Решение по дело №793/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20217260700793
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 678

 

12.01.2022г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                   СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №793 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал.1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Образувано е по искова молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му, против Община Димитровград, с претенция за изплащане на обезщетение в размер на 8.20 лева - имуществени вреди.

Ищецът твърди, че за ползване на ксерокс и принтер услуги в Градска библиотека „Пеньо Пенев“ в гр.Д., заплатил общо 8.20 лева, от които 4.40 лева с Приходна квитанция №0082445/16.11.2011г., 1.60лева с Приходна квитанция №0165662/11.12.2015г. и 2.20 лева с Приходна квитанция №01б5680/21.12.2015г. Пращането било извършено съгласно тогава действащата разпоредба на т.29 от Приложение №1, към чл.64 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, издадена с Решение№799/26.11.2009г. на Общински съвет - Димитровград. Сочи, че по негова жалба с Решение №116/04.05.2016г. по адм. д. №588 по описа на АдмС – Хасково за 2015г., оставено в сила с Решение №5666/05.05.2017г. по адм. д. №7674/2016г. на Върховния административен съд, била отменена разпоредбата на т.29, от Приложение №1, към чл.64 от Наредба №10 за ОАМТЦУТОД. Въпреки изричните му молби до Общински съвет -Димитровград да изпълни задължението си по чл.195, ал.2 от АПК, не било предприето служебно уреждане на правните последици за времето, когато действала порочната разпоредба. Във връзка с изложеното твърди, че претенцията в размер от общо 8.20 лева е пряка и непосредствена вреда, причинена му по времето, когато разпоредба на т.29 от Приложение№1 към чл.64 от Наредба ОАМТЦУТОД била действаща. Поради това счита, че Община Димитровград му дължи обезщетение в претендирания размер, тъй като сумата била недължимо платена. Претендира и разноски по делото.

Ответникът – Община Димитровград, в писмен отговор, чрез пълномощника си, посочва, че претендираната с исковата сума била възстановена на ищеца, за което същият бил уведомен. Поради това, правен интерес към настоящи момент за него липсвал и делото следвало да се прекрати. В случай на разглеждане на предявения иск, същият се счита за неоснователен. Иска се при уважаване на исковата молба, адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца да бъде определено е размер под нормативно установения минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че към настоящия момент искът е с отпаднал предмет, подари което предлага делото да бъде прекратено.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че с Приходни квитанции №№ 0082445/16.11.2011г., 0165662/11.12.2015г. и 0165680/21.12.2015г. ищецът П.Т.З. ***.40 лева, 1.60 лева и 2.20 лева – общо 8.20 лева, като същите са били издадени от Градска библиотека „П. Пенев“ гр.Д. за предоставени там принтерни и ксероксни услуги.

Безспорно така заплатените от ищеца суми са били възстановени от ответника на 12.08.2021г, видно от Платежни нареждания №№*********, ********* и ********* (л.35-37).

Преди възстановяване на коментираната сума, П.Т.З., с молба рег.индекс ОбС-07-83/29.03.2021г. (л.8), е поскал Общински съвет – Димитровград и Община Димитровград да му възстановят сумата от 50 лева, недължимо платена за читателски карти и библиотечни услуги – копиране и разпечатване, от 2009г. до 31.12.2013г., във връзка с отменени с влязло в сила съдебно Решение №117/04.05.2016г. по адм.д. №588/2015г на АдмС – Хасково, цени на библиотечните услуги, регламентирани в Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград.

Водно от по делото е приложено адм.д. №588/2015 по описа на АдмС – Хасково. С постановеното по това дело съдебно Решение №117/04.05.2016г. е отменена Наредба № 10 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, в частта по т.29 от Приложение № 1, към чл.64 от същата. Решението на АдмС – Хасково е било обект на касационна проверка, като с Решение №5666/05.05.2017г. по адм.д. №7674/2016г. Върховният административен съд е оставил в сила съдебния акт. От представената по адм.д. №588/2015г. по описа на АдмС – Хасково Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград става ясно, че с т.29 от Приложение № 1, към чл.64 от Наредбата са били предвидени цени за услугите, предлагани в Градска библиотека „Пеньо Пенев“ в гр.Д., съответно са се събирали такси, както следва: за издаване на читателска карта, преиздаване на загубена читателска карта, ксерокопирни услуги, писмо до читатели, просрочили дата на връщане на книги, изготвяне на писмени библиографски справки, като сените са конкретно посочени.

След представяне по дело от страна на ответника на Платежни нареждания №№*********, ********* и *********, пълномощникът на ищеца е подал Становище (л.39), заведено в АдмС – Хасково под вх.№5316/20.08.2021г., в което посочва, че предвид действията на Общината, липсва правен спор между страните, но въпреки това се претендира заплащане на сторените по делото разноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид цитираните текстове отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.

В случая е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от действието на отменена като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет - Димитровград. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Община Димитровград, която е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска. В тази насока на първо място следва да се отбележи, че действия от страна на ответника по чл.195, ал.2 от АПК не са бил извършвани, въпреки че активността по силата на цитирана разпоредба се дължи именно от административния орган, който „служебно“ следва да уреди последиците, възникнали от отменения нормативен акт – в случая т.29 от Приложение №1, към чл.64 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград. Въпреки вмененото му от законодателя задължение в чл.195, ал.2 от АПК, Община Димитровград, съответно общинският съвет при общината, не е предприел служебно уреждане на правните последици за времето, когато е действала отменената разпоредба на наредбата. Ето защо пропускът това да бъде сторено, не следва да е тежест на ищеца, респ. правото му на иск не е преклудирано към момента на предявяване на претенцията пред съда. Нещо повече, според чл.195, ал.2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. По делото няма доказателства, в посочения в разпоредбата срок – т.е. до 05.05.2020г. (3 месеца след влизане в сила на Решение №117/04.05.2016г. на АдмС - Хасково, постановено по адм.д. №588/2015г.) последиците от незаконосъобразната, отменена от съда, разпоредба да са били уредени от страна на ответника.

Настоящият състав намира, че именно в хипотезата на неуредени служебно от страна на органа последици от отменения подзаконов нормативен акт, в предвидения в чл.195, ал.2 от АПК срок, ако същите представляват претърпени вреди, единственият път за защита пред увреденото лице е този по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Възстановяването на заплатените от П.З. суми в общ размер на 8.20 лева от страна на ответника след подаване на исковата молба в съда, не представлява основание за прекратяване на съдебното производство поради липса на правен интерес от произнасяне по съществото на иска, доколкото съгласно чл.237, ал. ГПК във вр с чл.144 АПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая е налице именно визираната хипотеза, поради което исковата молба е допустима.

Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.

Основанията за уважаване на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в посочената хипотеза включват установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, респ. незаконосъобразна или обявена за нищожна разпоредба от подзаконов нормативен акт; 2. вреда от такъв административен акт, респ. от такава разпоредба и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен нормативен акт, респ. разпоредба от такъв и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че разпоредбата на разпоредба на т.29 от Приложение №1, към чл.64 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград е отменена с влязъл в сила съдебен акт. Следователно първата кумулативна предпоставка е налице.

На следващо място, по безспорен начин се установява, че от действието на тази незаконосъобразна разпоредба на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата от 8.20 лева за използвани принтерни и ксероксни услуги в Градска библиотека „П. Пенев“ в гр.Д., представляващи услуги по смисъла на т.29 от Приложение №1, към чл.64 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград. Обстоятелството, че сумата е заплатена от ищеца именно на основание действащата към този момент т.29 от Приложение №1, към чл.64 от наредбата не е спорно между страните.

Безспорен е факта, че заплатените от ищеца суми са му възстановени от ответника, видно Платежни нареждания №№*********, ********* и *********.

Несъмнено претендираната от ищеца сума е заплатена в резултат на действието на разпоредба от местен подзаконов нормативен акт, отменена впоследствие като незаконосъобразна от съда, поради което претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатена цена на услуга, съставляват пряка и непосредствена последица от действието на този подзаконовия нормативен акт до отмяната му. Ето защо, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен подзаконов нормативен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Въпреки гореизложеното обаче, с оглед факта, че по делото се удостоверява извършено от ответника плащане на ищеца на обезщетение за претърпени имуществени вреди – в размер на 8.20 лева, произтичащи от т.29 от Приложение №1, към чл.64 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, предявеният иск не следва да бъде уважаван.

Съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно която „съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право“, настоящият съдебен състав приема, че извършеното плащане представлява правопогасяващ факт относно спорното правоотношение. С възстановяването на процесната сума по сметка на ищеца, ответникът е заплатил своето задължение и тъй като спорното притезание е погасено чрез плащане, към настоящия момент предявеният осъдителен иск се явява неоснователен. Поради това същият следва да бъде отхвърлен.

Въпреки изхода на делото, ищецът има право на разноски.

В разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, е предвидено, че ако искът за обезщетение бъде отхвърлен изцяло или искът бъде оттеглен изцяло, или при отказ изцяло от иска, ищецът дължи заплащане на разноските по делото. С този текст законодателят е предвидил специално ограничение относно начина на разпределяне на разноски, направени в производства по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Извода се налага и с оглед специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, която предвижда, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В тази норма изрично са разграничени понятията „разноски по производството“, „държавна такса“ и „възнаграждение на адвокат“. В случая  ищецът претендира разноски за държавна такса и за адвокат.

Съобразно практиката на Върховният административен съд по сходни случаи, при отхвърляне на иска по ЗОДОВ поради заплащане в хода на производството, разноски за внесена държавна такса и адвокат са дължими на ищеца. В този смисъл и Решение № 10905/10.08.2020г. по адм. дело № 3430/2020г. на ВАС.

В чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с §1 от ЗР на  ЗОДОВ, е регламентирано, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Според чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като на първо място липсва изрично писмено признание на иска, а на второ място плащането – възстановяването, на имуществената вреда, е направено  след получаване преписа от исковата молба.

Следователно с поведението си ответникът е станал причина за възникването на съдебния спор, поради което направените ищеца по делото разноски следва да му се присъдят.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца  възнаграждение на един адвокат в размер на 360 лева, съдът намира за основателно. Настоящото производство не се характеризира нито с правна, нито с фактическа сложност. Дело е исково административно и е с материален интерес до 1000 лева. Поради това, претендираният от ищеца адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да бъде намален до минималният предвиден в нормата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а именно 300 лева.

Предвид изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 310 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300 лева  адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З. ***  иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочен срещу Община Димитровград, с който се претендира обезщетение в размер на 8.20 лева, представляващи заплатена цена за ползване на услуги (ксерокс и принтер) в Градска библиотека „Пеньо Пенев“ в гр.Д. - имуществени вреди  причинени от действието на отменената, като незаконосъобразна разпоредба  на т.29 от Приложение №1, към чл.64 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, издадена с Решение№799/26.11.2009г. на Общински съвет – Димитровград, предвиждаща заплащане на цена на посочените във визираната норма услуги.

ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на П.Т.З. ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 310 лева (триста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му страните.

 

 

 

                                СЪДИЯ: