РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300500319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.266
във вр. с чл. 79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Община - Карлово,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: град Карлово, улица „Петко
Събев“ №1, представлявана от Кмета на Общината Е.К., против Решение №
216/14.11.2021г. по гр.д.№ 1037/2021г., постановено от Районен съд -
Карлово, III гр.с., с което е осъдена да заплати на Д. М. К., с ЕГН **********,
сумата от 880 лева, представляваща възнаграждение за положен труд като
материално отговорно лице и нощна охрана в ДДЛРГ Калофер, за месеците
декември 2019г., януари 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума
от подаване на исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното плащане;
както и е осъдена да му заплати деловодни разноски в общ размер на 1080
лева. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с
което да се отхвърлят заведените искове.
Въззиваемата страна Д. М. К., с ЕГН **********, град К., област
1
Пловдив, ул. „***, чрез адв. М.Г., депозира писмен отговор, че жалбата е
изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Д. М. К. против Община -
Карлово е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение, неразделна
част към нея, с която посочва, че е работил в Община - Карлово по
граждански договор от 01.09.2018 г. Сключеният граждански договор от
01.09.2018 г. между него, като изпълнител и кмета на Община Карлово –
възложител, бил с предмет: извършване на дейности като материално-
отговорно лице и нощна охрана в Дом за деца лишени от родителски грижи,
гр. К**. В качеството му на МОЛ отговарял за цялото зачислено му по опис
недвижимо и движимо имущество на дома. Като *** следвало да охранява
земя, сгради и съоръжения в бившия ДДЛРГ в гр. К****. Задълженията на
възложителя по гражданския договор били да му заплати сумата от 1920 лева
на четири месечни вноски, след изтичане на календарния месец. Срокът на
действие по силата на чл. 1 от договора бил от м. септември до м. декември.
Съгласно чл. 7 договора можело да бъде прекратен от изпълнителя с
едномесечно предизвестие и от възложителя без предизвестие при системно
неизпълнение на задълженията му. Въпреки определения срок, никоя от
страните не поискала прекратяване на договора, поради което ищецът
продължил да изпълнява задълженията си по него до 11.02.2020г., когато въз
основа на заповед на кмета на Общината предал с инвентаризационен опис и
приемо-предавателен протокол цялото му зачислено имущество. Съгласно чл.
2.1 от договора, като изпълнител бил длъжен след изтичане на всеки
календарен месец, да представя отчет за дейността си. Съгласно чл. 2.2 от
договора на база представен отчет и изготвен протокол му била изплащана
дължимата сума в размер на 440 лева. Отчети, както за минало време, така и
за месеците декември 2019г. и януари 2020г. представил на длъжностните
лица, които изготвяли протоколи за 1 извършената работа. Със Заповед №
РД-60/05.02.2020 г. била определена комисия, в присъствието на която
ищецът предал на друго МОЛ имуществото, за което отговарял. С жалба вх.
2
№ 94-00-2028/22.05.2020 г. помолил и Кмета на Общината за съдействие, но
до момента сумите не му били изплатени. Направил е искане да бъде осъдена
Община - Карлово да му заплати общо сумата от 880 лева, съставляваща
неизплатени възнаграждения в качеството му на изпълнител по граждански
договор от 01.09.2018 г., представляваща задължение за м. декември 2019г. и
за м. януари 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба – 30.09.2020 г. до окончателното плащане.
Ответникът Община - Карлово, чрез процесуалния си
представител, е депозирал Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва изцяло предявения иск. Изтъква, че предмет на спора е установяване
съществуването на парично вземане в размер на 920 лв. от които 880.00 лв.
представляващи, според изложеното от ищеца, дължима сума по сключен
граждански договор за извършване на дейностите – MОЛ и **** в ДДЛРГ, гр.
Калофер и 40 лв. дължими лихви, върху посочената сума. Твърди се, че
определянето на един договор като трудов се извършвало въз основа на
редица характеристики. На първо място, това били: предмет на договора е
предоставянето на работна сила; страните (работодател и работник) са в
йерархична зависимост; работното време е фиксирано; служителят носи
дисциплинарна отговорност; непостигането на резултат е за сметка на
работодателя; договорът задължително е възмезден и се регистрира в НАП,
изплащането на възнагражденията става по ведомост, но най-вече,
отношенията се уреждат съгласно Кодекса на труда. От друга страна, т. нар.
граждански договори имали за предмет предоставянето на трудов резултат;
страните (възложител и изпълнител) били равнопоставени. Изпълнителят
нямал фиксирано работно време; не носел дисциплинарна отговорност;
непостигането на уговорения резултат било за негова сметка; договорът
можел да бъде както възмезден така и безвъзмезден; не подлежал на
регистрация в НАП, а възнаграждението се изплащало чрез сметка за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, по която се удържал и внасял
авансовия данък, но най-вече, отношенията се уреждали съгласно Закона за
задълженията и договорите. От изложеното в исковата молба и приложенията
към нея било видно, че между ищеца и Община Карлово бил сключен писмен
договор на 01.09.2018 г. за извършване на дейностите – МОЛ и нощна охрана
в ДДЛРГ гр. Калофер за периода от м. септември до м. декември. Съгласно
чл. 2 от договора, възложителят (Община Карлово) се задължавал да изплати
3
на изпълнителя сумата от 1920 лв. на 4 (четири) равни вноски, след изтичане
на календарния месец, за който се дължи, след като изпълнителят представи
отчет за дейността си и се изготви протокол за извършената работа от
длъжностно лице в Община Карлово. Т. е. договорът бил сключен по реда на
чл. 258 и сл. от ЗЗД и нямал характеристиките на трудов договор. Ответникът
не оспорва, че за периода, за който е сключен 2 представения договор,
ищецът изпълнил своите задължения. Твърди, че от своя страна, Община
Карлово приела извършената работа без възражения и е съставила протоколи
за извършената работа, разходът, определен в протокола бил одобрен
съгласно Системата за финансово управление и контрол (СФУК) в Община
Карлово и дължимите суми били изплатени на ищеца. За това обстоятелство
били изготвени граждански договори за месеците от септември до декември
2018 г., подписани били декларации от ищеца, изготвени били сметки за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и разходни касови ордери. Същите
били подписани от длъжностни лица в администрацията и от Д.К. за това, че
дължимите суми, след приспадане на дължимия авансов данък, са получени.
С оглед на гореизложеното ответникът счита, че представеният с исковата
молба договор е изпълнен и прекратен. Също така, от представената Заповед
№ РД-60/05.02.2020 г. на Кмета на Община Карлово било видно, че тя не е за
прекратяване на трудово правоотношение, в каквото ищецът не е бил с
Община Карлово, а била за назначаване на комисия от длъжностни лица от
администрацията, които да присъстват при приемането и предаването на
поверено на ищеца имущество на длъжностно лице от Община Карлово и в
изпълнение на т. 2 от същата бил съставен и представеният приемо-
предавателен протокол. За процесният период – м. декември 2019 г. и м.
януари 2020 г., протоколи за извършена работа не били съставяни от
длъжностни лица в Община Карлово и посоченият разход не бил одобряван
съгласно Системата за финансово управление и контрол (СФУК) в общинска
администрация. Липсвали и последващи документи – договор, декларация,
сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и разходни касови
ордери, т. е. липсвало основание, което да обоснове извършването на такова
плащане от страна на Община Карлово. Нямало и доказателства, че на лицето
изобщо е възлагана такава работа, както и че същата е извършена качествено
и в срок и за ответната Община е възникнало задължение за плащане на
посоченото възнаграждение.
4
В хода на производството са разпитани св. П. Н. /работи в
Община – Карлово/ и св.М. Ч. /без родство с ищеца/. Приети са допуснатите
Основна и Допълнителна ССЕ, изготвени от в.л. Р. М..
Районният съд, за да уважи предявения иск с решението, излага
основни съображения, че в конкретния случай страните са сключили писмен
договор за срок от 4 месеца с конкретно определени права и задължения.
Страните не са спорили, че след изтичане на срока на писмения договор,
сключен на 01.09.2018 г., ответникът е продължил да възлага, а ищецът
продължил да изпълнява задълженията си на нощна охрана и МОЛ в същия
обект, не се спори и че размерът на възнаграждението не се е променил до
края на м. ноември 2019 г. по делото обаче не е установено страните да са
уговорили същите условия при устния договор, а именно – трудът да се
заплаща въз основа на отчет. Действително, по делото са налице данни
ищецът е изготвял такъв, съдържащите в свидетелските показания, но нито
една от страните не е ангажирала доказателства за съществените условия на
устния договор сключен между тях след 31.12.2018 г., нито след тази дата
страните да са сключили нов писмен договор. Районният съд е наложил
правен извод, че за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2019 г. /периодът, през
който страните не спорят, че са били в договорни отношени/, същите са
сключили устен договор, който са и изпълнявали.
Районният съд аргументира също, че по делото са приложени
доказателства, че ищецът е бил освободен от задълженията си на материално
отговорно лице едва на 11.02.2020 г., когато е предал имуществото от обекта
на служител в ответната община, т.е. през процесните два месеца, същият
доказано е изпълнявал функциите си на МОЛ. Ответникът не е оспорил
твърденията на ищеца, че е полагал труд през процесния период, само сочи че
такава работа не му е била възлагана за процесните два месеца и че отчети за
изпълнението й не са представяни.
Районният съд е кредитирал и допуснатата ССЕ, както и е
възприел обясненията на вещото лице, затова че отчет за месец ноември 2019
г. е бил представен и това не е оспорено от страните, т.е. ответникът е приел
работата на ищеца за 11 месеца през 2019г. без писмено възлагане и без
установяване с категоричност при какви условия е бил сключен устния
договор.
5
Районният съд е формирал извод, че същият е полагал труда, за
който страните са сключили устен договор. Липсват данни задълженията му
като МОЛ да не са били съвестно изпълнявани, а ответникът е приел
повереното му имущество с протокол.
При гражданските договори начинът на определяне на
възнаграждението зависи от предмета на договора, в конкретния случай
ищецът сочи, че то не е променено от времето когато страните са сключили
срочен писмен договор, уговорено е в твърд размер от 480 лева месечно, и е
установено с неоспорената експертиза, че чистата сума за получаване след
приспадане на удръжки за ДОД, е в размер на 440 лева месечно. – може да
бъде определено в твърд размер, или като процент от реализирания оборот,
или да е поставено в зависимост от изработеното, т. е. от постигнатия
резултат и др.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото основно възражение се отнася до това, че неправилно
Районният съд е достигнал до извод, че след изтичане на приложения към
исковата молба писмен договор ищецът е продължил да работи, като е
изпълнявал възложената му дейност, изготвял е отчет и е предавал същия на
служители към Община –Карлово. Последните, от своя страна, са изготвяли
протокол за извършеното от ищеца съгласно първоначално уговореното
възнаграждение с писмения договор. На следващо място, възразява, че
неправилно Районният съд е приел, че устният договор, сключен между
страните е продължил да действа при абсолютно същите условия както са
били уговорени между страните и в писмения договор, а именно, че ищецът е
имал задължение да представя отчет за извършената работа, на база на него
да бъде изготвян протокол и съответно да му бъде заплащано
възнаграждение, в същия размер, уговорен в писмения договор.
6
Жалбоподателят възразява и че не са възприети правилно Основната и
Допълнителна ССЕ, затова че за м.декември, 2019г. и януари, 2020г. няма
подавани отчети за извършена работа, съответно не са съставяни протоколи.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се
оставят без уважение. От събраните доказателства по делото се налага правен
извод, че Д.К. е бил освободен на практика от задълженията си към Община –
Карлово формално едва на 11.02.2020г. Това става видно от съдържанието на
Приемо - Предавателен протокол, подписан както лично от него, така и от
длъжностните лица Р. Н., Л. Т. /и двамата като ***/, Я. Д. /***/ и Д. М. /**/. В
тази насока е и приложения Инвентаризационен опис, макар и без дата отново
подписан както от Д.К., така и от други служители сътоветно К. М. /***/, Я.
Д. /***/ и Г. Т. /****/. Тази процедура по приемане/предаване е била
извършена след издадена Заповед от 05.02.2020г. на Зам.-Кмет на Община –
Карлово, относно определяне на състав на комисията. Тези писмени
доказателства кореспондират с другите налични данни, че за периода след
30.11.2019 г. ищецът К. е продължил да изпълнява възложената му дейност
при същите условия, каквито са съществували и преди. Възнаграждението за
периода от два месеца /декември, 2019г. и януари, 2020г./ за положен труд
трябва да се приеме, че също не се е променило, а именно е в размер на 480
лв. месечно, като според Допълнителната ССЕ, изготвена от в.л. Р.М., чистата
сума за получаване е 440 лв. /след приспадане на удръжки за ДОД/, или общо
за двата месеца 880 лв.
Решението се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото Община – Карлово ще бъде
осъдена да заплати на Д. М. К. сумата 300 лв. за направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно ДПЗС.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 216/14.11.2021г. по гр.д.№
1037/2021г., постановено от Районен съд - Карлово, III гр.с.
7
Осъжда Община - Карлово, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: град Карлово, улица „***, представлявана от Кмета на Общината
Е. К., да заплати на Д. М. К., с ЕГН **********, град К., област Пловдив, ул.
„***, сумата 300 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 319/2022г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8