Р Е Ш Е Н И Е
№ 1483
гр. Русе, 01.10.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на двадесет и шести септември, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4441 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
К.П.- юрисконсулт на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, заявява,
че на 14.08.2014г.между „Провидент Файненшъл България“ ООД и П.Т.А. е сключен
договор за потребителски кредит №*********, по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит
в размер 500 лева. Страните договорили 98.62 лева фиксирана лихва и 416.49 лева
– такси, съставляващи сбор от 25 лева – такса за оценка досието на клиента и 391.49 лева – такса за
предоставяне услуга „домашно посещение“. Кредитополучателят приел условията,
потвърдил, че е получил сумата и се задължил да погаси кредита, ведно с лихвата
и таксите в срок от 60 седмици до 10.10.2015г.
Молителят твърди, че след 28.05.2015г. ответникът
преустановил плащанията и съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД следва да заплати
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
На 21.03.2016г. „Провидент Файненшъл България“ ООД и
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сключили договор за цесия, по силата на който
прехвърлили вземанията по процесния договор за кредит на ищцовото
дружество. Цедентът упълномощил
цесионера да уведоми, от негово име, длъжниците за извършената цесия. Въз
основа предоставените му пълномощия,
ищцовото дружество уведомило ответника за извършената продажба на
вземането. Писмото се върнало в цялост.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №2930/2018г. по описа на РРС срещу П.Т.А. за
дължимите по договор за потребителски кредит №********* суми. В срокът по чл.414 ЗЗД
длъжникът депозирал възражение, предвид което заповедния съд указал на
заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.
По изложените съображения, К. П. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че П.Т.А., ЕГН ********** на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Хенрик Ибсен“№15, ет.6, представлявано от изпълнителния директор А.В.Г.сумите:
423.70 лева – неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№*********/14.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.05.2018г. до окончателното й изплащане; 64.22 лева – договорна,
възнаградителна лихва за периода 28.05.2015г. – 10.10.2015г.; 41.30 лева –
лихва за забава за периода 29.05.2015г. – 19.04.2018г.; 203.19 лева – такси за
периода 28.05.2015г. – 10.10.2015г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №1658/08.05.2018г., издадена по ЧГД №2930/2018г. по описа на
РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК П.Т.А. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага
доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции. Твърди, че не е
получила уведомление за прехвърляне на вземането. Приема, че по този начин са
нарушени гражданските й права.
Не оспорва наличието на облигационна връзка с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, основана на договор, сключен на 14.08.2014г. Заявява, че е
спряла да погасява дълга, тъй като изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Съобразявайки
становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
На 14.08.2014г.между „Провидент Файненшъл България“ ООД и П.Т.А. е сключен
договор за потребителски кредит №*********, по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит
в размер 500 лева. Страните договорили 98.62 лева фиксирана лихва и 416.49 лева
– такси, съставляващи сбор от 25 лева – такса за оценка досието на клиента и 391.49 лева – такса за
предоставяне услуга „домашно посещение“. Кредитополучателят приел условията,
потвърдил, че е получил сумата и се задължил да погаси кредита, ведно с лихвата
и таксите в срок от 60 седмици до 10.10.2015г.
На 21.03.2016г. „ПровидентФайненшъл България“ ООД и
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сключили договор за цесия, по силата на който
прехвърлили вземанията по процесния договор за кредит на ищцовото
дружество. Цедентът упълномощил
цесионера да уведоми, от негово име, длъжниците за извършената цесия. С оглед
предоставените му пълномощия, ищцовото дружество изготвило уведомление до
ответника за извършената продажба на вземането.Липсват данни за връчване на съобщението
преди подаване на исковата молба, поради което следва да се приеме, че същото е
връчено на ответника от съда, ведно с исковата молба – на 30.07.2018г., който
факт следва да се съобрази при условията на чл.235, ал.3 ГПК.
Не се оспорва твърдението, че ответникът е неизправна страна
по договора и след 28.05.2015г. преустановил обслужването на кредита.
Въз основа на заявление, депозирано от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД №2930/2018г. и издадена заповед №1658/08.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу П.Т. Агопянза сумите: 423.70
лева – неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№*********/14.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.05.2018г. до окончателното й изплащане; 64.22 лева – договорна, възнаградителна
лихва за периода 28.05.2015г. – 10.10.2015г.; 41.30 лева – лихва за забава за
периода 29.05.2015г. – 19.04.2018г.; 203.19 лева – такси за периода
28.05.2015г. – 10.10.2015г.; 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът писмено
възразил срещу дължимостта на претендираните суми.
За установяване претенцията по размер е възложена и приета,
неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение
съдът цени като пълно, всестранно, компетентно и обективно дадено. След
извършена справка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице
констатирало, че на 14.08.2014г. „Провидент Файненшъл България“ ООД
предоставило в заем на П.А. 500 лева, получени в брой от ответницата на същата
дата. Към 21.03.2016г. задължението на кредитополучателя възлизало на 691.11
лева. В периода 18.08.2014г. – 28.05.2015г.
длъжникът погасил част от дълга – 324 лева, след което преустановил
плащанията. Експертът е посочил дължимите от ответника суми по пера: 423.70
лева – главница; 64.22 лева – договорна лихва; 203.19 лева – такси и 124.48
лева – мораторна лихва за периода 29.05.2015г. – 19.04.2018г.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите: 423.70 лева – неизплатена главница по договор за
потребителски кредит №*********/14.08.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.05.2018г. до окончателното й изплащане; 64.22 лева –
договорна, възнаградителна лихва за периода 28.05.2015г. – 10.10.2015г.; 41.30
лева – лихва за забава за периода 29.05.2015г. – 19.04.2018г.; 203.19 лева –
такси за периода 28.05.2015г. – 10.10.2015г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №1658/08.05.2018г., издадена по ЧГД №2930/2018г. по описа
на РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело ЧГД №2930/2018г. по описа на РРС е видно, че длъжника е оспорил
дължимостта на сумата, визирана в заповедта за изпълнение. На23.05.2018г.
заявителят е уведомен за постъпилото възражение и възможността да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу
заповедта за изпълнение възражение.
Разгледан по същество, искът се
явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД основава претенцията си на
цедирано вземане по договор, сключен на 14.08.2014г.между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и П.Т.А., по силата на който кредитната институция предоставила
на ответника в заем сумата 500 лева, връщането на която е договорено в срок до
10.10.2015г. чрез 60 анюитетни седмични вноски.
С разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД се цели защита на длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на задължението му, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и цедента(„Провидент Файненшъл България“ ООД), логично е въведеното от
законодателя изискване, съобщението за прехвърлянето да бъде извършено от
първоначалния кредитор. В хода на процеса цесионера(съобразно редовното упълномощаване) е уведомил длъжника за цесията (лист 21). Това обстоятелство се установява
от съобщение, получено от ответника на 30.07.2018г., с което се удостоверява,
че исковата молба, ведно с приложенията към нея (между които и цитираното уведомление) са връчени на ответника.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и следва да бъде съобразен при решаване на делото, с
оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, поради
което получаването му в рамките на съдебното производство не може да бъде
игнорирано. В този смисъл, възражението на ответника, че не е уведомен за
извършената цесия е неоснователно. Активната процесуална легитимация на ищеца,
произтичаща от качеството му на цесионер на вземане по договор за предоставяне
на потребителски кредит, сключен на 14.08.2014г.между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и П.Т.А., прехвърлено с договор за цесия от 21.03.2016г. е
безспорно установена.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно –
икономическа експертиза, задължението на П.А. възлиза на: 423.70 лева –
главница; 64.22 лева – договорна лихва; 203.19 лева – такси и 124.48 лева –
мораторна лихва за периода 29.05.2015г. – 19.04.2018г. Вещото лице е
констатирало, че след 28.05.2015г. длъжникът е преустановил плащанията по
кредита.
Изложеното води до извод, че претенцията като основателна
следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 75 лева.
В исковото производство направените от ищеца разноски
възлизат на 475 лева (заплатена държавна такса; възнаграждение за процесуално
представителство и депозит за вещо лице).
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че П.Т.А.,
ЕГН **********дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление – гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“№15, ет.6, представлявано от
изпълнителния директор А.В.Г.сумите: 423.70
лева – неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№*********/14.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.05.2018г. до окончателното й изплащане; 64.22
лева – договорна, възнаградителна лихва за периода 28.05.2015г. –
10.10.2015г.; 41.30 лева – лихва за
забава за периода 29.05.2015г. – 19.04.2018г.; 203.19 лева – такси за периода 28.05.2015г. – 10.10.2015г., предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №1658/08.05.2018г., издадена по
ЧГД №2930/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА П.Т.А., ЕГН ********** да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №2930/2018г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА П.Т.А., ЕГН ********** да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* сумата 475 лева – разноски по ГД №4441/2018г.
по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.