№ 181
гр. Варна, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100503104 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Л. В. П. чрез адвокат П.Г.
срещу решение № 262764 от 05.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 2804 по описа за 2017 г.
на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, в частта, с която е допуснато да бъде
извършена съдебна делба на следния недвижим имот: недвижими имоти: 5/6 идеални части
от ап.№ 74 с идентификатор 10135.3517.70.1.74, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-64
от 16.05.2008 г., на изпълнителния директор на АГКК находящ се на ет.5 в жилищната
сграда на бл.28 вх.Г, построена върху държавна земя на бул. "Владислав Варненчик" № 155
в 15-ти подрайон, кв.10 по плана на град Варна при квоти 7/10 идеални части за Д. ХР. П. и
3/10 идеални части за Л. В. П., като съсобствеността между страните е възникнала на
основание прекратена с развод на 03.11.2016 г. съпружеска имуществена общност, на
основание член 34, алинея 1 от ЗС; както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л.
В. П. против Д. ХР. П. иск за допускане на делба между страните на следните имоти,
представляващи семейна имуществена общност, прекратена с развод на 03.11.2016 г.: офис
№ 1 с идентификатор 10135.1507.567.1.12, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98 от
10.11.2008 г., на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на първи етаж на сграда в
град Варна, със застроена площ 39,24 кв.м, състоящ се от две стаи, баня-тоалетна. при
граници: ул. "Одрин", проход към вътрешния двор, стълбище, вход за жилищната сграда,
ведно със складово помещение към офиса в сутеренния етаж със застроена площ 15,20 кв.м,
при граници: изба № 10, изба № 11, стълбище-коридор, с прилежащи 7,55 кв.м идеални
части от общите части на сградата, както и 4,9222 % идеални части от правото на строеж
върху дворното място; апартамент № 1 с идентификатор 10135.1507.567.1.1 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
1
находящ се на втори етаж на жилищна сграда в град Варна, със застроена площ 82,26 кв.м,
състоящ се от входно антре, две спални, кухня-трапезария-хол, баня-тоалетна, тоалетна и
две тераси, при граници: ул. "Одрин", калкан, вътрешен двор, ап.№ 3, ведно с
принадлежащото избено помещение № 11 с площ 5,80 кв.м, при граници: склад към офис №
1, изба № 1, коридор, с прилежащи 12,85 кв.м идеални части от общите части на сградата,
както и 8,3781 % идеални части от правото на строеж върху дворното място, и паркомясто
№ 2, находяшо се във вътрешния двор на жилищна сграда в град Варна със застроена площ
12,25 кв.м, при граници: паркомясто № 1, вътрешен двор, паркомясто № 3, с прилежащи 1,80
кв.м идеални части от общите части на сградата, както и 1,1731 % идеални части от правото
на строеж върху дворното място.
Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваните му части е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил
грешен извод, че ап.№ 74 е съпружеска имуществена общност, доколкото безспорно е
доказано, че сделката, с която въззивницата е придобила процесния апартамент не е
покупко-продажба, както каквато привидно е оформена, а е дарение от нейните майка и
брат. Също така е неправилен и изводът, че парите, с които въззивницата е заплатила на брат
си неговата част са СИО, доколкото не само П. е можел да притежава щатски долари през
1997 г., а и по това време никой не е приемал пари в български лева поради инфлацията и
деноминацията на лева. По отношение на имотите, за които искът за делба е отхвърлен, се
излага, че не са съобразени показанията на свидетелите, че въззивницата е е доплатила на
строителите застроеното в повече от полагащото се обезщетение на П. съгласно
предварителния договор. Набляга се, че П. не оспорва твърдението за получено в повече от
дължимото му се обезщетение.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на претенциите.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва. Излага се, че е недопустимо да бъде преразглеждано кои имоти
представляват СИО, доколкото има влязло в сила решение между страните по делото, с
което е определен по-голям дял от придобитото по време на брака имущество за Д.П. и
спорът кои имоти са СИО е разрешен със сила на пресъдено нещо. Отделно от това се сочи,
че твърденията на въззивницата са останали недоказани.
Моли се за изцяло потвърждаване на обжалваното решение.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Воден от горното и на основание член 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07 март 2022 година от
9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3