Решение по дело №116/2023 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 68
Дата: 13 юни 2023 г. (в сила от 13 юни 2023 г.)
Съдия: Александър Людмилов Григоров
Дело: 20234000600116
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Велико Търново, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ С.А
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Наказателно дело за възобновяване № 20234000600116 по описа за 2023
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на В. С. С. за възобновяване на ЧНД№48/2023г.
по описа на ГОС, отмяна на определение №62/02.03.2023 г., постановено по
същото дело и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения че не са налице основания за възобновяване,
тъй като видно от събраните доказателства, по същество не са налице
законовите предпоставки за групиране на която и да било от постановените
по отношение на осъденото лице С. присъди с наказанието по присъдата,
която е била предмет на разглеждане по съответното дело. По отношение на
осъденото лице не са постановени нови влезли в сила съдебни актове, които
да индикират промяна в правното положение на лицето и в този смисъл не са
налице и предпоставките по чл. 27 НК, тъй като по отношение на осъденото
лице С. няма постановена нова присъда лишаване от свобода, която следва да
се присъедини към неизтърпяната присъда лишаване от свобода.
1
Постановените актове на ОС-Габрово и РС-Габрово са правилни и
законосъобразни и по същество не са налице предпоставките за
възобновяване на наказателното дело.
Осъденото лице не се явява в съдебно заседание за изразяване на
становище.
Служебния защитник адв. П. излага съображения за това, че
групирането е извършено неправилно от РС-Габрово, съответно от ОС-
Габрово. Моли се да се уважи искането по начина, по който е направено, като
се присъедини описаното наказание по съответната присъда, за която се иска
групиране.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК.
Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3
от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С разпореждане №91/31.01.2023г. по ЧНД№91/23г. ГРС е приел, че
производството по делото е образувано по постъпила молба вх.№
30310/23.12.2022 г. от осъденото лице В. С. С. с искане за групиране
наказанията по НОХД№70/2019 г. на РС – Габрово и по НОХД №6/2017 г. на
ОС - Габрово или, при условията на евентуалност, приложение на чл. 27 от
НК. Съдията докладчик намира депозираната молба и с двете направени
искания за недопустима. В тази насока са изложени съображения, че с
последния влязъл в сила по отношение на В. С. съдебен акт – Присъда №
112/25.02.2019 г. по НОХД № 70/2019 г. на ГРС, в сила от 13.03.2019г.,
същият е признат за виновен за извършено на 10.10.2018 г. престъпление и е
осъден на „една година лишаване от свобода”, която на основание чл. 57, ал.1,
т.2, б. „б” от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален строг
режим, както и „глоба” в полза на държавата в размер на 500 /петстотин/ лева.
2
С посочената присъда на дееца също така е определено едно общо най-тежко
наказание по НОХД №6/2017 г. на ОС-Габрово, в законна сила от 09.10.2018
г., по Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1038/2018 г.
на РС – Габрово, в сила от 15.10.2018 г., по Определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 1948/2018 г. на РС – Велико Търново, в сила от
27.11.2018 г. и по Определение за одобряване на споразумение по НОХД
№1777/2017 г. на РС – Габрово, в сила от 17.01.2019 г., в размер на „три
години лишаване от свобода”, които на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от
ЗИНЗС е постановено да бъдат изтърпени при първоначален строг режим,
както и „глоба” в размер на 20 000 лева. С така осъщественото групиране са
обхванати всички подлежащи на групиране актове. Видно от актуалната
справка за съдимост нови не са налице, респ. няма законови предпоставки за
водене на съдебно производство въз основа внесеното искане. Отделно от
това с Присъда № 50/27.11.2017 г. по НОХД № 6/2017 г. на ОС-Габрово, в
законна сила от 09.10.2018 г., на основание чл. 68, ал.1 от НК в изпълнение
спрямо В. С. е приведено и трето наказание – „три години лишаване от
свобода”, чието изпълнение е било отложено за срок от пет години със
Споразумение от 23.01.2013 г. по НОХД № 3/2013 г. на ОС – Габрово, в сила
от 23.01.2013г. При упоменатите в актуалната справка за съдимост данни
ново и различно групиране на наложените на осъдения наказания е законово
невъзможно и недопустимо. Липсват предпоставките и на чл. 27, ал.1 от НК
за присъединяване на което и да било наказание „лишаване от свобода” към
предишно такова. Внесената молба се явява лишена от правна основа и
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
С определение №62/02.03.2023г. ГОС по ВЧНД№48/23г. е приел, че с
последната постановена по отношение на С. присъда по НОХД №70/2019г. на
РС-Габрово, съдът, на осн. чл.25 ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК е определил
едно общо наказание за изтърпяване измежду наложените по НОХД №
6/2017г., НОХД № 1038/2018, НОХД № 1948/2018 и НОХД № 1777/2017г. от
три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000.00 лева, като е
постановил наложеното наказание от една година лишаване от свобода с
Присъда №112/25.02.2019г. по НОХД № 70/2019г. на РС-Габрово да се
изтърпи отделно. Правилно решаващият съд е констатирал, че по отношение
на осъдения с Присъда №50/27.11.2017г. по НОХД № 6/2017г. на ОС- Габрово
е приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказание от три
години лишаване от свобода, наложено на С. по Споразумение от 23.01.2013г.
сключено по НОХД №3/2013г. на ГОС. Не са налице законовите
предпоставки за групиране на която и да било от постановените по
отношение на С. присъди с наказанието по приведената присъда, което
същият следва да изтърпи отделно от всички останали. По отношение на
осъдения не са постановени нови присъди, които да сочат на промяна в
наказателноправното положение на осъдения. Не са налице и предпоставките
на чл.27 от НК, тъй като няма постановена по отношение на осъденото лице
3
нова присъда лишаване от свобода, която следва да се присъедини към
неизтърпяна присъда лишаване от свобода. Поради изложеното ГОС приема,
че молбата на осъденото лице за извършване на ново групиране на
наказанията по постановените по отношение на него присъди е недопустима.
Обжалваното разпореждане на РС-Габрово с което същата е оставена без
разглеждане и производството по делото е прекратено следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция споделя напълно изводите както на първата,
така и на втората инстанция. Не са допуснати процесуални нарушения които
да обуславят възобновяване на производството.
Конкретно относно искането за възобновяване следва да се посочи
следното:
По първото оплакване, което се свежда до това, че е нарушен закона,
като не е приложен чл.27 от НК и чл.23-25 от НК.
Съгласно чл.27 ал.1 от НК когато едно лице извърши престъпление,
след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди
да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част
изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от
свобода. В тази връзка и предвид данните за съдимост на осъдения
законосъобразно както първата, така и втората инстанция са посочили, че
липсват предпоставките на чл. 27, ал.1 от НК за присъединяване на наказание
„лишаване от свобода” към предишно такова. Законосъобразно двете
инстанции са посочили, че не е налице в тази насока ново осъждане/не
обхванато от последното извършено групиране/, което да предполага
прилагане на чл.27 от НК.
Относно приложението на чл.27 или чл.23-25 от НК следва да се
посочи, че в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2009 г., ОСНК изрично е посочено, че не е допустимо ново произнасяне
с присъда или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за извършване на пълно и
цялостно групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с
влязъл в сила съдебен акт по приложение на чл. 23 - 25 НК по делото на съда
са били известни всички осъждания на лицето. Случаят е точно такъв и в този
смисъл при постановяване на съдебните актове не са допуснати нарушения на
закона. Ново произнасяне за групиране на наказанията на осъдения е
недопустимо и съответно правилно е прието, че производството следва да се
прекрати.
По второто оплакване, което се свежда до твърдението, че е налице
липса на мотиви.
Това оплакване също не може да бъде споделено защото както ГРС, така
и ГОС са изложили мотиви защо приемат, че молбата за извършване на
групиране на наказания е недопустима.
По третото оплакване, което се свежда до твърдения за
необоснованост на съдебния акт.
4
Относно това оплакване следва да се посочи, че необосноваността на
съдебните актове на предходните съдебни инстанции не е сред основанията за
възобновяване. В този аспект няма как да се разгледа.
На база гореизложеното искането за възобновяване на производството
по ЧНД№48/2023г. по описа на ГОС е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъдения В. С. С., за възобновяване на
ЧНД№48/2023г. по описа на ГОС.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5