РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Бургас, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Хр. Иванов
Членове:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Димитър Г. Узунов
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно
административно наказателно дело № 20242100600277 по описа за 2024
година
Въззивното производство е образувано по жалба на обвиняемия Н. А. Н.
с ЕГН ********** срещу Решение № 5/16.01.2024 г., постановено по АНД №
545/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.
С посоченото първоинстанционно решение обвиняемият Н. А. Н. е
признат за виновен за това, че на 23.11.2019 г. в гр. Варна, причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда на Е.Д.Ц., изразяваща се в чувство
на болка, включително известно главоболие след инцидента, без разстройство
на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130,
ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на
1000,00 лева. Възложил му направените по делото разноски.
С въззивната жалба обвиняемият Н. навежда възражения за съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати както в хода на досъдебното
производство, така и пред първоинстанционния съд, които са накърнили
правата му. Сочи, че в хода на досъдебното производство е следвало при
предявяване на разследването да се призове и защитникът му, което не е било
сторено. Също така, Н. твърди, че му е било ограничено правото да дава
обяснения непосредствено след предявяване на разследването и да сочи
1
доказателства, както и са допуснати нарушения при събиране и проверката на
доказателствения материал. Обвиняемият твърди, че са допуснати
съществени процесуални нарушения в съдебното производство пред
първоинстанционния съд, като е било ограничено правото на защита
посредством участие на назначения му служебен защитник. Излага
съображения за незаконност на съдебния акт, както и че съдът
незаконосъобразно е приложил института на чл. 78а от НК. С оглед на
изложените в жалбата съображения се прави искане както за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на производството, така и за
постановяване на оправдателен такъв. Алтернативно се моли, в случай на
потвърдителен въззивен акт, да се преразгледа първоинстанционното
решение в частта по разноските, които да бъдат намалени.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище
за неоснователност на жалбата, като намира решението на НРС за правилно,
обосновано и законосъобразно. Според прокурора първоинстанционният съд
е изяснил обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото, като е
направил обоснован извод, че обв. Н. е осъществил престъплението, за което
му е повдигнато обвинение. Също така намира, че правилно и
законосъобразно обвиняемият е освободен от наказателна отговорност, като
му е определено административно наказание глоба към минимума, предвиден
в чл. 78а НК, а именно в размер на 1000 лева.
Служебният защитник на обвиняемия – адв. Марков от БАК излага
становище, че атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено доколкото телесната повреда не била нанесена по хулигански
подбуди, а имало личен мотив. Личните подбуди са извлечени от твърдяно
познанство между подсъдимия и пострадалата по повод на общ техен
общопрактикуващ лекар и нанесени на обвиняемия от св.Ц. обиди, които са
прераснали в кавга, поради което Н. й посегнал. Подържа сочените още с
въззивната жалба процесуални нарушения и моли за постановяване на
оправдателен съдебен акт.
В съдебно заседание обвиняемият Н. взема отношение по хода на
делото и по доказателствените искания, но не дава обяснения, като изрично
отказа на покана да даде такива, като напусна съдебна зала.
След като се запозна с подадената жалба, изслуша доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от
наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е
анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по
фактите и правото.
2
От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото
доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият Н. А. Н. е роден на ****** г. в гр. П., общ. Попова, обл.
Търговище, с постоянен адрес в ***********. Той е ****, **** гражданин,
**** и е с ЕГН **********.
Около обяд на 23.11.2019 г. Н. посетил магазин за хранителни стоки
„К.“, находящ се в ****************. По това време в магазина пазарувала и
свид. Е. Ц.. След приключване с покупките, обвиняемият се наредил на
касата, на която като продавач – консултант работила свид. В. Г.. Зад обв. Н.
на същата каса се наредила и св.Ц.. На ръката й била преметната дреха, която
Ц. носела и към момента на влизане в обекта. Зад нея на опашката имало
други хора, включително и деца. Тъй като около касата имало много стока,
мястото, на което всички чакали реда си, било тясно.
Неочаквано и внезапно за свид. Ц. обвиняемият се обърнал към нея и й
заявил, че вече шест пъти го била докоснала, като я нарекъл „джебчийка“,
която имала за цел да му открадне парите и за това ходела с преметната
палто, за да се прикрива като краде. Свидетелката Ц. заявила, че не е такъв
човек, при което Н. с дясната си ръка й нанесъл удар в главата в областта на
лявото слепоочие. Никой от намиращите около свидетелката не реагирал на
случилото се. Когато дошъл реда на обвиняемия, той си платил стоката,
обърнал се отново към свид. Ц. и й нанесъл втори удар на същото място по
главата, след което напуснал магазина. Свидетелката усетила силна болка,
заплатила покупките си, като казала, че я е страх да излезе от магазина да не
би Н. да е отвън. Касиерката в магазина – свид. Г. излязла от магазина, за да
види дали обвиняемият е отвън, след което се върнала в магазина, където я
чакала свид. Ц. и й казала, че Н. го няма. Едва тогава пострадалата напуснала
обекта.
Когато се прибрала в дома си, свид. Ц. разказала на мъжа си и на
дъщерите й за случилото се, както и че много я боли главата. Съпругът на
свидетелката отишъл в магазина и разбрал, че в обекта има поставени камери,
които са записали какво се е случило. По-късно през деня в магазина отишла
и една от дъщерите на пострадалата, на която били предоставени записи, част
от които тя качила във „Фейсбук“, като изразила възмущението си от
постъпката на един мъж към една жена. По сведение на свид. Ц., обвиняемият
се включил в публикацията и като коментар дал имената си и ЕГН.
Свидетелката Ц. подала жалба в 3-то РУ на МВР – Варна.
На досъдебното производство била допусната и изготвена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че
свид. Ц. страда от епилепсия с големи и малки припадъци, както и състояние
след прекаран исхемичен мозъчен инсулт, хипертонична болест – втора
степен, сърдечно – мозъчна форма. Вещото лице е посочило, че пристъпното
главоболие би могло да се дължи на съществуващите хронични заболявания,
3
мозъчносъдова болест в напреднала степен на развитие, но заявява и, че
травма, получена от удар в главата с юмрук, би обусловила чувство на болка,
включително и известно главоболие в дните след инцидента.
На досъдебното производство е било извършено разпознаване на лице и
предмети по реда на чл. 171, ал. 4 от НПК по предоставени на свидетелката
снимки, обективирани в протоколи и албум от 25.03.2020 г. Видно от
протокола, свидетелката разпознала по снимка Н. Н. като лицето, което на
23.11.2019 г. в магазин „К.“ я е ударило два пъти в слепоочието с юмрук.
На досъдебното производство е била назначена и изготвена видео –
техническа и лицево – идентификационна експертиза, въз основа на
предоставените от поставените в магазин „К.“ камери, снимали на 23.11.2019
г., както и въз основа на взетите с протокол от 21.02.2022 г. образци за
сравнително изследване – фотоснимки на Н. А. Н.. В заключението си вещото
лице е посочило, че на представения за изследване запис е заснето лицето Н.
А. Н., което чака на опашката на касата в магазина, с продукти и нанася два
удара с десен юмрук в лявата част на главата на намиращата се зад него жена
в 12:03:10 часа и в 12:04:05 часа.
По делото са назначени няколко експертизи с цел установяване на
психиатричния статус на обвиняемия. При изграждане на своите изводи съдът
отчете комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза, изготвена от вещите лица С., Ж. и Н., находяща се на л.93-105, т.3
от ДП. Същата е най-пълна и мотивирана, отговаря обосновано и подробно на
поставените задачи. Тя е изготвена от вещи лица, в чиято компетентност
съдът няма основание да се съмнява. От нейното заключение се установява,
че при освидетелствания Н. Н. ******************. Експертите посочват, че
по време на деянието – 23.11.2019 г. при Н. не са се намирали признаци на
психично разстройство с психотични или дефицитарни характеристики.
Поради отсъствие на психични еквиваленти на умствена недоразвитост,
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по време на
деянието от 23.11.2019 г. Н. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Според вещите лица, липсата на
нарушения в сетивните анализатори, на психопатологични дефорамции в
психичния живот и на вродени или придобити дефицити в познавателната
дейност означава, че Н. е способен да получава, обработва, запазва и предава
по адекватен начин информация за събитията от околната среда и
субективните си преживявания, респективно правилно и точно да възприема
факти и обстоятелства, имащи значение за делото , и да дава достоверни
обяснения за тях. Също така заявяват, че няма пречки от психиатрично
естество Н. да носи наказателна отговорност и да участва пълноценно в
наказателното производство и да се защитава сам. В заключението е посочено
също, че личностовите разстройства обикновено възникват в детството или
юношеството и продължават в зряла възраст, като те са дълбоко заложени и
трайни модели на поведение, които се изразяват в ригиден начин на
реагиране спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации, както и че
4
обикновено са трудно податливи на психиатрични или психотерапевтични
въздействия.
Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните по
делото доказателства - приобщените по съответния процесуален ред
свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство,
заключенията на изготвените по делото съдебно-медицинска експертиза,
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и КСППЕ,
изготвена от вещите лица С., Ж. и Н., останалите писмени доказателства и
доказателствени средства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК –
протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум към него,
справка за съдимост на обвиняемия, медицински документи и др.
Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят от
въззивната инстанция. Процесуалната дейност на органите на досъдебното
производство и на първоинстанционния съд, не страда от допуснати
съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните разпоредби при формирането на своето
вътрешно убеждение по фактите. НРС правилно и абсолютно изчерпателно е
обосновал извода си по отношение на фактите по делото - при спазване на
процесуалните правила, същият е посочил на основата на кои доказателства и
доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение, което е
довело до единствения и безспорен извод, че автор на инкриминираното
деяние е именно обвиняемият Н. Н..
Правилно НРС е приел, че така представените и приети по делото
доказателства, са достатъчни да обосноват извод за авторство от страна на
обвиняемия на вмененото му обвинение. Правилно първоинстанционният съд
е кредитирал показанията на свидетелката Ц., която ясно описва какво се е
случило на 23.11.2019 г. Показанията на тази свидетелка са последователни,
логични и кореспондират, както помежду си, така и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Свидетел на случилото се е и свидетелката
Г., която последователно и ясно описва случилото се на 23.11.2019 г. Относно
авторството на деянието и участието на подсъдимия в него, са събрани
достатъчно и категорични доказателства. В тази насока показанията на свид.
Ц. се подкрепят от изготвената по делото видео-техническа и лицево
идентификационна експертиза, на предоставените от магазин „К.“ камери,
снимали на 23.11.2019 г., вещото лице по която е дало заключение, че Н. Н. е
заснетото в магазина лице, което чака на опашката на касата и нанася два
удара с десен юмрук в лявата част на главата на намиращата се зад него жена
в 12:03:10 часа и в 12:04:05 часа. Авторството на деянието се установява и от
протокола за извършено разпознаване на лице и предмети по снимки, като
свид. Ц. е посочила обв. Н. като лицето, което й е нанесло два удара с юмрук
в лицето на 23.11.2019 г. в магазин „К.“. Преди извършеното разпознаване,
свид. Ц. е дала показания, като подробно е описала по какви признаци може
да разпознае лицето.
5
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че такива травми – удари в главата биха обусловили чувство на
болка, включително и известно главоболие в дните след инцидента, без
разстройство на здравето.
Правилно е приложен и материалния закон. Районният съд обосновано
е приел, че подсъдимият е реализирал поведение, с което е осъществил
обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.
12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 23.11.2019 г. в гр. Варна
обвиняемият Н. Н. причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на
Е.Д.Ц., изразяваща се в чувство на болка, включително известно главоболие
след инцидента, без разстройство на здравето.
От обективна страна е налице и квалифициращия признак, а именно, че
обвиняемият е извършил телесната повреда по хулигански подбуди. Съгласно
разясненията, дадени с Постановление №2/29.VI.1974г. по н.д. №4/74 г. на
Пленума на ВС на Република България - т. 2, основният признак на деянието,
чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни
действия”, а такива са онези, които са неприлични, безсрамни, които се
изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. На второ място с непристойните действия трябва грубо да се
нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към
обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред, а
явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си
изразява открито висока степен на неуважение към личността. В т. 4 на
същото Постановление №2/1974г. е указано, че хулиганските действия може
да се извършват в най-разнообразни форми, едни от които са хулигански
действия на обществени места, които са свързани с посегателство върху
интересите на много хора, а други са свързани с посегателства върху
личността или с повреда на лично имущество. В настоящия казус се установи
по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият и свид. Ц. не са се
познавали, както и че между тях не е съществувал предходен конфликт или
други подобни отношения, в каквато насока имаше твърдения.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 2 от НК се състои в извършване непристойни действия от обв. Н.,
изразяващи се в нанасяне на два удара с юмрук в лицето на пострадалата,
като ударите са били внезапни и изненадващи. Свидетелката Ц. не го е била
провокирала по никакъв начин, като й причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в чувство на болка, включително известно главоболие след
инцидента, без разстройство на здравето. Посочените непристойни действия
на обв. Н. очевидно противоречат на установения в обществото морал и
порядък, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото, и в частност към личността на свид. Ц.. Действията на
обвиняемия са извършени на публично място, същите са непристойни,
нарушаващи обществения ред и спокойствието на гражданите. Същите са
6
възприети от другите присъстващи в магазина лица, включително и от деца,
които са били на опашката на касата зад пострадалата.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Н. при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Умисълът е обективиран в нанесените от Н. удари с юмрук
в главата на пострадалата, като е целял последиците от собственото си
поведение. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него,
както и е имал представи за общественоопасните последици – че с
непристойните си действия на обществено място – в магазин, и в присъствие
на други хора, включително и деца, грубо нарушава обществения ред,
изразяващо се в неуважение към личността на свид. Ц., като й е нанесъл два
удара с юмрук в главата.
Следва да се отбележи, че по делото няма данни деянието на
обвиняемия да е осъществено в условията на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за Н. или негови ближни. Такива действия спрямо
личността на Н., предшесващи непосредствено неговито противоправно
процесно деяние, не се установяват. Не се и доказаха и конфликти между него
и св.Ц., реализирани в по-ранен момент. Следва да се отбележи обаче, че
един от главните критерии, за да се приеме, че телесната повреда е причинена
другиму в състояние на силно раздразнение, е внезапността на извършеното
престъпление като непосредствена реакция от предшестващите го събития.
Ответните действия на подсъдимия обезателно трябва да следват
противозаконните действия на пострадалия. Продължителният промеждутък
от време между обстоятелствата, предизвикали силното раздразнено
състояние и телесната повреда, изключват приложението на чл. 132 НК (В
този смисъл и Решение № 298 от 10.VII.1979 г. по н. д. № 298/79 г., II н. о.).
Въззивният състав намира доводите на обвиняемия, че на
досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
за неоснователни. Видно от постановлението за привличане на обвиняем,
служебния защитник е присъствал, за което свидетелства положения от него
подпис в акта. Също така настоящият въззивен състав намира за
неоснователно възражението на обвиняемия, че след постановлението за
привличане в качеството му на обвиняем, не му е било предоставено право да
даде обяснения, като в постановлението за привличане в качеството на
обвиняем изрично е записано, че обвиняемият отказва да подпише протокола
за разпит на обвиняем, като отказът е удостоверен с подпис на свидетел. В
последвалите протоколи за разпит на обвиняем – от 02.11.2021 г., 18.02.2022
г. и 21.02.2022 г. обвиняемият заявява, че не разбира предявеното му
обвинение, като заявява, че не желае назначения му служебен защитник адв.
Роси Недева да участва в процесуално-следствените действия, които са
предстояли по делото, както и че не желае да дава обяснения. Разследването е
7
било предявено на обвиняемия, който надлежно се е запознал с материалите
по делото и е направил искания, които са били оставени без уважение от
наблюдаващия прокурор. В постановлението на прокурора се съдържат
мотиви, досежно отказа за допускане на исканите от обвиняемия
доказателства, каквото правомощие несъмнено има държавното обвинение да
осъществи по вътрешно усмотрение и въз основа на собствена преценка на
доказателствените материали.
Следва да се посочи, че правилно производството по настоящото дело е
протекло по диференцираната процедура по Глава 28 от НПК на особените
правила по Част V от НПК. За престъплението, в което обвиняемият е бил
признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до
една година или “Пробация“. В същото време по отношение на Н. са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл.78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години; 2) с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към
процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са
налице множество престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на
чл.78а, ал.7 НК са неприложими по настоящото обвинение. В конкретния
случай няма причинени от процесното деяние съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на обезвреда преди да се приложи този законов
институт, като видно от справката за съдимост, Н. е неосъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК към 23.11.2019 г.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
На следващо място, в производството каквото е настоящето, участието
на защитник не е задължително. Въпреки това по преценка на съответния
орган такъв може да бъде назначен при наличие на определени обстоятелства.
Видно от материалите по досъдебното производство, на Н. е бил назначен
защитник още на този етап. Действително защитникът му не е бил призован
за предявяване на разследването, но по време на предшестващите
предявяването разпити обвиняемият е заявявявал, че не разбира предявеното
му обвинение, че не желае назначения му служебен защитник адв. Роси
Недева да участва в процесуално-следствените действия, които са предстояли
по делото, както и че не желае да дава обяснения. Впоследствие, този
служебен защитник е бил заменен с друг в лицето на адв.Христов по АНД №
2630/22 г. по описа на Районен съд-Варна и действията са продължили с
негово участие.
Следва да се отбележи, че макар към датата на провеждане на съдебно
заседание по АНД № 545/23 г. по описа на Районен съд-Несебър - 16.01.2024
г., не е имало върната призовка, адресирана до адв.Христов, който е бил
служебен защитник към онзи момент на Н.. Макар съдът да е разгледал при
8
тези условия делото, впоследствие такава се е върнала (л.68 от АНД
№545/2023 г. на Несебърски районен съд). Видно от същата, адв.Христов е
бил надлежно лично уведомен още на 11.01.2024 г., че на 16.01.2024 г. има
насрочено заседание, по което той е призован да се яви като защитник на
обвиняемия Н., което не е сторил. Предвид това, както и обстоятелството, че
Н. е бил редовно призован за същото заседание, съобразно разпоредбата на
чл.378, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е провел законосъобразно
съдебно заседание.
С цел обезпечаване и гарантиране на правата и законните интереси на
Н., въззивният съд допусна правна помощ и назначи на Н. служебен защитник
(дори след замяна на първоначално определения му, поради изрично желание
в тази насока на обвиняемия). Н. осъществи своята защита както лично, така и
чрез назначения му служебен защитник, който се явяваше по време на всички
заседания. Беше предоставена възможност на обвиняемия да даде обяснения,
в каквато насока отправя неколкократни искания, но лично самият той заяви
и отказа да даде обяснения пред настоящата съдебна инстанция в последното
съдебно заседание. Ето защо съдебният състав намира, че правата и
законните интереси на Н. са били гарантирани в най-пълна степен.
При индивидуализацията на наказанието, първостепенният съд е
съобразил всички обстоятелства, имащи значение за определянето на вида и
размера на наказанието. При определяне на наказанието районният съд е
посочил кои обстоятелства е приел за смекчаващи, като правилно са отчетени
сравнително младата възраст на обвиняемия към датата на извършване на
деянието, липсата му на трудова заетост, продължителния период от
извършване на деянието, липсата на данни за други противообществени
прояви. Обстоятелствата, че се касае за лека телесна повреда и чистото
съдебно минало на обвиняемия не следва да се отчитат при
индивидуализиране на отговорността му доколкото те са квалифициращи
такива. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчитайки всички
данни по делото, правилно Районен съд-Несебър е определил и наложил на Н.
административно наказание в минимума, под който не може да се определи
наказание, в каквато насока има искане от обвиняемия. Наказание,
определено в минималния от закона размер, а именно 1 000 лева, се явява
справедливо и адекватно на извършеното и чрез него, в най-пълна степен ще
се реализират целите на административното наказание, заложени в чл. 12 от
ЗАНН, най-вече да се въздейства предупредително върху дееца и същият да
се превъзпита към спазване на установения в страната правен ред. По тези
съображения, правило първоинстанционният съд на основание чл. 78а от НК
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
При преценката на съответното за извършеното по вид и размер
наказание, настоящият съдебен състав намира, че Несебърският районен съд
не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което решението
следва да бъде потвърдено и в тази част.
9
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е възложил в
тежест на обвиняемия направените по делото разноски. Тук следва да се
посочи, че според въззивният съд, разноските, които следва да се възложат на
обвиняемия са в общ размер на 1945.92 лв. за изготвени комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от вещите лица Б. и Г.,
видео-техническа и лицево-идентификационна, протокол за разпознаване,
СМЕ и комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза, находяща се на л.93-105, том 3 от ДП и изготвена от вещите лица
С., Ж. и Н. (л.42 и л.44, л.88, л.133 от т.1, между л.105 и 109 от том 3, л.112 от
том 3 ДП), но доколкото първостепенния съд е осъдил обвиняемия да заплати
по сметка на ОДМВР – Варна сума в размер на 1780,82 лева, и при липса на
протест, съдът следва да потвърди решението и в тази му част.
По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал.
1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваното решение и
не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния
закон или на процесуалните правила, които да налагат неговото изменение
или отмяна, намери, че решението следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/16.01.2024 г., постановено по АНД
№ 545/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10