№ 19753
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110103982 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Столична община,
ЕИК: .. и адрес: гр. София, ..., против Д. С. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, .., .. и К. С. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, .., .., за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца заплащане сума в
размер на 9 516,69 (девет хиляди петстотин и шестнадесет лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща дължимо обезщетение за държане на
общински недвижим имот, находящ се в гр.София, ..., след прекратяване на
наемното правоотношение, за периода от 01.06.2012 г. до 30.07.2021 г. и
въпреки изричното противопоставяне на собственика, в качеството му и на
наемодател, ведно със законната лихва за период от 02.07.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 5 891,69 (пет хиляди осемстотин деветдесет и
един лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 15.05.2012 г. до 02.07.2021 г. Във връзка с горепосочените суми е
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в
резултат на което било образувано по ч.гр.д. № 39065 от 2021 г., 90 с-в, по
описа на Софийски районен съд, по което била издадена Заповед № 2482 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК двамата ответници са подали възражения,
поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
предявяването на установителен иск.
1
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на настанителна заповед
№ 1149/20.05.1977 г. на РНС „...“, Елена Георгиева Ш., заедно със съпруга и
двете си деца, последните от които са ответници по настоящото
производство, е била настанена в тристайно общинско жилище, находящо се
в гр.София, ....
На основание цитираната заповед, на 08.10.1987 г. между страните в
настоящото производство бил сключен договор за отдаване под наем на
процесния имот, по силата на който ответниците осъществяват фактическата
власт върху общинския имот, след смъртта на своите родители.
Налице е твърдение, че вземането на ищцовата страна произтича на
основание издадена Заповед № 432/04.05.2007 г. за прекратяване на наемно
правоотношение за общинско жилище с ответниците, която заповед е
потвърдена с влязло в сила Решение № 13159/12.12.2008 г. по адм.дело №
3609/2008 г., по описа на Върховен административен съд /ВАС/, както и
Заповед № 497/03.06.2011 г. за изземване общинско жилище, която е
потвърдена с влязло в сила Решение № 5532/05.12.2011 г. по адм.дело №
5138/2011 г., по описа на Административен съд София – град /АССГ/, в
резултат на което договорът за наем е бил прекратен, но длъжниците не са
освободили имота, като в тази връзка, включително и към датата на подаване
на искова молба, длъжниците продължават да ползват имота, въпреки
противопоставянето от страна на наемодателя, поради което дължат
обезщетение за ползването съгласно чл.236, ал.2 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Д. С. Ш., с който същият заявява, че оспорва иска както по
основание, така и по размер. Твърди, че има ниски доходи и влошено
здравословно състояние. Представя доказателства за плащане на част от
исковите суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. С. Ш. е депозирала отговор, с
който същата оспорва иска както по основание, така и по размер. Налице е
твърдение, че ответницата е плащала половината от наема в рамките на целия
процесен период, във връзка с което представя доказателства в тази насока.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и
съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с обективно и
субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422
2
от ГПК вр. 236, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от представения договор за отдаване под наем на държавен
жилищен имот от 08.10.1987 г., на основание настанителна заповед №
1149/20.05.1977 г. на РНС „...“, ответниците, в качеството им на наематели, са
сключили договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент №
1, находящ се в гр. София, ..., с ищеца, представляван от инж. ... – директор
РСП-БКС, Столична община – район „Искър“, в качеството му на наемодател.
Съгласно издадена Заповед № 432/04.05.2007 г. за прекратяване на наемно
правоотношение за общинско жилище с ответниците, по делото се
установява, че наемното правоотношение, възникнало на основание Заповед
за настаняване № 1149/20.05.1977 г. на РНС „...“ и съответно сключеният
договор за наем между страните, е било прекратено на основание чл. 33, ал.1,
т.1 и ал.2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община, поради неплащане на
наемната цена и консумативните разноски от страна на наемателите в период
над шест месеца, а именно дължими наемни вноски и такса смет за периода
от 18.05.2006 г. до 11.04.2007 г., както и неплатени задължения към
„Топлофикация - София“ АД, касаещи периода от м.11.2003 г. до м.02.2007 г.
Посочената заповед е потвърдена с влязло в сила Решение №
13159/12.12.2008 г. по адм.дело № 3609/2008 г., по описа на Върховен
административен съд /ВАС/.
Въз основа на констативен акт № 15/02.06.2011 на началник на отдел
„Управление на общинската собственост“ е била издадена Заповед №
497/03.06.2011 г. за изземване общинско жилище, съгласно която наемателите
са държали спорното общинско жилище без правно основание. С оглед
мотивите на посочената заповед, към 02.06.2011 г., наемателите са дължали
на наемодателя сума в общ размер на 4 077,05 лв., представляваща общата
сума на 39 (тридесет и девет) наемни вноски в периода от м. април 2008 г. до
м. юни 2011 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 3 431,95 лв.,
представляваща неплатени задължения към „Топлофикация София“ АД за
периода от м. септември 2009 г. до м. април 2011 г. Гореописаната заповед е
3
била потвърдена с влязло в сила Решение № 5532/05.12.2011 г. по адм.дело №
5138/2011 г., по описа на Административен съд София – град /АССГ/.
Видно от приложената документация от страна ищеца ответниците
многократно са били уведомявани за задълженията си в рамките на целия
процесен период, като на същите е било указвано да освободят общинското
жилище, но към момента на подаване на исковата молба ответниците
продължават да реализират фактическата власт върху процесния имот,
въпреки прекратеното наемно правоотношение от страна на наемодателя. В
тази връзка съгласно приложените от ищцовата страна счетоводни документи,
дължимото обезщетение от страна на ответниците, касаещо периода от м.
юни 2012 г. до м. юли 2021 г. когато е било депозирано Заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК възлиза на
сума в общ размер на 15 408,38 (петнадесет хиляди четиристотин и осем лева
и тридесет и осем стотинки), от които сума в размер на 9 516,69 (девет хиляди
петстотин и шестнадесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
главница за периода от м. юни 2012 г. до м. юли 2021 г. и сума в размер на 5
891,69 (пет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и шестдесет и девет
стотинки), представляваща законна лихва за периода от 15.05.2012 г. до
02.07.2021 г.
От представените с отговора на исковата молба 108 бр. платежни
нареждания /л. 64 – л. 172 от делото/ от страна на ответницата К. С. Ш., се
установява по безспорен начин, че същата е извършвала частични периодични
плащания в периода от м. юли 2012 г. до м. юни 2021 г., като са извършвани
ежемесечни вноски за сума в размер на 43,36 (четиридесет и три лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща половината от общата дължима
сума за наемната вноска на горепосочения имот в размер на 86,72 (осемдесет
и шест лева и седемдесет и две стотинки). В тази връзка съдът счита, че от
гореизложеното по безспорен начин се доказва, че ползвателят на наетия
имот е продължил заплащането на част от наемната цена и след
прекратяването на сключения договор за наем, като плащанията са били
приети от ответника.
С оглед приложените 6 бр. квитанции към отговора на искова молба,
депозиран от страна на ответника Д. С. Ш., отнасящи се за частично
погасяване на обезщетение за м. агуст и м. септември 2012 г., както и за
4
частично погасяване на лихва за просрочени суми към 25.01.2023 г.,
07.02.2023 г., 07.03.2023 г., съдът намира, че са налице доказателства за
плащане на част от исковите суми.
От изготвеното заключение по служебно допуснатата и изслушана по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че са налице извършени
плащания от страна на ответницата К. С. Ш., касаещи наемните вноски за
процесния период, в общ размер на 4 682,88 лв. Според изчисленията в
изготвената експертиза, сумите от представените към отговора на ответника
Д. С. Ш. квитанции, възлизат на сума в общ размер на 150 лв., от които 90 лв.
за главницата и 60 лв. за лихви.
Видно от заключението по служебно допуснатата и изслушана по делото
съдебно-оценителна експертиза се установява, че средният пазарен наем за
периода от м.юли 2012 г. до м. юли 2021 г., включително, възлиза на сума в
размер на 33 844,85 (тридесет и три хиляди осемстотин четиридесет и четири
лева и осемдесет и пет стотинки).
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съдът намира исковете за частично основателни.
Съгласно чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползуването
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и
трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор. Следователно, за да бъде уважен искът, следва да бъдат установени
следните предпоставки: 1/ прекратяване на съществуващо наемно
правоотношение между страните; 2/ неизпълнение на задължението на
наемателя за връщане на наетата вещ след прекратяване на наемния договор;
3/ противопоставяне от страна на наемодателя на продължилото ползване на
наетата вещ. При наличието на тези предпоставки, съгласно цитираната
разпоредба, в тежест на наемателя възниква задължение за заплащане на
обезщетение на наемодателя, компенсиращо вредите, които той търпи поради
лишаването му от владението на наетата вещ. Съдебната практика приема, че
при продължаване ползването на наетия имот след прекратяване на договора
за наем, задължението за заплащане на наемна цена има обезщетителен, а не
престационен характер, което не лишава наемодателя от правото да иска
овъзмездяване на действително претърпените вреди, ако докаже, че размерът
5
им е по-висок от уговорения наем. Обезщетението не може да бъде по-ниско
от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със средно-пазарната цена,
ако ищецът докаже, че в периода, в който е бил лишен от ползването, тази
цена е надвишавала по размер уговорения наем. Следователно средният
пазарен наем на имота - предмет на прекратения наемен договор подлежи на
изследване, когато обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД се претендира в
размер на средния пазарен наем, но не и когато заявената претенция за
плащане на обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора
за наем е в размер на договорената наемна цена. (Решение № 54 от 11.07.2011
г. по т. д. № 377/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда
на чл.154, ал.1 от ГПК, основателността на предявения иск предполага
установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно
доказване на следните правопораждащи факти, а именно наличието на
договорно правоотношение по договор за наем между страните по делото,
който е прекратен, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави
имота на ответниците, както и че ответниците са продължили да използват
процесния имот, въпреки изричното противопоставяне от страна на ищеца.
Като взема предвид приложения договор за отдаване под наем на държавен
жилищен имот от 08.10.1987 г., касаещ процесния апартамент № 1, находящ
се в гр. София, ..., сключен на основание настанителна заповед №
1149/20.05.1977 г. на РНС „...“, между ответниците, в качеството им на
наематели, и инж. ... – директор РСП-БКС, Столична община – район
„Искър“, в качеството му на наемодател, съдът приема за установено
наличието на наемни отношения между страните в настоящото производство.
На следващо място безспорно се установи, че горепосоченият договор е
бил прекратен с едностранно волеизявление от страна на наемодателя на
основание чл. 33, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична
община, поради неплащане на наемната цена и консумативните разноски от
страна на наемателите в период над шест месеца, което обстоятелство е било
обективирано в Заповед № 432/04.05.2007 г. за прекратяване на наемно
правоотношение за общинско жилище, /л. 43 от делото/, потвърдена с влязло
в сила Решение № 13159/12.12.2008 г. по адм.дело № 3609/2008 г., по описа
6
на Върховен административен съд /ВАС/.
Въз основа на констативен акт № 15/02.06.2011 на началник на отдел
„Управление на общинската собственост“ е била издадена Заповед №
497/03.06.2011 г. за изземване общинско жилище, съгласно която наемателите
са държали спорното общинско жилище без правно основание. С оглед
мотивите на посочената заповед, към 02.06.2011 г., наемателите са дължали
на наемодателя сума в общ размер на 4 077,05 лв., представляваща общата
сума на 39 (тридесет и девет) наемни вноски в периода от м. април 2008 г. до
м. юни 2011 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 3 431,95 лв.,
представляваща неплатени задължения към „Топлофикация София“ АД за
периода от м. септември 2009 г. до м. април 2011 г. Гореописаната заповед е
била потвърдена с влязло в сила Решение № 5532/05.12.2011 г. по адм.дело №
5138/2011 г., по описа на Административен съд София – град /АССГ/.
Следващата предпоставка на иска, а именно неизпълнение на задължението
на наемателя за връщане на наетата вещ след прекратяване на наемния
договор, се установява както от извънпроцесуалното поведение на ответника,
който е заплащал обезщетение за ползването на имота и след изтичане на
срока на договора, така и от приложената по делото Заповед № 497/03.06.2011
г. за изземване общинско жилище, /л.30 - л.31 от делото/, съгласно която
наемателите са държали спорното общинско жилище без правно основание,
съгласно влязло в сила съдебно решение № 5532/05.12.2011 г. по адм.дело №
5138/2011 г., по описа на Административен съд София – град /АССГ/. В тази
насока е и представеното от ищеца писмо от с рег. индекс № 7500-
373/16.12.2013 г. от Столична община – район „Искър“, адресирано до
ответниците по делото, от което е видно, че след извършена проверка в отдел
„УОС“ при район „Искър“ е било установено, че е налице задължение за
обезщетение за неплатен наем, както и задължение към „Топлофикация
София“ АД, като във връзка с прекратеното наемно правоотношение между
страните, районната администрация ще следва да предприеме процедура по
принудително изземване на жилището.
Предвид гореизложеното и с оглед извода за доказаност на иска по
основание, съдът намира, че следва да разгледа доказателствата за размера на
иска. Основавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, съдът намира искането на ищеца за присъждане на
7
обезщетение в пълния претендиран размер на 15 408,38 (петнадесет хиляди
четиристотин и осем лева и тридесет и осем стотинки), от които сума в
размер на 9 516,69 (девет хиляди петстотин и шестнадесет лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща главница за периода от м. юни 2012 г. до м.
юли 2021 г. и сума в размер на 5 891,69 (пет хиляди осемстотин деветдесет и
един лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва за
периода от 15.05.2012 г. до 02.07.2021 г. за неоснователно в пълен размер.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, размерът на дължимите суми за главница и лихви е в размер на 13
785,50 (тринадесет хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и петдесет
стотинки), от които 9 516,69 (девет хиляди петстотин и шестнадесет лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща главница за периода от м. юни
2012 г. до м. юли 2021 г. и сума в размер на 4 268,81 (четири хиляди двеста
шестдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща законна
лихва върху главницата, определена при съобразяване на извънредното
положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. Платените
суми от страна на ответниците за горепосочения имот в процесния период, за
заплащането на които са представени писмени доказателства, са в общ размер
на 4 832,88 лв., от които сума в размер на 4 682,88 лв., представляваща
внесени от ответницата К. Ш. наемни вноски за всеки месец от процесния
период в половин размер от общия и сума в общ размер на 150 лв., внесена от
двамата ответници заедно, представляваща 90 лв. за главницата и 60 лв. за
лихви. По отношение на горепосочените платени суми от страна на
ответниците и във връзка с ищцовата претенция съдът счита, че исковете
срещу ответника К. Ш. се явяват неоснователни. Това е така, защото исковите
суми за главница, дължими от нея, са заплатени от нея, а и частично от нея и
другия ответник, видно от ССЕ, преди завеждане на исковата молба, като с
оглед акцесорния характер на иска по чл. 86 от ЗЗД, той също се явява
неоснователен.
Искът за главница, предявен срещу ответника Д. Ш. се явява частично
основателен за сума в размер на 4 713.35лв., т.е. след приспадане на платената
сума за частта на този ответник в размер на 45 лв., видно от ССЕ, като до
пълния предявен размер искът се явява неоснователен. С оглед частичната
основателност на главния иск съдът намира за частично основателен и
8
акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 2 104.41 лв., след приспадане на платената сума за частта на този
ответник в размер на 30 лв., видно от ССЕ и при съобразяване на размера на
иска, определен от вещото лице по ССЕ съгласно извънредното положение по
ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. До пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Във връзка с направеното от ищеца искане в последното съдебно заседание
по делото, касаещо присъждане на сумата от определения в заключението на
съдебно оценителната експертиза среден пазарен наем в размер на 33 844,85
(тридесет и три хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и
пет стотинки), според съдебно – оценителната експертиза, отнасящ се за
периода от м.юли 2012 г. до м. юли 2021 г., надхвърлящ размера на ищцовата
претенция, съдът счита, че същото е неоснователно, искът не беше изменен
по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК.
На следващо място съдът намира, че след прекратяване на договора за наем
не са налице основанията за солидарна отговорност на ответниците, т.е. по
исковете те отговорят разделно. Затова и искането в тази част се явява
неоснователно.
Съдът намира за неоснователно и искането на ответника Д. С. Ш. за
опрощаване на задълженията, тъй като съдът не притежава правомощия в
тази насока, а има единствено правомощия, свързани с предоставената му по
силата на закона правораздавателна власт.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответникът Д. С. Ш.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 579.19 лв.,
представляващи държавна такса в исковото производство, депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, с включени
разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 39065 от 2021 г., по описа
на Софийски районен съд, 90 състав. От страна на ответниците не са
представени доказателства за направени разноски, както и не е поискано
присъждането на разноски.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА за установено, че Д. С. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, .., бл.128, вх. А, ап.1, дължи на Столична община, ЕИК: .. и адрес: гр.
София, ..., сумата от 4 713.35 лв. (четири хиляди седемстотин и тринадесет
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща дължимо обезщетение за
държане на общински недвижим имот, находящ се в гр. София, ..., ап. 1, след
прекратяване на наемното правоотношение, за периода от 01.07.2012 г. до
30.07.2021 г. и въпреки изричното противопоставяне на собственика, в
качеството му и на наемодател, ведно със законната лихва за период от
02.07.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 4 758.35 лв., както и че дължи сумата 2 104.41 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2012 г. до 02.07.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2 945.85 лв. като
неоснователен, за които суми е издадена Заповед № 2482 по ч.гр.д. № 39065
от 2021 г., 90 с-в.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Столична община, ЕИК: .. и адрес: гр. София, ...
срещу К. С. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, .., бл.128, вх. А, ап.1,
за признаване за установено, че дължи сума в размер на 4 758.35 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за държане на общински недвижим
имот, находящ се в гр. София, ..., ап. 1, след прекратяване на наемното
правоотношение, за периода от 01.07.2012 г. до 30.07.2021 г. и въпреки
изричното противопоставяне на собственика, в качеството му и на
наемодател, ведно със законната лихва за период от 02.07.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 2 945.85 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.05.2012 г. до 02.07.2021 г., за които суми е
издадена Заповед № 2482 по ч.гр.д. № 39065 от 2021 г., 90 с-в.
ОСЪЖДА Д. С. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, .., .. да заплати
на Столична община, ЕИК: .. и адрес: гр. София, ..., направените по делото
разноски в размер на 579.19 лв., с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 39065 от 2021 г., по описа на Софийски районен
съд, 90 състав.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10