Решение по дело №188/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на Директор дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, чрез юрк. Б., срещу Решение № 2025 от 29.12.2023 г., постановено по АНД № 5933/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 725073-F721475/11.09.2023г. на Директор дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Пловдив, с което на Едноличен търговец „В.-Тот- В.Т.“, с [ЕИК], на основание чл. 179, ал. 1, пр. 4 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

Касаторът счита, че оспорваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Подържа се, че с разпоредбата чл. 125, ал. 1 от ЗДДС се съдържат две отделни административни нарушения, за които следва да се наложат две отделни административни наказания, поради което процесното НП неправилно е отменено от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В съдебно заседание - Директор дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив не се явява, не се представлява.

Ответникът - Едноличен търговец „В. – Тот – В.Т.“ се представлява от адв. Ч., която оспорва касационната жалба, претендира разноски на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество касационната жалбата е неоснователна.

С процесното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на Едноличен търговец „В.-Тот-В.Т.“, за това, че на 15.06.2023г. при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив е установено, че едноличния търговец, не е спазил установения от закона срок (до 14.06.2023г. вкл.) за подаване на справка-декларация по см. на чл.125 от ЗДДС за данъчен период 01.05.2023г. - 31.05.2023г. Нарушението е квалифицирано по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1, предложение четвърто от същия закон е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лв.

Районен съд Пловдив е счел, че от страна на наказващия орган неправилно е приложен закона, тъй като за едно нарушение са наложени две наказания, за неподаване в срок на справка-декларация и за неподадени в срок отчетни регистри за същия данъчен период като процесния. Ведно с това съдът е приел, че е налице маловажен случай и е отменил НП.

Настоящата инстанция споделя изцяло втората част от решаващите мотиви, които обосновават извод за незаконосъобразност на НП, с оглед приложението на института за маловажен случай.

Съдът е посочил, че на 26.05.2022 г. жалбоподателят упълномощил П. С. В., да подава в информационната система на НАП справки-декларациите по ДДС и отчетните регистри към тях за дейността на търговеца, подписани с квалифициран електронен подпис. За факта на упълномощаването жалбоподателят подал писмено уведомление до органите на НАП, прието с вх. № 30Е000048343/26.05.2022 г. Няма спор, че след тази дата справки-декларациите и отчетните регистри към тях по реда на ЗДДС за регистрираното лице били редовно и своевременно подавани от П. В. до данъчен период месец март 2023 г. включително. На 15.05.2023 г. упълномощеното лице П. В. починала.

До 14.06.2023 г. Едноличен търговец „В.-Тот-В.Т.“ не подал в ТД на НАП - Пловдив справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС – дневник за покупките и дневник за продажбите, за данъчен период 01.05.2023 г. - 31.05.2023 г. Съдът обосновано е приел и от доказателствата не се налага друг извод освен този, че дотогава жалбоподателят все още не знаел за смъртта на упълномощеното лице, нито че данъчните документи за периода м. май 2023 г. не били подадени в ТД на НАП – Пловдив.

На 15.06.2023 г. служител - актосъставител Ц., извършила служебна проверка за неподадени в срок справки-декларации и отчетни регистри от задължени лица. Ц. изпратила покана до търговеца за подаването на липсващата справка-декларация. На 08.08.2023 г. В. Т. получил поканата и тогава при извършена проверка разбрал за смъртта на упълномощеното лице В.

На 09.08.2023 г. В. Т. упълномощил З. Б. включително с правата да подава справки-декларации по ЗДДС и други данъчни документи пред ТД на НАП – Пловдив. Още същия ден било изпратено ново писмено уведомление до органите на НАП.

На 10.08.2023 г. упълномощеното лице Б. подала справка декларацията за ДДС на Едноличен търговец „В.-Тот-В.Т.“ за данъчен период 01.05.2023 г. - 31.05.2023 г. Справка-декларацията била приета с вх. № 16005554834/10.08.2023 г. и била с нулев резултат по всички показатели. На 15.08.2023 г. Ц. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F721475 срещу Едноличен търговец „В.-Тот-В.Т.“ .

Няма спор по делото, че процесната справка – декларация е подадена на 10.08.2023 г., преди съставянето на АУАН и справката съдържа нулеви показатели по декларираните обстоятелства.

Обоснован е извода на съда, че причината за неподаването в срок на справка-декларацията е настъпилата смърт на счетоводителя, който е бил натоварен от жалбоподателя със задължението за нейното представяне.

Обосновано съдът е приел, че при посочените факти процесното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на неподаване в срок на справка-декларация по ЗДДС и на отчетните регистри към нея, които се характеризират с проявена от регистрираното лице пасивност, незаинтересованост и липса на дължимата грижа към воденето на отчетността за дейността.

От доказателствата по делото се установява, че търговеца е взел подходящи и адекватни мерки за изпълнение на задължението преди настъпване на срока, но поради новонастъпил факт /смъртта на упълномощеното лице/, който му е бил неизвестен, се е стигнало до противоправния резултат.

При така изложените факти, като намира за изцяло приложим института за маловажен случай, като намира, че административно- наказателната дейност не следва да се извършва самоцелно, настоящата инстанция приема, че в случая и най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко, като предвид сравнително ниската обществена опасност както на деянието, така и на дееца деянието разкрива белезите на маловажен случай, а за поправянето на дееца не е необходимо същият да бъде санкциониран.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Съобразно представеният договор за правна помощ е уговорено адвокатското възнаграждение да се определи съобразно правилата на чл.38, ал.1 т.3 вр. ал.2 от ЗА. Същото е в размер на 400 лева за един адвокат, което е съответно на минималния размер, посочен в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2025 от 29.12.2023 г., постановено по АНД № 5933/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на адвокат Ц. Д. Ч. от Адвокатска колегия Пловдив, с персонален номер **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест