Разпореждане по дело №99/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от „ЕМИРЕС“ ЕООД [населено място], [ЕИК], против Ревизионен акт № Р – 16000922006421-091-001/19.11.2023 г., издаден от Д. А. И. на длъжност **** – възложил ревизията и М. Г. Д. на длъжност *** – ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място].

Сочи, че обжалва РА, в частта му относно допълнително установените задължения за ДДС за периода м. 01.2022 г., м.02.2022 г., м.03.2022 г., м.04.2022 г., м.05.2022 г., м.06.2022 г., м.07.2022 г., м.08.2022 г., м.09.2022 г., м.10.2022 г., м.11.2022 г., общо в размер на *** лв., ведно с начислените лихви в размер на *** лв., както и за Корпоративен данък за периода 15.02.2021 г. - 31.12.2021 г. в размер на *** лв., ведно с начислените лихви в размер на *** лв.

Излага съображения, че предмет на жалбата са допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС, по периоди посочени по-горе, по отношение на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, по фактури и доставчици: „***" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***" с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *** и „***" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, подробно описани в Ревизионния акт, общо в размер на *** лв., ведно с прилежащата лихва в размер на *** лв. и начисления Корпоративен данък за периода 15.02.2021 г. - 31.12.2021 г. в размер на *** лв., ведно с прилежащата лихва в размер на *** лв. общо в размер на *** лв.

Въвежда доводи, че при издаване на ревизионния доклад и ревизионния кат са допуснати съществени процесуални нарушения на правилата на данъчния процес, неспазване на основни принципи, визирани в чл. 2- чл. 6 от ДОПК. В тази връзка твърди, че не са обсъдени и анализирани, представените в хода на ревизионното производство счетоводни справки, изискани със нарочно искане от ревизиращия екип, а именно справки за движението на стоковия поток и съответно не са съпоставени с останалите доказателства при изследване на доставките по фактури с доставчици: „***" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***" ЕООД с ЕИК но БУЛСТАТ ***, „***" е ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***" ЕООД с ЕИК но БУЛСТАТ *** и „***" ЕООД с ЕИК но БУЛСТАТ ***.

Счита, че не са изведени констатации по отношение на „статус на регистрация“ на фискалните устройства на посочените доставчици, а именно потвърдена ли е тяхната регистрация, съгласно изискванията па чл.18 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Не обсъждането на посочените основни факти, че са извършени последващи продажби на получените стоки, както и че фискалните касови бележки към издадените фактури са от регистрирани фискални устройства, съгласно изискванията на чл. 18 от Наредбата е довело до погрешния извод, че не са налице доставки по фактури от посочените доставчици, което съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на ревизионния акт.

На следващо място сочи нарушение на процесуални нарушения, не е спазено изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, не бил приложен Ревизионния доклад към Ревизионния акт, който довод в жалбата не бил обсъден от решаващия орган в Решение № 54/12.02.2024г.

Оспорва изцяло констатациите на ревизиращия екип, излагайки аргументи, че въведените в РА и РД изводи не съответстват на фактите и доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство.

Счита, че фактът, че дружествата доставчици: „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***“ с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *** и „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, не са били намерени на адреса за кореспонденция, не са получили съобщенията изпратени па посочения от тях електронния адрес от органите на НАП, респ. не са представили исканите документи, не можело обоснове извод, че тези документи не са съществували, като липсата на технически и трудов ресурс на доставчиците не можело да се вмени в тежест на ревизираното дружество.

Твърди, че „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***“ с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *** и „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, са отразили издадените към „ЕМИРЕС“ ЕООД фактури в дневниците за продажби за съответния данъчен период и съответно са ги включили в СД по ДДС. Налице били и издадени фискални касови бележки от регистрирано фискално устройство, което от своя страна също потвърждавало реалността на доставките.

Безспорно било установено в производството, че ревизираното дружество било отразило надлежно всички издадени фактури от посочените доставчици, в съответствие с изискванията на ЗДДС, ППЗДДС и ЗСч. В тази връзка били и изложените изводи от органите по приходите в РД: че ревизираното лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан. Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Закона за счетоводството, са заведени основните регистри на хронологично и синтетично отчитане на стопанските операции. Приходите от продажби на стоки се отчитат в сметка 702 направен е анализ на счетоводните сметки от група 40, група 41, група 60 и група 70, при което не са установени различия от отчетените приходи от дейността. В сметките от гр. 60 са включени разходите на фирмата, групирани по икономически елементи. Разходите основно са формирани от разход на материали, разходи за външни услуги, разход за заплати и осигуровки и други. Извършената била съпоставка на данните по подадените ОПР с годишната данъчна декларация, при която не се установило несъответствия. Отчетността по ЗДДС се води по реда на ЗДДС и ППЗДДС(стр. 1,5 от Ревизионен доклад- неприложен към Ревизионния акт.

На следващо място релевира доводи, че в хода на ревизията „ЕМИРЕС“ ЕООД е представило справка за стоков поток, по образец, обхващаща периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. и посочени доставчици по искане № Р-16000922006421-040-003/27.09.2023 г., изпратено от ревизиращия екип. Посочено било, че данните в стоковия поток са извлечени от счетоводните регистри на съответните счетоводни сметки. Oт данните било видно движението на закупените стоки, съответно и тяхната последваща реализация /продажба. Именно този факт за последваща реализация на закупените стоки от посочените доставчици не е бил взет предвид при изследване на стоките. Този факт бил необосновано игнориран от ревизиращия екип, макар че същият се явявал от значение за установяване наличие на доставките но посочените фактури. В потвърждение на това било и посоченото в Решение 54/12.02.2024 г. на Директора па ОДОП-Пловдив (стр. 6 от 17).

Счита, че необосновано органите по приходите не били взели предвид и представените обяснения и документи за извършен транспорт на стоките от ревизираното дружество. Представени били касови бонове за зареждано гориво е отложено плащане от „***“ ЕООД на собствения автомобил на дружеството, както и на друг автомобил за целите на извършване на дейността на дружеството.

Оспорва изцяло доводите на административния орган, че ревизираното дружество, чрез представляващия, не се е отнесло с грижата на добър търговец и не е извършило проучване на доставчиците си „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД, „*** ” ЕООД и „***" ЕООД. В тази връзка твърди, че управляващия и представляващ „ЕМИРЕС“ е извършил справки в съществуващите публични регистри, при което, от данните в Търговския регистър било видно, че дружествата са регистрирани от години в регистъра.

Счита, че постановеният отказ да се признае правото на данъчен кредит, противоречи на тълкуването на Директива №2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, дадено в решение на СЕС по дела С-324/2011 и съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, според което добросъвестният получател по облагаема доставка с ДДС не следва да бъде санкциониран с отказ от признаване на право па приспадане на данъчен кредит, поради недобросъвестност или нарушения па неговия длъжник. В посочените решения СЕС потвърждавал, че правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано.

Релевира доводи, че при издаване на ревизионния акт били изведени констатации по отношение на извършени разходи, които според ревизиращия екип не се признават за данъчни цели, в резултат на което бил преобразуван в увеличение счетоводния финансов резултат за 2021 г. и бил начислен допълнително корпоративен данък, което било неправилно и необосновано.

В настоящия случай следвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗКПO. Изискванията за документална обоснованост са регламентирани в разпоредбата за чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която разпоредба за счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ но смисъла па Закона за счетоводството отразяващ вярно стопанска операция. Ревизиращият екип изцяло бил игнорирал фактът, че по повод продажбата на изследваните стоки от ревизираното лице са отчетени приходи от продажби на стоки, които са намерили отражение в приходната част на ОПР. Това означавало, че първичния счетоводен документ за извършеното записване в случая следвало да бъде фактурата за последваща продажба, но не и фактурата за придобиването им. В случая разходите, представляващи отчетната стойност на спорните стоки, били осчетоводени във връзка с тяхната последваща продажба, при което документът обосноваващ счетоводното записване следвало да е фактурата за извършената от ревизираното лице продажба.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № Р – 16000922006421-091-001/29.11.2023 г., с който допълнително са установени задължения за ДДС за периода м. 01.2022 г., м.02.2022 г., м.03.2022 г., м.04.2022 г., м.05.2022 г., м.06.2022 г., м.07.2022 г., м.08.2022 г., м.09.2022 г., м.10.2022 г., м.11.2022 г., общо в размер на *** лв., ведно с начислените лихви в размер на *** лв., както и за Корпоративен данък за периода 15.02.2021 г. - 31.12.2021 г. в размер на *** лв., ведно с начислените лихви в размер на *** лв.

Претендира деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират страните по делото, а именно: „ЕМИРЕС“ ЕООД [населено място], [ЕИК], в качеството му на жалбоподател и решаващият орган – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: „ЕМИРЕС“ ЕООД [населено място], [ЕИК], с адрес за призоваване: [населено място], [улица];

ОТВЕТНИК: Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с адрес на призоваване [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

УКАЗВА на жалбоподателя, че следва да конкретизира доводите си неприлагане на РД към процесния РА.

УКАЗВА на жалбоподателя, че следва посочи, какви обстоятелства ще установява с доказателственото искане за изискване от ОДОП-Пловдив да представи информация от Информационната система на НАП „статус на регистрация и дерегистрация“, съобщение към НАП- Приложение №17, потвърждение за регистрация и дерегистрация , съгласно Наредба № Н-18 от 13.12.2006г за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на фискални устройства, на посочените 7 бр. доставчици:

Във връзка с искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, УКАЗВА на законния представител, че следва да формулира въпросите към вещото лице. В този смисъл съдът ще се произнесе по искането в съдебно заседание, след като изслуша становището на ответника и представителят на жалбоподателя изпълни указанията на съда.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите и правни основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.05.2024 г., от 10.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

На основание чл. 159, ал. 1 от ДОПК, да се уведоми Окръжна прокуратура – Кърджали за образуваното дело и датата на съдебното заседание.

Разпореждането не подлежи на обжалване.