РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер          3472                   18.10.2018   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

 

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  3096                                              по описа за   2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.149 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на М.И., чрез нейния законен представител В.А. против А.И.. Твърди се, че ответникът е баща на детето. Родителите се разделили скоро след р. н. д.. Бащата не заплащал издръжка. Майката била б. и се затруднявала да посрещне нуждите на детето. Момичето било ученичка в училище „*** ***“. Детето се нуждаело от джобни, учебници, облекло, обувки. Прави се искане да бъде присъдена издръжка в размер на 150 лв. месечно, включително и за едногодишен минал период от време до завеждане на исковата молба.

В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В хода на съдебното производство твърди, че желае да взима детето си. Бил купил дрехи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От представения по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че М.И. е дете на В.А. и А.И..

Не се спори между страните, а и от показанията на с. К. А., се установява, че детето се отглежда от своята майка. С. още разказва, че детето е на *** години, ученичка. Бащата не помага в посрещането на разходите. Майката е подпомагана от своите р.. От *** години родителите били разделени. Бащата не посещавал дъщеря си. Не осигурявал средства. Майката била б.. Нямала доходи. В р. в. детето живеело при баща си. 

Съдът кредитира показанията на с. А., като ги счита за достоверни и непротиворечиви.

От разказа на с. М. К., м. н. о., се установи, че той е б. н. о. д. д.. Бил б.. Р. н. ч. и при повикване и. 10лв. Б. п. за отглеждането на д.. Преди години като р. ответникът закупил апартамент на името на м. с.. Ответникът имал о. о., р. к. о. р.. През последната година веднъж закупил дрехи за детето. До *** възраст момичето живеело при баща си.

Съдът кредитира показанията на с. К., съгласно чл.172 от ГПК, като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделя собствените си впечатления относно положението на страните.

Относно доходите на родителите се установи, че и двамата са б.. Н. д.. Б. и. и о. д. д..   

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за Република България.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, в която детето живее съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 200,00 лева, от които минимум 100 лева за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със здравето на детето, посрещане на потребностите. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката. Ето защо и бащата следва да поеме по-голям дял в издръжката на детето, тъй като не участва с непосредствени грижи в израстването на детето.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява издръжка равна на минималната по закон – ¼ от минималната работна заплата, а останалите средства следва да се поемат от майката. Този размер на издръжката следва да бъде присъден тъй като б. не се установи да р. д.. А също и. и д. д..

Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Липсата на д. д. съгласно ал.2 на чл.143 от СК не изключва дължимостта на издръжката. Като законодателят поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет пред тази на родителя и над други задължения.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната месечно за детето, считано от 23.02.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата над този размер до претендирания размер от 150 лв. искът следва да се отхвърли. Съображенията за това са, че бащата не се установи д. р. д., д. р.. Не се установиха и разходи за детето, които да обосновават заплащането на издръжка в такъв размер месечно.  

Относно претендираната издръжка в размер на 150 лв. месечно за минал период от 22.02.2017 г. до завеждане на исковата молба - 22.02.2018г. съдът намира, че искът е частично основателен и следва да се уважи в размера до 127,50 месечно. Установи се в хода на производството, че ответникът не е живял с детето си и не се е грижил, не е осигурявал средства през процесния период. Детето е вече на *** години, а бащата не е осигурявал средства за издръжката му през едногодишния период предшестващ образуване на настоящото производство. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Съдът приема, че детето е имало нужда от издръжка в същия размер от 127,50 лв. месечно и в този период, тъй като не се установи съществена промяна в нуждите и разходите по детето в едногодишния период, предхождащ подаване на исковата молба. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период от 22.02.2017 г. до завеждане на исковата молба - 22.02.2018г. следва да се определи в размер на 127,50 лева на месец. Водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на момичето, което определено е било в затруднено положение в този период.

Разноските по делото за а. в. следва да се възложат върху ответника като се съобрази, че процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38 от ЗА. Възнаграждението на а. се определя от съда в размер на 300лв. Ответникът също така следва да заплати държавна такса с размер определен съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 183.60 лв., изчислени върху тригодишните платежи, както и държавна такса от 61.20 лв. за иска за издръжка за минал период от време.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА А.Ж.И. ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на ненавършилата пълнолетие М.А.И. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В.В.А. ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на една четвърт от размера на минималната работна заплата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 150 лева.

ОСЪЖДА А.Ж.И. ЕГН ********** да заплати на ненавършилата пълнолетие М.А.И. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В.В.А. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 127.50 лева /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, за едногодишен минал период от време, считано от 22.02.2017 г. до завеждане на исковата молба - 22.02.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 150 лева.

ОСЪЖДА А.Ж.И. ЕГН ********** да заплати на м. а. М.И.Б. с адрес: *** сумата от 300,00 лева /триста лева/, представляващи разноски в настоящото производство за п. п. съгласно чл.38 ЗА.

ОСЪЖДА А.Ж.И. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 244,80 лева /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

               

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.