Р Е Ш Е Н И Е № 260524
гр.Пловдив,
11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2693/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Т.Д. срещу решение №
260298/09.09.2020г. по гр.д. № 5605/2020г. по описа на РС Пловдив, втори брачен
състав, с което е изменен размера на издръжката, постановена с Решение №
1384/26.10.2011г. по въззивно
гражданско дело № 2327/2011г., по описа на
Окръжен съд – гр. Пловдив,
която Д. Т. Д.,
е осъден да заплаща на детето си Д. Д. Д. чрез неговата майка и законен представител Е. Й. М., като увеличава издръжката от 110,00 /сто
и десет/ лева месечно на 250,00 /двеста и петдесет/ лева месечно, считано
от 26.05.2020г. до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на падежа до окончателното
изплащане.
Решението се обжалва частично за
сумите, с които исковете са уважени над 152 лева месечно до уважения пълен размер
от 250 лева по иска за издръжка. Сочи се, че решението е неправилно, тъй като размерът на издръжката е
прекомерно завишен и не кореспондира с финансовата възможност на жалбоподателя
и с нуждите на детето. Сочи се, че жалбоподателят получава минималната работна
заплата от 610 лв. и е на изпитателен трудов договор от 6 месеца, като изплаща
два кредита – единият в размер на 90 евро, а другият 30 лв. месечно. Твърди се,
че не е доказано детето да има специфични нужди, различни от тези на децата на
неговата възраст. Иска се намаляване на издръжката от присъдения размер от 250
лв. до 152 лв.
Подаден е в срок отговор
на въззивната жалба от Е.М., с който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се
неговото потвърждаване. Претендират се разноските за въззивното производство,
определени по чл. 38 от ЗА.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
РС Пловдив е приел за установено
следното. От удостоверение
за раждане на детето Д.Д. от 12.12.2017г. е видно, че ответникът Д.Д. е негов
баща. Видно от приложено влязло в сила решение
№ 1384/26.10.2011г. по въззивно гражданско дело № 2327/2011г., по
описа на Окръжен съд – гр.
Пловдив, ответникът е осъден да плаща на детето Д. 110,00 лева месечна издръжка. Оттогава са
изминали 9 години.
Детето сега е на 13 години.
Приложено е разпореждане от 24.06.2019г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив,
според което на ответника Д. е отпуснато
парично обезщетение за безработица в размер на 17,96 лева дневно за период до
09.06.2020г. Приложени са 3 бр. договори за кредит, които са неотносими към
правния спор, тъй като задължението за заплащане на издръжка на ненавършило
пълнолетие дете е приоритетно пред всички останали задължения на ответника.
Приложени са справки от ТД на НАП – гр. Пловдив от 20.07.2020г. за доходите на
страните. Според справката бащата работи
в „***“ ООД – гр. Пловдив с основна месечна заплата от 610,00 лева. Има
декларирани 4 бр. недвижими имоти – 2 бр. в сграда и 2 бр. – земя и сгради.
Притежава и 1 бр. лек автомобил.
Майката работи в „***“ ЕООД – гр.
Пловдив с месечна основна заплата от 800,00
лева. Има декларирани 3 бр. недвижими имоти – 2 бр. сгради и 1 бр. земя
и сграда.
РС Пловдив е отчел, че е налице е
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, тъй като с оглед
изминалия 9 - годишен период от определяне на предишния
размер на издръжката са нараснали нуждите на имащия право на издръжка. Първата
инстанция приема, че за издръжката на детето са необходими и възможни средства
в размер на общо 500,00 лева месечно. От тях бащата следва да заплаща 250,00
лева месечно, а останалите средства, заедно с ежедневните грижи по отглеждане и
възпитание следва да се осигуряват от майката. Ето защо издръжката дължима от
бащата е определена на 250 лв. месечно.
Неоснователно
е възражението на жалбоподатела Д.Д., че размерът на издръжката е прекомерно завишен и не
кореспондира с финансовата възможност на жалбоподателя и с нуждите на детето и
че не е доказано детето да има специфични нужди, различни от тези на децата на
неговата възраст. За дете на 13 годишна възраст определената издръжка не е
прекомерно завишена. Такова едно дете макар и с неспецифични нужди има повишена
нужда от пари, за храна, дрехи, образование, спорт и други нужди, като например
закупуване на технически средства за дистанционно обучение и т.н. Позоваването
на жалбоподателя на неговите ниски трудови доходи не се приема от съда за
основателно, тъй като същият има и други недвижими имоти извън жилището, в
което живее в гр.Пловдив, с което имущество би могъл да заплаща издръжката на
детето си, ако не се справя със заплатата си. Следва да се посочи, че
издръжката на децата е с приоритет пред натрупването и съхраняването на
недвижими имоти. Ето защо искането за намаляване на издръжкатадо минимума предвиден в закона
е напълно неоснователно и несъответства на нуждата от издръжка съответно на
възрастта на детето. Въззивната жалба е неоснователна, ето защо обжалваното решение
следва да се потвърди изцяло .
На основание чл.78
ал.1 от ГПК във вр. с чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, с оглед на
оказаната безплатна правна помощ на пълномощника на въззиваемата Е.М., като
законен представител на малолетното дето Д. - адвокат И.Х.К. следва да се
присъдят за въззивната инстанция разноските за това производство в размер на
минимума по чл.7 ал.1 т.6 от Наредбата за минималните адвокатски хонорари – 300
лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260298/09.09.2020г. по гр.д. № 5605/2020г. по
описа на РС Пловдив, втори брачен състав.
ОСЪЖДА, Д. Т. Д.,
ЕГН ********** *** да заплати на адвокат И.
Х. К. от Адвокатска колегия – гр.
Пловдив с адрес: гр. П., ул. ***сумата от 300 лева на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.