№ 23
гр. Кюстендил, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора Ив. В. Ил.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно
наказателно дело № 20221500600028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.341 ал.1 във вр. с
чл.306 ал.3 вр. с ал.1 т.1 НПК.
Образувано е по ПРОТЕСТ срещу Определение № 713/21.12.2021 г. на
ДнРС, постановено по ЧНД № 1236/2021 г. по описа на този съд, в частта му,
с която е отказано приложение на чл.24 НК. Релевират се оплаквания за
незаконосъобразност на определението в обжалваната част поради
многократното осъждане на лицето АЛ. В. Р. и неприлагането на чл.24 НК би
възпрепятствало осъщестяване предупредително-възпиращата функция на
определеното общо наказание. Моли се за изменение на определението, като
определеното общо наказание от 1 година“лишаване от свобода“ се увеличи с
5 месеца. Доказателствени искания в протеста не са направени.
В о.с.з. Окръжна прокуратура поддържа протеста и представителят й
изрази становище за неговата основателност по съображения, че в справката
за съдимост на Р. има 30 бюлетина и съгласно ППВС № 5/1965 г.и ТП №
1/1978 г. на Пленума на ВС при лице с множество осъждания извън
съвкупността, в случая предимно за престъпления против собствеността,
1
извършени в условията на опасен рецидив, обосновават необходимост от
прилагане на чл.24 НК поради изградените трайни престъпни навици на
осъденото лице.
Защитникът на осъденото лице адв. Д. изрази становище зда
неоснователност на протеста и неприлагане на чл.24 НК по съображения, че
за извършените в затвора нарушения на реда вина има провокативното
поведение на останалите затворници и че словесната закана към
надзирателите е отправена под емоция, предхождана от конфликт с друг
затворник, като не са настъпили вредни последици от това. Адв.Д. счита, че
целите на наказанието ще бъдат постигнати без увеличаване на общото
наказание с 5 месеца, както предлага прокуратурата. В заключение тя моли
съда да съобрази факта, че по-голяма част от живота си осъденият Р. е
прекарал в затвора и следва да ву се даде възможност да го напусне по-скоро.
Осъденото лице изрази съгласие със заявеното от защитника му и поиска да
не му се увеличава наказанието.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните прие, че
протестът е основателен. Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение на ДнРС е определено на АЛ. В. Р., ЕГН
********** при усл.на чл.25 във вр. с чл.23 НК общото най-тежко наказание
„лишаване от свобода” измежду наказанията ЛС, наложени му по НОХД №
968/2021 г. на КнРС и по НОХД № 1126/2021 г. на ДнРС – „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година , което да се изтърпи при първоначален
режим”строг”. Приспаднато е на осн.чл.25 ал.2 НК от така определеното
общо наказание ЛС всяко задържане по ЗМВР и с МН по реда на НПК, както
и изтърпяната част до момента от наказанията ЛС, включени в съвкупността.
С определението е оставено без уважение искането за увеличаване на
общото наказание с ЛС с 5 месеца оп съображения, че това би обезсмислило
напълно института на кумулацията, тъй като сборът на двете наказания без
кумулацията е 1 година 6 месеца, че за осъжданията до п.23 от СС осъденият
бил реабилитиран и че е млад човек с възможност да създава семейство.
Видно от Справката за съдимост на Р./на л.16-22 от приложеното ДП/
той е осъждан общо 28 пъти за периода след 2004 г. за престъпления
преимуществено по чл.194, 195 и 196 НК и в последните години - и по чл.354
2
а ал.2 НК и по чл.144 ал.3 НК. По първите 11 осъждания са му налагани
наказания ЛС с прилагане на чл.66 ал.1 НК, т.е. е приложен института на
условното осъждане. Той обаче не е изиграл очакваната предупредително-
възпираща роля от извършване на престъпления и за продължилата от Р.
престъпна дейност вече са му били налагани ефективни наказания“лишаване
от свобода“. Голяма част от наложените му наказания по някои от
последващите осъждания, са били групирани: с Определение на КнРС, по
ЧНД № 164/2009 г.,влязло в сила на 6.03.2009 г. по ЧНД № 164/2009 г. , като
е приложен чл.24 НК/ вж пункт 19 от Справката за съдимост/ и с
Определение № 131/25.03. 2009 г.по НОХД № 269/2009 г., влязло в сила на
10.04.2009 г./ вж пункт 20 от Справката за съдимост/.
Предвид тези многобройни осъждания, които по никакъв начин не са
възпрели Р. от извършване на престъпления, следва да се приеме, че е налице
упорито престъпно поведение на Р. и въпреки наложените му наказания ЛС, в
това число и с групирането им, не са постигнати целите на чл.36 НК.
Наказанието по осъждането, описано в пункт 23 от Справката за съдимост,
е изтърпяно на 27.09.2011 г., но следващото престъпление е извършено на
21.02.2012 г., т.е. само 6 месеца след излизането му от затвора/вж п.24 от СС/.
Това наказание е било изтърпяно на 24.04.2015 г. и следващото престъпление
по чл.354 а ал.2 НК е извършено на 20.05.2017 г./вж п.25 от СС/. Следващото
престъпление - описаното в п.26 от СС - е извършено в периода 19.11.2015 г.
до 22.11.2015 г., като наложеното му с него наказание ЛС е било кумулирано
с предходното наказание ЛС. Следващите престъпления също са извършени в
близък период от време – съответно на 19.11.2019 г. и 30.07.2020 г. с
уточнението, че всяко от тях е извършвано след изтърпяване на наложено
ефективно наказание ЛС.
Осъжданията, по които е извършено процесното групиране, са за две
престъпления - по чл. 196 НК и по чл.144 ал.3 НК, като последното
престъпление е извършено в затвора по време на изтърпяване на наложено
наказание ЛС. Обект на необжалваната кумулация са престъпленията,
описани в п.№№ 29 и 30 от СС, които са извършени съответно на 21.08.2021
г. и 14.06.2021 г./последното е извършено в затвора Бобов дол/. И за двете
престъпления Р. е осъден със споразумения, по които е бил приложен чл.55
НК по отношение размера на наказанията ЛС съответно за престъпления по
3
чл.196 НК и по чл.144 ал.3 НК - „лишаване от свобода“ зса за срок от 1
година за първото и за срок от 6 месеца за второто престъпление.
Налице са по горните съображения условията за прилагане на чл.24 НК по
отношение на Р. спрямо така определеното общо наказание ЛС. Към момента
е очертан като личност с трайно изграден престъпен начин на живот,
извършващ престъпления предимно против собствеността, като някои от
предходните деяния са извършени в условията на повторност и опасен
рецидив, а има и осъждане за престъпление по чл.354 а ал.2 НК и по чл.144
ал.3 НК, хоследното е извършено в затвора. Наложените му с предходните
осъждания наказания ЛС, голяма част групирани, очевидно не са изиграли
целяната предупредително-възпираща и превъзпитателна функция.
Съобразявайки изложеното и с оглед целите на специалната превенция
настоящият съдебен състав при собствена преценка на доказателствения
материал намира, че размера на определеното общо наказание от 1 година
следва да се увеличи с още 5 месеца или - общо Р. следва да изтърпи най-
тежко общо наказание 1 година 5 месеца ЛС при първоначален режим ”строг,
както правилно режима е определен от ДнРС. Съдът не споделя довода на
районния съд, че с приложението на чл.24 НК би се обезсмислила
кумулацията, тъй като прилагането му е по отношение на две наказания ЛС,
определени при усл.на чл.55 НК, защото са наложени със споразумения.
Освен това, чл.24 НК се прилага при определени условия и съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1965 г.и ТП №
1/1978 г. на ППВС, в настоящия казус всички законови условия за
прилагането на тази норма са налице.
Незаконосъобразен е изводът на І-инстанционния съд за настъпила
реабилитация по осъжданията до пункт 23 от СС, тъй като такава би била
възможна само при реабилитация по чл.87 НК. Но такава няма, а липсват и
условията за нея.
По така изложените съображения доводите на І- инстанционния съд за
неприлагане на чл.24 НК, обсъдени по-горе, са необосновани и
незаконосъобразни. По същите съображения и доводите на защитата за
неприлагане на чл.24 НК са неоснователни. Не съдът е този, който трябва
даде шанс на осъдения да излезе по-бързо от затвора с неприлагане на чл.24
НК, както пледира защитата, а самият той след излизането си от затвора
4
следва да си даде шанс повече да не се връща там. Защото досегашните му и
условни, и ефективни осъждания и проявяваното от съда снизхождение във
вида и размера на налаганите в годините наказания не са могли да сторят
това.
Изложеното обосновава извода, че определението на ДнРС в частта му за
отказа да приложи чл.24 НК е незаконосъобразно и в нея то ще се отмени,
като ще се постанови с настоящото решение увеличаване на общото
наказание ЛС за срок от 1 година с 5 месеца, като размера на общото
наказание, което да изтърпи Р., е 1 година 5 месеца. В останалата част
определението като необжалвано и непротестирано е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 713/21.12.2021 г. на ДнРС, постановено по ЧНД
№ 1236/2021 г. по описа на този съд, в частта му, с която е отказано
приложението на чл.24 НК и в тази част ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧАВА на осн. чл.24 НК определеното общо наказание „лишаване
от свобода” за срок от 1 година на АЛ. В. Р., ЕГН **********, определено
при усл.на чл.25 във вр. с чл.23 НК измежду наказанията ЛС, наложени му
по НОХД № 968/2021 г. на КнРС и по НОХД № 1126/2021 г. на ДнРС с 5
месеца, като Р. следва да изтърпи общо наказание“лишаване от свобода“ в
размер на 1 година 5 месеца.
В останалата част като необжалвано и непротестирано определението е
влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5