№ 42
гр. Велико Търново, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от Диана Василева Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600036 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искане на осъденото лице Т. Б. И., чрез
пълномощника му адв. Ж. Д. за възобновяване на наказателното
производство по внохд № 183/2023г. по описа на Габровски окръжен съд, на
основание чл. 422 ,ал.1, т.5 във вр.с чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.
В искането се сочи, че решението, с което е потвърдена
първоинстанционната присъда е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, при непълнота на доказателствата,
същата е изцяло необоснована и наложеното наказание е явно несправедливо.
По отношение на уважената част на гражданския иск се сочи, че същият е
недоказан, явява се прекомерно завишен и несправедлив. Сочи се, че на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, които са довели до ограничаване процесуалните
права на подсъдимия. След образуване на ДП наблюдаващият прокурор е дал
задължителни указания на разследващия полицай да бъдат разпитани по реда
на чл.223 от НПК определени свидетели, въпреки, че не били налице
1
предпоставките за това. В изпълнение на това пред РС-Троян били разпитани
посочените свидетели. Наблюдаващият прокурор е имал знанието, че
пострадалият от престъплението е син на Председателя на РС-Троян, което е
било предпоставка за отвод, който той не си е направил. Отвод не са си
направили и съдиите от РС- Троян, които са направили разпитите. Предвид,
че тези действия били опорочени, бил поискан отвод на прокурора и
водещите ДП, който бил уважен и делото изпратено в РП-Габрово. Тези
допуснати нарушения били отстраними с повторното им извършване.
На следващо място се сочи, че с опорочените процесуални действия от
страна на съда се е стигнало до неправилна оценка на фактите и
обстоятелствата по делото, които довели до неправилен и незаконосъобразен
съдебен акт. Съдът бил кредитирал само и единствено показанията на
свидетелите, разпитани пред съд, а другите, които не ползвали прокуратурата,
приел, че са противоречиви и не ги кредитира. Въпреки наличието на
безспорни доказателства, че спрямо пострадалото лице е било извършено
нападение от 6-7човека, които също са му нанесли удари, съдът приел, че
само и единствено от ударите на подсъдимия е била нанесена средната
телесна повреда. Съдът не се бил съобразил и с констатациите на съдебно-
медицинската експертиза, съгласно която „ с всеки един от ударите може да
бъде нанесена телесната повреда“.
Направено е искане за възобновяване на наказателното производство,
отмяна на решението на въззивния съд и постановената присъда и делото да
се върне за ново разглеждане. Направено е и алтернативно искане за
признаване подсъдимия за невинен и оправдаването му по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна
прокуратура оспорва искането. Счита, че закона е приложен правилно и че
при разглеждане на делото, както пред първоинстанционния съд, така и пред
въззивната инстанция не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Осъденото лице и защитника му адв. Д. поддържат искането за
възобновяване с наведените в него доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Молят същото да бъде уважено, като
се възобнови наказателното производство и делото се върне за ново
2
разглеждане.
Настоящият състав на АС- В.Търново, след като обсъди основанията,
изложени в искането на осъденото лице, взе предвид становището на
страните и след проверка на данните по внохд № 183/2023г. по описа на
Габровски окръжен съд, с решение по което е изменена присъда по нохд
№179/2021г. на РС- Габрово в гражданско- осъдителната й част и потвърдена
в наказателната й част, в рамките на правомощията си, намери за установено
следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство на
осъденото лице Т. Б. И. е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт,
попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Искането е направено от правоимащо лице и в установения срок по чл.421,
ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно, по
следните съображения:
С присъда № 29 от 04.05.2023г., постановена по нохд № 179/2021г. на
РС-Габрово подсъдимия Т. Б. И. от гр.Троян е признат за виновен в това, че
на 11.11.2018г. в гр.Троян, обл.Ловеч, чрез нанасяне на удари с юмрук в
областта на главата и челюстта, причинил на Н. В. Г. от гр.Троян средна
телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на челюстта, довело
до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от два месеца, като
на основание чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК е осъден на една година
лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
сумата от 15 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1700лв.- разноски по делото. В
останалата част искът е отхъвърлен като неоснователен и недоказан.
С присъдата съдът се е произнесъл по ДТ и разноските по делото.
По жалби на подсъдимия Т. И., подадена чрез защитника му адв. Ж. Д.
и от гражданския ищец и частен обвинител, срещу постановената присъда е
образувано Внохд № 183/23г. по описа на Габровски окръжен съд. С Решение
3
№ 83 от15.11.2023г. по същото дело въззивният съд е изменил присъдата в
гражданско- осъдителната й част, като е увеличил размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди с 10 000лв. В останалата й част
присъдата е потвърдена.
На първо място искането за възобновяване се основава на чл.422, ал.1,
т.5 от НПК, като се излагат съображения в подкрепа на заявено касационно
основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което е предвидено в закона като
основание за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите,
посочени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
При преценка за наличието на това основание следва да се отчете, че
възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на
влязла в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта
на производството е да установи наличието на предвидените в закона
основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила
съдебен акт. Такива основания, с оглед на направеното оплакване, биха били
допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила
във връзка с доказателствената дейност на съдилищата, които да са се
отразили съществено на процесуалните права на страните и които пороци да
поставят под съмнение законосъобразността на постановения съдебен акт.
Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се
констатират по настоящото дело.
Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, развито във връзка с допуснати такива в хода на досъдебното
производство, съдът намира за неоснователно. Не се споделят доводите в
искането, че неправилно са приети като годни доказателствени средства
разпитите на свидетелите в хода на ДП, проведени по реда на чл.223 от НПК.
Разпитът пред съдия в досъдебната фаза на процеса е един от способите за
закрепване на гласни доказателствени средства в лимитативно посочения ред
и условия в закона. Процесуалното действие разпит по този ред се извършва
по преценка на разследващият орган пред съдия, а не от съда. Делото не се
предоставя на съдията и той не води и не контролира разпита в неговата
съдържателна част, т.е. няма право на преценка нито по фактите на
обвинението, нито относно въпросите, които ще се поставят на разпитвания
4
от водещия разследването. Функцията на съдията, при извършване на това
процесуално действие е да следи за законосъобразното провеждане на разпита
и приложението на съответните разпоредби на НПК. Това пряко е свързано с
възможността показанията на свидетеля при разпита му пред съдия в ДП да
бъдат прочетени в хода на съдебното следствие и подсигурява спазване на
принципа на равнопоставеност на страните в процеса в първоначалната му
фаза. Именно поради това в чл.29 от НПК не се съдържа основание за
отвеждане от състава на съда, който разглежда делото, на съдия пред който е
проведено това процесуално действие. Следва да се посочи и, че нормата на
чл.29 от НПК е относима към състава на съда в съдебното производство. С
оглед на това, дори и съдиите, пред които са били проведени разпитите на
свидетели, да са имали знанието, че пострадал от престъплението е сина на
Председателя на съда, то не е било налице основание, те да се отвеждат от
провеждането на това процесуално- следствено действие. Освен това от
показанията на разпитаните свидетели не се установява да е допуснато
нарушение и съответния съдия не само да е присъствал, но и сам да е
провеждал разпит, на който да е било от тях, както и да е допуснал разпитите
да се проведат не по установения в НПК ред. Наред с това следва да се
посочи, че всички свидетели са разпитани при условията на публичен процес.
С оглед на това, че свидетелите са заявили, че не си спомнят точно събитията
от процесната дата, показанията им от ДП са били приобщени по делото по
съответния процесуален ред, като всички те са заявили категорично, че
поддържат депозираните от тях показания.
На следващо място се сочи, че с опорочените процесуални действия от
страна съда, се стига и до неправилна оценка на фактите и обстоятелствата по
делото, направена от решаващите съдилища. Следва да бъде отбелязано, че в
производството по възобновяване на наказателно дело за съда не съществува
възможност нито да контролира, нито да подменя вътрешното убеждение на
инстанционните съдилища, а може да провери само дали то е
законосъобразно формирано. Не е допустимо също да се проверява
обосноваността на съдебния акт, защото фактическата необоснованост не е
самостоятелно касационно основание. Проверката в това производство, при
наведените в искането оплаквания във връзка с доказателствената дейност на
съдилищата, се ограничава до спазване на процесуалните правила за събиране
и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и
5
изпълнението на задължението за обективно, пълно и всестранно изясняване
обстоятелствата по делото.
Извършвайки тази преценка, настоящият съдебен състав намира, че не
могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания във връзка с
кредитирането на доказателствата и тяхната оценка. Доказателствената
дейност на инстанциите по същество не сочи на пороци при събиране,
проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Първоинстанционния съд е събрал относимите и допустими доказателства,
като анализа им е позволил формирането на правилни изводи по фактите.
Инстанционните съдилища не са игнорирали или превратно тълкували
доказателствените източници. Твърдението в искането, че съдът се е позовал
само и единствено на показанията на свидетелите, които обслужвали
обвинителната теза, а тези които не ползвали същата приел за противоречиви
и не ги е кредитирал, не почива на установените фактически обстоятелства по
делото. В основата на фактическите изводи на решаващите съдебни
инстанции са поставени гласните доказателства по делото, като съдилищата
не са констатирали противоречия в показанията на свидетелите, относими
към основния факт, а именно нанесените от подсъдимия удари в областта на
лицето на пострадалия и причинената му именно в резултат на тези удари
средна телесна повреда. Показанията на свидетелите са проверени чрез
съпоставянето им с други доказателства по делото. Съпоставени са и със
заключението на съдебно- медицинската експертиза, в което е описан точно
механизма на причиняване на телесното увреждане.
Не се наблюдават релевираните от осъденото лице доказателствени
дефицити, тъй като и събраните доказателства по делото позволяват да се
съставят най- пълноценно изводите по същото. Доказателствата по делото,
позволили на съдилищата да се съставят изводите по фактите, се отличават с
висока степен на съдържателност, направено е достатъчно да се съберат и
защитни и обвинителни такива, всички са съпоставени помежду си и са
проверени и целият им обем. Самият подсъдим и защитника му при
приключване на съдебното следствие са заявили, че делото е изяснено от
фактическа страна и че нямат други искания по доказателствата. Такова
искане не е било направено и при разглеждане на делото пред въззивната
инстанция, като същото е било образувано именно по тяхна жалба.
6
Неоснователен е и довода в искането за допуснато нарушение на
материалния закон. Спрямо установените правно значими факти,
материалният закон е приложен правилно, както от първоинстанционния съд,
така и от въззивната инстанция, която е потвърдила присъдата в
наказателната чат. Правилно е прието от инстанционните съдилища, че Т. И.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129,
ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
В искането се навежда и довод за явна несправедливост на наложеното
наказание. Макар и същото да не е конкретизирано, то съдът намира, че
следва да бъде разгледано в настоящото производство.
Съдът намира довода за неоснователен. Инстанционните съдилища, при
своето произнасяне, са отчели в пълнота всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността на осъденото лице обстоятелства, като въз основа на тях
правилно и обосновано са приели, че наложеното при превес на
смекчаващите обстоятелства наказание от една година лишаване от свобода
отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е
справедливо определено. Настоящият съдебен състав, с оглед данните по
делото, намира, че не са налице основания, които налагат намаляване размера
на наказанието лишаване от свобода. Правилно съдът е приложил и института
на „условното осъждане“, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът намира за неоснователни и доводите за нарушение на закона по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК досежно гражданско- осъдителната част на
въззивното решение и първоинстанционната присъда. Увреждането на
пострадалия, претърпените от него болки и страдания, времето на
възстановяване са установени от съдилищата въз основа на събраните по
делото доказателства. Съдилищата са се съобразили с тях при преценяване
размера на обезщетението, както и с изискванията на чл.52 от ЗЗД за
справедливото им възмездяване. Не са налице обстоятелства, които да
налагат намаляване на присъденото от първата инстанция и увеличено с
решението на възззвиния съд обезщетение, поради и което и искането в тази
част като неоснователно следва да се остави без уважение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
7
искането за възобновяване на наказателното производство по делото за
неоснователно, поради което и на основание чл.426 във вр.с чл.354, ал.1, т.1
от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Б. И. от
гр.Троян, подадено чрез пълномощника му адвокат Ж. Д. за възобновяване
на ВНОХД №183/23г. на Окръжен съд-Габрово и НОХД № 179/2021г.на
Габровски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8