Решение по адм. дело №488/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.).

Образувано е по жалба на Н. Ш. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], в качеството на родител на детето М. Р. Ю., против Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-050/03.10.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики Преслав, с която на основание чл.33, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЗДет., във връзка с чл.27, ал.1, вр. чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, т.2 и т.3 от ЗЗДет. детето М. Р. Ю. е настанено временно в професионално приемно семейство на А. Я. Р. и М. Д. Р. с постоянен адрес в [населено място], общ.Хитрино, обл.Шумен, [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДет. Жалбоподателката твърди, че административният орган неправилно е посочил, че нейните родители, които са баба и дядо на детето, са в чужбина. Заявява, че на 03.10.2025г. същите са били на разположение на постоянния им адрес в [населено място], но не са потърсени, за да декларират съгласието си детето да бъде настанено при тях. Настоява, че в нарушение на административно производствените правила не е уведомена за случилото се на 03.10.2025г. в [населено място]. Счита, че избраната мярка е прибързана, необоснована, същата не е в интерес на детето и не съответства на принципа за полагане на най-добрата грижа. По изложените съображения отправя искане за отмяна на заповедта, като съдът разпореди (до произнасянето на районен съд по реда на чл.28 от ЗЗД) детето временно да бъде върнато и настанено при законни роднини – бащата и майката на жалбоподателката, живущи на адрес [населено място], [улица].

В съдебно заседание оспорващата не се явява лично. Същата се представлява от адв.П. Н., който поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. П. депозира писмено становище, с което заявява, че оспорва жалбата. Сочи, че са налице фактическите основания за издаване на заповедта, като в хода на производството са извършени необходимите проучвания, в това число и проверка в системата ИИС на АСП за адреси и пребиваване на родители, разговори със съседи и близки на семейството, с полицейски служители от Полицейски участък в [населено място], в резултат на които е установено, че родителите и роднините по майчина и бащина линия са с обичайно местопребиваване в чужбина. След издаване на заповедта е извършено допълнително проучване чрез социалните служби в съответните страни, в които пребивават родителите. Във връзка с продължаващото проучване са проведени разговори с майката на 06.10.2025г., която е представила собственоръчно написана декларация с вх. № СЛ/Д-Н-ВП/726-004/06.10.2025г., съдържаща изявление, че същата от 10 години живее в Германия, като родителите й и сестра й живеят в същия град. По изложените аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

М. Р. Ю. е роден на [дата]. в Германия от съжителството на майката Н. Ш. Н. с лицето Р. С. А.. По сведение на майката, Р. А. е направил ДНК тест, удостоверяващ, че същият е биологичен баща на детето, но не са предприемани други действия за установяване на бащинство. За роднините на Р. С. А. – С. М. (негова майка) и М. В. (негов брат)М. е „тяхно дете“.

Поради наличие на неразтрогнат брак със съпруга Р. Р. Ю., детето носи неговото име.

На 03.10.2025г. в ОЗД-ДСП-В. П. е получен устен сигнал, подаден от служител в ИДПС-РУ-В. П. за детето М. Р. Ю., установено на адрес в [населено място], [улица], което е оставено без родителски грижи. Майката е в чужбина, а лицето Р. С. А., който полага грижи за детето и твърди, че е негов биологичен баща, е задържан от органите на реда за оказано физическо насилие, при условията на домашно насилие над детето А. И. Н. (на 3 години) – дете на съжителката И. Н..

Свидетелката Н. А. З. заявява, че след като получила сигнала, предприела действия по установяване роднините на детето. Свързала се със служител, работещ в изнесено работно място в [населено място], на когото възложила извършване на необходимите проучвания. В хода на проверката било констатирано, че майката и нейните родители от години живеят в чужбина. Вписаният в акта за раждане на детето баща бил със заявен адрес в чужбина, както и неговите роднини.

Съгласно изготвен социален доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-Н-ВП/77/03.10.2025г. е счетено, че детето Марсело е дете в риск – и двамата родители са в чужбина, оставено е без пряка родителска грижа, в семейството на Р. А. в [населено място] е оказано физическо насилие над друго дете, на което евентуално М. е станал свидетел. Направено е предложение да се предприемат мерки за закрила по чл.26, ал.1 от ЗЗДет. извън семейството с цел защита правата на детето.

Видно от протокол от работна среща за избор на подходящо приемно семейство от 03.10.2025г. след направено обсъждане е установено, че на територията на ДСП – В. П. няма близки и роднини, които да се грижат за детето, поради което същото следва да бъде настанено в подходящо приемно семейство. Проучен е профилът на приемните семейства и е счетено, че приемното семейство А. Я. Р. и М. Д. Р. е подходящо за настаняване на детето. Приемното семейство е с профил за едно дете, на възраст от 0 до 10 години, без значение на пола, здраво. Могат да се грижат за дете в режим на кризисно настаняване и дете, жертва на насилие.

С декларация вх. № СЛ/Д-Н-ВП/726-001/03.10.2025г. приемното семейство е заявило съгласието си да бъде настанено детето М. при условията на кризисно настаняване.

Изготвен е социален доклад относно спешното настаняване на детето в приемното семейство.

Със заповед №ЗД/Д-Н-ВП-050/03.10.2025г. на директора на ДСП - Велики Преслав, детето М. Р. Ю. е настанено временно в професионално приемно семейство на А. Я. Р. и М. Д. Р., до произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДет.

Според показанията на св.Н. З., същия ден бил посетен адреса, на който се отглежда детето. При проведени разговори с лицата, живеещи на адреса, било установено, че С. А., която се счита за биологична баба на детето, била хоспитализирана на 02.10.2025г., но на 03.10.2025г. доброволно напуснала болницата. Предната вечер, след задържане на биологичния баща, детето М. било оставено под грижите на „чичото“ М..

Детето е изведено и предадено на приемните родители.

Видно от писмо изх. №30-89374#1/03.11.2025г. професионалното приемно семейство А. Я. Р. и М. Д. Р. е вписано в Регистъра по чл.31, ал.3 от ЗЗДет. със заповед № ЗД-ЗД/ПГ01/57/26.04.2013г. на директора на РДСП – Шумен под номер 179, том 2, дстр.85/86.

Впоследствие, в понеделник (на 06.10.2025г.) майката на детето отишла в ДСП – В. П. и заявила, че всички са в чужбина и тя желае да вземе детето там. Попълнила декларации, в които отразила обстоятелството, че тя и нейните родители живеят в чужбина.

Свидетелката Зърън сочи, че при срещата е разяснила на жалбоподателката, че към момента продължават проверките, включително и чрез запитвания да германските служби за проучване на майката и възможността детето да бъде върнато при майката. Проведена била и среща между майката и детето в присъствие на социален работник.

Във връзка с постъпило заявление с вх. № СЛ/Д-Н-В/392-006/20.10.2025г., депозирано от майката Н. Ш. Н. с желание синът й М.да бъде реинтегриран в нейното семейство в Германия, с писмо изх. № СЛ/Д-Н-В/392-007/22.10.2025г. до Министерството на правосъдието е изискано съдействие от германските социални служби да извършат социално проучване на майката относно възможността за реинтеграция на М. в дома й [населено място], Германия.

По делото е представена и приета като доказателство цялата административна преписка по издаване на оспорената в настоящото производство заповед, както и материалите по ДП № 265/20235г. на РУ – Велики Преслав. От приобщените писмени доказателства се установява, че с Постановление от 03.10.2025г. по ДП № 265/2025г. на РУ – В. П. Р. С. А. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер за това, че на 30.09.2025г. в [населено място] чрез нанасяне на удари с шамари по лицето, хващане в областта на главата с ръка и блъскането й в маса, нанасяне на удари два пъти в корема с юмрук и ухапване в областта на долен крайник е причинил на А. И. Н., роден на [дата]. (дете на И. Н. Х., с която се намирали във фактическо съжителство и са живеели в едно домакинство) лека телесна повреда, изразяваща се болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Съгласно Постановление за задържане на обвиняем от 03.10.2025г. Р. С. А. е задържан за срок от 72 часа, считано от датата и часа на фактическото му задържане от органите на реда.

По делото в качеството на свидетел е разпитана К. В. Д., инспектор в Д. педагогическа стая при РУ – Велики Преслав, подател на сигнала за дете, което е без родителски грижи. Същата разяснява, че била информирана по телефона за осъществено домашно насилие спрямо малолетно дете, което понастоящем било в [населено място] заедно с майка си. Оказала е съдействие на майката за освидетелстване на детето от съдебен лекар, след което направила опит да работи с пострадалото дете. Колеги на св.Д., които били на място в [населено място], където е осъществено домашното насилие, я информирали, че в дома има друго малко детенце. Извършена била проверка в информационните системи на МВР, при която било установено, че детето няма роднинска връзка с извършителя на деянието. Същият обяснил, че майката е чужбина. Кварталният полицай, който отговаря за района по местоживеене на майката, също потвърдил, че семейството отдавна живее в чужбина. Тогава св.Д. подала сигнал, с който информирала Н. З. за случая.

Въз основа на приобщените по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че при извършена проверка, инициирана по устен сигнал, подаден от св.К. Д. – служител в ДПС – Велики Преслав, е установено, че детето М., родено на 15.01.2021г. е оставено без родителски грижи на 03.10.2025г. в дома лицето Р. С. А., който полагал грижи за него, с твърдения, че е негов биологичен баща. На 02.10.2025г. Р. С. А. е задържан за 72 часа и привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер – нанасяне на лека телесна повреда на малолетно лице, дете на съжителката на Р. С. А., като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

След задържане на Р. С. А., детето М. е останало под грижите на М. О. В., брат на Р. С. А..

Към 03.10.2025г. майката на М., нейните родители, бащата и роднините по бащина линия на детето са били в чужбина.

Заповедта е съобщена на оспорващата на 06.10.2025г., а настоящата жалба е подадена на 17.10.2025г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт - заповед №ЗД/Д-Н-ВП-050/03.10.2025г. на директора на ДСП - Велики Преслав, който подлежи на съдебен контрол съобразно изричната разпоредба на чл.27а, ал.1 от ЗЗДет. Жалбата е подадена от надлежна страна – родител, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за валидността на акта, съдът констатира, че същият е постановен от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – компетентен орган според разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗЗДет.

Процесната заповед е издадена на основание чл.33, ал.1 от ППЗЗДет., във връзка с чл.27, ал.1, вр.чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, т.2 и т.3 от ЗЗДет. и е мотивирана с констатацията, че детето М. Р. Ю., установено на адрес в [населено място], е оставено без родителски грижи.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДет. може да бъде настанено извън семейството дете чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Според разпоредбата на чл.33, ал.1 от ППЗЗДет. спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.

Видно от изготвените формуляр за приемане на устен сигнал, Доклад за оценка на постъпил сигнал, социален доклад, както и от свидетелските показания на Н. З. – началник отдел ЗД, заповедта е издадена в рамките на надлежно образувано административно производство, при пълно изясняване на обстоятелствата, в това число проучване на възможността детето да бъде настанено при негови роднини. Предвид установената липса на възможност М. да бъде настанено при роднини, е проведена работна среща за избор на подходящо приемно семейство, където да бъде настанено детето. Избраното приемно семейство на А. Я. Р. и М. Д. Р. е декларирало съгласието си М. Ю. да бъде настанен в тяхното семейство при условията на кризисно настаняване. С оглед горното съдът приема, че заповедта е издадена при спазване на административно производствените правила, като са събрани доказателства за релевантните юридически факти, които са от значение за правилното решаване на случая.

Административният акт е надлежно мотивиран. Фактическите основания, изложени в процесната заповед сочат, че майката на Марсело е в чужбина, а лицето Р. С. А., което полага грижи за детето и твърди, че е негов биологичен баща, е задържан от органите на реда за оказано физическо насилие над друго малолетно дете, живеещо в семейството, при условията на домашно насилие. Събраните по делото доказателства сочат, че майката на Р. С. В., която също е полагала грижи за М., е хоспитализирана на 02.10.2025г. Детето е оставено на грижите на М. О. В., брат на Р. С. А.. На практика още преди задържане на Р. С. А. от органите на реда за нанасяне на лека телесна повреда на малолетно дете при условията на домашно насилие, детето М.е отглеждано в семейството, без да има каквито и да е доказателства за наличие на роднински връзки между него и пълнолетните членове на домакинството.

При тези факти правилно административният орган е приел, че М. е дете в риск – и двамата родители са в чужбина и то е оставено без пряка родителска грижа, като е отчетено обстоятелството, че в семейството на Р. С. А. в [населено място] е оказано физическо насилие на друго дете, което съставлява фактическо основание за прилагане на мярка за закрила по чл.26, ал.1 от ЗЗДет. По отношение на приложената временна мярка на малолетното дете административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет., според която може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Предприетата с оспорената заповед временна мярка за закрила е предвидена в чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗДет, а именно настаняване в приемно семейство. Тя е временна и се налага по административен ред при наличие на основанието по чл.33, ал.1 от ППЗЗДет., което в настоящата хипотеза е налице. Събраните по делото доказателства установяват, че родителите на детето съгласно акт за раждане, са в чужбина, а лицето, което твърди, че е негов биологичен баща е задържан и привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер. В дома, където е установено детето, няма пълнолетни лица, които да имат роднинска връзка с М.. Следователно към момента на издаване на оспорената заповед са били налице обстоятелства, застрашаващи живота и здравето на детето М. Ю.. В тази връзка изготвеният социален доклад представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, и е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Доказателствата по делото изцяло обосновават изводите на социалния работник в доклада, че родителите и роднините на детето са в чужбина, респективно същите са в невъзможност да полагат грижи за детето към този момент. Липсата на лица, които да са задължени да полагат адекватни грижи и контрол, съставлява риск за детето, поради което съгласно чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. е налице основание за спешно настаняване на детето извън семейството.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗДет. настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В случая от приложените към административната преписка социални доклади, проучвания, протоколи от проведени срещи е видно, че към датата на проверката и издаване на оспорената заповед родителите и близките роднини са извън страната. Противно на изложеното в жалбата, в приложена към делото декларация оспорващата собственоръчно е декларирала, че нейните родители живеят в чужбина, което кореспондира и с данните, събрани в хода на административната проверка. Предвид изложеното административният орган обосновано е преценил, че липсва възможност детето да бъде настанено при роднини, поради което е пристъпил към настаняването му в професионално приемно семейство, с цел защита на интересите на детето. Следва да се посочи, че с временното настаняване на детето при приемно семейството не се цели прекъсване на връзката между детето и неговите родители и роднини, а постигане на максимална защита на интересите на детето, които са поставени и от националното и от международното право, над тези на родителите му. Наложената мярка е временна и детето е настанено в семейна среда, независимо че не е в семейството на роднини.

Предвид това съдът приема, че към момента на издаването на заповедта, тя е в съответствие с материалния закон. В рамките на настоящото бързо производство по чл.27а от ЗЗДет. съдът намира, че предпоставките за временно настаняване на детето М. Р. Ю. в професионално приемно семейство на А. Я. Р. и М. Д. Р. към датата на издаване на заповедта са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази мярка. Понятието „висши интереси на детето“ не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959г. и в чл.10, ал.1 от ЗЗДет. В конкретния случай приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Приложените социални доклади и становища от компетентните органи, изготвени в хода на административното производство, илюстрират задълбоченото, съвестно и отговорно отношение на социалните работници към случая, както и стремежът им да изпълнят основните цели на закона. С оглед на изложеното съдебният състав намира, че административният орган е действал в съответствие и с целта на закона, като временното настаняване е с оглед предотвратяване на опасността от увреждане здравето на детето. От друга страна, при осъществяване на предприетата временна мярка, целта е да се защити и осигури по най-добрия начин интересът на детето с оглед основната цел - да се осигури среда, където да бъдат задоволени по най-адекватен начин неговите права и интереси и като такава мярка тя се предприема винаги в интерес на детето.

Следва да се има предвид, че в настоящото производство съдът преценява дали са били налице предпоставките за прилагане на мярката към момента на издаване на заповедта, както и че наложената мярка за закрила е временна. Дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще, е предмет на производство по чл.28 от ЗЗДет., като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този въпрос.

В обобщение на гореизложеното съдът приема, че Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-050/03.10.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики Преслав, с която на основание чл.33, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЗДет., във връзка с чл.27, ал.1, вр. чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, т.2 и т.3 от ЗЗДет. детето М. Р. Ю. е настанено временно в професионално приемно семейство на А. Я. Р. и М. Д. Р. с постоянен адрес в [населено място], общ.Хитрино, обл.Шумен, [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДет., е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. По изложените съображения съдът приема, че заповедта е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Ш. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], против Заповед №ЗД/Д-Н-ВП-050/03.10.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики Преслав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.