Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 17.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на седeмнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5699 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът Застрахователна компания
„Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова
Масларова – Гъркова и Павел Валериев Димитров, твърди, че на 10.12.2018г. около
7.20 часа, на КПП – Дунав мост към Република България, водачът М.И.Н. при
управление на собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с
рег.№ Р 3644 КВ, реализирал ПТП, като навлязъл в несигнализирано и
необезопасено препятствие на пътното платно – дупка, в резултат, на което, на
автомобила са били причинени материални щети – увредени предна лява и задна
лява гуми Dunlop Winter Sport 205/55/16. Настъпилото пътнотранспортно
произшествие било посетено от органите на полицията, които съставили Протокол
за ПТП № 1688678/10.12.2018г. на ОД на МВР – гр.Русе. Към датата на събитието
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ Р 3644 КВ, собственост
на М.И.Н. е застрахован по застраховка „Каско” в ищцовото застрахователно
дружество със застрахователна полица № 93001810015894 със срок на валидност от
24.02.2018г. до 23.02.2019г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие,
пред ЗК „Лев Инс” АД е образувана щета № 0017-1261-18-416563. При извършения
оглед на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ Р 3644 КВ са
констатирани увреждания по гума предна лява Dunlop Winter Sport 205/55/16 – 70%
и гума задна лява Dunlop Winter Sport 205/55/16 – 70%. В съотвествие с
установените като вид и степен щети е определено застрахователно обезщетение на
увреденото МПС в размер на 226.64 лева, която парична сума е била заплатена на
собственика на автомобила М.Н. с платежно нареждане № *********/17.12.2018г.
Твърди, че съгласно разпоредбите на българското законодателство – чл.30 от
Закона за пътищата и чл.48, т.1, б.”а” от Правилника за прилагане на същия,
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват
и са задължение на Агенция „Пътна инфраструктура”. Предвид обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило на пътен участък, който е част от републиканската
пътна мрежа и Агенция „Пътна инфраструктура” не е изпълнила задължението си да
поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин този пътен участък или укаже,
че е налице препятствие и неравност на пътя, то тя следва да понесе
отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с
виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му. Съгласно
чл.410, ал.1 от КЗ ищецът в качеството си на застраховател и изплатил
застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил и е встъпил
в правата на застрахования собственик да предяви претенцията си срещу виновния
за настъпилото ПТП. С писмо, с изх.№ L – 375/06.02.2019г. ответникът бил
поканен от ищеца да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, което
той до момента не е сторил, като с писмо изх.№ 53-00-214/21.02.2019г. Агенция
„Пътна инфраструктура” е уведомила ЗК „Лев Инс” АД, че регресната му претенция
е неоснователна. За изплатеното застрахователно обезщетение, ликвидационните
разходи и лихвата за забава върху главницата, ищецът подал заявление по чл.410
от ГПК въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 19412/2020г. по описа на
Районен съд – гр.София, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК ответникът подал възражение за недължимост на
сумите по нея и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Агенция „Пътна инфраструктура”, че му дължи сумата от 226.64 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за
виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Туран” с рег.№ Р 3644 КВ, собственост на М.И.Н. при ПТП на 10.12.2018г. при
движение по републикански път на КПП – Дунав мост към Република България;
сумата от 10.00 лева, представляваща направените ликвидационни разходи по щета
№ 0017-1261-18-416563 и сумата от 24.12 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 236.64 лева за периода 22.02.2019г. до 21.05.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 22.05.2020г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 19412/2020г. по описа на Районен съд – гр.София. Претендира и
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
Ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Македония” №
3, представлявана от инж.Георги Терзийски, оспорва изцяло предявения иск.
Твърди, че не е доказано твърдяното ПТП от 10.12.2018г., къде се е случило то,
както и че са налице щети по превозното сродство в резултат на такова и то
поради виновно поведение на Агенция „Пътна инфраструктура”. Оспорва и механизма
на твърдяното ПТП и че е налице причинно-следствена връзка между такова и
щетите по автомобила. Няма и доказателства за мястото на настъпване на
произшествието и че това е било на републикански път. Дори и да е настъпило
такова ПТП, твърди, че то е по вина изцяло на водача на автомобила, който не се
е съобразил с атмосферните и пътни условия, като е управлявал автомобила с
несъобразена скорост, с което е нарушил правилата на ЗДвП. Прави и възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила по същите
съображения за нарушение на чл.20 от ЗДвП и претендира обезщетението за вреди да
бъде намалено. Твърди и че е налице договор за възлагане на обществена поръчка
№ РД-37-45/26.11.2014г. по ТРП и ЗП, сключен между Агенция „Пътна
инфраструктура” като възложител и Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014” –
като изпълнител, по силата на който първия предоставил на втория извършване на
дейности по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на
Областно управление Русе. Срокът на договора е бил договорен на 48 месеца,
считано от 01.12.2014г., като в чл.33 от същия е било уговорено, че при
причиняване на ПТП и/или възникване щета, в резултат на неизпълнение или на
некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на договора,
то изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за
причинените вреди. Твърди и, че собственици на Консорциум „Пътно поддържане
Русе 2014” са „Хидрострой” АД и „Пътинженеринг” АД и ако се докаже твърдяното
от ищеца ПТП, начина, мястото и механизна, по който то е настъпило, за
евентуално причинени имуществени вреди по лизинговия автомобил, отговорност
следва да се търси не от него, а от фирмата изпълнител на основание чл.33 от
цитирания договор за възлагане на обществена поръчка.
Третото лице, подпомагащо
ответника – „Хидрострой” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Средец, бул.”Евлоги и Христо Георгиеви” № 117, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Николай Пашов, не взема становище по иска.
Третото лице, подпомагащо
ответника – „Пътинженеринг” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Олимпи Панов” № 14, Комплекс „Евас”, вх.Б, ет.4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Емил Кирчев и Валентин Върбанов,
оспорва иска по същите съображения изложени от ответника по делото. Твърди и че
е изпълнил задълженията си произтичащи от договор за възлагане на обществена
поръчка № ДС 1/2014г., за което на възложителя са изготвени отчети за
извършените видове работа и гаранционни протоколи.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2018г. около 7.20 часа,
на КПП – Дунав мост към Република България, водачът М.И.Н. при управление на
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ Р 3644
КВ, реализирал ПТП, като навлязъл в несигнализирано и необезопасено препятствие
на лявото пътното платно – дупка, в резултат, на което, на автомобила са били
причинени материални щети – увредени предна лява и задна лява гуми Dunlop Winter Sport
205/55/16. Настъпилото пътнотранспортно произшествие било посетено от органите
на полицията, които съставили Протокол за ПТП № 1688678/10.12.2018г. на ОД на МВР
– гр.Русе. Към протокола е бил изготвен и снимков материал /л.54-56 от делото/
на дупката на пътното платно, нейното местонахождение, автомобила и спуканите
му предна лява и задна лява гуми.
Към датата на събитието лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ Р 3644 КВ, собственост на М.И.Н.
е застрахован по застраховка „Каско” в ищцовото
застрахователно дружество със застрахователна полица № 93001810015894 със срок
на валидност от 24.02.2018г. до 23.02.2019г. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс” АД е
образувана щета № 0017-1261-18-416563. При извършения оглед на лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ Р 3644 КВ са констатирани увреждания
по гума предна лява Dunlop Winter
Sport 205/55/16 – 70% и гума задна лява Dunlop Winter Sport
205/55/16 – 70%. В съотвествие с установените като
вид и степен щети е било определено застрахователно обезщетение на увреденото
МПС в размер на 226.64 лева, която парична сума е била заплатена на собственика
на автомобила М.Н. с платежно нареждане № *********/17.12.2018г.
С писмо, с изх.№ L –
375/06.02.2019г. ответникът бил поканен от ищеца да възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение, което той до момента не е сторил, като с писмо изх.№
53-00-214/21.02.2019г. Агенция „Пътна инфраструктура” е уведомила ЗК „Лев Инс” АД, че регресната му претенция е неоснователна.
За изплатеното застрахователно
обезщетение, ликвидационните разходи и лихвата за забава върху главницата,
ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 19412/2020г. по описа на Районен съд – гр.София, но срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
ответникът подал възражение за недължимост на сумите по нея и указано на ищеца
да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.
С договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-37-45/26.11.2014г. по ТРП и ЗП, сключен между Агенция
„Пътна инфраструктура” като възложител и Консорциум „Пътно поддържане Русе
2014” собственици на което са „Хидрострой” АД и „Пътинженеринг” АД – като изпълнител, по силата на който
първия предоставил на втория извършване на дейности по поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
републиканските пътища на територията на Областно управление Русе. Срокът на
договора е бил договорен на 48 месеца, считано от 01.12.2014г., като в чл.33 от
същия е било уговорено, че при причиняване на ПТП и/или възникване щета, в
резултат на неизпълнение или на некачествено изпълнение предмета на договора,
както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се
спазват при изпълнение на договора, то изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди. С допълнително споразумение от
30.11.2018г. към договора бил удължен срока за изпълнение на договора с още 48
месеца. Към договора за представени месечни задания за извършване на дейностите
по договора от възложителя, отчети за извършените работи от изпълнителя и
гаранционни протоколи.
Видно от молба от 12.10.2020г.
на ответника с приложена към нея снимка, процесният участък, където е настъпило
ПТП е сигнализиран чрез нарочни пътни знаци: 1. Забранено движението със
скорост, по-висока от означената – 40 км/ч.; 2. В27 – Забранен престоят и
паркирането и 3. В24 – Забранено е изпреварването на моторни превозни средства,
с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош.
По делото не се спори, че републикански
път I-2 /Дунав
мост/ към Република България е път от републиканската пътна мрежа, като
съгласно чл.30 от Закона за пътищата и чл.48, т.1, б.”а” от Правилника за
прилагане на същия, изграждането, ремонтът и поддържането на този път се
осъществява и е задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В показанията си свидетеля М.И.Н.,
обяснява, че на 10.12.2018г. около 7.20 часа се прибирал от гр.Букурещ,
Република Румъния, и на Дунав мост към Република България в българската му част
при спускане надолу, на около 100-на метра преди колоните, преминал през дупка
на пътното платно, която не видял, но усетил от удара на гумите на автомобила,
тъй като гледал напред, защото имало колона с автомобили. Пътната настилка била
мокра, имало отблясъци, но дупката не била обозначена или обезопасена по
никакъв начин, а той се движел с около 40 км/ч., колкото било и обозначението
за този пътен участък. Двете гуми от лявата му част били спукани, като същите
били зимни, марка Dunlop Winter
Sport 205/55/16. Огледал и на място дупката, пред
която преминал. При снадките на Дунав мост от
преминаващите тирове асфалтът се бил изронил и тя била с остри ръбове.
В показанията си свидетеля Д. Б.
Й. твърди, че към датата на
произшествието 10.12.2018г. работел на длъжност „главен специалист“ в отдел
„Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Агенция „Пътна инфраструктура“.
Българската част от Дунав мост се поддържала от ответната Агенция. На моста има
монтирани знаци, които са „забранено изпреварването“, 40 км/ч. ограничение на
скоростта и „спирането забранено“. Тези знаци са както в българската територия
на моста, така и в румънската част ги има същите. През м.април 2018г. били
изкърпили моста машинно от фирмата изпълнител съгласно даденото от Агенцията
задание, като изкърпвали дупки, а в документите към заданието било записано
1 146 кв.м., а това означавало големи дупки. Към 10.12.2018г. имали зимно
поддържане и при условията на същото при аварийни ситуации маже да има
изкърпване на асфалта със студена асфалтова смес. Към тази дата по техните
документи нямали получени сигнали за някакви нарушения на съоръжението.
Получавали сигнали и от телефон 112, както и от ГД „Гранична полиция“ и те отреагирвали в дадената ситуация. ГД „Гранична полиция“
извършвали обходи по самото съоръжение като държавна граница и ако има нещо
забелязано от тяхна страна, те винаги се обаждали, при което представители на
фирмата веднага отивали да отстранят проблема. Към 10.12.2018г. нямали получен
такъв сигнал. Следващото изкърпване на дупките по Дунав мост било направено
през пролетта на 2019г. и свидетелят е присъствал на същото. Като цяло нямал
спомен да е имало дупки при фугата, но е имало такива увреди, тъй като това
място е по-слабо. Ако е имало дупка, но на деня не може да се отстрани, поради метереологичната обстановка, то на другия ден или когато
времето позволява се отстранява.
Представени са 4 броя актове за
установяване на видове СМР – изкърпване на дупки на пътното платно по
републикански път I-2 /Дунав
мост/ през периода 26.04.2018г. до 02.05.2018г. с възложител Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр.София и изпълнител Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“
и извлечение от асфалтов дневник за същия период. За същите извършени дейности
са представени 7 броя схеми на изкърпванията, опис на
вложените количества асфалтобетон тип АС 12.5 изн.А
50/70 и гаранционен протокол към Сертификат № 73/април 2018г.
От
заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза, се
установява, че когато автомобил преминава през вдлъбнати неравности по пътната
настилка /дупки/ върху него действат вертикални ускорения. Те са пропорционални
на дълбочината и отвестната форма на вертикалните стени на неравността. По
време на това движение се получават два удара върху колелото на автомобила - първият
е във вертикално направление поради пропадане на колелото, а вторият в косо
хоризонтално направление от удара на гумата в насрещния ръб на неравността. Големината
на първия удар е по-малка от тази на втория, защото скоростта на пропадане на
колелото поради неголямата дълбочина на неравността е ниска /няколко пъти
по-ниска от скоростта на движение на автомобила/. Вторият удар в насрещния ръб
е със скоростта на движение на автомобила. Ударната сила в този случай зависи
освен от скоростта на автомобила и от дълбочината на неравността. При
преминаване през неравност в резултат на действието на ударна сила джантата
притиска гумата към отсрещния ръб. При попадане на колелото във вдлъбнатата
неравност /дупка/, в резултат на ударното въдействие налягането в гумата спада
в два случая: разкъсване на гумата по борда и бързо спадане на налягането и/или
повреждане на джантата без разкъсване на гумата и като последица спадане на
налягането. В Протокола за ПТП № 1688678/10.12.2018г., приложен в делото е
записано, че лек автомобил „Фолгсваген Туран” с рег.№ Р 3644 КВ е преминал през
несигнализирано препятствие на платното за движение /дупка/. В същия протокол е
посочено, че при произшествието са увредени леви гуми и джанти. Начертана е
схема на произшествието и са направени снимки на увредените гуми и на
препятствието. В уведомлението за застрахователно събитие от 10.12.2018г.
написано от М.Н. е посочено, че при движение от Румъния към България, на Дунав
мост при намалена видимост /мъгла/ е попаднал в необезопасено препятствие
/дупка/, при което са увредени леви гуми и джанти. В съдебното заседание на
13.10.2021г. М.Н. е обяснил: „ ... През 2018г. на прибиране от Букурещ на Дунав
мост в българската му част преминах през една дупка ... пътната настилка беше мокра,
имаше отблясъци и спуках две гуми от едната страна ... С ниска скорост
преминах. Дупката беше широка поне метър, дълга около 30-40 см. и дълбока около
7-8 см. Произшествието се случи през тъмната част на денонощието. Мястото не
беше осветено ... движих се с около 40 км/ч. Не видях дупката, усетих я тъй
като гледах напред, защото имаше колона с автомобили. Тази дупка не беше
обозначена ...”. Тези доказателства сочат какъв е бил механизмът на настъпване
на процесното ПТП. Налице е причинно-следствена връзка между описаното в
протокола на оглед на ПТП, уведомлението за застрахователно събитие,
разказаното от М.Н. в съдебното заседание и настъпилите щети по процесния
автомобил. Стойността на щетите нанесени на лек автомобил „Фолксваген Туран” с
рег.№ Р 3644 КВ, определена по пазарни цени към декември 2018г. е 234.63 лева.
Възможно е и разходите да бъдат по-високи от изчислените в зависимост от
търговеца, от който ще се купят гумите. Стойността на обичайните ликвидационни
разноски – за оглед и експертиза към момента на настъпване на ПТП са в рамките
на 10.00 – 20.00 лева.
По делото не
се спори, че лихвата за забава върху главницата от 236.64 лева за периода
22.02.2019г. до 21.05.2020г. възлиза в размер на 24.12 лева.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема за доказано от
показанията на свидетелят М.И.Н., съставения Протокол за ПТП №
1688678/10.12.2018г. на ОД на МВР – гр.Русе и снимковият материал към него, че на 10.12.2018г.
около 7.20 часа, на КПП – Дунав мост към Република България, водачът М.И.Н. при
управление на собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с
рег.№ Р 3644 КВ, реализирал ПТП, е преминал през несигнализирано и
необезопасено препятствие на лявото пътното платно – дупка, в резултат, на
което, на автомобила са били причинени материални щети – увредени предна лява и
задна лява гуми Dunlop Winter
Sport 205/55/16. Механизмът и начина на получаване увреждането на гумите
са подробно описани от вещото лице по авто-техническата
експертиза. Неоснователно е възражението на ответника и третото лице, което го
подпомага, че този свидетел бил заинтересуван от изхода на делото, поради което
показанията му не следва да се ценят. Този свидетел няма никаква
заинтересуваност от изхода на настоящото съдебно производство, тъй като спора
по настоящото дело е чужд за неговата имуществена и правна сфера. Свидетелят,
като собственик на автомобила е получил дължимото му се застрахователно
обезщетение и какво ще бъде развитието и решаването на настоящия правен спор е
без никакво значение за него. Съдът изцяло цени показанията му, тъй като те са
непосредствени и се подкрепят изцяло от съставения Протокол за ПТП № 1688678/10.12.2018г. на ОД на МВР –
гр.Русе и снимковият материал към него и авто-техническата
експертиза относно механизма и начина на увреждане на гумите, както и вида на
самото увреждане. От показанията му съдът намира за доказани фактите относно
начина и мястото на получаване спукването на гумите. Показанията му са
допустими и достатъчни за установяването на тези факти, тъй като съгласно ЗДвП
водачите на ППС нямат никакво задължение да индивидуализират точно мястото,
където е настъпило увреждането, тогава когато, както и в настоящия случай при
движение по републикански път е настъпило увреждане на ходова част на
автомобила в резултат на преминаване на превозното средство през дупка на
пътното платно. Такова произшествие се явява пътно транспортно такова, но то не
се посещава от Пътна полиция, защото няма пострадали хора по него или
значителни материални вреди. Водачите при такива произшествия нямат
задължението да спрат, да изчакват органи на Полицията, да им се съставят
протоколи, в които да се посочват размери, дълбочина или характеристики на
неравността или да се изследват такива от участниците в произшествието. В
случая обаче произшествието е било посетено от полицейските органи и те са
изготвили Констативен протокол за ПТП и снимков материал на дупката и
увреденото МПС. От автотехническата експертиза по делото съдът намира, че е
доказано и по категоричен начин, че това увреждане на гумите на автомобила е в
пряка и причинно следствена връзка от преминаването му през дупка на пътно
платно. Действително за изкърпване на такива дупки е представен актове и отчет за
м.април и май 2018г. на републикански път I-2 /Дунав мост/ към Република
България за извършено изкърпване на единични дупки. От тях обаче не е видно
нито местонахождението на процесните дупки. След като свидетелят е категоричен,
че на 10.12.2018г. автомобилът е преминал през дупка на платното за движение и
той е усетил преминаването през нея, а и размера и наличието на дупката е виден
от снимковия материал към полицейския протокол за ПТП, този механизъм на
спукването на гумите се потвърждава от авто-техническата експертиза, то
очевидно е че към датата на произшествието тази дупка не е била изкърпена.
Същата не е била обозначена или сигнализирана по никакъв начин, за да информира
водачите на МПС-ва за наличието на такова препятствие
на пътното платно. Неоснователно е и възражението, че автомобилът е бил
управляван над ограничението за скоростта от 40 км.ч. Категорични данни за това
по делото няма. От показанията на свидетеля М.Н. обаче е видно, че това
ограничения на скоростта му е известно, тъй като от 20 години се движи по този
маршрут, а и е нямало как да се движи с по-висока скорост, тъй като пред него е
имало колона с други автомобили. Следва да се отбележи и че по-висока скорост би довела
само до намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния
резултат, което съдът в случая не възприема, а не и до изключване отговорността
на ответника. От авто-техническата експертиза е видно,
че за да се стигне до това увреждане на процесната гума скоростта на автомобила
е било достатъчно да е около 40 км.ч. Т.е. дори и въведеното ограничение от 60
км.ч. за движение на превозните средства не е отговаряло на състоянието на
пътя.
Към датата на събитието лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ Р 3644 КВ, собственост на М.И.Н.
е застрахован по застраховка „Каско” в ищцовото
застрахователно дружество със застрахователна полица № 93001810015894 със срок
на валидност от 24.02.2018г. до 23.02.2019г. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс” АД е
образувана щета № 0017-1261-18-416563. При извършения оглед на лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ Р 3644 КВ са констатирани увреждания
по гума предна лява Dunlop Winter
Sport 205/55/16 – 70% и гума задна лява Dunlop Winter Sport
205/55/16 – 70%. В съотвествие с установените като
вид и степен щети е било определено застрахователно обезщетение на увреденото
МПС в размер на 226.64 лева, която парична сума е била заплатена на собственика
на автомобила М.Н. с платежно нареждане № *********/17.12.2018г. Тази парична
сума отговоря и на заключението на авто-техническата експертиза относно размера
на вредите. Предвид направеното плащане от застрахователя съгласно разпоредбата на
чл.213 от КЗ, ищецът встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителя
на вреда на застраховано имущество. Встъпвайки в правата на застрахованото
лице, застрахователя става субект на правата на последния и съответно следва да
търпи всички възражения, които могат да се направят против застрахованото лице
във връзка с настъпването на застрахователното събитие.
По делото не се спори, че републикански
път I-2 /Дунав
мост/ към Република България е път от републиканската пътна мрежа, като
съгласно чл.30 от Закона за пътищата и чл.48, т.1, б.”а” от Правилника за
прилагане на същия, изграждането, ремонтът и поддържането на този път се
осъществява и е задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“. Доколкото
процесното ПТП е реализирано поради неизпълнението на цитираните по-горе
законови задължения от служителите на ответника и на основание чл.213 от КЗ във
вр.с чл.49 от ЗЗД, причинителя на вредата по застрахования автомобил се явява
последния и ищецът е встъпил в правата на увредения срещу него. Поради това съдът намира, че
по делото е доказан факта, че ответникът следва да отговаря за изплатените от
застрахователя вреди на автомобила на застрахования, поради
неизпълнение от страна на служители Агенция „Пътна инфраструктура“ – да
поддържат и ремонтират процесния път в нормално за движение състояние. Поради
това съдът намира, че искът е доказан по своето правно основание, както и по
размер и ответникът дължи на ищеца обезщетение за виновно причинени имуществени
вреди на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ Р 3644 КВ,
собственост на М.И.Н. при ПТП на 10.12.2018г. при движение по републикански път
на КПП – Дунав мост към Република България, както и сумата от 10.00 лева, представляваща
направените ликвидационни разходи по щета № 0017-1261-18-416563. По тази
причина и предявения иск за главницата и ликвидационните разноски следва да се
уважи изцяло. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на
заповедта за изпълнение на парично задължение – 22.05.2020г. до окончателното й
изплащане. Съдът намира за доказано и че ответникът дължи на ищеца и сумата от
24.12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 236.64 лева за
периода 22.02.2019г., когато е изтекъл срока за доброволно изпълнение съгласно
регресната покана, до 21.05.2020г. – датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид гореизложеното
предявеният положителен установителен иск се явява изцяло доказан както по
своето правно основание, така и по размер, поради което следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на Агенция „Пътна
инфраструктура”, че дължи на Застрахователна компания „Лев Инс“
АД сумата от 226.64 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско” за виновно причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ Р
3644 КВ, собственост на М.И.Н. при ПТП на 10.12.2018г. при движение по
републикански път на КПП – Дунав мост към Република България; сумата от 10.00
лева, представляваща направените ликвидационни разходи по щета № 0017-1261-18-416563
и сумата от 24.12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
236.64 лева за периода 22.02.2019г. до 21.05.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
– 22.05.2020г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 19412/2020г. по описа на
Районен съд – гр.София.
По отношение участието на
третите лица, подпомагащи ответника в настоящото съдебно производство, съдът
намира за установено следното: Действително с договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-37-45/26.11.2014г. и допълнително споразумение от
30.11.2018г. към него, Агенция „Пътна инфраструктура“ възложила на Консорциум
„Пътно поддържане Русе 2014“, състоящо се от „Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“
АД да извърши дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на територията на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление Русе. Към
договора за представени месечни задания за извършване на дейностите по договора
от възложителя, отчети за извършените работи от изпълнителяи гаранционни протоколи.
Съгласно представените актове, схеми и отчети за м.април-май 2018г. на републикански
път I-2 /Дунав
мост/ към Република България е било извършено изкърпване на единични дупки.
Тези факти обаче не изключват отговорността на ответника в настоящото съдебно
производство по предявения срещу него регресен иск /в случая иск по чл.422 от ГПК/. Ако се твърди, че има неизпълнение на договорни задължения от страна
третите лица, довели до процесното увреждане на гумата, то това са облигационни
правоотношения между ответника и третите лица, които не са предмет на делото.
Това не изключва горецитираната отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“
за неизпълнение на законово вменени му задължения по поддържането и ремонта на
републиканските пътища, спрямо ищцовото дружество.
Предвид уважаването на иска и
съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. На
ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
заповедното производство разноски – ч.гр.дело № 19412/2020г. по описа на Районен
съд – гр.София в
размер на 75.00 лева – заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 295.00
– заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на вещо
лице и разноски за свидетел, както и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на
третото лице помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран така и на основание
чл.422 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Агенция „Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.”Македония” № 3, ЕИК *********, представлявана от Георги
Терзийски, че дължи на Застрахователна компания „Лев Инс” АД със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова и
Павел Валериев Димитров, че дължи сумата от 226.64 лева /двеста двадесет и шест
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ Р 3644 КВ, собственост
на М.И.Н. при ПТП на 10.12.2018г. при движение по републикански път на КПП –
Дунав мост към Република България; сумата от 10.00 лева, представляваща
направените ликвидационни разходи по щета № 0017-1261-18-416563 и сумата от
24.12 лева /двадесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща лихва
за забава върху главницата от 236.64 лева за периода 22.02.2019г. до
21.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2020г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 19412/2020г. по описа на
Районен съд – гр.София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Македония” №
3, ЕИК *********, представлявана от Георги Терзийски, да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев
Димитров, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева – направени по заповедното
производство - ч.гр.дело № 19412/2020г. по описа на Районен съд – гр.София,
разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Македония” №
3, ЕИК *********, представлявана от Георги Терзийски, да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев
Димитров, сумата от 295.00 /двеста деветдесет и пет/ лева – направени по
настоящото производство разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трети лица, подпомагащи ответника Агенция „Пътна инфраструктура”,
ЕИК ********* - „Хидрострой” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Средец, бул.”Евлоги и Христо Георгиеви” № 117, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Николай Пашов и „Пътинженеринг” АД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Олимпи Панов” № 14, Комплекс
„Евас”, вх.Б, ет.4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
Емил Кирчев и Валентин Върбанов.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: