ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2089
гр.
Пловдив, 18 октомври 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив , ІХ състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ;
Велизар Русинов
След
като разгледа докладваното административно дело №965 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по три жалби с вх.
№6330/01.04.2019г. по описа на
Административен съд Пловдив от
името на А.В., И.В. и В.В. против Разрешение за
строеж № 16 от 19.02.2019г. издадено от Главния архитект на Община Пловдив -
Район „Западен", с което на Ю.Л.Г.
е разрешено да изпълни строеж: ремонт и вътрешно преустройство без
промяна на предназначението на полумасивна
еднофамилна жилищна сграда с ид. № 56784.51L494.3 и
едноетажна пристройка - склад с ид. № 56784.511.494.5
в УПИ1Х-494, кв.14 по плана на кв. ((Христо Смирненски , гр.Пловдив, ****. От
представените по делото от Ю.Л.Г. , чрез адв.А.Й. с молба от 10.5.2019г. писмени доказателства
-Нотариален акт № 189, том35 от 11.5.2015г. на СВ Пловдив и Решение №
3309/03.11.2016г. по гр.дело № 6661/2015г. на ПРС, 3 гр.състав, възложителят на
строежа Ю.Л.Г., се явява изключителен собственик на двете сгради /еднофамилна
жилищна сграда с ид. № 56784.511.494.3 и едноетажна
пристройка -склад с ид. № 56784.511.494.5/, обект на процесното Разрешение за строеж.Като изключителен
собственик на посочените сгради, обект на оспореното разрешение за строеж,
същата е единствения възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ и
заинтересовано лице съгласно чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ по отношение на двете
сгради, които са обект на разрешението за строеж - за ремонт и вътрешно
преустройство.Съгласно чл.159 от АПК, преди да разгледа жалбите по същество,
съдът следва да направи проверка за тяхната допустимост.В конкретния случай жалбите
на А.В., И.В. и В.В. против Разрешение за строеж № 16
от 19.02.2019г. издадено от Главния архитект на Община Пловдив - Район
„Западен", са недопустими.Оспорващите
нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл.149, ал.2, т.2
от ЗУТ и в тази връзка нямат право да обжалват Разрешение за строеж № 16 от
19.02.2019г. издадено от Главния архитект на Община Пловдив - Район
„Западен".В случая не се касае до нов строеж, пристрояване или
надстрояване, поради което хипотезата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, изобщо не е
приложима.В настоящия казус се касае за ремонт и вътрешно преустройство без
промяна на предназначението, попадащ в хипотезата на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ,
на еднофамилна жилищна сграда и пристройка към нея, които са изключителна
собственост само на Ю.Г.. Тъй като
сградите, обект на разрешението за строеж нямат характер на етажна собственост,
респективно на вилни сгради и в същите не се променя предназначение на жилище в
нежилищен обект, то разпоредбите на чл.38, ал.З и 4 и чл.39 от ЗУТ не са
приложими.Не е налице хипотезата на чл.149, ал.2, т.З от ЗУТ, тъй като
разпоредбите на чл.185, ал.2 и ал.З от ЗУТ, се прилагат само за сгради в режим
на етажна собственост с налични общи части на сградите.Сградите, обект на процесното
разрешение за строеж за ремонт и вътрешно преустройство, са изключителна
собственост на Ю.Л.Г. , същите се преустройват само вътрешно, в границите на
собствеността. Сградите като индивидуална собственост по дефиниция не съдържат
общи части на сградата, поради което чл.185, ал.2 и 3 от ЗУТ са неотносими в случая.Ето защо след като
оспорващите/жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на чл.149,
ал.2 от ЗУТ и нямат правен интерес да обжалват Разрешение за строеж № 16 от
19.02.2019г. на Главния архитект на Община Пловдив - Район „Западен", с
което на Ю.Л.Г. е разрешено да изпълни строеж: „Ремонт и вътрешно преустройство
без промяна на предназначението на полумасивна
еднофамилна жилищна сграда с ид. № 56784.511.494.3 и
едноетажна пристройка -склад с ид. № 56784.511.494.5
в УПИ IX-494, кв.14 по плана на кв."Христо Смирненски", гр.Пловдив,
ул.****, следователно жалбите са
процесуално недопустими. В настоящото производство трите жалби са подадени от
името А.В., И.В. и В.В. , които не
удостоверяват никакви свои права, които са непосредствено засегнати от процесното властническо волеизявление на административния
орган. Напротив, правната сфера на оспорващите/жалбоподатели не е накърнена по никакъв начин. Само в
случай, че едно властническо волеизявление, засяга непосредствено права,
свободи и законни интереси на дадено лице е допустимо и същото е активно
легитимирано да оспори административния акт пред съд, с искане да бъде отменен
или прогласен за нищожен. Правния интерес от водене на съдебен процес е
задължителна процесуална предпоставка,
като липсата му води до недопустимост на производството.В случая такъв не е
доказан , от оспорващите .От горното следва извод ,че трите жалби ,
подаден от името на А.В., И.В. и В.В.
са недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено.Предвид липсата на
искане за присъждане на разноски от
страна на Ю.Л.Г. , такива не следва да бъдат присъждани. На основание чл. 159, т. 4 от АПК , Съдът, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ всички съдопроизводствени
действия по адм. дело №965/2019 г. по описа на
Административен съд- Пловдив. ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №965/2019 г. по описа на
Административен съд-Пловдив. Препис от акта
да бъде изпратен на страните. Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба в 07дневен срок от получаване на съобщение от
страните пред Върховен административен
съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ;/п/