Решение по дело №7247/2009 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3083
Дата: 5 май 2017 г. (в сила от 10 октомври 2017 г.)
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20091100107247
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 05.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                             СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 7247/2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

С исковата молба, изхождаща от общо 75-ма ищци, са предявени активно субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост срещу ответника „Б.Т.К.“ АД, който се е снабдил с нотариален акт № 2/ 24.09.2008г. за собственост на  поземлен имот № 012001, в с. Ч., местност „****“, целият с площ от 756 338кв.м., при граници: имот № 000018-полски път на СО, имот № 000017- други територии нестопански на СО, имот № 002001- наводнена нива на СО, имот № 03005- други нестопански територии, имот № 000011- полски път на СО, имот № 000053- напоителен канал на „Кремиковци“ АД. С определение от 15.06.2010г. /лист 187 от делото/ производството по делото е разделено, като под първоначалния номер са останали за разглеждане исковете, предявени от А.И.С. и Р.В.П., като наследници на С.С.К.. С молба от 02.07.2010г., от пълномощника на ищците адв. Д., изрично е уточнено във връзка с дадени от съда указания, че Р.В.П. не основава правата си на наследствено приемство от С.С.К., а от К.С.У.. Ищецът А.И.С., твърди че  в качеството си на наследник на С.С.К. има право на възстановяване на собствеността на следните недвижими имоти с №№ 16832 с площ от 0,6 дка, 17733- с площ от 0,3дка, 16256- с площ от 1 дка, 16241- с площ от 2дка, 16291- с площ от1дка. Ищците Е.Д.Г., П.Н.П. и Р.Н.П., конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата Р.В.П., твърдят да имат право на възстановяване на собствеността, като наследници на К.С.У., по отношение на имоти № 16912 от 1 дка и № 16919- от 0, 5декара. Твърдят, че тези имоти са  включени в общата площ на имота, за който е издаден нотариален акт на ответника и че извличат правния си интерес от предявяване на иска от правото си на възстановяване на собствеността, както по реда на ЗСПЗЗ, така и по реда на чл.2, ал. 2 от ЗВСОНИ. В тази връзка твърдят да са подали в срок заявления и по двата закона- от ищеца А.С. *** със заявление № 94- А-047/ 20.05.1998г. и до ОСЗ- Панчарево със заявление от 28.02.1992г. и за наследниците на К.С.У. до СО, район Кремиковци със заявление № 94- И-050/ 19.05.1998г. и до ОСЗ- Панчарево със заявление от 29.01.1992г. и сочат, че административните производства за възстановяване на собствеността са висящи. Твърдят, че в случай на уважаване на предявения иск би отпаднала пречката за реално възстановяване на собствеността върху притежаваните от наследодателите им имоти, което от своя страна е предпоставка за възстановяване на собствеността на имотите, а не на право на обезщетение. Оспорват ответникът да не е станал собственик на процесните имоти, като част от имот № 012001 по силата на посоченото в нотариалния акт придобивно основание- чл. 17а от ЗППДОП /отм./.

По делото неправилно са призовавани като ищци В.Г.В. и Б.М.В.,  която е починала в хода на процеса и с определение от 10.09.2011г. на нейно място по делото са конституирани наследниците й по закон В.Г.В. и Е.В.В.. Видно от определението за разделяне по отношение на тези ищци, производството по делото е отделено от настоящето. Ето защо въпреки призоваването на тези лица, съдът намира, че предвид отделяне на производството по тези искове в друго, в настоящия процес е недопустимо произнасянето по тях.

Ответникът „Б.Т.К.“ АД оспорва исковете. Твърди, че същите са недопустими, поради липса на правен интерес от разглеждането на отрицателен установителен иск, евентуално твърди да са неоснователни. Излага доводи, че поради провеждане на процедура по приватизация на дружеството, в чиито активи са били включени процесните имоти, в полза на ищците не може да възникне право на възстановяване в реални граници, а само право на обезщетение  с акции, респ. компенсаторни записи, на основание § 11 , ал. т от ДР на ЗПСК. Сочи, че имотите са били законно отчуждени от наследодателите на ищците на основание чл. 101 /отм./ от Закона за собствеността, за което последните са били обезщетени, поради което в тяхна полза не е налице основание за законова реституция или такава по административния ред на ЗСПЗЗ. Твърди, че е станал собственик на процесните имоти по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, а в условие на евентуалност - чрез изтекла в негова полза придобивна давност.

Третото лице- помагач на ищеца /определение за конституиране от 10.09.2011г. по молба на ищеца от 26.04.2011г.-лист 319 от делото/- държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище по исковете.

Третото лице- помагач на ответника „П.“ ЕООД, ЕИК: *******не взема становище по исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Видно от постановление на МС № 123/07.02.1952 г. /писмени доказателства в класьор към делото/ на основание на чл. 101 от Закона за собствеността се отчуждават срещу заплащане за нуждите на Министерството на пощите, телеграфите и телефоните 1000декара частни недвижими имоти, находящи се в землището на с. Ч., подробно указани в приложения парцелен план и имотна ведомост. В постановлението е посочено, че тези имоти предварително са били завзети от министерството. Видно от доклад вх. № при Министерски съвет от 09.11.1951г. отчуждаването е наложено, поради техническа необходимост от преместване на радиотелеграфната приемна станция при с. Кумарица, като същото е избрано като подходящо от комисия, като във връзка с отчуждаването е взето мнението и на посочените други държавни органи. В доклада е посочено, че отчуждаемите имоти представляват ниви, без постройки върху тях и без изкуствени посаждения, както и че поради спешност от преместването имотите са завладяни и е привършен строежът на административната сграда и тази за инсталациите и в най- скоро време ще започне построяването и на мачтите и антените. Посочено е, че няма възможност за обезщетяване на собствениците чрез замяна с други зами, поради което на осн.чл. 26, ал.2 ЗДИ и чл. 32, ал.2 ППЗДС процесните имоти следва да се отчуждат срещу заплащане за нуждите на МПТТ. Срещу извършеното отчудаване, всички собственици, в това число и наследодателите на ищците, са подали възражения в срок. Няма доказателства за тяхното парично обезщетяване.

Установява се от приложената към постановлението имотна ведомост, че от наследодателя на ищеца А.И.С.- С.С.К. са отчуждени пет имота №№ 16256, 16241, 17733, 16832 и 16291, а от наследодателя на ищците Е.Д.Г., П.Н.П. и Р.Н.П.- К.С.У.- три имота с №№ 16913, 16912  и 16919. От същата ведомост, като и от представено удостоверение е видно, че тези имоти са различни от тези включени в масива на съществуващото в землището на селото ТКЗС, чиито имоти са отделно описани.  Всички собственици са били изрично уведомени, че е невъзможно обезщетяване чрез замяна с други имоти, като 158 от тях са подали възражения в срок.

Видно от акт за държавна собственост № 6451/28.12.1972 г., на основание Заповед 20/12.09.1969 г. на Министерство на финансите и Председателя на ИК на СГНС и заповед № 12-8 на Министъра на ПТТ и приемо- предавателен протокол от 23.01.1953г. от Капитално строителство имот- неуригтолирано място от 910дка в землището на с. Ч., при граници изток, запад, север и юг- земя на ТКЗС „Шопска комуна“ и югозападен ъгъл общежитие „Христо Ботев“ и УСМА към МК „Кремиковци“ с построените в него три сграда и антено-мостови съоръжения,  се счита за държавен и е предоставен за ползване на ДП „Радиостанции и телевизия“. С разпореждане на МС № 6/21.03.1986г. /ДВ бр. 36/09.05.1986г., считано от 01.04.1986г. е образувано стопанско обединение „Събощения“ в състава, на което е включен комбинат "Радиостанции и телевизия", който с разпореждане № 34/04.05.1987 г. /ДВ бр. 38/1987 г. е преобразуван в стопански комбинат /СК/ "Радиостанции и телевизия", като юридическо лице със седалище ***, който е включен в състава на Асоциация  "Съобщения". С Разпореждане на МС № 16/21.11.1989 г. Асоциация "Съобщения" е закрита и всички активи и пасиви са поети от Комитета по съобщения и информатика, като със Заповед № 59/20.02.1990 г. /ДВ бр.27/1990 г./ СК „Радио и телевизия“ е прекратен и активите и пасивите му са поети от Национално управление „Радио и телевизионни станции“.  С Решение на МС № 236/01.08.1991 г. е взето решение за образуване на Еднолично дружество с ограничена отговорност „Б.П. и Д.“ на основата на държавно имущество, вписано със съдебно решение от 25.09.1991 г. по ф.д. № 14 74381991 г. на СГС, което съгласно т. 3 поема част от активите и пасивите на Комитета по съобщения и информатика според разделителен протокол, като според разделителен протокол от 01.10.1991 г. те включват цялото имущество на поделение Национално управление „Радио и телевизионни станции“. В Решение от 25.09.1991 г. на СГС, ФО е вписано, че са "Спазени изискванията на ПМС № 179/13.09.1991 г. на МС по отношение на начина на определяне на стойността на капитала, който е определен въз основа на счетоводен баланс към 30.06.1991 г. на Комитета по съобщенията и информатиката“. С Разпореждане на МС № 124/11.12.1992 г. е взето решение за преобразувано „Б.П. и Д.“ ООД, чрез разделяне и образуване на две нови дружества- „Б.П.“ ЕООД и „Б.Т.К.“ ЕАД, които поемат съответна част от активите и пасивите на преобразуващото се дружество, съгласно разделителен протокол от 21.09.1993 г. и разделителен баланс към 31.12.1992г., като в протокола е посочено, че поемането освен изрично посоченото е и съобразно предмета на дейност на двете новообразувани дружества. С решение от 24.12.1992 г. по ф. д. № 34 241/1992 г. на СГС, е регистрирано образуването на дружество „Б. .т. к.“ ЕАД.  

Според заключението на първата по делото съдебно- счетоводна експертиза, процесният имот, както и построените в него сгради и съображения са заприходени в баланса на ответното дружество по съответните счетоводни сметки и счетоводно се водят придобити към 31.12.1991г.. Според заключението имотът е деклариран от ответника на 01.02.2001г. и от тогава за него той заплаща данъци. Това се установява и от заключението на изслушаната по делото и приета в о.с.з. на 07.02.2013г. допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, според която процесният недвижим имот и построените в него сгради са включени в активите на ответника на дата 31.12.1991г.- датата на първоначалното завеждане на всички активи в първата електронна счетоводна информационна система. Вещото лице сочи, че в счетоводството имотът е описан само стойностно по квадратура и местонахождение, като е описало как от датата на първото завеждане в системата във времето е променяна неговата балансова стойност.

Според заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, приета в о.с.з. на 07.02.2013г. на място не се констатират ясни граници на поземлен имот № 012001, находящ се в землището на с. Ч., м. ****, на терена няма трайни знаци и ограда по външните граници, като на отделни места се установяват останали единични елементи от премахнати огради и тук- там единични основи на бетонови колове.  Според това заключение на място е налице граница чрез залесяване, а във вътрешността на имота, по- малка  част от площта му е оградена и на място съществува жива охрана на имота.

С Договор за продажба от 20.02.2004 г. е извършена приватизационна продажба на 65% от акциите от капитала на „БТК“ ЕАД и  е извършено преобразуване чрез промяна структурата на капитала на дружеството, което от ЕАД става АД.

На 24.09.2008г. в полза на ответника е издаден нотариален акт № 2, том ІІІ, рег. І№ 17876, дело № 382/ 2008г., с който е признат за собственик на поземлен имот № 012001 с антенно- мостови съоръжения, находящ се в землището на с. Ч., местност „****“, целият с площ по скица от 756338кв.м., четвърта категория земя, заедно с построените в имота сгради.

На 23.02.2009г. е сключен предварителен договор за покупко- продажба на процесния имот, заедно с построените в него сгради, с купувач третото лице- помагач на ответника „П.“ ЕООД.

Видно от протокол от 09.11.2009г., предмет на изследване от комисията, назначена във връзка с реституционни претенции на ищците и други лица е да изследва необходимостта от ползване на земеделската земя в областта на радиоприемателната станция в района на кв. Ч.. От комисията е предложено да бъдат обособени два парцела, от които единият да остане за понататъчно ползване от радиопредавателна станция кв. Ч., а другият да бъде предоставен за възстановяване по ЗСПЗЗ след деактуване на имота. Направено е предложение точната площ на двата имота да се определи след изработване на кадастрален план на обекта и обосновка на необходимата площ за функционирането и развитието му, както и е предложено на министъра на земеделието и горите след изпълнение на т.1, т.2 и т. 3 да направи предложение да МС за изменение на ПМС № 123/ 07.02.1952г.. Последващо решение на Министерски съвет не се установява да е вземано.

Видно от издадените удостоверения от Общинска служба по земеделие- Панчарево,  по отношение на имотите, за които ищците твърдят да имат право на възстановяване по ЗСПЗЗ са постановени решения на бившата Поземлена комисия „Кремиковци“- решение № 2700/29.04.1996г. и решение № 1086/30.02.1996г., постановени на основание чл. 18ж, ал.2 от ЗСПЗЗ, с които е отказано възстановяване на собствеността върху имотите, тъй като попадат в територия, за която има издаден АДС № 6451/ 1972г., които решения са влезли в сила.

Установява се от удостоверения, издадени от Столична община „Район Кремиковци“, че с молба от 20.05.1998г. А.И.С., като наследник на С.С.К. е предявил реституционни претенции във връзка с отчуждените имоти на основание чл. 101 от ЗС, както и че с молба от 19.05.1998г. такива претенции са заявени от И.В.У.като наследник на К.С.У..

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

 В т. 1 на  тълкувателно решение № 8/ 27.11.2013г. по т.д. № 8/ 2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. С оглед твърденията на ищците за наличие на правен интерес от оспорването изразяващ се в това, че по пътя на отричане правата на ответника, в тяхна полза ще може да приключи положително висяща административна процедура по ЗСПЗЗ, респ. че при отричане правата на ответника ще бъде признато правото им на собственост възникващо ех lege по силата на реституцията по чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, то в предмета на доказване по делото и в доказателствена тежест на ищците е доказването наличието на фактите, пораждащи правата на ищците, от които черпят права.

Съдът намира, че в настоящия случай несъмнено се установява правен интерес у ищците от предявения от тях отрицателен установителен иск, като отговорът на въпроса дали в тяхна полза съществува защитимо право или интерес е свързан с разрешаването на основния предмета на делото- дали имотът е станал собственост на ответника на основание чл. 17а ЗППДОП. Доколкото преценката в този смисъл се осъществява при разглеждането на предявения иск с оглед преценка за неговата основателност съдът намира, че следва да разгледа същия по същество. В този смисъл е и определение № 278-А/17.04.2012 г. постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК по ч.гр.д.№ 162/2012 г. по описа на ВКС, І Г.О.

В исковата молба ищците сочат две различни основания, на които основат интереса си от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост- земеделската реституция по чл. 10 и сл. от ЗСПЗЗ и тази по чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ.

От събраните по делото доказателства  се установява, че процесните земи никога преди момента на одържавявяанте им през 1952 г. не са били внасяни в ТКЗС или друга кооперативна организация, а направо са отчуждени от техните собственици - физически лица по реда на чл. 101 ЗС за държавни нужди. В този смисъл, независимо от техния земеделски характер, по отношение на същите е неприложима земеделската реституция по реда на ЗСПЗЗ, в чл. 10 от който закон изрично се определя приложното поле на закона до земеделски земи, притежавани преди образуването и включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации.

На следващо място следва да бъде обсъден въпросът  дали по отношение на ищците не са налице основания за настъпване на реституция по силата на закона по силата на разпоредбата, на която се позовават- по чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ на възстановяване подлежат и онези имоти, които са бали отнети от техните собственици без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.. Касае се за имоти, които не са били одържавени или национализирани по някой от законите, изброени в чл. 1, ал. 1 или чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ или по някой от благоустройствените закони, в две  хипотези- при фактическо отнемане на имотите или когато отчуждителната процедура не е проведена по съответния законов ред. В този смисъл в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006г. по т.д. 6/ 2005г. на ОСГК е прието, че с въвеждането на това реституционно основание и заличаване изтеклата придобивна давност по отношение на имоти, подлежащи на реституция до влизане в сила на ЗОСОИ (22.11.1997 г.) - § 1, ал. 3 ПЗР на ЗОСОИ, с която се създаде чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, собствениците на имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети през периода 1944 - 1989 г. могат да ги реституират. В тълкувателното решение е посочено, че ефектът на реституцията настъпва по право и правоимащите по нея, могат да защитят правото си на собственост по исков ред. Предпоставките за реституция по този ред в конкретния случай са следните: отчуждаването да е станало не по установения в закона ред; имотите да се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или техните фирми или еднолични дружества към датата на влизане в сила на закона; собствениците да не са били обезщетени с пари или друг равностоен имот при отчуждаване на имота; имотът да съществува реално до размера, в който е бил отчужден.

В конкретния случай не е спорно между страните, че праводателите на ищците са били собственици на посочените от тях имоти, част от процесния имот, както и че те заедно с още имоти- общо около 1000дка са отчуждени за държавни нужди срещу парично обезщетение в релевирания законов период 1944 г. - 1989г. Установява се, че към  момента на влизане в сила на тази разпоредба от реституционния закон имотът е бил собственост на еднолично дружество с държавно имущество „Б.П. и Д.“ ООД. Същевременно от събраните по делото писмени доказателства несъмнено се установява, наличието на държавна нужда за отчуждаването, както и спазването на реда за отчуждаване по чл. 31 и сл. от Правилника за приложение на Закона за държавните имоти /отм./ за това. Съгласно чл. 10, ал.1 от ППЗДИ /отм./ и чл. 101, ал.3 от ЗС /в редакцията приложима към момента на отчуждаването/ частните имоти се считат за отчуждени и държавата придобива правото на собственост върху тях от деня на разпореждането на МС за отчуждаване, а не от деня на обезщетяване на бившите собственици.

С оглед този правен извод съдът намира, че липсва една от кумулативните предпоставки за реституция по чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ- отчуждаване не по установения законов ред.

Съдът намира за необходимо, че следва да посочи, че ако по отношение на ищците е съществувал ред за възстановяване на собствеността по някой от реституционните закона, то в случая, с оглед отчуждителното основание приложими се явяват разпоредбите на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността /ВСНДИЗТСУЗППИНМЗДИЗС/ и конкретно чл. 2 и чл.3 от Закона. Този закон касае случаите на възстановяване на собствеността на одържавени имоти по закони, по които се е предвиждало обезщетяване, за разлика от случаите на възстановяване по ЗВСОНИ, където по принцип отчуждаването е ставало без парично или имотно обезщетяване. Именно с оглед различния характер на отчуждителния способ в ЗВСНДИЗТСУЗППИНМЗДИЗС възстановяването е по административен ред и е свързано с подаване на заявление  до кмета на общината в 6-месечен срок от влизане на този закон в сила, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. В настоящия случай ищците не твърдят и по делото не се установява да е постановено решение за отмяна на отчуждаването по този ред.

До приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ДВ, бр. 55 от 1991 г./ и след това на ЗППДОбП (отм.) на държавните юридически лица е било предоставено само стопанисването и управлението на вещите държавна собственост, включително и недвижимите имоти. С приемането на УСД № 56 /ДВ, бр. 4 от 13.01.1989 г./ който отделя фирмата като имуществено, организационно и социално обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанска дейност се запазва този статут на държавната собственост като общонародна и в имуществената сфера на предприятието се включва само оперативното управление върху предоставеният имот. Образуваните държавни фирми запазват дейността си по действащите разпоредби и при влизане в сила на ТЗ / ДВ, бр. 48 от 1991 г./. Преобразуването им става с акт на Министерския съвет, който упражнява правата на държавна собственост, т.е. Министерския съвет упражнява правата на принципала - на държавата. С акта за преобразуване в собственост на търговското дружество се предоставя и правото на собственост върху държавния имот, който е заприходен в баланса му, т.е. извършва се трансформация на правото на оперативно управление в право на частна държавна собственост, която е диференцирана от собствеността на държавата. Този ред е преповторен в ЗППДОбП и с него се урежда реда на приватизиране на държавните предприятия.

В разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ е уреден специален придобивен способ, при който при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество това имущество, което е било предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия става собственост на новообразуваното търговско дружество, ако не е предвидено друго. В този смисъл в мотивите на т. 2г. на ТР 4/ 14.03.2016г. по г.д. № 4/ 2014г. на ОСГК на ВКС е посочено, че фактическият състав на този  придобивен способ включва: държавата да е била собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество, без да е необходимо да се установява дали имуществото е било включено в баланса на преобразуваното дружество.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установяват всички елементи от фактическия състав на този придобивен  способ. Процесният имот, заедно с построените в него сгради е вписан в акта за държавна собственост като предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, с капитала на което в последствие е образувано еднолично търговско дружество с държавно имущество „Б.П. и Д.“ ООД.  Считано от датата на вписване на това дружество е възникнало и правото на собственост в негова полза на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./- на 25.09.1991 г., като в последствие това право е преминало в полза на ответника като негов частен правоприемник. Горното несъмнено се установява от събраните по делото писмени доказателства и съдебно- счетоводни експертизи. Фактическото ползване на имота изцяло или отчасти след възникване на правото на собственост е без значение за изхода на делото, доколкото не се установява в преклузивния срок по § 41 от ЗСПЗЗ отчуждаването да е отменено поради факта на неизползване по предназначение на земеделските земи.  

Предвид изложеното съдът намира, че дори и да се приеме, че в е налице основание за реституция в полза на ищците, в настоящия случай следва да намери приложение и специалното изключение на § 6, ал. 6 от ЗППДОП /отм./, и аналогичната разпоредба на § 11 от ДР на ЗПСПК, според които когато земеделските земи са включени в капитала на дружество, за което е обявена процедура за приватизация или е включено в капитала на държавни и общински предприятия преобразувани по реда на закона,  възможността за възстановяване на собствеността на бивши земеделски земи е изключена, а  те се обезщетяват са акции или компенсационни бонове.

По разноските.

При този изход от делото ищците следва да бъдат осъден да заплатят на ответника сторените от него разноски по делото, като ищецът А.И.С. бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 325, а ищците Е.Д.Г., П.Н.П. и Р.Н.П. по 108,33лева, всеки един от тях.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от  А.И.С., ЕГН: **********, Е.Д.Г., ЕГН: **********, П.Н.П., ЕГН:********** и Р.Н.П., ЕГН: ********** срещу „Б.Т.К.“ EАД, ЕИК: ******отрицателни установителни искове по чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот № 012001, в с. Ч., местност „****“, целият с площ от 756 338кв.м., при граници: имот № 000018-полски път на СО, имот № 000017- други територии нестопански на СО, имот № 002001- наводнена нива на СО, имот № 03005- други нестопански територии, имот № 000011- полски път на СО, имот № 000053- напоителен канал на „Кремиковци“ АД.

ОСЪЖДА  А.И.С., ЕГН: ********** да заплати на „Б.Т.К.“ EАД, ЕИК: ******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 325лева.

ОСЪЖДА  Е.Д.Г., ЕГН: **********, П.Н.П., ЕГН:********** и Р.Н.П., ЕГН: ********** да заплатят на „Б.Т.К.“ EАД, ЕИК: ******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на по 108,33лева, всеки един от тях.

 

Решението е постановено при участието на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като третото лице- помагач на ищеца, както и при участието на  „П.“ ЕООД, ЕИК: ******, като третото лице- помагач на ответника.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                                     СЪДИЯ: