ОПРEДЕЛЕНИЕ
№ ……………./………01.2020 г.
Гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на проведено на осми
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
Маркова
в.т.д. № 871/2019 г. по
описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба вх. № 33504/12.11.2019 г. от М.В.Г., ЕГН **********, с местожителство ***, в частта, с която е отправено искане за изменение на постановеното
Решение № 953/01.11.2019 г., по в.т.д. № 871/2019 г., на
ВОС, ТО, в частта за разноските определени на ищеца и размера на присъденото на
процесуалния представител възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Насрещните по молбата страни – „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК ********* и “НЕЛБО“ ЕАД, ЕИК *********, не депозират отговори по молбата.
Съдът след запознаване с доказателствата по делото, констатира
следното:
По допустимостта: Искането за
изменение на постановеното решение в частта за разноските е направено с писмена
молба от 12.11.2019 г. Решението, чието изменение се претендира не подлежи на
обжалване, поради което молбата за изменението му следва да бъде подадена в
едномесечен срок от постановяването му или – 02.12.2019 г. Поради което молбата
е депозирана в границите на предвидения в закона срок и
е допустима.
В
молбата е отправено искане за изменение на въззивното
решение, в частта за присъдените в полза на въззиваемата
страна разноски, което разгледано по същество, се преценява като неоснователно.
Генерално
оплакването в молбата касае несъобразяване на въззивния
съд при произнасянето си по разноските дължими на въззиваемия
– ищец за заповедното и първоинстанционното
производство, с изчисленията извършени от първоинстанционния
съд, в т.ч. и с размера на определеното юрисконсултско
възнаграждение, включено при извършването на тези изчисления. Поначало следва
да бъде посочено, че въззивния съд не е контролно-отменителна инстанция, а такава по съществото на
спора и разпределя отговорността за разноски съобразно изхода от спора и обжалваемия интерес, без да е обвързан от едни или други
изчисления извършени от първоинстанционния съд. Въззивния съд е длъжен и извършва самостоятелна преценка
като не е необходимо обжалване на решението в частта за разноските, още повече,
че такова самостоятелно обжалване би било недопустимо. Още по-малко въззивния съд е обвързан от определеното служебно юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
В
молбата е отправено искане за ревизиране на разноските присъдени в полза на въззивника във връзка с оказаната му безплатна правна помощ
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв от страна на адв. С.С.. В тази си част молбата
е основателна. Въззивния съд неправилно е редуцирал
според изхода от спора, дължимото възнаграждение на адв.
С. за първото въззивно разглеждане на делото, което
практически е приключило в полза на ответника – въззивник.
В резултат от това на адв. С. се следва минималното
възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/2004 г., възлизащо на 310.00
лв. Следва се и дължимият данък по ЗДДС, в размер на 62.00 лв. или общо
дължимата сума възлиза на 372.00. лв., вкл. ДДС. При изчисляването на
възнаграждението за първата инстанция въззивния съд е
допуснал грешка като е съобразил Решение № 13062/03.10.2019 г. на ВАС, което не
е влязло в сила. Така дължимото възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ за първоинстанционното разглеждане на делото,
съобразно изхода от спора, възлиза на 20.27 лв., с ДДС.
Така
общия размер на дължимото възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ,
ведно с определеното за настоящото въззивно
производство възлиза на 406.70 лв., с ДДС, вместо посочената в диспозитива сума 50.30 лв., с ДДС, поради което решението в
тази си част следва да бъде изменено.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.
№ 33504/12.11.2019 г. от М.В.Г., ЕГН **********, с местожителство ***, в частта, с която е отправено искане за
изменение на въззивното решение, досежно
присъдените на въззиваемата страна разноски за
заповедно производство и първа инстанция.
ИЗМЕНЯ Решение
№ 953/01.11.2019 г.,
по в.т.д. № 871/2019 г., на ВОС, ТО,
В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, Източна
индустриална зона, № 128 ДА ЗАПЛАТИ
на адв. С.Г.С., ЕГН **********,***, сумата 406.70
лв. (четиристотин и шест лева и 70 ст.), съдебни разноски за разглеждането на
делото от първа и въззивна инстанции, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, вместо присъдените първоначално разноски в размер на 50.30 лв. (петдесет лева и 30 ст.).
Определението
е постановено при участието на подпомагаща въззиваемия
страна „НЕЛБО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Тинтява“, № 15.
Определението не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.