Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.10.2021 год. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, втори граждански състав на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и
първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка
Тянева, като
разгледа докладваното от съдия Мария Терзиева гражданско дело № 452 по описа за 2021 г. и като обсъди:
Предявени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът
А.А.Ч., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му
адвокат С.Д., моли да се постанови решение,
с което да бъде прието за установено, че не дължи на ВСС чрез
Районен съд Пловдив, гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ № 167, представляван от
председателя И.К., сумата от 1035 лева
/1000 лева – глоба, 30 лева разноски и 5.00 лева държавна такса за служебно
издаден изпълнителен лист/, за които е
издаден ИЛ по НОХД № 1750/2008 г. на Пловдивския районен съд, поради погасяване
на вземанията по давност. Твърди,
че въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 22.01.2009 г. по присъда № 1 от 06.01.2009 г. по НОХД № 1750/2008 г.
по описа на Районен съд – Пловдив е осъден да заплати в полза на ВСС сумата от
1000 лева представляващи глоба, 30 лева разноски и 5 лева – държавна такса за
служебно издаден изпълнителен лист.
Твърди, че след справка при публичен изпълнител е установил, че при ЧСИ Л.М.срещу
него е образувано изпълнително дело с № 20188190403787, въз основа посочения
изпълнителен лист, взискател по което е РС Пловдив, а
длъжник – той. Признава, че с посочената присъда, постановена по НОХД №
1750/2008 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е бил осъден да заплати в полза
на държавата, по сметка на ВСС наложеното му административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лв., 30 лв. разноски и ДТ 5 лв. за издаване а ИЛ. Твърди, че
ИЛ е издаден на 22.01.2009 г. , като до датата на получаване на ПДИ от ЧСИ М.
ответникът не е предприемал никакви принудителни действия спрямо него. Счита,
че не дължи горепосочените суми, тъй като същите са погасени по давност, още
преди образуване на изпълнителното дело. Посочва, че от момента на настъпване
на изискуемост на вземането до извършване на първото валидно изпълнително
действие са изминали седем години. Давността е изтекла, тъй като глобата е
публично държавно вземане, което съгл.чл.171 ал.1 т.2 от ДОПК се погасява с
изтичане на 5 годишната обикновена погасителна давност и 10 годишната абсолютна
погасителна давност. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
Моли да се изиска от ЧСИ Л.М., копие от изп.дело №
20188190403787.
В постъпилия в
срока по чл.131 ГПК отговор
ответникът Районен съд Пловдив
заявява, че искът е процесуално допустим,
но разгледан по същество се явява неоснователен. Посочва, че в
изпълнение на изискванията на чл. 93 от ПАРОАВАС, издаденият ИЛ е бил изпратен
за събиране на дължимите по него суми на „Агенцията за събиране на държавни вземания“ -
съответното териториално поделение, като изпълнителния лист, издаден по НОХД № 1750/2008 г. по описа на Районен
съд - Пловдив е бил получен от АДВ РД
Пловдив. Доколкото изпълнителния лист инкорпорира в себе си само публични задължения,
редът за събирането му се извършва по ДОПК, а органът на принудителното изпълнение
в случая е единствено публичният изпълнител. Именно той е осъществявал
необходимите действия по обезпечаване и принудително изпълнение на съответните публични
вземания. От страна на служителите на
АДВ РД Пловдив, и впоследствие тези на ТД на НАП Пловдив са били предприемани и
извършени необходимите изпълнителни действия, а взискателят
не е бил уведомяван за хода и развитието на съответното изпълнително дело №
16080004619/2008г., защото нормативната уредба не изисква подобно нещо, поради
което обективно съдът нито е имал
възможност да проследява делото, нито по какъвто и да е начин да участва в него. Заявява, че Държавата е възложила в
тази връзка правомощия само на публичния
изпълнител, който в изпълнение на тях е предприемал съответните действия, по отношение на
длъжника за събиране на вземанията. Имено поради това давността за сумите по
листа не е изтекла, защото с всяко едно от извършваните действия от публичният
изпълнител, тя е била надлежно прекъсвана и след това е започвала да тече нова
давност. Посочва, че в случая не са приложими разпоредбите на
давността по ЗЗД, защото се касае за публични вземания, за които има
специална уредба – по ДОПК, според която норма
не е изтекъл общият десет годишен давностен
срок за погасяване на дълга, тъй като ИЛ е издаден м.01.2009 г., началния
момент на давността за публичното вземане е считано от началото на следващата
година – 01.01.2010 г. Прави искане за
привличане като трето лице помагач на
страната на ответника на „Национална агенция по приходите“ със седалище гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, представлявано от изпълнителния
директор Галя Димитрова. Обуславя интереса от привличането с обстоятелството,
че първоначално изпълнителният лист, вземането по които се оспорва, е бил изпратен на съответната структура на
НАП - АДВ РД Пловдив за събиране на
вземането, инкорпорирано в него. Представя писмени доказателства, не възразява
да се изиска от ЧСИ М., с рег.№ 819 -
копие от изпълнително дело № 20188190403787, касаещо процесния изпълнителен лист. Моли да се изиска препис от
изпълнителното дело на АДВ РД – Пловдив
с № 16080004619/2008 г. или запазените материали по него.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предявен е иск
с правно основание чл. 439 ГПК – за недължимост на вземането по изпълнително дело № 20188190403787 по описа
на ЧСИ Л.М., поради погасяването му по
давност.
Предявеният иск е допустим при наличие
на интерес от воденето му.
От представените доказателства се установява, че в ТД НАП гр. Пловдив, срещу А.А.Ч. е било
образувано изп.дело
№ 16080004619/2008 г., а след изпращането на процесния ИЛ, издаден по НОХД 1750/2008 г. на 22.01.2009 г. - за събиране на вземането на ТД НАП гр.
Пловдив, същия е бил присъединен по посоченото изп.дело.
Въз основа депозиране искане от РС Пловдив до ТД на НАП Пловдив от 2017 г., е
било прекратено производството по изпълнителното дело и върнат посочения ИЛ. На ищеца от РС Пловдив на
05.10.2017 г. е изпратено уведомление за доброволно изпълнение на посочените
по-горе задължения /което е връчено на Георги К. – лице от адреса, на
14.11.2017 г./. С възлагателно писмо от РС Пловдив от
08.12.2017 г., издадения ИЛ е бил изпратен на ЧСИ Н.В., за образуване на
изпълнително дело, а в последствие на ЧСИ Л.М..
От представените и неоспорени писмени доказателства се установява, че в
образуваното изпълнително производство при ТД НАП гр. Пловдив, до длъжника е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение, няма данни до
прекратяване на производството по отношение
вземането по ИЛ от 22.01.2009 г.
по НОХД № 1750/2008 г. на ПРС, с Разпореждане от 04.09.2017 г. да са
извършвани действия по принудително изпълнение (налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан или други действия, насочени към събиране на вземането).
Такива са били предприети осем години
по- късно, по образуваното при ЧСИ Л.М.изпълнително дело. Поканата за
доброволно изпълнение, изпратена до ищеца не е действие по принудително
изпълнение, а към датата на изпращане
на процесния ИЛ за събиране на вземането на ЧСИ Л.М.,
давността е била изтекла.
Разгледан по
същество. Разпоредбата на чл.439 ал.1
ГПК постановява, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като възраженията му могат да се основават само
на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание (ал.2). Не се
спори между страните, че процесното
вземане е възникнало съгласно влязъл в сила съдебен акт - присъда №
1 от 06.01.2009 г., по НОХД 1750/2008 г. на Пловдивския РС, а и това се
установява от ангажираните писмени доказателства. Вземането по
изпълнителния лист от 22.01.2009 г. е публично (арг.
чл. 163 ал.2 т.5), поради което и за него е приложима уредбата по ДОПК. Съгласно текста
на чл. 171 ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват
с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон
е предвиден по-кратък срок. В случая петгодишният давностен срок започва да
тече от 01.01.2010 г. и изтича съответно на 01.12.2014 г., освен ако същият не е спиран или прекъсван.
Дори срокът да е спиран или
прекъсван, разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК предвижда, че с изтичането на 10
годишния давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е сладвало да
се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания, назависимо от
спирането или прекъсването на давността. Десетгодишния давностен
срок е започнал да тече на 01.01.2010 г. и е изтекъл
на 31.12.2019 г. Поради това е ирелевантно дали
давността е спирана или прекъсвана, а възраженията за извършени действия от
публичния или ЧСИ, предприети за събиране на вземането са неотносими
към настоящия случай.
По отношение на вземането за разноските,
присъдени с издадения изпълнителен лист е приложима разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, която предвижда 5 годишна давност за погасяване на вземането. Поради което и към момента на
изпращане на ПДИ по изп.дело № 20188190403787 по описа на ЧСИ, вземането е било погасено по давност, а възражението на ответника за
приложима 10-годишна давност е неоснователно.
Поради горното искът като основателен ще следва да се
уважи.
Съобразно изхода на делото,
на основание чл. 78 ал.1 ГПК и предвид заявената претенция, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца,
разноски по производството (съобразно
представените доказателства за направени такива) в размер на 350 лева, от
които: 50 лв. внесена ДТ и 300 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Ч., ЕГН **********,***Димо Хаджидимов“ № 13, не дължи на ВСС,
чрез РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, с адрес гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, представляван от Административния ръководител
- председателя И.К., сумата в размер на 1035
лева (хиляда тридесет и пет), представляваща: 1000 лева наложено наказание
„глоба“, 30 лева направени разноски и 5
лева ДТ, по изпълнително дело № 20188190403787 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№ 819 с район на действие ОС Пловдив - за които
суми служебно е издаден ИЛ по НОХД № 1750/2008 г. по описа на 24-ти наказателен състав на РС Пловдив.
ОСЪЖДА: РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, с адрес гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, представляван от Административния
ръководител - председателя И.К., ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Ч., ЕГН **********,***Димо Хаджидимов“ № 13, разноски по производството в размер на 350 лева (триста и петдесет).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице „Национална агенция
по приходите“ със седалище гр. София, бул.“Княз
Александър Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: