Решение по дело №14547/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5017
Дата: 17 август 2020 г.
Съдия: Валентина Вергилова Ангелова
Дело: 20181100514547
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..              17.08.2020 година,         гр. София,

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри въззивен брачен състав
в закрито заседание на седемнадесети август през 2020 година,
в състав :

              ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

                                                                              ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

                                                                                                   Милен Евтимов

Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 14547 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от С.Г.Х., който обжалва отказа на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 08.10.2018 г., да заличи наложената възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж. к. „********, който му бил възложен с влязло в сила постановление за възлагане.

В жалбата се поддържа, че обжалвания отказ е незаконосъобразен и неправилен, като съдебния изпълнител неправилно се позовавал на посоченото тълкувателно решение, а не на конкретни законови норми, като не отчел и обстоятелството, че се касаело за изнесен на публична продан делбен имот, като върху него била наложена възбрана, без това да е необходимо, тъй като вписването на исковата молба имало същия ефект. Счита, че посоченото тълкувателно решение в случая не на намирало приложение, тъй като не отчитало особеностите на делбеното производство. Отделно от това сочи, че наложената възбрана неоснователно ограничавала възможностите му да се разпореди с така придобития имот. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното разпореждане, с всички произтичащи от това последици.

В  срока за отговор, страните в изпълнителното производство З.К.Ж.и В.И.В.не са депозирали такъв по делото.

В приложените по делото мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебния изпълнител излага съображения за неоснователност на подадената жалба, които подробно аргументира.

Представено е копие на изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Депозираната частна жалба, съобразно задължителните за настоящия съд указания, съдържащи се определение № 593/21.02.2020 г., постановено частно гражданско дело № 4755/2019 г. по описа на САС, е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по изпълнително дело № 20188490400022 на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ и район на действие СГС, е образувано по молба на З.К.Ж., от 26.01.2018 г.. С молба било направено искане за образуване на изпълнително производство и за извършване на публична продан на подробно описания в приложения изпълнителен лист недвижим имот.

Към молбата бил представен изпълнителен лист от 15.02.2017 г. г. издаден по гражданско дело № 74364/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав, с който  на основание чл. 348 от ГПК допуснатия до делба недвижим имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, Район „Надежда“, ж. к. „*********, бил изнесен на публична продан, като получената при продажбата цена следвало да се разпредели между съсобствениците при квоти ¾ части за З.К.Ж.и ¼ част за В.И.В..

На 30.01.2018 г. по искане на съдебния изпълнител върху посочения имот била наложена и вписана възбрана.

На страните били изпратени призовки на 10.04.2018 г., с които същите били уведомени за образуване на делото, неговия предмет, както и че на 18.04.2018 г. ще се извърши опис и оценка на имота, като същата била получена от  З.К.Ж.на 11.04.2018 г., а на В.И.В.била връчена на 13.04.2018 г., при отказ.

Съобразно представения протокол за опис на недвижим имот, имотът бил описан на 18.04.2018 г., в присъствието на Ж. и вещо лице Т.П., като бил оставен за управление на З.Ж.. Видно от приложения доклад, пазарната стойност на имота е определена в размер на 37820 евро.

Съдебният изпълнител разгласил публичната продан, която щяла да се проведе от 28.05.2018 г. до 28.06.2018 г. на посочения имот, при оценка на същия в размер на 73969,50 лева и начална цена от 59175,60 лева. На 29.06.2018 г. съдебния изпълнител обявил купувач на имота, което му действие е обективирано в протокол за обявяване на купувач от публична продан от същата дата, като след отваряне на постъпилите 11 предложения, устно наддаване и теглене на жребий, за купувач на имота бил обявен частния жалбоподател С.Г.Х..

Имотът бил възложен на този купувач с постановление за възлагане от 05.07.2018 г. , което влязло в сила на 19.07.2018 г. , като на 05.10.2018 г. същият бил въведен във владение на имота на 05.10.2018 г., за което действие бил съставен протокол от същата дата.

С молба от 05.10.2018 г. частния жалбоподател направил искане за снабдяването му с удостоверение за заличаване на възбраните, наложени на имота.

С обжалваното разпореждане от 08.10.2018 г. съдебният изпълнител отказал заличаване на наложената възбрана, като се позовал на т. 3 от ТР по тълкувателно дело № 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Съобразно настоящата законодателна уредба на изпълнителното производство, са налице само две хипотези, в които съдебния изпълнител вдига наложените възбрани, като в процесния случай нито една от тях не е налице. Първата хипотеза е визирана с разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК, като е приложима към случаите на прекратяване, респективно приключване на изпълнителното производство, регламентирани с ал. 1 и 2 на същата правна норма, като във всички тези случаи, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. В случая, към момента, в който е направено искането, а също и понастоящем липсват доказателства за прекратяване или приключване на изпълнителното производство, при което липсва основание съдебния изпълнител да удовлетвори искането на купувача-частен жалбоподател за служебно вдигане на наложената над имота възбрана. Втората хипотеза е визирана с разпоредбата на чл. 494, ал. 2 от ГПК и също не е приложима към процесния случай. Посочената разпоредба регламентира случаите, когато първата публична продан е обявена за нестанала, като и ако при тази продан имотът не бъде продаден и в едномесечен срок от съобщението за това не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.

В този смисъл и разясненията, на които се е позовал съдебния изпълнител за да мотивира отказа си. Съгласно постановката в точка 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС, постановено по Тълкувателно  дело № 1/2015 г. на ОСГТК, възбраната, наложена в изпълнителното производство, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор. Възбраната цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на присъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора /взискател/ чрез установената от законодателя с разпоредбата на член 453 от ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Наложената възбрана гарантира осребряване на недвижимия имот, но не гарантира удовлетворяване на кредитора в пълен обем, тъй като получената от публичната продан сума подлежи на разпределение между всички кредитори на длъжника, чийто имот е възбранен. Съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на изпълнението на парично задължение се заключава в това, той да се удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност според привилегията и наличието на други вземания. Докато правото на кредитора с наложена възбрана не бъде удовлетворено, възбраната не може да бъде заличена. Това право се удовлетворява с плащането по влязлото в сила разпределение на постъпленията от публичната продан.

В случая частния жалбоподател се легитимира като купувач от публична продан на посочения недвижим имот. Преди извършване на публичната продан върху имота била вписана възбрана, наложена в рамките на това изпълнително производство, която е изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума на страните в изпълнителното производство. В този смисъл несъстоятелни са доводите в жалбата, касаещи липсата на необходимост от налагане на посочената възбрана, предвид характера на производството и качеството на страните в изпълнителното производство на съсобственици на процесния имот. Доводите за липса на необходимост от налагане на възбрана са неотносими в настоящето производство, нямат никаква практическа и правна стойност, като не следва изобщо да се коментират от съда. Що се касае до останалите възражения, както се посочи и по-горе, имотът е изнесен на публична продан с решение на делбения съд, а като съделители страните съвмествяват качествата на ищец и ответник  в делбеното производство, респективно се явяват едновременно длъжник и взискател що се касае до изпълнителното производство. Независимо от тази особеност, липсват други разлики в производството по изпълнение на съдебното решение на делбения съд, с което процесния имот е изнесен на публична продан. Липсва различна правна уредба, приложима конкретно при изпълнение на такова решение, от което следва, че публичната продан в този случай се провежда по предвидените за това правила в ГПК, част Пета „Изпълнително производство“. Следователно, разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС, постановено по Тълкувателно  дело № 1/2015 г. на ОСГТК са относими и към процесната хипотеза. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В този смисъл, неоснователни се явяват и оплакванията, че обжалвания отказ е мотивиран не с конкретни правни норми, а с разрешенията, дадени с посоченото тълкувателно решение. С оглед пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в настоящето производство оплакванията за ограничение на собствеността на жалбоподателя са неотносими и като такива не следва да се обсъждат от съда. Все пак следва да се отбележи, че при желание или необходимост от разпореждане с процесния имот, частния жалбоподател или негов правоприемник могат да поискат заличаването на възбраната от съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 433, ал. 3 от ГПК-при прекратяване или приключване на изпълнителното производство. Приложимо е и разрешението, дадено с мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение, според което в този случай, същите лица могат да поискат заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, след влизане в сила на постановлението за възлагане, ако не им е противопоставима и не брани правата им. Адресат на това искане обаче не е съдебния изпълнител, а съответния съдия по вписванията, като същото следва да е направено по реда на чл. 31 от Правилника за вписванията.

По изложените съображения, жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, като се потвърди отказа на съдебния изпълнител за вдигне наложената забрана.

Съдът не е сезиран с претенция за разноски и не дължи служебно произнасяне по този въпрос.

Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на купувача С.Г.Х., срещу разпореждане от 08.10.2018 г., постановено по изпълнително дело № 20188490400022 на Частен съдебен изпълнител А.П., рег. № 849 на КЧСИ, с което отказал да заличи наложената възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж. к. „********, който му бил възложен с влязло в сила постановление за възлагане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ………… 2. …..………