозното месечно заявяване на количества, практиката да се правят
няколко заявки в рамките на един ден за да се попълнят дефицити на количества
от даден медикамент, заявките да се правят изключително по имейл, проверката за
съответствие между поръчано и дсотавено да е отложена във времето. Като цяло в
дейността на лечебното заведение имало плановост, но се случвало дадени
пациенти да не се съобразят с предварително определените им дати за терапия и
да дойдат по друго време, което налагало да им се осигури съответното
лекарство, а това влияело върху количествата лекарства, които следва да се
използват.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е акцесорно задължение в
тежест на неизправната страна по облигационното отношение да престира в полза
на кредитора определена парична сума като обезщетение за вредите от
неизпълнението на главното задължение, без да е необходимо доказването им. За
да може да се претендира неустойката, следва да бъде доказан следния фактически
състав : валидна неустоечна клуаза, наличието на главно вземане, чието
изпълнение страните са обезпечили с клаузата за неустойка, както и допуснато от
длъжника неизпълнение на главното задължение, дължащо се на причина, за която
той отговоря.
От писмените доказателства, събрани
в хода на производството, безспорно се установи наличието на правоотношение
създадено между страните, което има за свои източник Договор за доставка на
лекарствени продукти от 04.11.2016 г. Съгласно това съглашение, „СБАЛЗХМ“ ЕАД,
в качеството си на възложител заявява на изпълнителя- „С.Т.“ АД, определено
количество стоки /лекарства/, като в срок до 24 часа считано от заявката
„СОФАРМА“ трябва да изпълни задължението си да му ги достави до болничната
аптека. Съгласно чл. 29 от Договора в случай на неизпълнение /неточно или
непълно/ на това задължение, изпълнителят дължи заплащането на неустойка в
размер на 100 % от стойността на завените, но недоставени лекарствени продукти.
За да възникне вземането за
неустойка обаче по делото следва да бъде установено, че уговорката, с която
неустойката е предвидена е валидна, включително да бъде проверено дали същата
съответства на императивните правила на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД,
съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват,
законодателят е уредил две от функциите на неустойката- обезпечителна и
обезщетителна. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че като
форма на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която
макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода
манифестирана нормативно в чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници.
Тази наказателна функция несъмнено
намира приложение тогава, когато размерът на същата е по- голям от размера на
претърпените вреди, но при подобни хипотеза уговорената неустойка следва да е в
съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави – морална
категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап.
Именно последните не допускат и
използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо
обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е предвидената от
законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна. В този смисъл е и Решение № 181
от 26. 02. 2015г. по т.д. № 4386/2013г. на II т.о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав, при
преценката, която е длъжен да осъществи спрямо установената по договорен ред
между страните неустойка за неточно изпълнение на задължението в определен срок
да се достави определено количество медикаменти, стига до извод, че тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави по
смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД. Критериите за преценка на случаите, при които
предвидената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи,
когато е уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Дали има противоречие или не с
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се взема предвид обективния критерии,
като няма значение дали страните съзнават или искат допускане състоянието на
несъответствието между клаузата за уговаряне на неустойка и добрите нрави.
Добрите нрави са морално-етични правила за поведение, които се извличат от неписани норми с правно
значение, правните последици от чието нарушаване са приравнени на тези на
противоречието със закона – нищожност на договора, поради което при предявен
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на
уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната
действителност.
С оглед необходимостта преценката на
съда за съответствието на неустойката с добрите нрави да бъде основана на
изводите му по въпроса дали начинът, по който е уговорена конкретната неустойка,
осигурява постигането на присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, или излиза извън тях, то следва да бъдат съобразени всички
обстоятелства от значение за ефективното постигане на целите на неустойката с
оглед съдържанието на конкретното правоотношение, като критерии относно
преценката са посочени в Решение № 88 от 22.06.2010г. по т.д. №911/2009г. на I
Т.О. на ВКС, Съгласно цитираната практика следва да бъде направена комплексна
преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на
другите фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между
страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправния длъжник
сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване.
На първо място следва да се посочи,
че имайки предвид характера на договора, а именно такъв за обществена поръчка,
то изпълнителят не е имал реалната, ефективна възможност да влияе на
договорното съдържание, което обаче имайки предвид качеството „търговец“ на
страната, само по себе си не опорочава клаузата.
Така създадената неустоечна клауза обаче
създава осезаема нееквивалентност в отношенията между страните. Видно от
цитираната клауза изпълнителят следва да заплати пълната стойност на
недоставения продукт, т.е. възложителят ще получи стойността на продукт, без да
извърши каквато и да е насрещна престация. Това устройство на правоотношението
между страните, води до нееквивалентност на престациите, а съгласно константната
практика на ВКС, цитирана от ответника в писмената защита и, която практика
настоящият съдебен състав напълно споделя, формирана в Решение № 24 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 119 от
22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС; Решение № 119 от 22.03.2012 г. по
гр. д. № 485/2011 г. на ВКС; Решение № 1444/4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. №
753/99 г., V г. о.; Решение № 128 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г. на
ВКС, І г. о., нееквивалентността в престациите е забранена, тъй като нарушава
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 ЗЗД и в частност принципа за недопуска
не неоснователно обогатяване.
Разбира се разсъждавайки над въпроса
за действителността на клаузата за неустойка е необходимо да се отчете и по-особения
характер на договора и по-конкретно – едната страна, която е лечебно заведение,
както и вида на престаците, а именно лекарствени продукти. Тези стоки са от
особена важност за лечебното заведение, което ги е поръчало, като доставянето
им в срок и в необходимото количество е от изключително значение за обществото,
защото употребата им е насочена към лечение и терапия на болести, чието
протичане е такова, което може да засегне живота на пациентите, като се изисква
навременност в тяхното приложение, а отлагането може да има изключително
негативен ефект. Предвид това обезпечаването на поетото задължение за доставка
на коментираните медикаменти от страна на дружеството-изпълнител и то в
заявените количествени параметри е от съществено значение за нормалното
функциониране на лечебната дейност прилагана от ищеца-възложител. Осигуряването
на тази обезпеченост обаче не може да се допусне да става, чрез прилагането на
договорна отговорност състояща се в уговаряне на неустойка, която предизвиква
състояние на драстична диспропорция дадено и получено между субекта допуснал
нарушението на задължението си и този търпящ вредите от това нарушение. Размер
на неустойката равен на самата стойност на поръчания, но недоставен медикамент
преминава отвъд утвърдените и описани по-горе функции на този вид договорна
отговорност. В допълнение с нормата на чл. 34а от Наредба №28 за устройството,
реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, съгласно която в тежест на лечебните заведения е установено
задължението да поддържат необходимите количества лекарствени продукти,
необходими за нормалното им функциониране, което означава, че болницата-ищец
във всеки един момент следва да има на разположение определени резервни
количества лекарствени продукти, с които да замести евентуална неуплътнена
откъм количество доставка на медикаменти, и така да преодолее евентуален
дефицит и невъзможност за навременно приложение на съответен медикамент в
терапията на своите пациенти, а оттам да се избегне и негативния ефект върху
тяхното лечение. Разгледани в
съвкупност цитираните по горе обстоятелства,
а именно възможността за влиянието върху договорните клаузи, създадената
нееквивалентност между страните, която води до неоснователно обогатяване у
едната страна за сметка на другата, както и задължението на лечебното заведение
по чл.34а т Наредба №28, което му позволява да предотврати или минимизира
вредите от непълна доставка, дават на настоящия състав основание да заключи, че
установената в чл. 29 от Договор № ДОП-46/04.11.2016 г. клауза за неустойка е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и като такава същата не обвързва
страните с понасянето на заложената в нея отговорност.
Отделно от гореизложеното, дори да
се приеме, че така уговорената неустойка е действителна, то предявените искове
са неоснователни на второ самостоятелно основание. Видно от разпределената
доказателствена тежест с доклада по делото, в тежест на ищеца търсещ присъждането на неустойка e да докаже своя
изправност по отношение на насрещните си задължения произтичащи от договора за
периодична доставка на лекарствени продукти. Доказване за това ищецът да има
качеството на изправна страна по договорната си връзка с ответника не е
осъществено, а напротив в хода на производството се събраха достатъчно убедителни
доказателства сочещи на допуснато от „СБАЛЗХМ“ ЕАД договорно неизпълнение
изразяващо се в просрочване заплащането на цената на вече доставени лекарствени
продукти в полза на лечебното заведение—ищец. Видно от приетото по делото и
неоспорено от страните експертно заключение по допуснатата счетоводна
експертиза, което съдът кредитира, към
датата - 11.04.2017г. ищецът е адресат на изискуеми парични задължения кредитор
по които се явява ответника, като те възлизат на сумата в размер от 1 449.324.60
лв., а към дата 16.06.2017 г. в размер на 2 944 782.80 лв. Тези задължения имат
за източник същият договор, в чието съдържание е установена клаузата за
неустойка, на която ищецът се позовава за да ангажира отговорността на същият
този неудовлетворен от него кредитор. Последователно в практиката си ВКС е
поддържал разбирането, че основното правило при неизпълнение на договорите е
това на чл.79, ал.1 ЗЗД, според което изправната страна може да иска от
неизправната обезщетение за неизпълнението, като тогава, когато е уговорена
неустойка като форма на договорна отговорност, тя може да се търси всякога щом
елементите от фактическия състав, който я поражда са осъществени. Неоснователно
е възражението на ищеца, че не бил в положение на неизпълнение на паричните си задължения за
заплащане на стойност на доставените му медикаменти, защото падежът им
настъпвал на 60-ия ден от предаването на необходимите документи описани в чл.
27 от Договора, а именно – издадена фактура и приемо-предавателен протокол.
Действително в чл.28 от договора е уговорен срок в полза на „СБАЛЗХМ“ ЕАД даващ му възможност да изпълнят паричното си
задължение до 60-ия ден. Видно от съдебно-счетоводната експертиза, ищецът има
просрочени задължения към „С.т.“ АД датиращи още от м. 11. 2016г., м.12.2016г.
и м.022017г., т.е. това са задължения с настъпил падеж съгласно разпоредбата на
чл. 28 от договора. Това означава, че ищецът е в системно неизпълнение на
задълженията си по договора. Не може да се сподели виждането на ищеца, че върху
негова неизправност може да се разсъждава само ако е допуснато неизпълнение на
задължението да се разплати цената на лекарствата по частично осъществените
доставки по заявките от 11.04.2017 г. и 16.06.2017 г., доколкото клаузата за неустойка
е част от договорното съдържание на сделка сключена през 2016 г., по която за
страните са се породили права и задължения по редица извършени доставки на
лекарства в периода след възникване на договорната връзка, в т.ч. и
задължението от възложителя да се заплати стойността на доставени му
медикаменти по предходни заявки. Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството,
че дори и задълженията по коментираните заявки от 11.04.2017 г. и 16.06.2017 г.,
които са частично изпълнени и са свързани със заплащането на стойността на
доставените количества лекарствени продукти са с настъпил падеж в пределите на
развилия се исков процес, като по отношение на изискването за предоставяне на
заверена от изпълнителя заявка за доставка, съгласно чл. 27 от договора, макар
такава да не е приобщена по делото, то факта, че заявката в частта и по
доставените количества медикаменти е възприета от изпълнителя и след това е
изпълнена еднозначно се установява от изготвените протоколи и фактури, както и
от счетоводните записи в счетоводствата на двете дружества. Няма данни тези
задължения да са платени от ищеца на ответника, поради което болницата е
неизправна страна в договорните си отношения с ответника и при това положение
не може да признае за носител на право да инкасира неустойка от него.
На следващо място ответникът - „С.т.“
АД своевременно е упражнил възражение за неизпълнен договор, като е заявил, че
ще преустанови изпълнението на задълженията си по договора, считано до
заплащането на насрещното задължение тежащо върху възложителя-ищец. Най-общо
може да се каже, че възражението за неизпълнен договор има характер на принцип
при двустранните облигационни отношения. По своята същност то е общо средство
за защита срещу неизпълнение на насрещното изискуемо задължение от същото
правно отношение, способ за едновременно изпълнение и за осигуряване на
реалното изпълнение на насрещното задължение. В този смисъл в Решение № 201 от
12.02.2015 г. по т. д. № 3351/2013 г. на ВКС, в което се приема, че правото по
чл. 90, ал. 1 ЗЗД представлява насрещно субективно право на длъжника да не
изпълни облигационното си задължение, докато не му бъде престирано по неговото
насрещно изискуемо вземане, произтичащо от същото правоотношение. В настоящия
случай „С.т.“ АД е направил валидно възражение за неизпълнен договор,
обективирано в изпратеното до „СБАЛЗХМ“ ЕАД писмо с вх. № 302 от 02.06.2017 г.
Следва да се посочи, че въпреки възможността да не изпълнява задълженията си до
заплащането на изискуемите задължения, в духа на добрите търговски взаимоотношения
ответникът е продължил да приема и да изпълнява заявките отправяни му от ищеца.
Това обаче не опорочава по никакъв начин ефекта от направеното възражение за
неизпълнен договор и правните последици реализиращи се от него.
Отделно от изложеното следва да се
посочи, че с доклада по делото се възложи в тежест на ищеца да докаже факта на
неизпълнение от страна на „С.Т.“ ЕАД, изразяващо се в неизпълнение на
направените заявки за доставка на лекарствени продукти. Съгласно чл. 8 от
Договора, заявките се правят по факс, на
имейл адрес или на телефонен номер. По делото бяха представени разпечатки от
съобщения изпратени по електронна поща, като за получател се твърди да е имейл
адрес свързван с изпълнителя „С.т.“ АД. Представени са и стокови разписки,
както и приемо-предавателни протоколи за доставени и получени стоки. В тежест
на ищеца беше да установи при условията на пълно и главно доказване,
направените валидно заявки и неизпълнението от страна на ответника. В срок с
отговора на исковата молба беше оспорена автентичността на представените
разпечатки от електронната поща на ответника. Във връзка с откритото
производство по оспорване на автентичността, по делото се изслуша съдебно-техническа
експертиза, която има за предмет да установи от кои IP адреси са изпращани въпросните
електронни съобщения, получени ли са те от ответника и дали са подписани с
квалифициран електронен подпис. В изпълнение на така поставените задачи, вещото
лице е проверило електронните пощи на ищеца – ********.bg и **********bg. Съобщенията
не са подписани с квалифициран електронен подпис, като същите са изпратени от електронна
поща, която със сигурност е свързана с дружеството-ищец, които са изпратени до
електронна поща, която с висока степен на вероятност може да се направи извод,
че се използва от дружеството „С.т.“ АД. В електронната пощенска кутия на ответника
не се установи да са постъпвали съобщения с твърдяното от ищеца съдържание, но
видно от съдебно-техническата експертиза, е напълно възможно същите да са били
изтрити/премахнати, като информация за това не се съхранява или ако се
съхранява то е за определен срок, който отдавна е изтекъл.
В проведеното открито съдебно
заседание бяха разпитани свидетелите Ц.М.В. и Н.М.Н., които потвърдиха, че са
автори на направените електронни съобщение с исканите заявки до ответника. Беше
установено и, че практика на страните е да уточняват единствено писмено
заявките за доставка на лекарствени продукти. Същите твърдят, че когато
установявали неточности същите са отстранявани с нови заявки или чрез телефонно
обаждане, като задължение да установи несъответствието между заявено и
доставено количество се носело основно от Ц.В., в качеството й на ръководител на
болничната аптека.
В представените приемо-предавателни
протоколи в графа „заявено количество“ и в графа „доставено количество“ обаче
има пълно съвпадение между данните инкорпорирани в двете графи, т.е. видно от
тези протоколи, каквото количество от съответния лекарствен продукт е било
заявено е било и предмет на доставяне. Съставените предавателни протоколи носят
подписа на получателя, който видно от събраните в производството гласни
доказателства, се явява лицето, което освен, че е натоварено с дейността да
получава пратките, осъществява и такава по излъчване на заявките за доставка на
необходимите медикаменти. Житейски нелогично е лицето, което прави заявката,
впоследствие да получи пратката и да удостовери с подписа си получаването на
определено количество стоки, които съответстват на отразеното в документа заявено
количество, въпреки че му е известно какво е заявило. Касае се до доставки реализирани
в рамките на 24 часа. Съгласно чл. 10.1. от договора приемането на доставките
по него се извършва именно посредством изготвянето на протокол, като
отразяванията в него трябва да са предшествани от направата на проверка и оглед
на стоката, което задължение се носи от получателя й. В чл. 10.2. ясно е
упоменато, че ако в пределите на прегледа на стоката получателя се натъкне на
липси, явни несъответствия или недостатъци, то те се отразяват в протокола, а
изпълнителят е длъжен за своя сметка да достави липсващите и/или
несъответстващи на заявеното продукти. Прегледът на приложените по делото
протоколи отнасящи се до доставките на медикаментите по двете заявки не показва
наличие на вписани възражения за липсващи количества от тях, което означава, че
стоката е била получена от възложителя на поръчката при отсъствие на резерви
относно липсващи количества. Това, че на по-късен етап от възложителя се
извършват допълнителни проверки относно съответствие на заявено и доставено
количество лекарствени продукти и се констатират липси по заявките не е
обстоятелство, което може да обвърже насрещната страна по договора, защото
процедурата по приемане на стоката вече е приключила с подписването на
протокола по чл. 11 от договора без забележки. За пълнота следва да се посочи и
че в предвидения 14 дневен срок не се установи да са правени рекламации, т.е.
може да се направи извода, че пропускай срока за рекламация, възложителят е
приел стоката без забележки, така както му е била доставена. Що се касае до
това, че действително се наблюдава разминаване между заявените количества
лекарства по двете заявки от м.04.2017 г. и м.06.2017 г. и количествата
отразени, като заявени и доставени в протоколите, то следва да се посочи, че
превес при установяване на факта, какви са били заявените количества следва да
има двустранно подписания от страните протокол за доставка, тъй като същият
съставлява частен свидетелстващ документ, както за количеството заявени стоки,
така и за това което е доставено, и предвид това, че удостоверява неизгодни за
ищеца факти, то същия го обвързва. Освен това напълно възможно е с оглед
установената практика да се извършват по няколко заявки дневно и уточняването
на количествата медикаменти при телефонни разговори, по отношение на
количествата посочени първоначално в заявките да е имало изменение по волята на
възложителя, за което показателно е и липсата на направена бележка в протокола.
Казаното мотивиран настоящият
съдебен състав да приеме, че наред с останалите вече изложените аргументи за
липса на материална легитимация у ищеца да получи присъждане на заявените от
него вземания за неустойки се наслагва и този за липсата на неизпълнение от
страна на ответника, поради което съществен пораждащ факт свързан с начисляване
на неустойката не се е осъществил, а това прави претенциите за присъждането й
неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
По
разноските:
С оглед крайния изход на
разглеждания спор, на основание чл.78 ал.3 ГПК право на разноски се поражда
единствено в полза на ответното дружество, което чрез процесуалния си
представител своевременно е отправило процесуално искане за присъждане на
направените разноски за водене на делото. Установява се, че техният общ размер
възлиза на сумата от 10 170,00 лв., и са разпределени, както следва : 1300 лв.
– внесени депозити за покриване възнаграждения за вещи лица, 50,00 лв. –
депозит за покриване възнаграждение за свидетел и 8 820,00 лв. – за
заплащане на договорено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуалното
представителство на ответника в производството.
За да установи тези си разходи ответникът е представил договор за правна
защита с адвокатско дружество „Й. и Д.“, фактура за начисляване на адвокатско
възнаграждение, както и платежни документи за внасяне на определените депозити
за вещи лица и свидетел, както и за заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение. От страната е представени и списък по чл. 80 ГПК. Проверката на
описаните документи свързани с направата на разходи за защитата на ответника в
производството показва реалното извършване на същите, предвид което те се
следват на страната, за която спорът е приключил благоприятно, а именно
ответната такава. Отговорността да ги покрие на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се
носи от ищеца.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Студентски“, ул. „********, срещу
„С.Т.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Софарма *********,
искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
от 33 211,20 лв. – договорна неустойка за допусната забава в изпълнението на заявка
за доставка на лекарствени продукти направена на 11.04.2017 г., въз основа на
сключен договор за периодична доставка на лекарствени продукти от 04.11.2016 г.,
и за заплащане на сумата в размер от 258 181,52 лв. - договорна неустойка за
допусната забава в изпълнението на заявка за доставка на лекарствени продукти
направена на 16.06.2017 г., въз основа на сключен договор за периодична
доставка на лекарствени продукти от 04.11.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.б.з.а.л.н.х.з.“
ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Студентски“,
ул. „********, да заплати на „С.Т.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, Софарма *********, сумата в размер на 10 170,00 лв.,
представляваща направени от ответника разноски по делото във връзка с
разглеждане на спора пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: