Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр. Н., 16.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в съд в публичното си заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 142 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят П.И.Ж. ***, сочи че не е съгласен с издаденото от Началника на РУ-Н. НП № 528/21.12.2018 г., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв.
Жалбоподателят сочи, че не е извършвал твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал.1, пр.3-то от ЗБЛД. Същия сочи, че по негови данни в декларация от 14.11.2018 г. АНО е постановил, че същия е извършил нарушението посочено в акта, като не е взето предвид това, че същия лично е посочил, че няколко дни след депозирането на декларацията за изгубената лична карта е съобщил, че същата е намерена и че ще се ползва от него.
Жалбоподателят сочи, че в момента продължава да ползва издадената му лична карта, за която е съобщил, че била изгубена.
Предвид на горното жалбоподателят моли съда да отмени наложеното му наказание, или евентуално да приеме, че е налице маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и заявява, че поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание.
В съпровождащото жалбата писмо се твърди, че НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя П.И.Ж. *** е ангажирана с акт за установяване на административно нарушение с № 528 от 14.11.2018 г., с който актосъставителят И.Д.Д.,***, в присъствието на свидетеля Д.И. и нарушителя по акта е констатирал, че съгласно подадена от лицето П.Ж. декларация, същия е изгубил на 13.11.2018 г. личната си карта № ***.
Посочени са нарушените разпоредби - чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
Актът е подписан от жалбоподателят с посочване, че няма възражения.
Въз основа на този акт е издадено от Началника на РУ- Н. НП № 528 от 21.12.2018 г., с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и на основание чл. 81, ал.2, т. 2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лв.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.05.2019 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Разгледано по същество се установи
следното:
На 13.11.2018 г. жалбоподателят, след като не успял да намери личната си карта, предположил, че я изгубил и на 14.11.2018 г. посетил РУ Н. за да съобщи незабавно за това.
Същия попълнил нарочна декларация по чл. 17 от ПИБЛД, където посочил, че на 13.11.18 г. е изгубил личната си карта, намираща се в портфейла му.
След подадената декларация, още същия ден е съставен АУАН № 528 от 14.11.2018 г. от актосъставителят И.Д.Д.,*** и в присъствието на свидетеля Д.И. за нарушение на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД.
Няколко дни след това, на 19.11.2018 г., жалбоподателят се явил отново в РУ Н. и съобщил и изготвил нова декларация, в която посочил, че портфела му и личната му карта са се намерили в двора на къщата на родителите му. Декларацията е приложена по административната преписка.
В съдебно заседание жалбоподателят представя на виждане носената от него лична карта с № № ***, издадена на ***г. от ОД на МВР Ш. и валидна до **г.
От така описаната фактическа обстановка, съдът приема, че в действителност жалбоподателят е проявил изключителна гражданска активност, уведомявайки по надлежния ред органите на МВР за установената от него липса на личната му карта. Безспорно същия е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД, като не е успял да я опази от загубване. Всъщност, картата е била намерена няколко дни след подаването на сигнала и установяването на нейната липса, т.к още на 19.11.2018 г. жалбоподателят след като е намерил личната си карта е уведомил за това отново по надлежния ред компетентните органи.
За извършеното от жалбоподателя нарушение законът предвижда наказание по чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД глоба от 30 до 200 лв.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушени, изразяващо се в бездействие при опазването на личната му карта, за времето от 13.11 до 19.11.2018 г. води до наличието на съставомерно поведение по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД, но с оглед на това, че картата е била намерена отново лично от жалбоподателя, същия е уведомил органите на реда и е подал писмена декларация, както и че към настоящия момент, картата се ползва от него, то съдът намира, че от това не са настъпили вредни за обществото последици. Не се е стигнало до злоупотреби от страна на трети лица с издадената на жалбоподателя лична карта, т.к същата е била намерена в имота на родителите му, заедно с изгубения за същото време портфейл.
Съдът намира, че това е типичен случай на маловажно нарушение, при което наказващия орган не е следвало да налага административното наказание, предвидено в чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД наказание глоба, дори и в най-ниският му размер от 30лв.
При цялостната преценка за наличието на маловажност на деянието, в съответствие с критериите на чл. 93, т. 9 от НК, и на основание чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че деянието осъществено от жалбоподателя е маловажно. Относно обществената опасност на дееца, съдът намира, че са налице по делото доказателства, че той не е нарушавал до момента изискванията на ЗБЛД, а проявената от него гражданска отговорност при обявяването на факта на изгубване и този на намиране на личната карта, показват висока самокритичност към нарушението и отговорно спазване на разпоредбите на ЗБЛД.
В този смисъл наложеното с НП наказание на основание чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД - глоба в размер на 30лв., макар и да отговаря изцяло на посоченото в закона се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, т.к деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не следва да се санкционира, а нарушителят следва само да се предупреди, съгл. чл. 28, б. „а” от ЗАНН, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът намира, че едно предупреждение към жалбоподателят би изиграло предупредителна и възпитателна роля не само към него, но и към останалите членове на обществото, поради което съставения акт следва да се счита като писмено предупреждение по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН.
Предвид на горното, съдът намира, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление НП № № 528/21.12.2018 г. на Началника на РУ „Полиция“ Н., с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и на основание чл. 81, ал.2, т. 2 от ЗБЛД и чл. 53 от ЗАНН на П.И.Ж. с ЕГН ********** *** и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лв. (тридесет лева).
На основание чл. 28, б.”а” от ЗАНН, Акт № 528/014.11.2018 г. с бл. № 433986 на РУ Н., ДА СЕ СЧИТА за писмено предупреждение на П.И.Ж. с ЕГН ********** ***, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Галина Николова