Р Е Ш Е Н И
Е
Номер / 19.05.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 18.04. 2022 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 1285 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба
предявена от Ж.И.Б., ЕГН **********,***
чрез адв. С.П. против Т.Ж.К. - Земеделски производител с ЕГН **********,***,
с правно основание: чл.228, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, и цена на иска:
65 273,72 лева.
В исковата молба ищеца посочва, че срещу
ответника е подал Заявление по чл.417 от ГПК за издаване на изпълнителен лист
за дължимите от него суми по Споразумение от 16.08.2019г. нотариално заверено
от Е.К. - кметски наместник на с.П., община С.З..
Сочи се, че с
Разпореждане № 5662/24.06.2020г. по ч.гр.д.№2028/2020г. на Районен съд - С.З.,
заявлението е отхвърлено, като съдът му дал указание, че след влизане в сила на
разпореждането, може да предяви осъдителен иск относно вземането в едномесечен
срок като довнесе дължимата държавна такса.В съответствие с дадените указания
предявява настоящата искова молба.
Твърди,че с
Договор за наем на земеделска земя от 04.08.2011г.
ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване собствената си
земеделска земя, находяща се в землището на село П., Община С.З., Област С.З. с
площ общо от 376 928 дка.
Сочи се, че
договорът е за срок от пет години и за наетите ниви се дължи наемна цена за
една година в размер на 11 307,84 лв., като съгласно чл.1.2 от договора
плащането се извършва както следва:
- 50% от годишния наем или сумата 5653,92 лв. в срок до
01.10. на съответната календарна година и
- 50% от годишния наем или сумата 5653,92 лв. в срок до 5
дни от получаването на годишната субсидия, но не по-късно от до 30.01. на
следващата година.
Посочва се, че
съгласно чл.1.5 от договора в случай на закъснение в плащанията в рамките на
определените в договора срокове наемателят дължи неустойка в размер на 0,05% на
ден върху неизпълненото задължение.
В исковата
молба се сочи, че с Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2016г. ищецът е предоставил на ответника за временно
възмездно ползване собствената си земеделска земя, находяща се в землището на
село П. и село Х.А., Община С.З., Област С.З. с площ общо от 469.760 дка.
Сочи, че договорът е за срок от една година и за наетите
ниви се дължи наемна цена за една година в размер на 24 427,52 лв., като
съгласно чл.1.3 от договора плащането се извършва както следва:
- 50% от годишния наем или сумата 12 213,76 лв. в срок до
01.10. на съответната календарна година и
- 50% от годишния наем или сумата 12 213,76 лв. в срок не
по-късно от до 31.10. на съответната година.
Посочва се, че
съгласно чл.1.5 от договора в случай на закъснение в плащанията в рамките на
определените в договора срокове наемателят дължи неустойка в размер на 0,05% на
ден върху неизпълненото задължение.
Посочва се, че
с Договор за наем на земеделска земя от 24.07.2017г.
ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване собствената си
земеделска земя, находяща се в землището на село П. и село Х.А., Община С.З.,
Област С.З. с площ общо от 499.560 дка, като договорът е за срок от една година
и за наетите ниви се дължи наемна цена за една година в размер на 25 977,12 лв.
и съгласно чл.1.3 от договора плащането се извършва както следва:
- 50% от годишния наем или сумата 12 988,56 в срок
до 01.10. на съответната календарна година и
- 50% от годишния наем или сумата 12 988,56 лв. в
срок не по-късно от до 31.10. на съответната година.
Ищецът сочи, че
съгласно чл.1.5 от договора в случай на закъснение в плащанията в рамките на
определените в договора срокове наемателят дължи неустойка в размер на 0,05% на
ден върху неизпълненото задължение.
Твърди се, че
ответникът не изпълнил в срок поетите парични задължения и не платил дължимата
наемна цена по начина, определен в трите описани по-горе договори за наем на
земеделска земя.
Сочи, че за
уреждане на взаимоотношенията, след проведени разговори и уточнения между
страните, е подписано Споразумение от 30.07.2019г, в което ответникът признава,
че по трите договора Договор за наем на земеделска земя от 04.08.2011г.,
Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2016г. и Договор за наем на
земеделска земя от 24.07.2017г., към
датата на подписване на споразумението – 16.08.2019г., дължи на ищеца сумата 56
197,78 лв., представляваща неплатени арендни вноски за периода от 01.10.2015г.
до 24.07.2019г. и изтекли мораторни лихви за забавено плащане.
Ответникът се
задължил да погасява дължимите суми, плюс договорна лихва от 0.05% за всеки ден
просрочие от 31.07.2019г., в следните срокове:
- 30.04.2020г. - 20 000лв. плюс договорната лихва за
всеки ден просрочие, считано от 31.07.2019г.
- до 30.04.2021г. - 20 000лв. плюс договорната лихва за
всеки ден просрочие, считано от 31.07.2019г.
- до 30.04.2022г. - 16 673,43лв. плюс договорната
лихва за всеки ден просрочие, считано от 31.07.2019г.
Сочи, че
съгласно т.3 от Споразумението при неспазване на някой от частичните срокове,
цялото вземане в размер на 56 197,78 лв., става изцяло изискуемо.
Ищецът твърди,
че ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението и до настоящия
момент не е платил дължимата сума с падеж 30.04.2020г. и цялото вземане е
станало изискуемо.
Сочи, че наред
с това ответникът дължи и договорената законна лихва върху сумата
56 197,78 лв. за периода 31.07.2019г. до 18.06.2020г. в размер на 9 075,94
лв.
Счита, че по
посочените съображения за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящия
иск за присъждане на дължимите неплатени суми.
В
съответствие с дадените от съда указания, ищецът е депозирал уточняваща молба, с която уточнява
втория обективно съединен иск и размерите и периодите по отделните договори за
наем, а така също и сумарната сума.
Сочи, че вторият
обективно съединен иск представлява законна лихва за забава в размер на 9
075,94 лв. за периода от 31.07.2019г., датата на Споразумението до датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 19.06.2020г.
Уточнява и размерите и периодите по отделните договори за
наем.
- По Договорa за наем
на земеделска земя от 04.08.2011г., за целия петгодишен период по договора се дължат неплатени арендни
вноски общо в размер 15 214,89 лв. и неустойка по чл.1.5 от договора за периода
от 01.10.2012г. до датата на подписаното Споразумение 30.07.2019г. в размер на
12 888,51 лв. или общо сумата 28 103,40 лв.
- По Договор за наем на земеделска земя от
27.07.2016г. за стопанската 2016/2017г. се дължи неустойка по чл.1.5 от
договора за забавено плащанe за периода от 01.10.2017г. до датата на
подписаното Споразумение 30.07.2019г. в размер на 3700 лв.
-По Договор за наем на земеделска земя от 24.07.2017г.
за стопанската 2017/2018г. се дължи неплатена арендна вноска в размер на
20 394,45лв. и неустойка по чл.1.5 от договора за забавено плащанe за периода от
01.10.2018г. до датата на подписаното Споразумение 30.07.2019г. в размер на 4
000 лв.
Сочи, че общо
по трите договора се претендира сумата 56 197,78 лв., формирана от неплатени
арендни вноски и неустойка за забавено плащане плюс законна лихва в размер
9 075,94лв. или общо сумата 65 273,72лв.
По делото е постъпил писмен отговор
от ответника, в който посочва, че в качеството си на земеделски производител,
действително подписал представените с ИМ Договор за наем на земеделска земя от
04.08.2011 г., Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2016 г. и Договор за
наем на земеделска земя от 24.07.2017 г. Подписал и представеното Споразумение
от 30.07.2019 г. Заявява, че като наемател не е получавал фактически държането
на описаните в този договор ниви. т.е. наемодателят му не му предоставил
земята, която е предмет на договора, поради което счита, че за него не се
пораждат задължения по тези договори, въпреки че подписал Споразумение от
30.07.2019г.
Въпреки това, ако съдът приеме, че дължи
на ищеца дължимите наемни вноски за главница по горепосочените Договори за наем
на земеделска земя, прави възражение за нищожност на разпоредбата за дължима
неустойката, посочена в чл.1.5 от всички договори. Счита, че така определената
неустойка е прекомерна, същата е без фиксирана горна граница и се явява нищожна
и противоречаща на добрите нрави в обществото.
Сочи, че в самото споразумение, върху
начислената вече неустойката по трите договора, се начислява още една договорна
лихва от 0,05 % за
всеки просрочен ден, което според него е нищожна клауза без да има фиксиран
горен праг и като противоречаща на добрите нрави в обществото. Все пак
наемодателя е физическо лице, не е банка, нито небанкова финансова институция и
не може чрез договорни лихви и неустойки да заобикаля лицензионният режим за
такава дейност.
Прави и правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност както върху дължимите лихви и неустойка, така и
върху наемите.
Моли съда, ако бъде осъден за разноски по делото,
същите да бъдат присъдени в минималният размер.
В допълнителна
искова молба ищецът оспорва възражението, че ответникът не е получил
фактически държането на арендованите земи като неоснователно.Сочи, че както е
описано в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е имал сключени с
ответника три броя договори за наем на земеделска земя
Първият договор
е за петгодишен период - за стопанските 2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г.,
2014/2015г. и 2015/2016г. Сключени са и два договора със срок от 1 г. съответно
за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г.Заявява, че ответникът признава, че е
подписал Споразумението от 30.07.2019 г., с което признава, че дължи неплатените от него суми за тези
стопански години, от което следва, че е ползвал и обработвал арендованата земя,
за да дължи договорената цена.
На второ място
сочи, че по тези договори ответникът е извършил частични плащания, а в
посоченото споразумение са конкретизирани само неплатените задължения, от което
следва също така извода, че земята му е била предоставена за обработване. В
подкрепа на това обстоятелство е факта, че се признава дължимостта и на
неплатените арендни вноски.
На трето място
посочва, че правото на фактическо държане произтича от самия договор, където в
чл.1 изрично е записано, че земите се предоставят за ползване от собственика на
арендатора и не е необходимо да бъде извършван самостоятелен въвод във
владение.
Посочва, че
съгласно разпоредбите на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ в тези случай ползвателите на
земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие
от договорите за наем, въз основа на които този орган да изготви регистър на
собствениците и ползвателите на земеделски земи, информацията от който да бъде
предоставена на лицата участващи в изготвянето на споразумението по чл.37в от
закона с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви.
Сочи, че на база
на тази информация, на основание чл.37в от ЗСПЗЗ се изготвя споразумение между
ползвателите за създаване на масиви. Споразумението се сключва по образец,
утвърден от министъра на земеделието, храните и горите и съдържа данни за
комисията, участниците, разпределените им имоти или части от имоти, като се
прилага за разпределението на масивите за ползване, като неразделна част е и
карта за разпределение на масивите. Такова споразумение се сключва и
актуализира всяка година до 30 август за следващата стопанска година.
Посочва, че въз основа на доклад на специалната комисия,
уредена в закона, директорът на Областна дирекция „Земеделие" издава
заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на
съответната година. Тази заповед се обявява в кметството и в сградата на
общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на
общината и на съответната областна дирекция „Земеделие“.
Сочи, че в изпълнение на изложеното по горе са издадени
Заповед №РД - 07 - 126/25.02.2015 г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З., за
масивите за ползване от ответника в землището с. П. за стопанската 2014/2015
г.; Заповед №РД - 07 - 410/30.09.2016 г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З.,
за масивите за ползване от ответника в землището с. П. за стопанската 2016/2017
г.; Заповед №РД - 07 - 390/02.10.2017 г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З.,
за масивите за ползване от ответника в землището с. П. за стопанската 2017/2018
г.; Заповед №ПО - 09 - 802 - 2/30.09.2019 г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З.,
за масивите за ползване от ответника в землището с. П. и на Заповед №ПО - 09 -
804 - 2/30.09.2019 г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З., за масивите за
ползване от ответника в землището на с. Х.А. за стопанската 2019/2020 г. В тези
площи са включени и земите, за които Т.Ж.К. е сключил с ищеца договори за наем
на земеделска земя.
Сочи, че от
тези заповеди произтича правото на всеки един от участниците в Споразумението
да обработва конкретно определените му земи, независимо за кои от тях има или
няма конкретен договор с арендодател.
Изразява
становище, че от цитираната по-горе императивна нормативна уредба следва, че
обстоятелството, има ли или няма предаване на фактическото държане на описаните
в договора за аренда ниви е без значение за валидността на арендния договор и
не оказва влияние върху дължимостта на арендната вноска. За ищеца не е
възникнало задължение да предава фактическото държане на имотите, тъй като
реализирането фактически на владеенето и обработване на конкретни земи е
обвързано с изпълнението на други нормативно установени императивни изисквания.
Счита за
неоснователно и възражението за нищожност на клаузата за неустойка в сключените
договори.В споразумението ответникът е признал, че дължи така претендираните
неустойки и не може в настоящия момент да възразява срещу приета от него
вписана в споразумението клауза.
Посочва, че
предвидената в договорите неустойка в размер на 0.05 % на ден за забавено
плащане не е прекомерна и тя не надвишава значително размера на нормативно
установената законна лихва в размер на 10%.
Заявява, че
неоснователно се твърди, че предвидената в Споразумението лихва в размер на
9 075,94 лв. представлява уговаряне на лихва върху лихва.Счита, че следва да
се има предвид, че тя се дължи по ново съглашение между страните за ново
различно задължение, като санкция за ново поети срокове за плащане на ново
договорени дължими суми. Тя в никакъв случай не е в голям размер като се
съпостави с дължимите суми по споразумението в размер на 56 197,78 лв.
Заявява, че
клаузата не е нищожна, тъй като се касае за търговски спор и по отношение на
него важи задължителното тълкуване дадено в Тълкувателно решение №1 от
15.06.2010г. на ВКС по т.д.№1/2009г. на ОСТК. Съгласно т.3 от решението не е
нищожна клауза за неустойка в търговски договор уговорена без краен предел или
без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Клаузата е нищожна само
когато уговорената неустойка е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай, като счита, че в случая, с оглед минималния размер на неустойката това
изискване не е налице.
Заявява, че не
може да се възприеме разбирането, че лихви и неустойки се уговарят само от
банки и небанкови институции, но не и от физически лица, като сочи, че
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД е приложима и в настоящия случай. Още повече, че в
случая се касае, както е приел съда, за търговски спор и следва да намерят
приложение и разпоредбите на Търговския закон.
Сочи, че е
приложима и разпоредбата на чл.309 от ТЗ, която предвижда, че неустойка между
търговци не може да се намалява поради прекомерност.
С оглед на
изложеното заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да уважи същите
в пълен размер и да осъди ответника Т.Ж.К. - Земеделски производител с ЕГН **********
да заплати на ищеца Ж.И.Б., ЕГН ********** общо сумата 65 273,72лв. от
които, главница в размер на 56 197,78лв. –неплатени арендни вноски и
неустойка и мораторна лихва в размер на
9 075,94 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й заплащане .Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявени са три
обективно съединени иска:за неплатена наемна цена с правно основание чл.228 ЗЗД,за неустойка с правно основание чл.92 ЗЗД и мораторна лихва с правно
основание чл.86 ЗЗД.
В хода на
производството се установява следното: Видно
от приетия като писмено доказателство по делото Договор за наем на земеделска
земя от 04.08.2011г. ищецът е
предоставил на ответника за временно възмездно ползване собствената си
земеделска земя, находяща се в землището на село П., Община С.З., Област С.З. с
площ общо от 376 928 дка.Договорът е за срок от пет години и за наетите ниви се
дължи наемна цена за една година в размер на 11 307,84 лв. В разпоредбата
на чл.1.5 от договора в случай на закъснение в плащанията е договорено,че в
рамките на определените в договора срокове наемателят дължи неустойка в размер
на 0,05% на ден върху неизпълненото задължение.
Между страните
е сключен и Договор за наем на
земеделска земя от 27.07.2016г. Ищецът
е предоставил на ответника за временно възмездно ползване собствената си
земеделска земя, находяща се в землището на село П. и село Х.А., Община С.З.,
Област С.З. с площ общо от 469.760 дка.Договорът е за срок от една година и за
наетите ниви се дължи наемна цена за една година в размер на 24 427,52лв., като
в чл.1.3 е догорено как ще се извършва плащането.Посочва се, че съгласно чл.1.5
от договора в случай на закъснение в плащанията в рамките на определените в
договора срокове наемателят дължи неустойка в размер на 0,05% на ден върху
неизпълненото задължение.
Сключен е и Договор
за наем на земеделска земя от 24.07.2017г.
като ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване
собствената си земеделска земя, находяща се в землището на с. П. и село Х.А.,
Община С.З., Област С.З. с площ общо от 499.560 дка, като договорът е за срок
от една година и за наетите ниви се дължи наемна цена за една година в размер
на 25 977,12 лв. и е договорено в чл.1.3 от договора как ще се извърши плащането
.Уговорена е неустойка при забава 0,05% на ден върху неизпълненото задължение.
Ответникът не
оспорва,че е подписал посочените по-горе договори,както и Споразумение от 30.07.2019 г.В същото
споразумение е залегнала клаузата,че ответникът към датата на подписване на
споразумението - 30.07.2019 г., дължи на ищеца сумата от 56 197,78 лв.,
представляваща неплатени арендни вноски за периода от 01.10.2015 г. до
24.07.,2019 г. и изтекли мораторни лихви за забавено плащане.Ответникът се е
задължил да погасява дължимите суми, плюс договорна лихва от 0.05% за всеки ден
просрочие от 31.07.2019 г., в следните срокове:
30.04.2020 г. - 20 000 лв. плюс договорната лихва за
всеки ден просрочие, считано от 31.07.2019 г.-до 30.04.2021 г. - 20 000 лв.
плюс договорната лихва за всеки ден просрочие, считано от 31.07.2019 г.до
30.04.2022 г. - 16 673.43 лв. плюс договорната лихва за всеки ден просрочие,
считано от 31.07.2019 г. Съгласно т.3 от Споразумението при неспазване на някой
от частичните срокове, цялото вземане в размер на 56 197,78 лв., става изцяло
изискуемо.
Не е спорно
обстоятелството,че ищецът подава Заявление по чл.417 от ГПК за издаване на
изпълнителен лист за дължимите от него суми по Споразумение от 16.08.2019г.
нотариално заверено от Е.К. - кметски наместник на с.П., община С.З..С
Разпореждане № 5662/24.06.2020г. по ч.гр.д.№2028/2020г. на Районен съд - С.З.,
заявлението е отхвърлено, като съдът е дал указание, че след влизане в сила на
разпореждането, може да предяви осъдителен иск относно вземането в едномесечен
срок като довнесе дължимата държавна такса
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника,че не му предадено фактическото
държане на процесните земи.Ответникът е извършил частични плащания, като в
посоченото споразумение са конкретизирани само неплатените задължения, от което
може да се направи извода, че земята е била предоставена за обработване. Следва
да се отбележи и обстоятелството,че правото на фактическо държане произтича от
самия договор, кьдето в чл.1 изрично е записано, че земите се предоставят за
ползване от собственика на арендатора и не е необходимо да бъде извършван
самостоятелен въвод във владение.
Съдът счита за
основателен довода на ищеца,че съгласно разпоредбите на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ в
тези случай ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в
общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, въз основа на които
този орган да изготви регистър на собствениците и ползвателите на земеделски
земи, информацията ,от който да бъде предоставена на лицата участващи в
изготвянето на споразумението по чл.37в от закона с цел насърчаване на уедрено
ползване и създаване на масиви.На база на тази информация, на основание чл.37в
от ЗСПЗЗ се изготвя споразумение между ползвателите за създаване на масиви.
Споразумението се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието,
храните и горите и съдържа данни за комисията, участниците, разпределените им
имоти или части от имоти, като се прилага за разпределението на масивите за
ползване, като неразделна част е и карта за разпределение на масивите.Такова
споразумение се сключва и актуализира всяка година до 30 август за следващата
стопанска година.
Издадени са Заповед
№РД - 07 - 126/25.02.2015 г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З., за
масивите за ползване от ответника в землището с. П. за стопанската 2014/2015
г.; Заповед №РД - 07 - 410/30.09.2016 г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З.,
за масивите за ползване от ответника в землището с. П. за стопанската 2016/2017
г.; Заповед №РД - 07 - 390/02.10.2017 г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З.,
за масивите за ползване от ответника в землището с. П. за стопанската 2017/2018
г.; Заповед №ПО - 09 - 802 - 2/30.09.2019 г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З.,
за масивите за ползване от ответника в землището с. П. и Заповед №ПО - 09 - 804
- 2/30.09.2019 г. на Областна дирекция „Земеделие“, С.З., за масивите за
ползване от ответника в землището на с. Х.А. за стопанската 2019/2020 г. В тези
площи са включени и земите, за които Т.Ж.К. е сключил с ищеца договори за наем
на земеделска земя.
В хода на
производството е назначена съдебно-икономическа експертиза,от чието заключение
се установява,че ответникът не е погасил в срок паричните задължения по
сключеното между страните споразумение. ВЛ установява от представените платежни
документи,че ответникът по трите договора има задължения в размер на 82 738,22
лв., от които 48 943,84 лв. рента и 33 794,38 лв. неустойка за забавено
плащане.
Неоснователно е
възражението за нищожност на клаузата за неустойка в сключените договори.Предвидената
в договорите неустойка в размер на 0.05 % на ден за забавено плащане не е
прекомерна .
Предвед т.3 от
Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№1/2009 г. на ОСТК не е
нищожна клауза за неустойка в търговски договор уговорена без краен предел или
без фиксиран срок, до който тя може да се начислява.Клаузата е нищожна само
когато уговорената неустойка е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай.
Приложима е и
разпоредбата на чл.309 от ТЗ, която предвижда, че неустойка между търговци не
може да се намалява поради прекомерност.
Не е
основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно
претендираните вземания .Следва да се приеме,че давността започва да тече от Споразумение от 30.07.2019г. Ответникът е
признал,че към датата на подписване на споразумението дължи процесните
вземания.
Безспорно е
установено по делото, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
споразумението и до настоящия момент не е платил дължимата сума с падеж
30.04.2020 г. и цялото вземане е станало изискуемо.
Във връзка с диспозитивното
начало в гражданския процес следва да се приеме ,че ответникът дължи неплатени арендни
вноски за процесните договори в общ
размер на 35 609,27 лв.,неустойка в общ размер на 20 588,51 лв. за
периода от датата на изискуемостта на главното вземане по всеки един от
договорите до датата на споразумението 30.07.2019 г. ,както и мораторна лихва в
размер на 9075,94 лв. за периода от датата на споразумението 30.07.2019 г. до
датата на подаване на заявлението 18.06.20г.Законната лихва следва да бъде
присъдена само върху сумата от 35 609,27 лв. ,считано от датата на
исковата молба- 20.08.20 г. до окончателното изплащане. В полза на ищеца следва
да се присъдят направените разноски в исковото производство,както и платената
ДТ в заповедното.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Ж.К. - Земеделски производител с ЕГН **********,***
да заплати на Ж.И.Б., ЕГН **********,***
чрез адв. С.П. сумата 65 273,72 лв. /шестдесет и пет хиляди двеста
седемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/,от които сумата
35 609,27 лв./тридесет и пет хиляди шестстотин и девет лева и двадесет и
седем стотинки/-неплатени арендни вноски по Договорa за наем
на земеделска земя от 04.08.2011г. Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2016г.
и Договор за наем на земеделска земя от 24.07.2017г.,сумата
20 588,51 лв./двадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и
петдесет и една стотинки/-неустойка по чл.1.5 от договорите за наем,сумата 9 075,94 лв./девет хиляди седемдесет и
пет лева и деветдесет и четири стотинки/-мораторна лихва за периода 30.07.2019
г.- 18.06.20 г. ведно със законната лихва върху сумата от 35 609,27 лв.,считано
от датата на исковата молба 20.08.20 г. до окончателното изплащане ,както и да
заплати сумата 3 305,47 лв.- разноски в настоящото производство ,както
сумата 1305,47 лв.-ДТ в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :