РЕШЕНИЕ № 228
гр. Пазарджик, 26.09.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на четиринадесети септември през две хиляди
и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 80/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен конститутивен иск
от Н.Г.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. С., срещу „ФИДА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Брацигово, ул.
„Трети март“ № 77, за отмяна на решение на Съвета на директорите от
21.04.2016 г. за освобождаването му като председател на СД и като
изпълнителен директор, на основание чл. 71 от ТЗ.
В исковата молба ищецът твърди, че е акционер във „ФИДА“ АД, както и
председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на акционерното
дружество. На 09.05.2017 г. след направена справка в търговския регистър към
АВп установил, че със заявление вх. № 20170509122143 е поискано вписване на
покана за свикване на Общо събрание на акционерите на дружеството с дневен ред,
съгласно протоколно решение на СД от 21.04.2016 г. Твърди, че не бил получил
покана за свикване на заседанието на СД от 21.04.2016 г., с което са му
нарушени правата на акционер – да участва в управлението на дружеството и да
контролира дейността на същото. Заобикаляйки закона и устава на дружеството,
останалите членове на СД са свикали процесното заседание от 21.04.2016 г. без
да уведомят ищеца, и са взели решения, които противоречат на императивни норми
(без посочване на кои). Доколкото изпълнява качеството председател на СД и
изпълнителен директор на акционерното дружество счита, че е следвало да бъде
поканен да участва на заседанието на 21.04.2016 г. и при вземане на решенията.
Неуведомяването му за заседанието го е лишило от реалното упражняване на права
като акционер. Излага, че има правен интерес да предяви настоящия иск за отмяна
на решението на СД от 21.04.2016 г. за освобождаването му като председател на
СД и като изпълнителен директор. Оспорва получаването на известието от Телепоща
за уведомяването му за процесното заседание. Моли за уважаване на иска с
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество,
чрез назначения особен представител адв. К. ***, е подал отговор
на исковата молба. Излага се, че на заседанието от 21.04.2016 г. на СД не е взето
решение за освобождаване на ищеца като член на СД и като изпълнителен директор,
а е прието решение – по т. 4 от дневния ред на насроченото за 22.06.2017 г. ОС,
предвиждащо обсъждане на въпроса за промяна на състава на СД и то съобразно
предложенията на акционерите, а не конкретно за освобождаване на ищеца. По
твърденията за нарушаване на (неуточнени) императивни правила за свикване и
провеждане на заседанието на СД е посочено, че такива в закона и устава
липсват. Твърди се, по арг. от чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ТЗ, че всяко
заседание на СД ще е редовно, ако е имало кворум за провеждане и ако може да се
формира мнозинство от присъстващите членове. С оглед на това, дали ищецът е
получил поканата за свикване на СД е ирелевантно обстоятелство, тъй като СД
няма задължение за изпращане на покана. По същество се излага, че неучастието
на ищеца в заседанието на СД от 21.04.2016 г. не може да доведе нито пряко,
нито косвено до нарушаване на правата му като акционер. Ищецът смесвал правата
си на акционер с правата си като член на СД. На това основание липсвал правен
интерес от отмяна на решението на СД, което обстоятелство обаче е от значение
за основателността на иска с оглед конститутивния характер на предявения иск по
чл. 71 от ТЗ, а не за допустимостта му. Претендират се и направените по делото
разноски.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която
ищецът повтаря изложеното в исковата молба. Посочва се (според съда технически
погрешно отразено), че процесното заседание на СД от 22.06.2017 г. (което е
датата на насроченото ОС) не се е състояло.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е подаден допълнителен отговор на ДИМ.
По допустимостта на производството:
Предявеният конститутивен иск
по чл. 71 от ТЗ е допустим, доколкото съдебната практика приема, че наличието на правен интерес, като процесуална предпоставка,
обуславяща допустимостта на един иск, подлежи на служебна проверка само при установителните
искове, а по отношение на конститутивните
и осъдителните искове тази предпоставка не е налице. По отношение иска за защита на членствени права, нарушени
от орган на дружеството (извън ОС) са
приложими общите принципи на процесуалния закон, като положителната абсолютна процесуалната предпоставка „наличие
на правен интерес” касае установителните искове, а по отношение на осъдителните и конститутивните искове, правният интерес е презумптивен, като
за допустимостта на тези видове искове е достатъчно ищецът да установи, че е
съдружник или акционер (в този смисъл са Решение № 50
от 16.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1087/12 г., І т. о. и Решение
№ 212 от 14.02.2017 г. по т. д. 2528/2015 г. на ІІ т. о.).
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от доклада
по
делото в частта по чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, между
страните не е спорно, че към 21.04.2016 г. – датата на процесното заседание на СД, а и към настоящия
момент, ищецът е акционер в ответното „ФИДА“ АД. Това се установява и от приетите по делото писмени
доказателства.
От публичния ТР към Агенция по вписванията се установява, че
Съветът на директорите на „ФИДА“ АД се състои от трима членове, а именно ищецът
Н.Г.П., Е В Г и К М Б.
От протокол от 21.04.2016 г. на Съвета на директорите е видно,
че на заседанието са присъствали двама от общо тримата негови членове, а
именно: Е Ги К Б, като на основание чл. 223 от ТЗ е взето решение да се свика редовно
годишно Общо събрание на акционерите на 22.06.2017 г. от 14 часа в седалището
на дружеството в гр. Брацигово, ул. „Трети март“ № 77, при следния дневен ред:
1. Обсъждане и одобряване на годишния доклад за дейността на дружеството през
2016 г., ГФО за 2016 г., както и доклада на дипломиран експерт-счетоводител за
2016 г.; предложение за решение: СД предлага на ОС на акционерите да се обсъди
и респ. одобри или неодобри посочените доклади и ГФО за 2016 г.; 2. Вземане на
решение за разпределение на печалбата, респ. покриване на загубата от дейността
на дружеството през 2016 г.; предложение за решение: СД предлага на ОС на акционерите
в случай, че има печалба за разпределение за 2016 г., същата да не се
разпределя, а да покрие загубите от предходни години, а ако има загуба, то тя
да бъде покрита от неразпределената печалба от минали години; 3. Избор на
експерт-счетоводител на дружеството за 2017 г.; предложение за решение: СД предлага
на ОС на акционерите да избере Роза Георгиева № 0216; 4. Промяна на състава на
Съвета на директорите на дружеството; предложение за решение: СД предлага на ОС
на акционерите да промени състава на СД съобразно предложенията на акционерите.
В протокола е посочено къде се съхраняват материалите по дневния ред по
съответните точки. Протоколът е подписан от двамата членове на СД.
В последното
открито съдебно заседание по делото, проведено на 14.09.2018 г., съдът прие за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът Н.П. не е бил
поканен за заседанието на СД от 21.04.2016 г.
От приетия по
делото устав на „ФИДА“ АД, идентичен на обявения по партидата на
дружеството, се установява, че Съветът на директорите има
кворум за провеждане на заседанието, ако на него присъстват най-малко
половината от всички, респ. решенията се приемат с обикновено мнозинство – чл. 19.
Според
препращащата норма на чл. 17 от устава към чл. 221, т. 4 от ТЗ, Общото събрание на
акционерите избира и освобождава
членовете на СД.
Правни
изводи:
Предявен е иск
по
чл. 71 ТЗ за отмяна на решение на Съвета на директорите от
21.04.2016 г. за освобождаването на ищеца като председател на СД и като
изпълнителен директор.
Искът
по чл. 71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството за защита правото му
на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други,
различни от ОС органи на дружеството.
Искът не е ограничен със срок. С оглед вида на търсената защита, той може да
бъде установителен, конститутивен или осъдителен. В настоящия
случай предявеният иск е конститутивен и обхваща твърдението, че решението на
колективния орган (СД) е незаконосъобразно, поради нередовно свикване и
противоречието на взетите решения с императивни норми.
Решенията
на органите на търговското дружество, които са приети в противоречие с
учредителния акт или императивни разпоредби на закона, с изключение на нормите,
уреждащи компетентността, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна чрез
предявяване на конститутивен иск – така и Решение № 212 от 14.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2528/2015
г., II т. о.
Работата на
Съвета на директорите се организира в съответствие със закона, устава, както и
правилата, които самият съвет е създал по реда на чл. 244, ал. 2 от ТЗ. В
закона се съдържат само принципни положения. Предвид това и доколкото нито приетият
устав на дружеството, нито ТЗ съдържат уредена процедура по свикване на заседание
на СД, съдът не може да направи извод, че невръчването на покана на ищеца е незаконосъобразно,
в противоречие с устава или закона. Само на това основание искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Допълнително
следва да се посочи и следното:
Свикването
на ОС при търговските дружества има сложен (най-малко двуелементен) фактически
състав – решение на компетентния да го свика орган и процедура по оповестяване
на това решение по предвидения в учредителния акт или закона ред. Чрез получаване
на покана Търговският закон е
регламентирал свикването на Общо събрание на АД (чл.
223, ал. 3 от ТЗ), Общо събрание на ООД (чл. 139, ал. 1 от ТЗ), Общо събрание
на облигационерите (чл. 214, ал. 1 от ТЗ), но не и свикването на заседание на съветите:
Съвета на директорите, Управителния или Надзорния съвет.
Видно от разпоредбата на чл.
238, ал. 1 от ТЗ, предвиждаща минимално изискуемият кворум за приемане на
решения от съветите, а именно присъствие най-малко на 1/2 от членовете лично или
представлявани от друг член на съвета, както и на чл. 238, ал. 2 от ТЗ – че решенията се вземат с обикновено мнозинство освен ако в устава е предвидено
друго, следва, че Търговският закон акцентира върху условието за
провеждане на заседанието на СД (кворума) и мнозинството за вземане на
решенията, а не върху условието
за свикване на същото (чрез покана или по друг начин).
Съгласно чл. 244, ал. 3 от ТЗ Съветът на директорите
се събира на редовни
заседания най-малко веднъж на 3 месеца, за да обсъди състоянието и развитието
на дружеството, като всеки член на съвета може да поиска от председателя да
свика заседание за обсъждане на отделни въпроси – чл. 244, ал. 6 от ТЗ. Следователно инициатор за свикването обичайно е председателят
на СД, но няма пречка съветът да приеме изрични
правила за работата си – чл. 244, ал. 2 от ТЗ,
които да предвиждат друго. Такива приети правила в настоящия случай липсват.
Липсата на правила обаче не опорочава взетите решения. Както се изложи вече, от
значение е наличието на кворум (като условие за провеждане на заседанието) и
мнозинство (като условие за гласуване и приемане на решенията). Същите в случая
са налице, доколкото кореспондират на устава и закона – за решенията на СД е съставен протокол на 21.04.2016 г., който е
подписан от
присъстващите двама членове, като е отбелязано и единодушното им гласуване на всеки от тях по
разглежданите въпроси.
От друга страна взетото решение по
т. 4 от дневния ред е за предложение за промяна на състава на СД на дружеството, а
не за конкретното освобождаване на ищеца като председател на съвета и като
изпълнителен директор, но дори и да беше в сочения от ищеца смисъл, то същото само
по себе си по никакъв начин не влияе върху членствените права на ищеца като
акционер. Такова влияние евентуално би имало решението на Общо събрание на
акционерите по този въпрос, което обаче принципно се атакува по друг ред – чл.
74 от ТЗ. Липсата на вреди, като негативни правни последици от решението на СД за
правата на ищеца като акционер, също води до извод за неоснователност на иска.
По разноските:
Принципно ответникът има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. В случая обаче ответникът не е
направил никакви разноски, тъй като ищецът е този, който е внесъл депозит за
възнаграждението на особения представител на дружеството в размер на 800 лева. Тези разноски първоначално се поемат
от ищеца съгласно чл.
29, ал. 4 от ГПК, а ако искът е основателен – се възлагат в тежест на
ответника с решението (чл. 78, ал. 1 ГПК), а ако е неоснователен остават в тежест на този,
който ги е направил.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Н.Г.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв. С., срещу „ФИДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Брацигово, ул. „Трети март“ № 77, за
отмяна на решение на Съвета на директорите от 21.04.2016
г.
за освобождаването му като председател на СД и като изпълнителен директор, на
основание чл. 71 от ТЗ, като неоснователен.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: