№ 11446
гр. София, 01.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110112373 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. К. Д. срещу "Т., с която е
предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване в отношенията
между страните, че за ответника не съществува право на принудително изпълнение за
сумата 1404,87 лв. - главница за топлинна енергия за периода м.05.2009 г. - м.04.2011
г., за която сума, наред с други акцесорни вземания, които не са предмет на
настоящото производство, на 19.04.2012 г. е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. №
2405/2012г., по описа на СРС, 87 състав, въз основа на който е било образувано изп.
дело № 1105/2012г. по описа на ЧСИ Б. Богданова, поради погасяването му с изтичане
на предвидения в закона давностен срок.
Ищецът твърди, че ответникът е взискател по горепосоченото изпълнително
дело, като се легитимира като титуляр на вземанията, за които е издаден
изпълнителният лист. Поддържа, че последното извършено по изпълнителното дело
действие е подадена от взискателя на 24.01.2017 г. молба с искане за налагане на запор,
като след посочения момент не са предприемани други действия, нито пък взискателят
е поискал извършването на такива. Поддържа, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
производството се е прекратило на 24.01.2019 г., а всички последващи действия са
невалидно изпвършени и не са прекъснали давността. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което съдът да уважи предявения иск.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че в
случая давността за вземанията е прекъсвала многократно с поискването и
предприемането на изпълнителни действия, насочени към събиране на вземанията по
листа. Позовава се на спиране на давността съгласно ЗМДВИП през 2020 г. Оспорва
твърдението на ищеца, че е настъпила перемпция. Моли за отхвърляне на исковете.
Заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1
ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая
погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, както и
наличие на правен интерес от провеждане на иска, висящ (неприключил) изпълнителен
процес за събиране на процесните суми, по който взискателят не е напълно
удовлетворен .
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели
до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си, с оглед
което и същата да не се явява изтекла към момента на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни
обстоятелствата, че в производството по ч.гр.д. № 2405/2012 г. по описа на СРС, 87 с-в
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът не е
подал възражение, с оглед което и същата е влязал в сила; че по заповедното
производство е бил издаден изпълнителен лист за процесното главно вземане, че въз
основа на същия е било образувано изпълнително дело № 1105/2012 г. по описа на
ЧСИ Б. Богданова, като взискател по същото е бил ответникът, а длъжник – ищецът.
Не е спорно също така между страните, че изпълнителното производство към момента
на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд изпълнителното
дело продължава да е висящо.
Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително
изпълнение за главното вземане, за което в полза на ответника е бил издаден
процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на петгодишна погасителна
давност, която е започнала да тече от влизане на заповедта за изпълнение в сила, респ.
настъпили ли са обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са
довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла, настъпила ли
е перемпция и кога в хода на изпълнителното производство и какво е нейното правно
значение за погасителната давност за вземането, предмет на настоящото исково
производство.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 20128560401105 по
описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 851 в регистъра, воден от КЧСИ, че на
18.06.2012 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство
въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжника. С молбата взискателят е
поискал съдебният изпълнител да проучи имуществото на длъжника и на основание чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ да определи способа на изпълнението.
Със запорни съобщения от 03.10.2012 г. са наложени запори върху всички
2
вземания на длъжника по банковите му сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
и „Централна Кооперативна банка“ АД.
С молба, постъпила по изпълнителното дело на 11.10.2012 г., ищецът е заявил
готовност за погасяване на вземания на ответника чрез ежемесечни вноски по делото в
размер на суми от по 50 лева, като такива са постъпвали периодично в производството
на следните дати: 21.11.2012 г., 21.12.2012 г., 17.01.2013 г., 18.02.2013 г., 21.03.2013 г.,
01.08.2013 г., 14.02.2014 г., 13.06.2014 г.
На 17.01.2014 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху
вземания на длъжника по банковите му сметки в следните банки: „Банка ДСК“ ЕАД,
„Обединена Българска банка“ АД, „Първа Инвестиционна банка“ АД, „Уникредит
Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „СИ Банк“ АД, „Централна Кооперативна
банка“ АД, „Общинска Банка“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ АД,
„Банка Пиреос България“ АД.
На 12.06.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с
която е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия – налагане на
запор върху трудово възнаграждение или на вземания по банкови сметки на длъжника.
Молба с идентично съдържание е постъпила по делото и на 24.01.2017 г., като
взискателят отново е поискал налагане на запори върху вземания на длъжника.
След посочения момент от материалите по изпълнителното дело се установява,
че на 27.02.2023 г. е постъпила молба за извършване на справка по изпълнителното
дело от адвокатски сътрудник Златан Златанов с приложено пълномощно в полза на
адв. Т. и адв. Рачева.
При така очертаното развитие на изпълнителното дело и предвид доводите на
страните, ангажирани в производството, съдът приема следното:
Както се посочи и по-напред, между страните не е формиран спор относно
влизането в сила на заповедта за изпълнение. Ищецът не твърди и не установява да е
подал възражение срещу същата. Ответникът също е заявил становище, че заповедта е
влязла в сила. С оглед данните от изпълнителното дело съдът приема, че заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника и е влязла в сила преди издаването на
процесния изпълнителен лист.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, а не въз основа на влязло в сила решение, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
приложима. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. По същността си правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между
страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване
на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно
разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този смисъл
определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о.,
определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др.).
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
3
възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия - чл.
116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този
способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност,
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКСОСГТК- т. 10/.
В конкретния случай след влизане в сила на заповедта за изпълнение, давността
е прекъснала с налагането на запори, с извършването на доброволни плащания от
длъжника по изпълнителното дело, с подаването на молби от страна на взискателя за
извършване на конкретни изпълнителни действия. Последно погасителната давност за
вземанията е прекъснала на 24.01.2017 г., както сочи и ищецът в исковата си молба.
Следва да се посочи, че след тази дата в продължение на срок от повече от 2
години по изпълнителното дело по отношение на длъжника нито е извършвано, нито е
било поискано извършването на изпълнителни действия, с оглед което и съдът приема,
че изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
считано от 25.01.2019 г. /след постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК/. С оглед прекратяването на изпълнителното производство и предвид
липсата на активност от страна на взискателя, който съобразно възприетото с Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, не е поискал от
съдебния изпълнител след настъпилата перемпция да извърши изпълнителни действия,
то и следва да се приеме, че давността за вземанията по листа във всички случаи /дори
и при съобразяване на разпоредбите на ЗМДВИП/ е била изтекла както към
предявяването на иска /08.03.2023 г./, така и към момента на приключване на
съдебното дирене пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК възниква само за ищеца. Сторените разноски са за заплатена държавна такса
и адвокатско възнаграждение в минимален размер, с оглед което и в тежест на
ответника следва да се възложи сума в общ размер на 456,19 лева.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: ., съдебен адрес: гр. София, ., срещу "Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ., иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК,
че В. К. Д. не дължи на „Т. сумата 1404,87 лева, представляваща главница за
топлинна енергия за периода м.05.2009 г. - м.04.2011 г., за което вземане на 19.04.2012
г. е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2405/2012г., по описа на СРС, 87 състав,
въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20128560401105 по описа
на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение с изтичане на петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ., да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ., съдебен
адрес: гр. София, ., сумата от 456,19 лева – разноски в първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5