№ 323
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20215001000928 по описа за 2021 година
установи следното:
Производство по чл.274 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК, образувано по
повод подадена частна жалба от жалбоподателя И.И. ЕООД, ЕИК *********,
представлявано дружество от управителя Х.Г.С., чрез процесуалния си
пълномощник адвокат И.Д., против постановеното определение №21759 от
23.09.2021 г. по търг.дело №63/2020 г. по описа на Окръжен съд К..
С обжалваното определение е оставена без уважение молба с вх.
№212358 от 30.07.2021 г. по т.д.№63/2020 г., подадена от Г.М.Г., П.П.Г. и
И.И. ЕООД на основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
Жалбоподателят, единият от молителите по чл.248 от ГПК, е останал
недоволен от така постановеното определение и моли то да бъде отменено,
тъй като не са налице предпоставките за присъждане на разноски на ищеца,
както и да му бъдат присъдени направените в хода на разглеждане делото
пред окръжния съд разноски. Претендира разноските за настоящото
производство.
Ответната страна Г.К. ЕООД, ЕИК *********, представлявано
дружество от управителя Г.Г., чрез процесуалния си представител адвокат
М.Ч.-Б., е подала отговор, в който моли да се остави без уважение
1
подадената частна жалба. Претендира и разноските за настоящото
производство, като е приложила договор за правна помощ.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване,както и
данните по делото, намери за установено следното:
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 04.10.2021
г.,частната жалба срещу него е постъпила по пощата на 18.10.2021 г., което е
в законно определения срок за обжалване, посочен в закона – чл.248,ал.3 от
ГПК. Ето защо, частната жалба не е просрочена, подадена е от надлежна
страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.248 от ГПК, няма пречка съдът да допълни или измени
постановеното си решение в частта му за разноските с изключение на случая,
когато се иска изменение на решението и не е предоставен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
От данните по делото се установява, че ищецът Г.К. ЕООД е предявил
искова молба на 11.03.2020 г. срещу ответниците Г.М.Г., П.П.Г. и И.И. ЕООД
с правно основание по чл.135 от ЗЗД, съгласно която иска да се обяви за
относително недействителен договорът за покупко продажба на недвижими
имоти, които са описани подробно, по силата на който първите двама
ответници са продали на третия ответник тези имоти. Посочва, че има четири
вземания от първите двама ответници.
Пристъпило се е към размяна на книжа, като ответникът И.И. ЕООД е
подал отговор на 14.10.2020 г., приет за редовен съгласно нарочно
определение на съда, в който е оспорил предявения иск, като подробно е
изложил съображения за неоснователността му.
Пристъпило се е към разглеждане на делото в открито съдебно
заседание и събиране на доказателства, след което е постановено съдебно
решение. С решението е отхвърлен предявеният иск, като неоснователен, тъй
като се установява, че ищецът е загубил качеството си на кредитор в хода на
производството по делото - погасени са три от вземанията, които го
легитимират като кредитор по делото на 30.11.2020 г., 07.12.2020 г. и на
15.12.2020 г. съгласно посоченото в мотивите към съдебния акт, а за
вземането в размер на 536,02 лв. не се установява качеството кредитор за
ищеца. С решението са осъдени ответниците да заплатят на ищеца
направените разноски в размер на 2 246,78 лв. съразмерно и само по
2
отношение на трите вземания, които са били погасени в хода на делото, както
и е осъден ищеца да заплати на ответника И.И. ЕООД разноски в размер на
212 лв. съразмерно и само по отношение на вземането в размер на 536,02 лв.
По постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските
с основание чл.248 от ГПК е постановено обжалваното определение, с което
молбата е оставена без уважение, което обжалвано определение е предмет на
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка обжалваното
определение се явява правилно и законосъобразно. В случая се е достигнало
до постановяване на съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният иск,
като неоснователен. Съгласно чл.78,ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат на ищеца. Предвидени са две кумулативно дадени
предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски,
които следва да са налице. Първата се отнася до поведението на страната
преди завеждането на делото, а втората - след това, свързано с признание на
иска. В случая за посочените три вземания, ако биха били погасени
своевременно, не би се стигнало до завеждане на исковата молба и
образуване на дело. Следователно това дело не е било образувано
неоснователно. Няма и признание на иска. Ето защо и имайки предвид
предмета на предявения иск, който се разглежда, следва да се приеме, че
ответниците, вкл. и ответникът И.И. ЕООД не са освободени от
отговорността за разноски.
От своя страна и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът И.И.
ЕООД има право на разноските съразмерно отхвърленото вземане, за което
ищецът изобщо не е имал качеството на кредитор на основание чл.78,ал.3 от
ГПК.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционният съд при
постановяване на обжалваното определение, като е оставил без уважение
молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Ето защо, това
определение следва да бъде потвърдено.
Ответникът е направил и искане за присъждане на направените
разноски за настоящото производство, като е приложил към отговора на
частната си жалба договор за правна помощ от същата дата, имащ и характер
3
за разписка. С оглед резултата по делото и нормата на чл.78,ал.4 от ГПК
искането се явява основателно. От приложените доказателства се установява
размерът на направените разноски – 200 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, което следва да се присъди на страната..
Ето защо , апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното определение №21759 от 23.09.2021 г.
по търг.дело №63/2020 г. по описа на Окръжен съд К., с което е оставена без
уважение молба с вх.№212358 от 30.07.2021 г. по т.д.№63/2020 г. в частта и
до И.И. ЕООД на основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
Осъжда И.И. ЕООД да заплати на Г.К. ЕООД направените разноски
за настоящото производство в размер на 200 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Определението е неокончателно и може да се обжалва с частна
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4