Решение по дело №803/2017 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 367
Дата: 25 април 2017 г. (в сила от 25 октомври 2017 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20175530100803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  ……                          25.04.2017 година                    град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На единадесети април                                       2017 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: А.В.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело № 803 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск за увеличаване на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК.

Ищцата Г.Г.М. твърди в исковата си молба, че ответникът Г.Й.К. е баща на малолетното дете С.Г.К.. Твърди също, че с решение по гр.дело №4592/2015г. по описа на PC Стара Загора, е прекратен брака между страните, родителските права по отношение на детето С. са предоставени на майката, а ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 100лв., считано от 12.09.2015г.

Заявява, че от тогава до днес са се променили чувствително обстоятелствата, при които била постановена издръжката; променили се икономическите условия и тази сума е крайно недостатъчна за отглеждането на дъщеря им.  Заявява също, че в момента тя е ученичка във втори клас на СОУ „Максим Горки" гр.Стара Загора. За започването на училище било необходимо закупуването на униформа и помагала; детето посещавало стола в училището срещу заплащане, тъй като е целодневно обучение; посещавало също школа по чужди езици и тренировки по плуване; участвало в състезания по плуване и било картотекиран състезател, като се явявало на множество национални и международни състезания, където заемало призови места. Ищцата сочи, че това е свързано с разходи по пътуване, настаняване и участие, които поема тя, а ответникът освен дължимата месечна издръжка не давал допълнителни средства. Ищцата твърди, че с увеличаване възрастта на детето, нараствали и негови нужди, а тя с доходите си не е в състояние да покрие всички разходи на детето и е принудена да разчита на помощта на майка си.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, вместо досегашната от 100 лева, която да е платима до 5-то число от месеца, считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на същата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Г.Й.К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявения иск за увеличение на присъдената издръжка. Счита, че от определяне на издръжката по гр. дело №4592/2015г. на РС Ст.Загора е изминал период от около година и половина, през който период няма трайно и съществено изменение на обстоятелствата, което да обоснове увеличение на издръжката в претендирания размер /един път и половина/, а освен това този размер е непосилен за ответника, предвид неговите материални възможности. Ответникът счита също, че претендирания размер от 250 лева е висок с оглед реалните нужди на детето, които произтичат от обикновените условия на живот; част от посочените в исковата молба разходи за детето /за униформа/, не са ежемесечни; учебниците на учениците в началния курс са безплатни, а необходимите тетрадки и пособия също не се закупуват ежемесечно.

Ответникът заявява, че има задължение и към друго дете - А. Г.К., на 17 години. Уточнява, че предвид по-големите потребности, с оглед възрастта й, степента на образование и предстоящо обучение, което изисква допълнителна платена подготовка, заплаща на А. Каракашева като месечна издръжка 280 лева - 200 лева чрез превод по сметка и 20 лева седмично за уроци по математика и механика, необходими за подготовката й за кандидатстудентски изпити.

Твърди, че работи в Държавна агенция „Технически операции" и получава средно месечен брутен доход 1353.20 лева. Съобразно възможностите си и предвид задължението за издръжка към по-голямата си дъщеря, има възможност да заплаща месечна издръжка на малолетното дете С. в размер на 150 лева, в какъвто смисъл има готовност за постигане на споразумение по делото. Счита, че този размер от цялостната издръжка на С. е достатъчен за покриване на разходите, които са необходими за нея с оглед възрастта й, обучението й в училище и извънучебните форми, в които участва.

Счита също, че критерият за възможностите на родителите да дават издръжка на децата си следва да се прилага и по отношение на двамата родители, а не само на осъдения да заплаща издръжка и моли да се отчете, че ищцата не използва притежаваната от нея квалификация, за да получава по-високи доходи, което не е оправдано.

Моли съда да постанови решение, с което да определи ежемесечна издръжка за детето в размер на 150 лева и отхвърлите иска до претендирания с исковата молба размер като неоснователен.

Дирекция “Социално подпомагане” Ст.Загора, редовно призована, не изпраща представител. Представя по делото социален доклад.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото дубликат на удостоверение за раждане от ***г. се установява, че ответника е баща на детето С.Г.К., родена на ***г.

От приложеното към настоящото дело гр.дело №4592/2015г.  на СтРС се установява, че с влязло в сила решение е прекратен гражданския брак между Г.Г.М. и Г.Й.К., упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете С. е предоставено на майката, а баща е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100лв., считано от 12.09.2015г.

При преценка на материалните възможности на ищцата съдът се съобрази с представената по делото декларация за СИС и удостоверение за трудови доходи №77/2017г., от които се установява, че същата няма сключен друг брак, нито задължения към други ненавършили пълнолетие лице, не притежава недвижими имоти и получава брутно месечно трудово възнаграждение 631лв.

Ищцата представя също служебни бележки на СУ „Максим Горки” Ст.Загора, от които е видно, че в училището има утвърдена униформа, задължителна за всички ученици, както и ценоразпис на цените на униформата; служебна бележка на „Ученическо хранене” ЕООД Ст.Загора в уверение на това, че стойността на купона за един храноден, заплащан от ученика е в размер на 1,70лв.; служебна бележка на СКП „Траяна” Ст.Загора в уверение на това, че детето С. е картотекиран състезател от БФПС към СКП „Траяна” Ст.Загора, участва редовно в състезания и заплаща месечен членски внос в размер на 45лв.; служебна бележка на Център за чужди езици и мениджмънт, в уверение на това, че С. е ученичка на центъра от две години, таксата за обучение по английски език за 2016/2017г. е 583лв.

При преценка на материалните възможности на ответника съдът се съобрази с представените декларация за СИС, удостоверение за раждане, удостоверение за трудови доходи, извлечение от банкова сметка, ***, че ищецът няма сключен друг брак, има задължение към друго ненавършило пълнолетие лице – А. Г.К., родена на ***г., на която заплаща месечна издръжка в размер на 200лв., притежава недвижими имоти, получава брутно месечно трудово възнаграждение 1350лв., както и годишна рента в размер на 506,52лв.

Ответникът представя квитанции в уверение на това, че дъщеря му А. посещава уроци по математика, за които заплаща 20лв. на урок.

От представения по делото Социален доклад се установява, че майката е родителя, който упражнява родителските права спрямо С. и полага необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето; по информация на майката до момента бащата заплаща редовно дължимата издръжка, но не помага с допълнителни средства; по информация на бащата същия заплаща редовно определената издръжка и участва с допълнителни средства като закупува за детето дрехи, подаръци, предоставя му джобни; майката разполага с нисък доход и изпитва затруднения при задоволяване нарастващите потребности на детето; потребностите на С. от различно естество са се увеличили предвид увеличаването на нейната възраст; С. е преминала в по-висока възрастова група; ученичка е във втори клас, редовна форма на обучение; посещава извънкласни дейности – плуване и уроци по английски език; всичко това налага отделянето на доста средства за посрещане на нуждите на детето от храна, облекло, здравни и образователни нужди, разходи по заплащане на таксите за извънкласните занимания. В заключение в доклада се сочи, че в интерес на детето е да бъде присъдена издръжка, която ще позволи адекватно задоволяване на потребностите му и неговото пълноценно развитие.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние, квалификация. Определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата /чл.150 СК/, което изменение трябва да бъде трайно и съществено и да касае нуждите на издържания или възможностите на дължащия издръжка. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето. Следва да се има предвид и изменената икономическа обстановка в страната, поскъпването на стоките и услугите, но със съображението, че това важи и за двете страни в процеса, порастването на детето, а от там нарастването на неговите нужди и потребности. минималния размер на издръжката е регламентиран в чл.142 ал.2 от СК и е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е в размер на 460лв., или минималния размер на издръжката съгласно закона е в размер на 115лв.

Като взе предвид изложеното по-горе съдът намира, че издръжката, която получава детето С., чрез своята майка към настоящия момент е в размер под законоустановения минимум. От присъждането на издръжката е изминал период от около година и половина, през който детето е пораснало – към настоящия момент е на 9 години, а от там са нараснали и неговите нужди и потребности. По делото се установи, че детето е ученичка във втори клас; в учебното заведение, в което учи С. има утвърдена униформа, задължителна за всички ученици; детето посещава ученически стол за хранене.  Установи се също, че детето има траен интерес към спорта, картотекиран състезател е по плуване в СКП „Траяна” Ст.Загора, участва редовно в състезания и заплаща месечен членски внос в размер на 45лв. Установи се, че детето посещава и уроци по английски език при годишна такса 583лв. Всички тези обстоятелства налагат извода за трайно и съществено изменение в нуждите на издържания по смисъла на чл.150 СК. Порастването на детето и преминаването му в по-висока възрастова група несъмнено води до увеличаване както на ежедневните му нужди от храна, облекло, ученически пособия, така до увеличаване на нуждите му във връзка с неговото физическо и умствено развитие, което несъмнено е свързано с допълнителни разходи. Тези допълнителни разходи не следва да се разглеждат като ненужни, породени извън обикновените условия на живот на детето, тъй като участието в дейности, свързани с физическото и интелектуалното му развитие още от най-ранна възраст несъмнено е в негов интерес. Следва да се отбележи още, че действително разходите за ученическа униформа, ученически помагала извън безплатните, ученическите пособия не са ежемесечни, но те безспорно и трайно са налице в ученическата възраст.

При съпоставка на доказателствата относно материалните възможности на ответника по настоящото и предходното гр.дело, съдът намира, че е налице промяна във възможностите на дължащия издръжка – ответника. Действително трудовото му възнаграждение е в приблизително същия размер, но от представената по настоящото дело декларация за СИС е видно, че ответникът притежава недвижими имоти и допълнителни доходи от годишна рента, за каквито няма данни в декларацията му за СИС, представена по брачното дело. Освен това при съпоставка на негово трудово възнаграждение с трудовото възнаграждение на ищцата е видно, че това на ответника е около два пъти по-голямо. Следва да се отчете и задължението му към другото ненавършило пълнолетие дете, но без да се дава приоритет на едно от двете деца, тъй като и двете деца са във възраст, в която задължението за издръжка е безусловно /чл.143 ал.2 СК/.

Съдът намира, че за задоволяване на потребностите на детето С.Г.К., родена на ***г., с оглед възрастта й, възможностите на нейните родители и нормативната уредба за размера на дължимата издръжка, е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 330лв., като ответникът следва да заплаща 200,00лв., а останалата част от сумата следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитаването на детето. Искът в останалата част до претендирания размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ върху увеличения размер на издръжката в размер 144,00лв.

По отношение на претенциите на страните за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение: Претенцията на ищцата е за увеличение на издръжката за малолетното дете от 100лв. на 250лв., т.е. претендира се увеличение 150лв. С постановеното решение съдът уважава частично искането за увеличение на присъдената по предходно гр.дело издръжка, като увеличава същата с 100лв. и отхвърля иска за останалите претендирани 50лв., т.е на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени 100/150 части от направените разноски, които са в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение, или 200,00лв., а на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъде присъдени 50/150 части от направените разноски, които са в размер на 300лв., или 100,00лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката присъдена по гр.дело №4592/2015г. по описа на СтРС, както следва:

ОСЪЖДА Г.Й.К., ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете С.Г.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Г.М., ЕГН **********, съдебен адрес *** офис 10, адв.К.А., ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от датата на завеждане на иска – 07.02.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на присъдена издръжка в останалата част до претендирания размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.Й.К., с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.М., с п.а. сумата от 200,00лв., представляваща възнаграждение за адвокат съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Г.Г.М., с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.К., с п.а. сумата от 100,00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Г.Й.К., с п.а. да заплати ДТ върху увеличения размер на издръжката в размер на 144,00лв. в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 25.04.2017г., пред Старозагорски Окръжен съд.

 

            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :