Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. София,
27.11.2019г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 14 състав, в
публичното заседание на седми октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Вероника Д. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело №17181 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от „К.и.“ООД срещу Р.Б., чрез Министъра на финансите осъдителен
иск с пр.осн.чл.49, от ЗЗД, вр.чл.7 от Конституцията за заплащане на сума в
размер на 26802,06лв., представляваща имуществени вреди в размер на удържана и заплатена такса за
периода от 01,01,2014г. до 09.08.2014г. на основание чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл.
35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона
за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, които разпоредби са обявени за
противоконституционни с Решение №13/31.07.2014г. по к.д. №1/2014г. на
Конституционния съд на Р.Б., влязло в сила от 10,08,2014г., както и поради
противоправно бездействие от страна на Народното събрание/НС/ да уреди последиците от противоконституционните разпоредби.
При условията на евентуалност претендираното обезщетение е основано на противоречие с правото на ЕС на осн.чл.4, §3
от ДФЕС, ведно със законната лихва от датата на всяка удръжка до окончателното
изплащане на вземането.
При
условията на евентуалност процесната
сума се претендира на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД като дадена без
основание, при условията на евентуалност на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД поради
неоснователно обогатяване от ответника. Претендира се и законна лихва
от датата на исковата молба-21,12,2018год.
до изплащане на вземането.
Излагат
се доводи, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяеми източници,
като експлоатира фотоволтаичната електрическа централа, находяща се
в местността „Бърдото“, землището на гр.Разлог, област Благоевград/ в
имот 61813,555,139/. Навеждат се доводи, че на 28,05,2012г. с „Чез електро
България“АД, е сключен Договор №215/28,05,2012г. за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от ФтЕЦ К.. С точка 2 и 3 от § 6 от Заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет
за 2014г., е създаден раздел V, в гл. IV от ЗЕВИ, сочещ на задължение за такса
за производство на електрическа енергия в размер на 20% от преференциалната
цена по чл. 31 от ЗЕВИ, която се удържа и внася от обществения доставчик „Чез
електро България“ АД. Процесната сума е удържана от ищеца и внесена в полза на
държавния бюджет. Навеждат се доводи, че с приемането на противоконституционна разпоредба НС е
осъществило противоправно деяние, в резултат на
което за ищеца са настъпили имуществени вреди. Изложено е становище и
след обявяване на процесните разпоредби
на ЗЕВИ за противоконституционни, на
основание чл.88 от Правилника за дейността на Народното събрание, да е
възникнало задължение в двумесечен срок НС да
уреди възникналите правни последици от противоконституционната разпоредба, който
срок е изтекъл, а регламентация не е извършена. При условията на евентуалност
се сочи Държавата да носи отговорност,
поради приетите противоконституционни
разпоредби в нарушение на правото на
ЕС и по конкретно поддържа противоречие с -чл.63 от ДФЕС, чл.107 от ДФЕС,
чл.10, чл.21, ал.1, б.“б“ от Договора за
енергийна харта. Предвид изложено се
поддържа за ищеца да са настъпили имуществени вреди, представляващи сумата,
която би била получена, в случай да не е удържана такса на основание обявени за
противоконституционни разпоредби. При условията на евентуалност сочи, тъй
като сумата е удържана на основание
противоконституционни разпоредби да е
платена без основание. При условията на евентуалност твърди да е налице
неоснователно обогатяване за държавата за сметка на ищеца.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът
–Р.Б., представлявана от Министъра на
финансите в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК депозира отговор,
в който е изложено становище за неподведомственост, недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Поддържат се доводи исковата претенция относно
правото на обезщетение по повод нарушаване
на правото на ЕС да е подведомствена на административен съд. При условията на
евентуалност се сочи да е налице процесуална недопустимост, тъй като в
законодателството не е уредена възможност за ангажиране отговорността на
Народното събрание за негови законодателни актове, като съгласно чл.22, ал. 4
от ЗКС, единствено НС може да определя последиците от обявяване на определен
законодателен акт за противоконституционен. Не може да се ангажира отговорност
на държавата за осъществяваната от НС
законодателна дейност, тъй като би се
стигнало до нарушение на принципа за разделение на трите власти. Излага съображения, че
обявяването на противоконституционност на правна норма няма обратно действие и
процесните суми са събрани на валидно и законосъобразно правно основание. Не е
налице фактическия състав на деликтната отговорност по смисъла на чл.49 от ЗЗД. Оспорва да е
налице нарушение на правото на ЕС. Поддържа, че уреждането последиците от
обявяването противоконституционността на даден законодателен акт зависи изцяло
от волята на законодателя, не е налице задължение по смисъла на чл.22, ал.4 от
ЗКС по отношение на всички обявени за противоконституционни разпоредби, а
посочения двумесечен срок е инструктивен,
а не императивен. Оспорва възникването
на елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД - вина, причинна връзка и възлагане.
Съобразно
изложеното като неоснователна моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
По подведомствеността на спора:
Съдът намира възражението за
неподведомственост на спора за
неоснователно. Предмет на исковата претенция е
вземане, основано на деликтно правоотношение, поради което компетентни
са гражданските съдилища. Не е налице публичноправно отношение след
прогласяване на противоконституционността на разискваните разпоредби. Аргумент
за този извод на СГС е и практика на ВКС- Определение № 634/12.12.2017 г. по
ч.т.д. № 2496/2017 г. на ВКС, I т.о.; определение № 796/20.12.2017 г. по ч.т.д.
№ 2206/2017 г. на ВКС, II т.о.; и др.
По процесуалния ред за разглеждане
на исковете:
Неоснователно е възражението на ответника,
че исковата претенция подлежи на разглеждане по реда на ЗОДОВ относно нарушение
на правото на ЕС. В посочения закон е
предвидена възможност за ангажиране на отговорността
на държавата при наличие на посочените изрично хипотези като не е предвидена
отговорност за вреди от законодателна дейност, в частност от приемане на противоконституционна разпоредба.
Въпреки това и доколкото практиката
на Съда на ЕС категорично сочи на
възможност за ангажиране на отговорността на
държавата за актове, действия и
бездействия, както на съдебната, така и на законодателната власт, то остава
възможността да се приложи съществуващия нормативен ред на отговорността по
чл.49 от ЗЗД, но при съобразяване на
практиката на ЕС, според която отговорността на Държавата за нарушение
на правото на ЕС е обективна и при спазване на принципа за равностойност и ефективност,
предполагащ, че държавите членки не
могат да предвиждат по-тежки условия за ангажиране на отговорността от тези
предвидени за изрично уредените. Отговорността по чл.7 от Конституцията може да
се осъществи по реда на чл. 49 ЗЗД, както срещу държавата, така и срещу съответното
държавно учреждение, в състава на което са включени длъжностните лица
осъществили противоправното
деяние-действие или бездействие.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото съдът
приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира да не е спорно между страните, че ищецът е
производител на електрическа енергия като титуляр на лицензия, чрез изграден енергиен обект Фотоволтаична
електроцентрала ФтЕЦ К., с мощност 151кWp, с местонахождение ПИ с идентификатор 61813,555,139, местност Бърдото, землището на гр.Разлог, Община
Разлог.
На 28,05,2012год. между Чез
електро България АД и К.и. ООД е сключен
договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с №215/28,05,2012год.
Не е спорно, че цената
на произведената електрическа енергия е остойностявана по Решение на ДКЕВР, в размер на 485,60лв./МВтч.
Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза ищецът е издал фактура с №50/31,01,2014год.; 51/28,02,2014; №52/31,03,2014год.;
№53/30,04,2014год.; №54/31,05,2014год.; №55/30,06,2014год.; №57/31,07,2014год.;
№59/31,08,2014год.;
Количеството произведена
електрическа енергия по протокол за отчет и доставка на произведената и отчетена в електроразпределителната мрежа активна
електрическа енергия, за периода
от 01,01,2014год. до 09,08,2014год. е 280552кWh при единична цена 485,60лв.;
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 35а-чл.35в от ЗЕВИ, Чез
електро България АД е удържало такса в размер на 20
% от цената, дължима по описаните фактури като удържаната такса за периода от
01,01,2014год. до 09,08,2014год. е общо в размер на 27247,21лв. /отразена
по месеци в таблица 3 на заключението по ССЧЕ стр.77 от делото/.
Така удържаната такса е преведена по сметка на КЕВР на дати както следва: на 14,04,2014год.-
такса от К.и. ООД – 8833,00лв., на
15,07,2014год.-такса в размер на 12413,00лв. и на 24,09,2014год. –такса в
размер на 6001,00лв.
Законната лихва за периода от всяка удръжка до датата на
исковата молба върху удържаната
такса е 12604,53лв.
В съдебно заседание,
проведено на 07,10,2019год. вещото лице сочи, че събраните от КВЕР приходи от
таксата по отменената разпоредба на
чл.35а от ЗЕВИ са прехвърлени към централния бюджет след 21,12,2014год.
Не е спорно обстоятелството, че с решение на КС №13/31.07.2014г.
разпоредбите на чл. 35а-чл.35в от ЗЕВИ са обявени за
противоконституционни. Решението е
обнародвано на 06.08.2014г. и е
влязло в сила на 10.08.2014г. съгласно нормата на
чл.151, ал.2 от КРБ като противоконституционният
закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила. Т.е. безспорно за релевирания период от 01,01,2014год. до 09,08,2014год.
законовата разпоредба е действаща. Това обстоятелство не се оспорва от ищцовото
дружество, а претенцията е обоснована с твърдение за противоправност поради
приемане на противоконституционна
разпоредба.
Предявени са искови претенции с
правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията, поради приемането на
противоконституционна разпоредба и поради неуреждане на последиците от прогласяването й с решение на КС, при
условията на евентуалност иск за обезщетение за вреди от нарушаване на правото
на ЕС, при условията на евентуалност иск за връщане на даденото поради липса на
основание и при условията на евентуалност поради неоснователно обогатяване.
Съгласно установената съдебна
практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл.
49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа
(вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата - физически лица, са
извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи
основателност на иска са противоправно деяние /действие или бездействие/,
настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите,
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния
резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответната страна е да установи възраженията в отговора.
За да е налице противоправно деяние
осъществено от ответника е необходимо да бъде установено нормативно задължение
за същия, неизпълнението на което да ангажира гаранционно- обезпечителната му отговорност.
Съгласно чл.7
от КРБ Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица. Тази отговорност е
имуществена като няма основание да бъде
изключена отговорността на Държавата от
вреди причинени при осъществяване на
законодателната дейност. Аргумент за този извод може да бъде обоснован и
при производствата по ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата
от нарушение на правото на ЕС, в който случай Съдът на ЕС е имал
възможност да разясни по дело Brasserie du pecheur и Factortame - С-46/93; С-48/93, че
Държавата следва да се разглежда като единен субект, независимо дали в основата
на нарушението е орган на изпълнителната, законодателната или съдебната власт. Съгласно чл.62
и чл.63 от Конституцията на Р.Б. на Народното
събрание като държавен орган е възложено да осъществява законодателната власт и
парламентарен контрол, чрез включените в членствения му състав народни
представители. Предвид тези мотиви СГС приема държавата да е възложител на държавни функции по
осъществяване на законодателната власт по смисъла на чл.49 ЗЗД, в резултат
на което е налице материалноправна легитимация по искова
претенция за вреди от осъществена законодателна дейност при наличие на останалите
елементи от фактическия състав.
Неоснователни
са доводите на ищеца, че е недопустимо позоваване на чл.7 от Конституцията на
страната, доколкото съставлява правен принцип и няма пряко приложение,
доколкото не е развит в конкретна правна норма. Принципът за отговорност на
държавата за вреди от противоправни
действия/бездействия като основно начало на политическата система в правовата държава, би
бил лишен от съдържание, ако е ограничен само от предвидените изрично уредени
случай, предвидени в нормите на ЗОДОВ. Действително държавата разполага с
възможността да предвиди процесуален ред
и условия, при които да се ангажира отговорността на държавата, но в хипотезата
на липса на подобна уредба във връзка с
осъществяване на законодателната дейност, това не обосновава извод за
ограничаване отговорността на държавата, което би било нарушение на чл.7 от Конституцията.
Дейността на НС по приемане на
нормативни актове като орган, овластен от Конституцията
е изключителна и същата не подлежи на прехвърляне –чл.2, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл. 3, ал.1 (Изм.
- ДВ, бр. 46 от 2007 г.) ЗНА „Законът“ като нормативен акт,
урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се
поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко
института на правото или техни подразделения. Изрично чл.15, ал.1 от ЗНА сочи, че нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
В мотивите си към решение №13/31.07.2014г. КС приема,
че разпоредбата на ал.1 на чл.35а ЗЕВИ противоречи на чл.60, ал.1 от Конституцията, съгласно който гражданите са длъжни да плащат данъци и такси,
установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. „Таксата е плащане в полза на държавния
бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е
предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена
исканата услуга. Тя е финансово плащане, установено от държавата и събирано от
нейните органи във връзка с извършвана от тях дейност или услуга … С
установената такса по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ законодателят въвежда задължение за
производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия (чл. 35а,
ал. 3 ЗЕВИ) безвъзмездно плащане, срещу което не получават никаква услуга.“.
КС приема също, че разпоредбата на
чл.35а, ал.3 ЗЕВИ противоречи и на чл.19, ал.2 и 3 от Конституцията, съгласно
който текст „Законът създава и
гарантирана на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за
стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната
конкуренция и защитава потребителя. Инвестициите и стопанската дейност на
български и чуждестранни граждани се закрилят от закона.” Прието е, че
„Законът за енергията от възобновяеми източници регулира
не само производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия,
за която производителите се задължават с плащането на таксата по чл. 35а, ал. 1
ЗЕВИ. Той се отнася и до добиването на енергия от други възобновяеми
неизкопаеми източници, които са определени в т. 8, § 1 от неговите Допълнителни
разпоредби – аеротермална, геотермална и хидротермална енергия, океанска
енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници,
сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води. От всички
стопански субекти, които се занимават с производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници, единствено производителите на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия са задължени с таксата по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ“.
Предвид изложеното
приемането на противоконституционни разпоредби от законодателният орган е
противоправно деяние, доколкото е в
нарушение на чл.15 от ЗНА и чл. 5, ал.(1) от
Конституцията, съгласно който другите закони не
могат да противоречат на конституцията като върховен закон на държавата.
Неоснователни са доводите на
ответната страна до влизане в сила на решението на КС процесните разпоредби на ЗЕВИ да се считат за конституционосъобразни, тъй като се е
прилагал действащ закон, поради което до
обявяване на нормата за
противоконституционна прилагането на
същата следва да се счита валидно и
законосъобразно. Безспорно съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията обявената за
противоконституционна норма не се прилага от момента на влизане в сила на
решението на съда - три дни след обнародването му в „Държавен вестник“, но
следва да се прави разграничение между
влизане в сила на решението на КС и конституционосъобразността на нормативна разпоредба. От влизане в сила на
решението на КС, същото става задължително
за всички
държавни органи, юридически лица и граждани-чл.14, ал.6 от ЗКС, но това не
обосновава извод за конституционосъобразност на оспорваната норма. Този извод би бил в противоречие с
характера на производството по „установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на
Народното събрание….“, а приемането на доводите
на ответника би означавало, че нормите
са противоконституционни предвид постановеното решение на КС, а не поради установеното
тяхното несъответствие с основния закон в държавата.
Настоящият състав не
споделя и доводите на ответната страна относно това, че отговорност на
Държавата не може да бъде ангажирана, предвид нормата на чл.22, ал.4 от ЗКС,
според която разпоредба единствено в правомощията на НС е да уреди последиците
от действието на противоконституционните разпоредби. Доводите
да не са възникнали правни последици от
приложението на
противоконституционната разпоредба е неоснователен. Безспорно видно от
данните по делото на осн. разпоредбите на чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал.
1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ
от ищеца са удържани такси и същите са постъпили в полза на държавния бюджет. В
този смисъл безспорно възникналите правоотношения подлежат на уреждане от НС по смисъла на цитираната
норма, което до настоящия момент не е осъществено. В случай, че възможността за
репариране на възникнали вреди за частноправните субекти от приложението на
противоконституционните норми, е обусловена единствено от инициативата на законодателния
орган да уреди последиците по реда на чл.22, ал.4 от ЗКС, респективно
бездействие на НС, би се стигнало до лишаване на увреденото лице от
възможността за обезвреда, което е в противоречие с принципа заложен в чл.56,
вр.чл.7 от Конституцията за пълна обезвреда на нарушени или застрашени права.
За осъществена, съдът намира и
следващата предпоставка от фактическия
състав на правната норма, а именно претърпени имуществени вреди, представляващи
сумата, с която е пропуснато увеличаване имущество на ищеца по причина удържана такса, основана на
противоконституционна разпоредба. Тази сума не е получена от ищеца единствено по причина на оспорените
норми, предвид което е налице причинна
връзка между пропуснатото увеличаване
имуществото на ищеца и противоправното
деяние осъществено от приемането на противоконституционната разпоредба.
Съгласно заключението на ССчЕ удържаната такса за релевирания период е 27247,21лв.,
поради което исковата претенция в размер на 26802,06лв. е изцяло основателна.
По отношение на
претенцията за лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от
датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй като съгласно
чл. 84, ал. 3
от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от
деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на увреждането, което по аргумент на чл.12, ал.3 от договора е считано от 13.02.2014г.
до окончателното изплащане.
Предвид основателност на главната искова претенция, съдът намира да не
се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на заявените при условията на евентуалност искови претенции
за обезщетение за вреди от допуснато нарушение на правото на ЕС, чрез нарушаване на чл. 63 от ДФЕС, чл.107 от ДФЕС, както и поради нарушаване на чл.10, чл.21, ал.1,
б.“б“ от Договора за енергийна харта,
при условията на евентуалност искова претенция с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД –връщане на даденото без основание и
искова претенция с пр.осн.чл.59, ал.1 от ЗЗД обезщетение поради
неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва до изплащане на вземането.
По разноските:
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 2757,06лв., от които 1073,00лв.-държавна
такса, 1334,06лв.-адвокатско възнаграждение и 350,00лв.-в.л./ Възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК заявено от ответника е основателно, с оглед цената на
исковата претенция съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ, брой съдебни заседания и вид
извършени процесуални действия, поради което адв.възнаграждение е в размер на
1334,06лв./.
На
осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски на ответника не се дължат.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.Б., чрез М. на ф., с адрес
гр.София, ул.“****** да заплати на „К.и.“ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес *** на основание иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.7 от Конституцията на Р.Б. сума в
размер на 26802,06лв., представляваща
имуществена
вреда-удържана такса на основание чл. 35а от ЗЕВИ (обявен
за противоконституционен с РКС № 13 от 2014 г. - ДВ, бр. 65 от 2014 г.), за периода от 01,01,2014год. до 09,08,2014год., ведно със законната лихва върху всяка удържана такса, считано от 13,02,2014год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.Б., чрез М. на ф., с адрес с гр.София, ул.“****** да
заплати на „К.и.“ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** на осн.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
2757,06лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: