Решение по дело №707/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 49
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Мария Георгиева Аджемова
Дело: 20191400500707
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 49

 

гр. ВРАЦА, 18.02.2020 г.г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на   12.02.2020 г.        в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова              

        в. гр.   дело N` 707 по описа за 2019   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 21013/25.11.19 г. на Е.И.Д. с ЕГН **********, чрез особения му представител назначен при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. В.И. от Вр. адв. колегия, срещу решение на районен съд гр. Враца № 984/20.11.19 г. постановено по гр. дело № 1679/19 г. по описа на същия съд, с което жалбоподателят в качеството му на наследник на И.Д.С., починал на 02.06.13 г., е ОСЪДЕН да заплати на ООД "ВиК" гр. Враца сумата 134.81 лв. представляваща незаплатени ВиК услуги за жилище в гр. Враца, ж. к. ***, за периода от 04.05.16 г. до 17.10.17 г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 07.05.19 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 400 лв.

В жалбата се заявяват оплаквания за неправилно приложение от страна на районен съд на материалания закон. Според въззивника, по делото не е доказано, че той е ползвал лично или чрез другиго ВиК услуги в процесното жилище в кв. "Младост" в гр. Враца. Оспорва се също доказателствената сила на изготвените от дружеството ищец т. н. "карнети", тъй като в същите не е посочено кой служител на ответника е попълнил карнета, а също и чий е подписа положен за потребител на ВиК услуги. Според жалбоподателя, "карнетите" не се ползват с доказателствена сила и не могат да обосноват претенцията на дружеството ищец. При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на атакувания акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция, като исковата претенция бъде отхвърлена изцяло.

Ответното дружество ООД "ВиК представя отговор, в която мотивира становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебни разноски.

Страните нямат доказателствени искания.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и съобразяване доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

Районен съд гр.Враца е сезиран с осъдителен иск от "ВиК" ООД против Е.И.Д. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 134.81 лв. лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода 04.05.2016 год. - 17.10.2017 год., заедно със  законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 07.05.19 г. до окончателното изплащане на вземането.

С предявения иск е с правно осн. чл. 791 ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН. В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответника И.Д.С., починал на 02.06.13 г., е абонат на "ВиК" ООД, гр.Враца и потребител на вода и други услуги, предвидени в ЗВ, ЗРВКУ и Наредба № 4/2004 год., в жилище, находящо се в гр.Враца, ж. к. ***. Твърди се, че за исковия период на наследодателя на ответиника са издадени 17 бр. фактури за заплащане на дължимата сума, както следва: главница в общ размер от 134.81 лева за периода от 04.05.16 г. до 17.10.17 г.,  която сума не е заплатена и това е породило правен интерес от предявяване на процесния осъдителен иск..

Ответникът Е.И.Д., като единствен наследник и син на покойния И.Д.С.,  е призован по реда на чл.47 ГПК, поради което районният съд й е назначил адв. В.И.И. от Врачанска адв. колегия за особен представител. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител, който навежда доводи за неоснователност на претенциите, тъй като няма доказателства, че ответникът е ползвал през исковия период лично или чрез другиго ВиК услуги; ответникът не е канен от дружеството ищец да заплати исковата сума, при което искът е предявен преждевременно; от представените карнети за отчитане на показания не може да се установи дали е извършено действително отчитане по измервателните устройства на адреса в гр. Враца ж. к. "Младост"; оспорва се също, че консумацията на вода е правилно отчетена, съответно правилно е изчислен размер на задълженията;

  Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговора на същата, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответника, в качеството на наследник на И.Д.С. починал на 02.06.13 г. на сумата от 134.81 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги в жилище, находящо се в гр.Враца, на посочения по-горе адрес, за периода 04.05.2016 год. - 17.10.2017 год.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Районният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за основателност на исковата претенция.

Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. 

В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

 За да бъде уважен предявеният осъдителен  иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника в посочения период, както и стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.

Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и размера на иска си по следните съображения:

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на територията на гр.Враца.

 От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че покойният И.Д.С. има открита партида при ищеца за извършвани от него В и К услуги, свързани с имот в гр.Враца, ж. к. "Младост", бл. № 8, вх. Б ап. 64, а също и че ответникът Е.И.Д. е негов син и единствен наследник. По делото не се твърди от ответника и не са представени доказателства, че в 30 дн. срок след смъртта на наследодателя на 02.06.13 г. или по-късно, той /ответникът/ е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 1 от представените по делото ОУ за получаване услугите на  ООД "ВиК в гр. Враца - да е подал молба за промяна на партидата.

По делото не се спори, че наследодателят на ответника е собственик на имота в гр. Враца, на посочения адрес и в това си качество приживе е бил потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и  чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. При извършената служебна справка на общодостъпната интернет страницата на ищеца е видно, че е публикуван пълният текст на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006г., и представеното по делото извлечение съответства на текста.

Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК" ООД гр.Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.

Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

В случая е представено заверено копие от карнета за отчитане на вода, воден на името на покойния наследодател на ответника, И.Д.С., от който се установява, че за измервателния уред /водомер/ в жилището на адрес гр.Враца, ж. к. ***, има извършени реални отчети, за които са поставени подписи.

Едно от основните възражения, които особеният представител на ответницата прави с отговора на исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция, се свежда до това, че представеният карнет не установява действително потребеното количество вода.

Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител, води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера, като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същия не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че ответникът Е.И., като наследник на И.Д.С., не е възразила срещу начина на отчитане и начисляване на потребеното количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е отразено в представеното копие от карнета. Ето защо  съдът не възприема изложените от процесуалния представител доводи относно верността на посочените в карнета данни за потребление в месеците през процесния период.

Следващото възражение на особения представител на ответника  е, че ищецът не е отчитал правилно консумацията и съответно не е изчислил правилно размера на задължението. В случая от представената с исковата молба справка за начислени суми по партидата за имот на адрес гр.Враца, ж. к. ***, както и от експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за в исковия период, по партидата на абоната И.Д.С. са издадени 17 бр. фактури за доставяни  ВиК услуги в апартамент с посочения адрес. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил поетото в чл.31, ал.2 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата сума за предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в електронен вариант, които видно от заключението на експерта съдържат номер на фактура, дата на издаване, период за който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени към конкретна партида на абонат, водена от дружеството. В нормативен акт или в ОУ няма поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.31, ал.2 от  ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При наличието на уговорен срок за плащане на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за плащане за да изпадане длъжника в забава.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на  основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно е издавал ежемесечни фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни ответника или наследодателят му, да е подал предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите, поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана счетоводна експертиза, данните за консумацията на вода, заложени в месечните фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, поради което следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер.

Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявеният иск, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ответника по жалба следва да бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, определено съобразно чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и направените разноски за възнаграждение на особения представител в размер на 150,00 лева. или общо 250.00 лв. 

 Водим от горното и на основание чл.272 ГПК , Врачанският окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 984/20.11.2019 г. по гр.д.№ 1676/2018 г. на Районен съд-Враца.

ОСЪЖДА Е.И.Д., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.***, сумата 250,00 лева /двеста и петдесет/ лева, представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........