Р Е Ш Е Н
И Е
№ ________
В., ______________
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд,
VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на трети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА |
|
||
|
при секретаря |
Добринка Долчинкова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1753/2019г. |
||||
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на К.С.С., ЕГН: **********,***, чрез адв.И.К., против Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № В-18-СИР-28/19.10.2017г. на и.д.н-к РДНСК-СИР, в размер на 900 (деветстотин) лева за заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е обжалвал НП №
В-18-СИР-28/19.10.2017г. пред ВРС като въз основа на жалбата било образувано
НАХД № 5330/2017г. По същото било постановено Решение № 160/02.02.2018г., с
което наказателното постановление било потвърдено. С Решение № 947/04.05.2018г.
по КАНД № 880/2018г. решението на ВРС било отменено, а делото върнато за ново
разглеждане. В тази връзка било образувано НАХД № 2072/2018г. по което с
Решение № 103/21.01.2019г. ВРС, 37-ми състав, отменил НП №
В-18-СИР-28/19.10.2017г. Това решение било оставено в сила с Решение на
Адм.съд-В.
№ 1173/13.06.2019г. по КАД № 871/2019г. Във връзка с обжалването на
наказателното постановление пред всички съдебни инстанции ищецът бил
представляван от адвокат, като по делата, с изключение на НАХД № 5330/2017г.,
били представени и договори за процесуално представителство, във всеки от който
като дължима и заплатена била посочена сумата от 300лв. - за всяка инстанция
поотделно. Общо заплатените възнаграждения за адвокат били в размер на 900лв.,
като процесуалното представителство било реално осъществено. Твърди, че
извършеният разход във връзка с обжалването на наказателното постановление, представлява
настъпили за него имуществени вреди. Позовава се на ТР № 1/15.03.2017г. по
тълк.д. № 2/2016г.на ВАС и твърди, че претърпените вреди са пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.К., която поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – ДНСК, чрез юрк.Т. К., оспорва исковата молба по съображения изложени в писмен отговор вх.№ 11147/11.07.2019г. Счита, че не са изложени убедителни доводи и не са представени доказателства, за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на наказателното постановление и твърдените вреди. Заплатеният адвокатски хонорар не е вреда, т.к. от една страна срещу заплатеното възнаграждение е получил услуга, а от друга, разходът произтича не от наказателното постановление, а от договор за правна защита и съдействие. Навежда и доводи за това, че адвокатското възнаграждение е над определения в Наредбата минимум. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата претенция на ищеца, а в условията на евентуалност – същата да бъде намалена до законово определения минимум.
Представителят на Окръжна прокуратура - В. дава заключение за основателност на исковата претенция. Счита, че доказателствата по делото установяват предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразен административен акт, във връзка с неговото обжалване ищецът е сторил разноски, които представляват вреди, пряка и непосредствена последица от издаване на акта. Моли претенцията да се уважи така, както е предявена.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
С Наказателно постановление № В-18-СИР-28/19.10.2017г. за това, че при съгласуване на инвестиционни проекти е нарушил разпоредбите на чл.145, ал.2 от ЗУТ, вр.чл.108, ал.1, изр.второ от ЗУТ и е осъществил състава на чл.232, ал.1, т.2, пр.1 от ЗУТ, началникът на РДНСК-СИР наложил на арх.К.С.С. глоба в размер на 1000,00лв.
Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд – В., като в тази връзка било образувано НАХД № 5330/2017г. С Решение № 160/02.02.2018г. ВРС, ІV-ти състав потвърдил наказателното постановление. С Решение № 947/04.05.2018г. по КАД № 880/2018г. решението на ВРС било отменено, а делото върнато за ново разглеждане. В тази връзка било образувано НАХД № 2072/2018г. по което с Решение № 103/21.01.2019г. ВРС, 37-ми състав, отменил НП № В-18-СИР-28/19.10.2017г. по съображения, че същото е необосновано, т.к. инвестиционния проект съответства на ПУП-ПРЗ. Решението било оставено в сила с Решение на Адм.съд-В. № 1173/13.06.2019г. по КАД № 871/2019г.
В производствата пред ВРС и Адм.съд-В. ищецът е представляван от адв.И.К., като в тази връзка е направил разходи за адвокатско възнаграждение, както следва: по адм.д. № 880/2018г. на Адм.съд-В. – 300,00лв. по договор за правна защита и съдействие серия Б № 329057/18.04.2018г; по НАХД № 2072/2018г. на ВРС – 300,00лв. по договор за правна защита и съдействие серия Б № 329061/18.05.2018г; по адм.д. № 871/2019 на Адм.съд-В. – 300,00лв. по договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/12.03.2019г. Във всички посочени договори за правна защита и съдействие е направено надлежно отбелязване, че договореното възнаграждение е изплатено в брой.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди причинени от отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което е ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 на закона предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата.
В конкретния случай елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са безспорно установени по делото.
Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
ЗАНН и НПК не предвиждат ред за присъждане на „разноски“ в производствата по обжалване на наказателни постановления. Съгласно ТР № 2/03.06.2009г. постановено по т.д. № 7/2008г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища – разглеждащи тези производства като касационна инстанция по реда на глава дванадесета от АПК – също не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища.
Липсата на уредба в ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на направените разноски при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. След като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства е ползвана адвокатска защита, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г., постановено т.д. № 2 от 2016г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
За основателността на претенцията за репариране на адвокатското възнаграждение не е достатъчно в производството по обжалване на наказателното постановление да е осъществено процесуално представителство от адвокат, а следва да бъде безспорно установено, че в тази връзка на същия е изплатено възнаграждение, като тежестта за това лежи върху ищеца.
Видно от приобщените НАХД № 2072/2018г. на Районен съд-В., и КАНД № 880/2018г. и № 871/2019г., адв.К. е осъществила реално процесуално представителство и защита на ищеца в производството по обжалване на наказателното постановление пред ВРС, в т.ч. е правила доказателствени искания.
Безспорно е установено и заплащането на договореното адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.1 Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д. №
6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
В случая договорите за правна защита и съдействие отговарят на посочените
изисквания. В приложения по КАНД № 880/2018г. договор за правна защита и
съдействие серия Б № 329057/18.04.2018г. изрично е посочено, че се отнася за „процесуално представителство, защита и
съдействие по КАНД № 880/2019г. на Административен съд – В.“, както и че
договореното адвокатско възнаграждение е изплатено в брой. В приложения по НАХД № 2072/2018г. на ВРС договор за правна защита
и съдействие серия Б № 329061/18.05.2018г. изрично е посочено, че се отнася за
„процесуално представителство, защита и
съдействие по адм.наказателно дело № 2072/2018г. по описа на Районен съд –В.“,
както и че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено в брой. В
приложения по КАНД № 871/2019г. договор за правна защита и съдействие серия Б №
**********/12.03.2019г. изрично е посочено, че се отнася за „изготвяне на възражение срещу касационна
жалба против решение по АНД № 2072/2018г. на ВРС и процесуално представителство
пред Административен съд – В. по КАНД“, както и че договореното адвокатско
възнаграждение е изплатено в брой.
Така оформени договорите имат характер на разписка и удостоверява факта на извършеното плащане в брой.
По така изложените съображения претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП № В-18-СИР-28/19.10.2017г. на началник РДНСК-СИР, като доказана по основание и размер следва да се уважи изцяло.
Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на размера на обезщетението, т.к. адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по КАНД № 880/2019г., НАХД № 2072/2018г. и КАНД № 871/2019г. е определено в минималния размер по чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на спора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са общо в размер на 310 (триста и десет) лева, от които 10,00лв. за държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение, изплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/18.06.2019г.
Водим от горното Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Дирекция за национален строителен контрол да заплати на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на К.С.С., ЕГН: **********,***, обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 900 (деветстотин) лева, представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение по договори за правна защита и съдействие серия Б №
329057/18.04.2018г., серия Б № 329061/18.05.2018г. и серия Б №
**********/12.03.2019г., причинени от незаконосъобразно наказателно
постановление № В-18-СИР-28/19.10.2017г. на н-ка на РДНСК-СИР, отменено с
влязло в сила Решение № 103/21.01.2019г. по НАХД № 2072/2018г. на Районен съд-В.,
ХХХVІІ-ми състав, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на завеждане на иска – 21.06.2019г., до окончателното изплащане.
ОСЪДЖА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на К.С.С., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: