Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Варна, …………………07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III тричленен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от
Варненска окръжна прокуратура Катя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Я. Ганчева к.н.а.х.д. № 1379 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директор Дирекция
„Инспекция по труда" - Варна срещу решение № 642 от 12.05.2022 г. на
Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д. №20223110200699/2022г., по описа
на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013034/08.07.2020 г., издадено от Директор Дирекция
„Инспекция по труда" - Варна, с което на „Тийм пауър Европа“ ЕООД, ЕИК *****, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 414
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ и да дружеството са присъдени сторените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради
неправилно приложение на материалноправните разпоредби – касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/ вр. с
чл. 209, т. 3 от Администрпативнопроцесуалния кодекс /АПК/. Поддържа се, че при правилно установени факти въззивният съд е формирал
неправилен извод за маловажност на извършеното нарушение по смисъла на чл. 28
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Моли за отмяна на
решението на районния съд и за потвърждаване на наказателното постановление с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касация „Тийм пауър Европа“ ЕООД – гр. Варна, чрез
процесуален представител и в депозиран писмен отговор на касационната жалба
изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че решението на ВРС е правилно
като краен резултат, макар и да не се споделят всички мотиви в него. Настоява
за оставяне в сила на решението и за присъждане на направените в производството
разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
основателност на касационната жалба. Намира, че в конкретния случай се касае за
бездействие от страна на санкционирания работодател, което не може да обоснове
извод за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Административен съд - Варна намира, че касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от
надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било
Наказателно постановление № 03-013034/08.07.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Тийм пауър Европа“ ЕООД за нарушение
на чл. 2241 ал.1 от КТ във връзка с чл. 228, ал.3, чл. 107х, ал.1, т. 12 и чл.
107ч от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството-работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
От доказателствата, представени ведно с
административната преписка, както и тези, събрани в хода на въззивното
производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при
проверка през м. юни 2020 г. служители на инспекцията констатирали, че
дружеството като работодател и
предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на § 1, т.17 от ДР на КТ,
притежаващо Удостоверение № 207/ 29.06.2017 г. за осъществяване на дейност по
осигуряване на временна работа, при
прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Р.К.Н., ЕГН **********, на
длъжност „машинен оператор“, не му е изплатил в законоустановения срок в
дължимия размер парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж, което обезщетение е начислено във ведомостта за
заплати за месец април 2020 г. в размер на 1072,67 лева.
Констатациите от проверката били обективирани в
констативен протокол № ПР2013399/30.06.2020год. в който били дадени и
задължителни предписания едно от които под № 13 било дружеството да изплати в
дължимия размер обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на лицето Р. К. Н..
Срокът за изпълнение на предписанието бил 16.07.2020г. Съдът установил, че
двукратно - на 17.07.2020г. и на 07.10.2020г., сумата е изплатена на работника.
За констатираното нарушение на 30.06.2020 год. срещу
оспорващото дружество е съставен АУАН № 03-013034, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.224 ал.1 вр. чл.228 ал.3, чл.107х ал. 1,
т.12 и чл.107ч от КТ. Посочено било че нарушението е извършено в гр. Варна, на 04.05.2020 год., към който момент следвало дължимото
обезщетение да е изплатено на работника. Актът бил надлежно предявен на
управителя на дружеството, който отказал да го подпише и този отказ бил
надлежно удостоверен. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН постъпили
възражения, но били преценени като неоснователни.
На 08.07.2020 г., след като се запознал с
административнонаказателната преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна издал оспореното наказателно постановление № 03-013034, в което
изцяло били възприети както фактите, така и правната квалификация на деянието,
съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение. На основание
чл. 414 ал.1 от КТ на „Тийм пауър Европа“ ЕООД
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
При така установените факти съдът приел, че
санкционираното дружество е осъществило състава на описаното в НП
административно нарушение. Като неоснователни били отхвърлени всички аргументи
на „Тийм пауър Европа“ ЕООД, изложени във въззивната жалба, досежно липсата на
компетентност у издателя на НП както и за допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон при издаване на наказателното постановление.
Независимо от това, като съобразил изтъкнатите от санкционираното лице причини
за извършване на нарушението – затруднено материално положение поради
въведената в страната извънредна епидемиологична обстановка, както и
обстоятелството, че дружеството е проявило активност и, макар и със закъснение,
е изплатило на Н. дължимото обезщетение,
липсата на данни за извършени предходни нарушения от дружеството, съдът е
приел, че извършеното нарушение се отличава с изключително ниска степен на
обществена опасност в сравнение с
останалите нарушения от същия вид, поради което се явява „маловажен
случай“. Мотивиран така, съдът е постановил решението си, с което отменил
наказателното постановление.
Настоящата инстанция възприема установеното от
районния съд от фактическа страна, но не споделя доводите на въззивния съд, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Касационната инстанция не споделя и доводите
за маловажност на извършеното нарушение.
От събраните по делото доказателства е установено,
че Н. е сключил трудов договор с "Тийм пауър " ЕООД, който е
прекратен на 23.03.20220 г. От представената ведомост от дружеството се
установява, че на Р. Н. е начислено обезщетение по чл. 224 от КТ. Твърденията
на дружеството за сключено споразумение с работника за изплащане на
обезщетението до 31.12.2020 г. не е подкрепено с доказателства.
Видно от АУАН и НП дружество е привлечено към
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл.
228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ.
Съгласно нормата на чл. 224, ал. 1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Нормата на чл. 107х, ал. 1, т. 12 от КТ сочи,
че работникът или служителят, изпратен за изпълнение на работа в предприятие
ползвател, през времето, докато работи при него, има право на: други права,
непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа, а чл. 107ч от КТ
предвижда, че за неуредените в този въпроси се прилагат общите разпоредби на
КТ.
В случая в обстоятелствените части на АУАН и
НП липсва пълно и ясно описание на извършеното нарушение и обстоятелствата при
които е извършено. Не е ясно на първо място, за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността на дружеството - за това, че не е изплатил дължимия размер на
парично обезщетение за неизползван платен отпуск в срок или за това, че е
нарушил други права, непосредствено свързани с изпълнението на възложената
работа и ако да, кои са тези права, доколкото е посочена разпоредбата на чл.
107х, ал. 1, т. 12 от КТ.
Съгласно чл. 228 ал.3 от КТ обезщетенията по
този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат
не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва.
Никъде в АУАН и НП не е посочен нито
законоустановения срок, в който следва да бъде изплатено обезщетението, нито
датата на прекратяване на трудовия договор, от който започва да тече този срок.
Налице е и неяснота защо се административнонаказващия орган е приел, че датата
на нарушението е 04.05.2020 г., а не някоя
друга.
По изложените доводите касационната инстанция
намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени
такива и са основание за отмяна на НП,
тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.
НП е издадено и в нарушение на материалния
закон по следните съображения: съобразно нормата на чл. 228, ал. 3 от КТ, дружеството
е следвало да изплати на работника обезщетение за неползвания отпуск в срок до
30.04.2020 г – работен ден, което не е спорно, че не е било сторено. В този
смисъл нарушение на чл. 228, ал. 3 от КТ е налице, но то би било извършено на
01.05.2020 год., а не на 04.05.2020 г., както е посочено в НП, доколкото
нарушението е формално, на просто извършване и съгласно константната съдебна
практика винаги е довършено в деня следващ изтичането на срока. С други думи към 04.05.2020 г., нарушението е
несъставомерно от обективна страна.
По изложените доводи, настоящия съдебен
състав приема, че НП е издадено в нарушение на материалния закон, същото страда
и от пороци, които го правят процесуално недопустимо.
При съобразяване на горното касационната
инстанция приема, че оспореното решение е правилно като краен резултат.
Предвид изхода на спора и искането на
ответника за присъждане на разноски, следва в полза на „Тийм Пауър“ ЕООД да
бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв.,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие, в който
е отразено, че сумата е заплатена в брой. .
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, трети тричленен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 642 от 12.05.2022 г. на Районен съд - Варна, постановено
по н.а.х.д. №20223110200699/2022г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД 400
/четиристотин/ лв., сторени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: