М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия П.Б.Й., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На 30.11.2016  г. в с. Божурица , обл. Плевен, чрез информационна технология – социална мрежа „Facebook” и програма „ Messenger” , използвайки потребителско име „П.Й.”,  установил контакт с лице ненавършило 14-годишна възраст –Н. А.Н., роден на *** г., с цел извършване на блудствено действие.

Престъпление по чл.155а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият П.Б.Й. и неговият защитник -  адвокат М.А.са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава XXVII от НПК.

Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.

В хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 371, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. 

В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия П.Б.Й. за извършено престъпление по чл. 155а, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Поддържа, че от всички налични по делото доказателства, а именно - показанията на установените и разпитани свидетели, експертизата, извършените претърсвания и изземвания, целият доказателствен материал в кориците на делото сочи, че от обективна и субективна страна подсъдимият П.Б.Й. е реализирал състава на престъплението, за което е предаден на съд. Счита, че обстоятелствата по делото е безспорно изяснено, както от обективна, така и от субективна страна.

При определяне на наказанието се предлага да бъде съобразено, че  законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 6 години и „Глоба“ от 5000 лв. до 10000 лв., като подсъдимият П.Б.Й. е с чисто съдебно минало, има критично отношение към извършеното престъпление, които обстоятелства следва да бъдат отчетени като смекчаващи такива.

От друга страна се сочи високият интензитет на деянието, изключително високата степен на обществена опасност, тъй като пострадалият е малолетно лице, ненавършило 14 години. Поради това се предлага да бъде определено наказание при  превес на отегчаващите обстоятелства и след като бъде признат за виновен, на подсъдимия П.Б.Й., след редукцията по реда на чл. 58а от НК бъде определено наказание към минималния размер лишаване от свобода предвиден в закона, което следва да се отложи с изпитателен срок, както и глоба в минимален размер.

Защитникът на подсъдимия П.Б.Й., адв. М.А.от АК - Плевен счита, че фактическата обстановка е безспорно установена, с оглед депозираното признание на фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния.

По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подзащитния му навежда доводи за критичността и съжалението от страна на подсъдимия, както и че осъзнава какво е направил, признаването на вината, чистото съдебно минало, съдействието на органите по разследване.

Адв. М.А.моли съда да определи на подзащитния му наказание „Лишаване от свобода“ към минимума, като същото да се отложи при условията на чл. 66 от НК за изпитателен срок също в минимален размер.

Относно кумулативно предвиденото наказание глоба в размер  от 5000 лв. до 10000 лв., се предлага да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК и да не се налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба“.

Подсъдимият П.Б.Й. заявява, че е съгласен с казаното от защитника си, както и че осъзнава грешката си, съжалява и изпитва огромен срам от това, което е извърши, както и че повече няма да се повтори и се разкайва за случилото се.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

През 2016г. подсъдимият П.Б.Й. използвал две мобилни електронни устройства – мобилен телефон марка „LENOVO” модел VIBE и „ALCATEL One Touch” с инсталиран софтуер за достъп до световната компютърна мрежа – Интернет. Като потребител регистрирал профил в Интернет базираната социална мрежа – Фейсбук – „П.Й.”.

През 2016г. малолетния Н.А.Н. *** също имал регистриран профил във Фейсбук – „***”.

В началото на м.Юли 2016г. малолетния Н. влязъл в профила си във Фейсбук и получил покана за приятелство от подсъдимия П.Б.Й., която подсъдимият изпратил чрез профила си „П.Й.”. Малолетния Н.Н. разгледал профила на подсъдимия П.Б.Й. и след като разпознал учителя си по БЕЛ приел поканата.

На 25.08.2016г. малолетния Н. изпратил съобщение на подсъдимия П.Б.Й. с текст „Ko sta gospodine”, като почти веднага получил отговор.

От 18.10.2016г. двамата почти всекидневно осъществявали комуникация чрез Фейсбук и Месинжър. По време на комуникацията подсъдимия П.Б.Й. попитал малолетния дали друг освен него има достъп до профила му, като предупредил Н. да не споделя с никой за електронните съобщения помежду им, тъй като се страхувал да не го изкарат „педофил”. В последствие подсъдимия П.Б.Й. изпращал на непълнолетния електронни съобщения, в които твърдял, че му е слабост и че го обича. 

На 30.11.2016г. подсъдимия П.Б.Й. изпратил на малолетния съобщение „искам да те гушкам”. На същата дата изпратил друго съобщение „офф дай ми тялото си, кожата си и момчето ….. да го видя аз ….. кога. Ми направи ми беля де ……”. На същата дата изпратил съобщение, с което кани малолетния да му гостува в къщи, като изрично предупредил да внимава да не разберат родителите му, че ще влезе в затвора. Изпратил и съобщение „много те искам…. и ще ти хареса ….” , „ми малък си ….. и сигурно голям го вадиш, дай ми го де…..”. Със съобщение подсъдимия П.Б.Й. поискал от малолетния да си снима половия орган и да изпрати снимката в „лични”. Малолетния категорично отказал да направи това. Комуникацията между двамата продължила до 01.12.2016г.

В едно от междучасията в началото на месец декември 2016 г. Б.М.А.– братовчедка на Н. А.Н., поискала телефона на Н., за да си провери профила във Фейсбук. Тогава случайно отворила приложението Месинжър на телефона на Н. и видяла снимка на учителя си по БЕЛ. Станало й интересно какво си пише братовчед й с господина и отворила чата, като първото което видяла емотикони със сърца изпратени от подсъдимия П.Б.Й. на братовчед й.   

Малолетната А.прочела цялата кореспонденция между братовчед й и подсъдимия П.Б.Й. и установила, че подсъдимия П.Б.Й. е изпращал съобщения на братовчед й „че е сладък, че е искал да му покаже голото си тяло, искал от братовчед й да си снима члена и да му го изпрати като снимка, както и че подсъдимия П.Б.Й. писал на братовчед й че го обича”. Малолетната А.много се притеснила и веднага отишла при класния ръководител В.Д.и й показала кореспонденцията между малолетния Н. и подсъдимия П.Б.Й.. Класния ръководител своевременно уведомила Директора на училището, който пък от своя страна уведомил ДСП-Долна Митрополия. Била извършена съвместна проверка от екип на отдел „Закрила на детето” при Община Долна Митрополия и МКБППМН-Долна Митрополия, при която се установило, че малолетното дете е възпитано в дух на уважение и почитане на институцията респективно на преподавателя, което от своя страна подсъдимия П.Б.Й. е използвал като средство за манипулация и склоняване на детето за извършване на аморални дейности.

Горната фактическа обстановка се установява от направеното самопризнание на подсъдимия П.Б.Й. от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят /чл. 373, ал. 3 НПК/. Признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част се подкрепя основно от събраните гласни доказателства. Показанията на свидетелите Б. М. А., В. И. Д., М. Т. Г., Н. А.Н., А.Е.М. и А.Н. М.напълно съответства на изложеното в обвинителния акт и подкрепя признанието от страна на подсъдимия. Всеки от свидетелите излага точно обстоятелствата от значение за делото. Така показанията на свидетелите следва да се преценят като обективни и незаинтересовани. Те са основани на преки възприятия, като всеки от свидетелите излага известните му факти последователно и без вътрешни противоречия. Няма противоречия относно тези факти и помежду им. Признанието се подкрепя и от протоколите за действия по разследването /претърсване и изземване/, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, заключенията на съдебните експертизи, както и от веществените доказателства. Крайният извод е, че доказателственият материал, събран на досъдебното производство напълно подкрепя направеното от подсъдимият П.Б.Й. самопризнание.

От установените чрез доказателствените средства, факти се налага извода, че подсъдимият П.Б.Й. е автор на деянието, описано в обвинителния акт.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият П.Б.Й. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл. 155а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

На 30.11.2016  г. в с. Божурица , обл. Плевен, чрез информационна технология – социална мрежа „Facebook” и програма „ Messenger” , използвайки потребителско име „П.Й.”,  установил контакт с лице ненавършило 14-годишна възраст –Н. А.Н., роден на *** г., с цел извършване на блудствено действие.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Деянието е извършено от подсъдимия П.Б.Й. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът отчете й обществената опасност на конкретното деяние, което е високо, предвид обстоятелството, че пострадалото лице е малолетно, при което деянието оказва отрицателно въздействие върху неговата психиката .

След като намери подсъдимия П.Б.Й. за виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства относително високия интензитет на деянието, като е налице една подчертана упоритост от страна на подсъдимия, като бе съобразена обществената опасност на деянието.

Като смекчаващи отговорността такива се отчитат признанието на вината и изразеното съжаление за стореното, както значителното съдействие, оказано от подсъдимият П.Б.Й. в хода на разследването следва да се оцени като такова от решаващо значение за събиране на гореописаните данни и съответно- разкриване на обективната истина.

Като смекчаващи отговорността се отчитат и данните относно личността на подсъдимия, а именно – същият не е осъждан, изразява съжаление за извършеното. Към настоящият момент подсъдимият е безработен. Подсъдимият изразява искрено съжаление за стореното от него. Направеното самопризнание още при разкриването на престъплението, което процесуално поведение е отстоявано в хода на наказателното производство сочи на извода за искрено разкаяние и за начало на превъзпитателен процес.

Същевременно съдът счете, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, доколкото в случая не са установени многобройни смекчаващи обстоятелства, нито изключително такова. Напротив, конкретният случай се отличава с една степен на обществена опасност на деянието и дееца, която може да бъде отнесена към пределите на обичайната за деяние от същия вид. Описаните установени смекчаващи обстоятелства, както и личността и подбудите на дееца, не са в количество и вид, налагащ извод, че минимално определеното от разпоредбата на чл.155а, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК е несъразмерно тежко. Ето защо последните смекчаващи отговорността се отчетоха от съда при определяне на наказанието, но не се и счетоха за такива по смисъла чл.55, ал.1 от НК.

При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия П.Б.Й. наказание "Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което на основание чл. 66, ал. І  от НК е отложено за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият П.Б.Й. е неосъждан.

Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.

На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за  своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите                                     и добрите нрави.

 С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.

С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 1 година  лишаване от свобода.

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.

Съдът наложи на подсъдимия П.Б.Й. и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 5000 лв.

Съдът отне на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК в полза на държавата веществените доказателства, послужили за извършването на умишленото престъплението, а именно: моб.телефон „Леново”, моб.телефон „Алкател”  и 2 бр.”СИМ” карти приложени към делото, като след влизане на настоящата присъда в сила същите да бъдат унищожени по предвидения за това ред.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия П.Б.Й. да заплати направените деловодни разноски в размер на 878,14лв.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: