Решение по дело №3228/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260344
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20204520103228
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е  № 260344

 

гр. Русе, 15.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI граждански състав, в публично заседание на 18-ти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                Председател: Елена Балджиева

 

при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3228 по описа на 2020 г., за да се произнесе съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че с ответника И.С.С. били сключени следните договори за предоставяне на услуги: 1. Договор за мобилни услуги ****от 05.10.2017 г. Съгласно Договора на клиента бил предоставен мобилен номер ****и 2. Допълнително споразумение ****от 01.10.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.10.2018 г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ****влизал в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента бил предоставен мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Black. Предоставянето на устройството било уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 459.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да заплати двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 19.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от И.С.С. мобилен номер и устройство на лизинг се прилагали следните условия:

- за мобилен номер ****- условията, договорени в Договор за мобилни услуги ****от 05.10.2017 г., изменен с Допълнително споразумение ****от 01.10.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;

- за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Black - условията, договорени в Договор зализинг от 01.10.2018 г.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. декември 2018 г. - м. април 2019 г.: фактура №***/15.12.2018 г., фактура ***/15.01.2019 г., фактура ***/15.02.2019 г., фактура № ***/15.03.2019 г. и фактура ***/15.04.2019 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.

Фактура ***/15.12.2018 г. била издадена за отчетния период 15.11.2018- 14.12.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****:месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и ползвани услуги 21.13 лв. (от които Кратки текстови съобщения (SMS) 0.76 лв. и Роуминг таксуване (общо) 20.37 лв.),които са в общ размер на 46.95 лв. без ДДС - 56.34 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство SAМSUNG Galaxy А6 Рlиs Black - 19.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 76.33 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 0.40 лв., претендираната сума по фактурата е 75.93 лв.

Фактура ***/15.01.2019 г. била издадена за отчетния период 15.12.2018- 14.01.2019 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****: месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и ползвани услуги 95.21 лв. (от които Роуминг таксуване (общо) 95.21 лв.), които са в общ размер на 121.03 лв. без ДДС - 145.24 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство SAМSUNG Galaxy А6 Рlиs Black-19.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 165.23лв.

Фактура ***/15.02.2019 г. била издадена за отчетния период 15.01.2019- 14.02.2019 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****: месечна абонаментна такса 25.82 лв. без ДДС - 30.98 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А6 Рlиs Black - 19.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 50.97 лв.

Фактура ***/15.03.2019 г. била издадена за отчетния период 15.02.2019- 14.03.2019 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****: месечна абонаментна такса (-7.38) лв. без ДДС - (-8.86) лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство SAMSUNGGalaxy А6 Рlиs Black - 19.99 лв. с вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.) Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 11.13 лв.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България" ЕАД и ответника И.С.С., по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена и Фактура ***/15.04.2019 г., която включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на съответния договор за мобилни услуги за номера ***, в общ размер на 287.24 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство SAMSUNG GalaxyА6 Рlиs Black в общ размер на 359.82 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ****при предсрочно прекратяване (преди 01.10.2020 г.) на процесния договор са уредени в раздел IV, т. 3 от Допълнително споразумение ****от 01.10.2018 г. Към договор за мобилни/фиксирани услуги.

Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ддс. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

В съответствие с така описания начин на формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер ****бил 287.24 ЛВ. Сумата представлявала сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 25.82 лв. всяка), а именно 77.46 лв., с добавена разликата в размер на 209.78 лв. между стандартната цена на SAMSUNG Galaxy А6 Рlиs Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 01.10.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 01.10.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plиs Black, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 01.10.2018 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 359.82 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски. Претендираната сума по фактурата е в общ размер на 647.06 лв.

Предвид това, общата стойност на неизплатените парични задължения на И.С.С. спрямо "Теленор България" ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 950.32 лв. (деветстотин и петдесет лева и тридесет и две стотинки).

Изискуемостта на вземанията на "Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.

Било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело №***/2020 г. по описа на РРС,по което била издадена Заповед №*** от 19.02.2020 г., с която на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 950,32 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. – разноски по делото и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение, но тъй като ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, претендират установяване по исков ред.

Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника И.С.С., ЕГН:**********, че им дължи сумата от 950,32 лв., представляваща дължими и незаплатени суми по фактура №***/15.12.2018 г., фактура ***/15.01.2019 г., фактура ***/15.02.2019 г., фактура № ***/15.03.2019 г. и фактура ***/15.04.2019 г., ведно със законната лихва считано от 17.02.2020 г. до окончателното и изплащане.   Търсят се разноски по двете дела.

Ответникът И.С.С. не се явява в съдебно заседание. Назначеният му процесуален представител оспорва предявените искове като намира същите за неоснователни и недоказани и моли съда да се произнесе с решение, с което да ги отхвърли. Наведени са доводи, че уговорените клаузи за неустойки са нищожни, поради нарушаване на добрите нрави.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № ***/2020 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължима от И.С.С. сума от 950,32  лв., представляваща главница по два договора за мобилни услуги и лизинг от 05.10.2017 г. и от 01.10.2018 г., със законната лихва върху нея от 17.02.2019 г.

Актовете са  връчени на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК. На заявителя било съобщено да предяви вземанията си по общия исков ред. Разпореждането е връчено на 11.07.2020 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е изпратена от дружеството по пощата на 03.08.2020 г. и е  постъпила в съда на 05.08.2020 г.

Представени са Договор за мобилни услуги № ****от 05.10.2017 г. за телефонен номер ***, Допълнително споразумение ****от 01.10.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.10.2018 г., касаещи телефонен номер ***, сключени между ответника и ищцовото дружество. Съгласно тези контракти, на клиента било предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Black.

Съгласно Допълнително споразумение ****от 01.10.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги от 01.10.2018 г. е  бил сключен за срок от 24 месеца до 01.10.2020 г. със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС. Абонатът е удостоверил с подписа си, че са му били връчени Общите условия на оператора, както и ценови листи за абонаментните планове към тези контракти. По делото няма спор, че във връзка предоставяните от дружеството мобилни услуги на ответника ежемесечно са били издавани фактури за дължимите от него цени. Във връзка с процесното вземане са представени 5 бр. фактури по това перо, касаещи периода 15.11.18 г.-15.04.2019 г.

Съгласно Договор за лизинг от 01.10.2018г. на ответника е предоставено мобилно устройство  SAMSUNG Galaxy А6 Plиs Black , съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 459.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 19.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Ищецът е пояснил как са формирани задълженията, визирани в документите, формиращи обща стойност от 950,32 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства да е погасил това вземане на оператора в сроковете и при условията, посочени в чл.27 и чл.71 от ОУ. В тази връзка ищецът се възползвал от предвидената възможност в чл.75 от ОУ и прекратил едностранно всички договорни отношения.

В процесните договори за ползване на мобилни услуги е предвидено, че при предсрочно прекратяване на правоотношенията по вина на абоната, последният ще дължи на насрещната страна неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока.

Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца, е потвърдило, че задълженията на ответника за процесния период за предоставените му мобилни услуги от оператора възлизат в общ размер на 950,32 лв. Експертът е докладвал, че всички фактури са надлежно осчетоводени при дружеството.Търсената неустойка, при съобразяване постигнато споразумение между търговеца и  КЗП, е определена на 287,24 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД е подаден в предвидения в закона преклузивен срок, предвид което се явява допустим. Разгледана по същество, претенцията е основателна. По делото безспорно се установява, че между страните са възникнали взаимоотношения по двата договора от 05.10.2017 г. и от 01.10.2018 г., по силата на които ответникът се задължил, срещу предоставените му от мобилния оператор далекосъобщителни услуги, да заплаща месечна цена. Приетата в производството експертиза, по която няма възражения, е определила, че за заявения по исковата молба период абонатът не е заплатил на доставчика цена в общ размер на 950,32 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства да е погасила тези задължения нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито до приключване на устните състезания по настоящото дело. Сумата се следва със  законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Ищецът е претендирал и неустойки във връзка с предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, съгласно постигнатите между тях уговорки. Ответникът е направил възражение, че клаузите са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка са визирани в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълг.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС- такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В процесния случай мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги  срещу абонаментна такса, а потребителят– да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на  предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС- Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Тъй като противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договорите, то следва извода, че не е налице валидно неустоечно съглашение. В тази си част контрактите не са породили правно действие.

Оспорените от ответната страна клаузи имат характеристики и на неравноправни по смисъла на ЗЗП. В случая абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл.143 ЗЗП дава легално определение на понятието ”неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието ѝ, същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В случая процесните договори са сключени при предварително определени условия от единия съконтрахент– доставчика на мобилни услуги. Видно е, че представените договори за мобилни услуги са бланкови, поради което не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузите за неустойка да са били индивидуално договаряни. Според чл. 146  ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал.2 от същата разпоредба е казано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съдът намира, че в процесния случай ответникът  не е имал възможност да изрази воля по отношение на клаузите за неустойка. Претенциите в тази част се явяват неоснователни.

В тежест на ответникът са разноските за двете производства,  съразмерно с уважената част от исковете.

По изложените съображения, съдът

                             

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.С., ЕГН **********,***, че дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***,  чрез адв.З.Й.Ц. ***, сумата от 663,08 лв., представляваща задължения по Договор за мобилни услуги № ****от 05.10.2017 г. за телефонен номер ***, Допълнително споразумение ****от 01.10.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.10.2018 г., което вземане е индивидуализирано във фактури № №***/15.12.2018 г., фактура ***/15.01.2019 г., фактура ***/15.02.2019 г., фактура № ***/15.03.2019 г. и фактура ***/15.04.2019 г., със законната лихва върху нея от 17.02.2020 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № *** от 19.02.2020 г. по ч.гр.дело № ***/2020 г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 663,08 лв. до 950,32 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Й.Ц. ***, по банкова сметка ***: ***,  сумата от 345,38 лв.- разноски по делото и 268,63 лв.-разноски за заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :