№ 6270
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110162075 по описа за 2023 година
При условията на обективно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл. 128,т.2 КТ и по чл. 220,ал.1 КТ.
В исковата молба (наименована „жалба”- б.с.) ищцата Д. В. В. твърди , че работила
при ответника по трудов договор № 122/27.09.2023г. през периода от 29.09.2023г. до
05.10.2023г. вкючително на длъжността "консултант продавач” в закусвалня в обект на
Метростанция „Г.МV Димитров” , „помещение № 1 на спирката на автобус № 280 посока
Център до асансьора за метрото под подлеза”. Според договора ищцата следвало да работи
по 6 часа на ден за трудово възнаграгждение в размер на 600 лв. Според ищцата тя работила
четири дни – на 29.09.2023г. , на 30.09.2023г. , на 04.10.2023г. и на 05.10.2023г. по 14 часа
всеки ден. От ответника й бил платен аванс в размер на 110 лв. Със заповед от 07.10.2023г.
на ответника трудовото правоотношение между страните било прекратено. Ищцата счита ,
че за отработените от нея часове й се полага трудово възнаграждение общо в размер от 480
лв , от които следва да се приспаднат платените й 110 лв , като остава дължимо
възнаграждение в размер на 370 лв. Според ищцата ответникът й дължи и обезщетение за
неспазено едномесечно предизвестие за периода от 07.10.2023г. до 07.11.2023г. за
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от ответника , което е в размер
на 600 лв.
Искането на ищцата към съда е да осъди ответника да й заплати :
- непогасената част от трудовото възнаграждение за периода от 29.09.2023г. до
05.10.2023г. в размер на 370 лв, и
1
- обезщетение по чл.220,ал.1 КТ за неспазен срок на едномесечно предизвестие за
периода от 07.10.2023г. до 07.11.2023г. за едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение от ответника в размер на 600 лв.
В хода на съдебното производство ищцата поддържа предявените искове. При
устните състезания в заседанието на 15.03.2024г. ищцата е пледирала за уважаване на
исковете.
С протоколно определение , постановено в отритото заседание на 15.03.2024г. , е
ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ищцата искане за назначаване на служебен защитник.
Твърденията на ищцата , съдържащи се в исковата молба (наименувана „жалба”- б.с.)
до СГС и в писмената молба от 29.02.2024г. до СРС , както и устните й твърдения в
засадението на 15.03.2024г. , касаещи плащане на обезщетение за временна
нетрудоспособност („болнични”) от ответника са НЕОТНОСИМИ към предмета на
настоящото дело , по което не е предявен иск за плащане на обезщетение за временна
нетрудоспособност , поради което НЕ СЛЕДВА ДА БЪДАТ РАЗГЛЕЖДАНИ . Дори и да
беше предявен с исковата молба (наименувана „жалба”- б.с.) до СГС иск за плащане на
обезщетение за временна нетрудоспособност , този иск би бил НЕДОПУСТИМ , тъй като
тези претенции НЕ СА ПОДВЕДОМСТВЕНИ НА СЪДИЛИЩАТА , а на административни
органи със специална компететност.
Ответникът - "**** ЕООД оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника
му в депозирания на 03.01.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се , че ищцата е
постъпила на работа на 29.09.2023г. , отработила е пет работни дни и със заповед №
84/06.10.2023г. трудовото й правоотношение е било прекратено от работаделя на основание
чл.71,ал.1 КТ , т.е. в уговорения срок за изпитване. Уволнителната заповед била връчена на
ищцата чрез куриерска фирма „Еконт” на 11.10.2023г. с обратна разписка , заедно с
трудовите й книжки. Твърди се , че според разплащателните ведемости (фишовете за
работни заплати) за месец сепетември 2023г. на ищцата й се полага нетно трудово
възнаграждение в размер на 24, 51 лв , а за месец октомври 2023г. на ищцата й се полага
нетно трудово възнаграждение в размер на 84,64 лв,т.е. общо 109, 15 лв , които са погасени
с платените на 05.10.2023г. 110 лв , за което бил издаден разходен касов ордер. Изтъква се ,
че в конкретния случай не се изисква отправяне на предизвестие за уволнението на ищцата,
тъй като чл. 71,ал.1 КТ не предвижда такова задължение за прекратяващия трудовото
правоотношение на това законово основание , поради което не се дължи и обезщетение за
неспазено предизвестие.
В хода на съдебното производство законния представител на ответното дружество –
управителят му поддържа оспорването на предявените искове. При устните състезания в
заседанието на 15.03.2024г. управителят на ответното дружество е пледирал за отхъврляне
на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
2
Относно родовата подсъдност на исковете :
Исковата молба първоначално е предявена пред Софийския градски съд, пред който е
било образувано гр.д. № 11563/2023г. по описа на І-24 състав.
СГС, І-24 състав с определение №12496/19.10.2023г. е прекратил образуваното пред
него съдебно произовдство по гр.д. № 11563/2023г. , като е преценил , че исковете са родово
подсъдни на районен съд , и е изпратил делото на СРС на основание чл.118,ал.2 ГПК. Като
необжалвано от ищцата това определение е влязло в сила.
В СРС е образувано настоящото гражданско дело № 62075/2023г. по описа на 68
състав.
Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :
Въпреки, че осъдителният иск по чл.128, т.2 КТ е сред изброените в чл.310,т.1 КТ,
предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310–чл.317 ГПК, а по общия
исков ред. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не
следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с
исковата молба (наимуневана „жалба”-б.с.), вх. № 93446/ 16.10.2023г. до СГС , тъй като то е
неприложимо за тези искове , защото вторият иск (този по чл.220,ал.1 КТ за обезщетение
за неспазено предизвестие при уволнение) не е сред изброените в чл.310 ГПК и
следователно подлеже на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да
бъде приложен за всички предявени искове.
Относно осъдителния иск по чл.128, т.2 КТ :
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните по делото не спорят , а и от представените трудов договор №
122/27.09.2023г. и уволнителна заповед № 84/06.10.2023г. на управителя на „***”ЕООД се
установява , че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода от
29.09.2023г. до 05.10.2023г. Ищцата е започнала работа на 29.09.2023г. (което не е спорно и
е вписано в трудовия договор № 122/27.09.2023г. – б.с.) , а от 06.10.2023г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено (видно от посоченото в заповед №
84/06.10.2023г. на управителя на „***”ЕООД- б.с.).
Според чл.2 от трудовия договор № 122/27.09.2023г. страните са уговорили ищцата да
изпълнява длъжността „продавач консулт” при непълно работно време от 6-часов работен
ден при 5 –дневна работна седмица. Съгласно чл.4 от трудовия договор уговореното
основно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 600 лв, като към него се държи и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за
всяка прослужена година.
Твърдението на ищцата в исковата молба , че е работила четири дни – на 29 и 30
септември 2023г. и на 04 и 05 октомври 2023г. по 14 часа , вместо уговорените 6 часа , не е
доказано – не са представени никакви доказателства за това. Порадие тази причина , че през
периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. вкючително , когато между страните е съществувало
3
трудово правоотношение , ищцата е работила според уговореното работно време – по 6
работни часа на ден.
Като писмени доказателства по делото са представени фишове за работните заплати на
ищцата през месеците септември и октомври 2023г. По своето естество това са извлечения
от разплащателните ведомости на ответното дружество , които отразяват съответните
счетоводни записвания според изискванията на Закона за счетоводството. В откритото
заседание на 15.03.2024г. ищцата изрично е посочила , че не оспорва писмените
доказателства , представени от ответника , т.е. включително и фишовете за работна заплата.
Според удостовереното във фиша за работната заплата на ищцата за месец септември
2023г. тя е заработила 31,58 лв брутно трудово възнаграждение , а след приспадане на
удръжките й се полагат 24,51 лв. Според удостовереното във фиша за работната заплата на
ищцата за месец октомври 2023г. тя е заработила 109,09 лв брутно трудово възнаграждение
, а след приспадане на удръжките й се полагат 84,64 лв. Следователно общия размер на
полагащото се на ищцата нетно трудово възнаграждение е 109,15 лв (24,51 лв + 86,64 лв).
Тази сума обаче е платена от ответника на ищцата на 05.10.2023г. видно от вписаното в
представения по делото разходен касов ордер от посочената дата за сумата от 110 лв. Този
ордер не е оспорен от ищцата , която в исковата молба изрично посочва , че от ответника й е
платена сумата от 110 лв.
Доколкото вземането по чл.128 ,т.2 КТ на ищцата е погасено поради изпълнение
(плащане) , искът по чл.128,т.2 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно осъдителния иск по чл.220,ал.1 КТ :
И този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Видно от посоченото в представената по делото заповед № 84/06.10.2023г. на
управителя на „***”ЕООД трудовото правоотношение между ищцата и ответника е
прекратено на основание чл.71,ал.1 КТ в уговорения срок за изпитване в полза на
работодателя.
Според посоченото чл.3 от трудовия договор № 122/27.09.2023г. страните са уговорили
6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.
При прекратяване на трудов договор в срока за изпитване по чл.71,ал.1 КТ не се дължи
отправяне на предизвестие (такова се изисква при уволнителните основания, посочени в
чл.328 КТ, каквото не е това по чл.71,ал.1 КТ). Следователно неотправянето на
предизвестие и неспазването на срока на предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.71ал.1 КТ не е основание за възникване на вземане за обезщетение по
чл.220 КТ за неспазено предизвестие, каквото претендира ищцата по настоящото дело.
Предвид изложеното , доколкото претендираното от ищцата вземане за обезщетение за
неспазено предизвестие не съществува , искът по чл.220,ал.1 КТ е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото:
На ищцатя не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като с настоящото решение
4
исковете се отхвърлят.
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като не е предявено съответно искане.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Д. В. В. , ЕГН: ********** ,
гр.София, ж.к. „***, против "**** ЕООД, ЕИК: ***, гр.София, кв. „***, със съдебен адрес
: град София, *** адв. Е. Г., обективно комулативно съединени осъдителни искове по:
чл.128,т.2 КТ за заплащане от ответника на непогасената част от трудовото
възнаграждение за периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. в размер на 370 лв (триста и
седемдесет лева) , и по чл.220,ал.1 КТ за обезщетение за неспазен срок на едномесечно
предизвестие за периода от 07.10.2023г. до 07.11.2023г. за едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение от ответника в размер на 600 лв (шестстотин лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5